Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 29.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 896, по описа за 2015 г., по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Ищецът
М.Г.В., поддържа, че на 20.02.2013 г. около 12:15 ч. в гр. София, докато пресичал
пешеходната пътека на кръстовището на бул. „8-ми декември“ и ул. ********“, е
бил блъснат от движещия в посока от ул. „Д. ***
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ********управляван от водача А.И.П..
Излага, че вина за настъпването на ПТП е изцяло на шофьора на лекия автомобил,
като в резултат от удара му е причинено счупване на лява подбедрица; множество
охлузвания по лицето, от които впоследствие е получил кожно раздразнение – пиодермия;
подкожен хематом тилно вляво, комоцио
церебри; загуба на съзнание. Сочи, че от които травматичните увреждания търпи
неимуществени вреди – болки и страдания, дълго време не могъл да чете, гледа
телевизия и използва компютър, да посещава учебни занятия в университета, което
повлияло негативно на успеха му, като и към момента продължава да изпитва болки
в крака и главата. Поддържа, че за виновния за настъпилото събитие водач е била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”, по полица 22113000238258/04.01.2013
г., със срок на валидност от 04.01.2013 г. до 03.01.2014 г. със „З.К.Л.И.” АД.
Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 90 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетяване за претърпените от него неимуществените вреди от процесното ПТП, както
и сумата от общо 25,44 лв. за обезщетяване претърпените имуществените вреди, изразяващи
се в разходи за лекарства и медицински преглед. Претендира и законната лихва върху горепосочените
обезщетения, считано от датата на деликта - 20.02.2013 г. до окончателно
погасяване на задълженията.
Ответникът
„З.К.Л.И.” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания
механизъм на ПТП, като счита, че с поведението си пострадалия е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като е предприел пресичане, без да се
е съобразил с посоката и отстоянието на л.а. „Фолксваген“. Оспорва твърдението
на ищеца, че е изпаднал в безсъзнание и е получил обрив на кожата, както и че е
имал затруднение при обучението му в университета. Излага, че размерът на
претенцията за неимуществени вреди е завишен, като счита, че претендираните
разходи за лекарства не са в причинна връзка с получените от ПТП травматични
увреждания.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
Видно
от представеното по делото влязло в сила на 20.03.2017 г. Решение №4571/14.06.2016
г., постановено по НАХД №16316/2013 г., по описа на СРС, обвиняемия А.И.П. е
признат за виновен в това, че на 20.02.2013 г., около 12:15 ч., в гр. София, по
бул. „8-ми декември”, с посока на движение от ул. „Д. ***, в района на
кръстовището с ул. ********”, на прилежаща пешеходна пътека, при управление на
моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с peг.
№ ********нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в чл. 119 ал. 1
от ЗДвП, като не е пропуснал пресичащ по пешеходната пътека пешеходец М.Г.В. и
реализирал пътнотранспортно произшествие с него, като по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната
кост на левия крак в средната трета /диафазата/, което е довело до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет
дни, като деянието е извършено на пешеходната пътека и съставлява престъпление
по чл. 343 ал. 3 пр. последно, б. „а“, алт. 2, вр. ал.1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл.342 ал.1 пр. 3 от НК, като на основание чл. 78а е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и приетото в т. 15 от
ТР №6 от 06.11.2013 г., по тълк. д. №6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, решението по
чл. 78а НК, което е приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлата в сила присъда,
обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието
от посочения от ищеца делинквент; противоправността на деянието - същото
осъществява състав на престъпление, поради което е и противоправно; вида на
телесните увреждания, приети в решението на наказателния съд, както и
виновността на водача на товарния автомобил.
По делото е изслушана съдебно-медицински експертиза, съгласно
която в причинна връзка с ПТП ищеца е получил: Множествени охлузвания по лицето
и подкожен хематом тилно в ляво, чийто възстановителен период е до 30 дни;
Мозъчно сътресение (комоцио); Фрактура на лявата фибула (малкопищялната кост) в
нейната средна част с възстановителен период от около три месеца. При извършения медицински преглед
вещото лице е констатирало пълно възстановяване от травмите, като не са налице
протекли усложнения в здравословното състояние на ищеца. Липсват медицински
данни за загуба на съзнанието, като полученото комоцио (мозъчно сътресение) при
травмата на главата е най-леката степен на черепно-мозъчната травма,
причиняващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на
възстановяване до 30 дни. Според вещото лице установената от дерматолог
диагноза „Пиодермия“, повече от 1 година след ПТП, е неотносима към процесните
охлузвания на лицето, доколкото липсва причинно-следствена връзка, че именно
тези охлузвания са причинили пиодермията и то с голям давностен период.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение от получените травматични увреждания от процесното ПТП, вещото
лице е дало заключение, че фискален бон №0094066 от 08.01.2015 г. - заплатена
потребителска такса от 2,90 лв. от проведеният контролен преглед при хирург по
отношение на фрактурата на фибулата е относим към процесната травма. Посочено,
че останалите разходи за потребителска такса при дерматолог по фискален бон
№009370 от 07.01.2015 г. в размер на 2,90 лв. и изписан кожен лосион по
фискален бон №0139312 от 08.01.2015 г. за сумата от 19,64 лв. не касаят процесните
травми, като е налице разминаване в датите на рецептата и вида медикамент от 1
година.
Според
дадените показания от свидетеля Г.И.В., баща на пострадалия, в резултат на
получените от процесното ПТП травми, на ищеца се е наложил болничен престой от един
ден. През първите 15 дни не е могъл да се движи, след което около един месец се
е придвижвал с патерица, през което време е работил от дома си като програмист.
Колегите му от университета го карали на лекции, предвид затрудненията му в
придвижването, като и към момента се оплаква от спазми и болки при преумора на
крака, не можел да тича дълго.
Като
безспорно по делото е отделено обстоятелството, че към датата на пътното
произшествие е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с обект отговорността на водач за вреди при управлението на „Фолксваген
Пасат“ с peг. № ********страна по който е ответника.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с присъдата на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно
поведение на водача на процесния товарен автомобил, а от съдебномедицинската
експертиза, свидетелските показания и представените писмени доказателства се
установява, че от процесното ПТП ищеца е получил травми, от които е изпитвал
болки и страдания и за чието лечение са били извършени разходи, поради което отговорността
на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания: Множествени
охлузвания по лицето и подкожен хематом тилно в ляво; Мозъчно сътресение
(комоцио), което е най-леката степен на черепно-мозъчната травма и не е довело
до твърдяната в искова молба загуба на съзнанието; Фрактура на лявата фибула
(малкопищялната кост) в нейната средна част; общият възстановителен период от
около три месеца, като съдът отчита, че през първите 15 дни пострадалият не е
могъл да се движи, а след този период, за около един месец му се е наложило да
се придвижва с патерици,
което е създавало затруднения в
ежедневното му обслужване. Релевантно е и обстоятелството, че към момента
ищецът се е възстановил от процесните травми, без да са налице усложнения или
трайни последици за здравето му. Предвид заключението на съдебно-медицинската
експертиза, съдът счита за недоказано, твърдяното от пострадалия кожно
възпаление – Пиодермия, да е в причинна връзка с получените от процесното ПТП
травматични увреждания. Следва да се отбележи, че се опровергават и твърденията
му, че дълго време не е могъл да чете, гледа телевизия, работи на компютър и да
посещава учебни занятия, тъй като от свидетелските показания на баща му Г.И.В.,
се установява, че през периода на възстановяване синът му е работил от вкъщи
като програмист, което предполага използването на компютър, както и е посещавал
лекции, като съдът отчита емоционалния му дискомфорт, свързан с придвижването
му, но не и изложеното в исковата молба, че дълго време не е могъл да посещава
учебни занятия и това е повлияло на успеха му. Релевантно за определянето
размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в
страната и възрастта на пострадалия (22 г). Предвид изложеното, съдът намира,
че сумата от 24 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените
вредите от ПТП.
Относно
искът за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в
размер на 25,44 лв., изразяващи се в разходи за лечение и прегледи, съдът
намира за доказан по основание и размер за сумата от 2,90 лв. по фискален бон
№0094066 от 08.01.2015 г. за заплатена потребителска такса от проведен
контролен преглед при хирург по отношение на фрактурата на фибулата. Останалите
претендирани разходи за потребителска такса при дерматолог по фискален бон
№009370 от 07.01.2015 г. в размер на 2,90 лв. и изписан кожен лосион по
фискален бон №0139312 от 08.01.2015 г. за сумата от 19,64 лв. г., предвид
заключението на СМЕ се установява, че не касаят процесните травми и следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
отношение на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, тъй като е предприел пресичане без да се е
съобразил с посоката и отстоянието на л.а. „Фолксваген“, не са ангажирани
никакви доказателства, поради което същото остава недоказано.
С
оглед гореизложеното ищцовата претенция за неимуществени вреди се явява
основателна за сумата от 24 000
лв., като за разликата до претендираните 90 000 лв. следва да бъде отхвърлена,
а по отношение на иска за обезщетението за имуществени вреди следва да бъде
уважен до сумата от 2,90 лв. и отхвърлена за разликата до претендираните 25,44 лв.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъдените
обезщетения следва да бъде начислена от датата на увреждането – 20.02.2013 г., до
окончателното погасяване на задължението.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв., ответникът следва да заплати на адв. П.К., съобразно уважената част от
исковете, сумата от 861,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, направените по
делото разноски в общ размер на 173,34 лв., от които 73,34 лв. – депозит за
съдебномедицинска експертиза и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ от 01.01.2006 г., вр. чл. 37 Закон за правната
помощ и вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото.
Претендираните разноски за автотехническа експертиза не следва да бъдат
присъждани, доколкото такава не е назначавана по настоящото дело.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от исковете,
общо разноски в размер на 1013,44 лв., от които 960,12 лв. - държавна такса и 53,32
лв. - депозит за съдебномедицинска експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „*******, да заплати на М.Г.В., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. П.К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 24 000 лв. (двадесет
и четири хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 20.02.2013 г., в гр.
София, на кръстовището на бул. „8-ми декември“ и ул. ********“, по вина на А.И.П.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с peг. № ********към
посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП (20.02.2013
г.) до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер
от 90 000 лв. като неоснователен, както
и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 2,90 лв. (два лева и деветдесет
стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на извършен разход за лекарски преглед, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП (20.02.2013
г.) до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част, до пълния предявен размер от 25,44 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на адв. П.К., с
адрес ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., съобразно уважената част
от исковете, сумата от 861,40 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН **********, да заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от
исковете, направените по делото разноски в общ размер на 173,34 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски в общ размер
на 1013,44 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: