МОТИВИ към решението по НАХД
№ 4230 по описа на
Варненския районен съд за 2019 година, ХХІХ състав.
Производсвото
е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура-Варна предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78 “а” от НК на
А.А.О., за това, че
на 10.12.2015 г. в гр.Варна е потвърдил неистина- че е изгубено СУМПС №
*********, издадено от МВР-Варна, в писмена декларация за изгубен, повреден или
откраднат документ за самоличност, който по силата на закон- чл. 160, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта, а именно пред
органите на МВР за удостоверяване истинността на някои обстоятелства-изгубване,
открадване, повреждане или унищожаване на СУМПС-престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
С предложението прокурорът счита
фактическата обстановка по делото за изяснена от събраните на досъдебното
производство доказателства и изразява
становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК. В съдебно заседание
ВРП, редовно уведомени, изпращат представител, който ангажира становище по
постановлението.
Обв. О., редовно призован не се
явява. Производството е по реда на чл.269 ал.3 от НПК.
След преценка на събраните в производството
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоиснанционният съд намира
за установено от фактическа страна
следното: Обв. А.О. е правоспособен водач на МПС,
като притежавал СУМПС № *********, издадено от МВР-Варна, на 17.09.2011 г. На
29.09.2015 г. обв. О. бил участник в пътно -транспортно произшествие в гр.
Берлин, Германия, като било установено, че същият управлявал моторно превозно
средство след употреба на алкохол, за което бил санкциониран съобразно немското
законодателство. На същата дата- 29.09.2015 г. неговото свидетелство за
управление на МПС, /посочено по-горе/, било иззето от компетентните немски
власти. Тъй като се
нуждаел от ново СУМПС, за да може да управлява моторно превозно средство, обв. О.
***, че е изгубил същото, за да може да му бъде издадено ново свидетелство. За
целта той посетил на 10.12.2015 г. сектор „Пътна полиция" гр. Варна и се
осведомил от св. Ганка Ранчева-системен оператор в посочената служба за реда за
издаване на ново СУМПС. След като му била разяснена процедурата, той попълнил
декларация за изгубен или повреден български документ за самоличност № 339, в
която саморъчно вписал, че свидетелството за правоуправление е изгубено на
03.11.2015 г. и саморъчно се подписал пред св. Ранчева. Въз основа на
посочената декларация, тя променила статуса на свидетелството от валиден на
невалиден- изгубен/откраднат. Впоследствие, СУМПС № *********, издадено от
МВР-Варна, на 17.09.2011 г., и иззето в ФР Германия 29.09.2015 г., било
изпратено до българските власти и препратено в с-р „ПП"- ОД-МВР-гр. Варна.
След образуване на досъдебното производство, свидетелството е приобщено като
веществено доказателство по делото. Видно от изготвената комплексна
съдебно-почеркова и съдебно-техническа експертиза, ръкописният текст в оригинал
на Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и по чл. 160 от ЗДвП с № 1406/10.12.2015
г. е изпълнен от А.А.О.. Съгласно заключението, подписът срещу графата
„Декларатор" е положен от А.А.О.. Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа на
писмените доказателства по досъдебното производство, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Обв.О. е осъществил от обективна и
от субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по
чл.313 ал.1 от НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено чрез действия-
чрез заявяване на невярните
обстоятелства в инкриминираната декларация и нейното подписване. Подаването им
се изисква по силата на Правилник за издаване на български документи за
самоличност, приет с Постановление на министерския съвет на Р.България и пред
съответните органи на властта за обявяване на факта, че съответния документ е
откраднат.
Първоинстанционният съд приема, че от
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед установените
обстоятелства , че обв. Обретенове осъзнавал че извършва неразрешено от закона
деяние, като потвърдил неистина в описаните декларации, а именно че е изгубил
свидетелството за управление на МПС, въпреки,
че знаел, че СУМПС № му е отнето от немските власти. Като причини за осъществяване на деянието
съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред.
С оглед горното и тъй като прие , че
обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна О. за виновен за предявеното му обвинение по
чл.313 ал.1 НК.
При определяне вида и размера
на наказанията съдът взе предвид
следното:
На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “ а “ от НК- обвиняемия е пълнолетно лице, предвидената за
умишленото престъпление по чл.313 от НК законна санкция е лишаване от свобода
до 3 години или глоба, О. не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.
78 “ а “ от НК до настоящият момент/реабилитиран/, от деянието му не са
причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи обв.О. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място степента на обществена опасност
на деянието, тъй като са засегнати обществените отношения, уреждащи
документооборота в страната и чрез
него се засяга реда и правната сигурност на документирането, посяга се на
обществените отношения, които се пораждат във връзка със
съставянето, изменението
и ползването на документи. Като
смегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена
опасност на личността на обвиняемия, който е с чисто съдебно минало. Мотивиран от изложеното, при превес на
смегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на обв.О.
наказание глоба от 1000 лева-в специалния минимум по приложимия законов
текст.
Съдът счете, че с така
наложените по вид и размер наказания ще бъдат реализирани адекватно целите
както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла
на чл.36 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :