Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр.Пловдив, 27.01.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен
състав в публично заседание на втори декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6576/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 52
от 30.05.2019г. издадено от П. М. , на
длъжност – *.*. **** на Община Марица, с което на С.В.К., ЕГН: **********,***,
на основание чл.3, т.4, изречение второ от Наредба № 1 за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и
безопасността на движението на територията на Община Марица (приета с решение №
41, протокол№6 от 29.02.2000г. на Общ. Съвет - общ. Марица) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение
на чл.3, т.2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред,
чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на
движението на територията на Община Марица.
В жалбата се поддържа, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Посочва, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, доколкото в случая
актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, то е
следвало да бъдат осигурени двама свидетели. Още поддържа, че в АУАН, както и в
наказателното постановление – в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е
посочено място на възникване на нарушението. Предлага наказателното
постановление да бъда отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя –
******* С. поддържа жалбата на изложените основания, като добавя, че едва в
наказателното постановление е описано поведението на К. – че проституира,
каквото посочване няма в АУАН, в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, което още не
е доказано по несъмнен начин. Още поддържа, че наказателното постановление за
първи път словом е повдигнато ново обвинение – такова по чл.3, т.3 от
Наредбата. Също предлага наказателното постановление да бъда отменено.
Въззиваемата страна – Община Марица, чрез
процесуалния си представител *********** П.
оспорва жалбата, като посочва, че наказателното постановление е издадено
за нарушение на чл.3, т.2 от Наредбата, никъде в същото не се цитира нарушение
по чл.3, т.3 от Наредбата – цифром или словом. Поддържа, че същото нарушение е
доказано, в наказателното постановление е описано в какво се изразява
нарушението – че лицето проституира, дори да се приеме, че няма описани
конкретни действия. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 10.10.2019 г., видно
от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез Община
Марица на 14.10.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 08.05.2019г., около 13:30 часа, на
главен път I-8
км.215, свидетелят Г.Д.Г., в качеството му на **. ********** ********* в РУ
с.Труд при ОД МВР – Пловдив, извършил проверка, при което констатирал, че на същото
място, жалбоподателя С.В.К. отправяла неприлични жестове със среден пръст към
преминаващите автомобили, както и стояла разголена.
След като установила горното, на същата
дата - 08.05.2019г., сградата на РУ с.Труд при ОД МВР – Пловдив, свидетелят
Г.Д.Г., съставила АУАН срещу С.В.К.
за нарушение на чл.3, т.2 от
Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и
общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на
територията на Община Марица, който АУАН последната подписала, без да отрази
възражения. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.Д.Г., който
помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации,
както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране описаното като извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните
правила: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия за тези действия,
съгласно разпоредбите на чл.46 и чл.44, ал.1 от Наредба № 1 за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за
организацията и безопасността на движението на територията на Община Марица,
като за административнонаказващия орган следва да се съобрази и приложената
Заповед № РД-09-764 от 27.05.2019г. на кмет на Община Марица, то съставеният
АУАН не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, поради следното:
I.В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, в АУАН липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. На
практика, в АУАН от 08.05.2019г. е цитиран текста на една от трите хипотези на
нарушение по чл.3, ал.2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения
ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на
движението на територията на Община Марица – „лицето има непристойно и
неморално поведение, което се изразява в жестове, несъвместими с обществените
норми на поведение“, без по никакъв начин последната да бъде запълнена с факти
от обективната реалност, във връзка с конкретното нарушение. В този смисъл, не
се сочи какви са тези жестове и едва пред съда, след разпита на актосъставителя
се установява, че жалбоподателя отправяла неприлични жестове със среден пръст
към преминаващите автомобили. Ето защо, в АУАН на практика липсва описание на
нарушението.
Горното нарушение на разпоредбата на
чл.42, т.4 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените
процесуални нарушения, доколкото
лишава сочения като нарушител от възможността да с повдигнатото му
административнонаказателно обвинение, съответно – да организира защитата си.
Последното мотивира отмяна на наказателното постановление.
II.Отделно от горното и на самостоятелно
основание се констатира несъответствие в административното обвинение,
повдигнато с АУАН и това, намерило място в наказателното постановление. Така в
последното наказателно постановление за първи път е посочено, че извършеното от
жалбоподателя нарушение се състои в това, че проституира – твърдение, което не
съществува в АУАН. Още повече, последното обстоятелство, а именно – че лицето е
проституирало, не се установява и в хода на съдебното следствие, доколкото
актосъставителят Г. сочи, че на въпросните дата и място е установил К. да
отправяла неприлични жестове със среден пръст към преминаващите автомобили, но не
твърди, че точно този ден е констатирал лицето да проституира, което е иначе е
установявал при други проверки.
Ето защо и в нарушение на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН се установява неяснота в предмета на административнонаказателното
обвинение, намерило място в наказателното постановление, а именно – дали
нарушението се изразява в това, че жалбоподателят отправя жестове, несъвместими
с обществените норми на поведение, или че проституира.
Същото отново мотивира отмяната на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, предвид нарушение
на разпоредбата чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН и липсата на ясното във връзка с административнонаказателното
обвинение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 52 от 30.05.2019г.
издадено от П. М. , на длъжност – *.*.
**** на Община Марица, с което на С.В.К., ЕГН: **********,***, на основание
чл.3, т.4, изречение второ от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и
безопасността на движението на територията на Община Марица (приета с решение №
41, протокол№6 от 29.02.2000г. на Общ. Съвет - общ. Марица) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение
на чл.3, т.2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред,
чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на
движението на територията на Община Марица.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК