МОТИВИ по НОХД №
206 по описа за 2019 г. на РС-Попово
Производството
по делото е образувано по внесен от РП – Попово обвинителен акт против В.М.В., за
това че:
На 08.10.2019
г., в гр. П., на бул. „**" до № **, е управлявал МПС - лек автомобил „Волво В-40" с per. № **, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
е от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
предоставяне на сключена валидна застраховка" съгласно Заповед №
19-0321-000229 от 7.10.2019 г. на инспектор И. Р. И., ПИ, упълномощен от
Директора на ОДМВР Търговище -престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК
На 08.10.2019
г., в гр. П., на бул. „**" до № **, е управлявал МПС - лек автомобил „Волво В-40" с per. № **,
който не бил регистриран по надлежния ред - съгласно чл. 140 от ЗДвП и Наредба
№ 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР в сила от 14.04.2000 г. за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях - престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК
В съдебно
заседание, представителя на Районна прокуратура - Попово поддържа повдигнатото обвинение.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени
наказания „лишаване от свобода“.
По реда на глава
XXVII НПК и при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият признава изцяло
вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на
подсъдимия пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК.
В последната си дума, подсъдимият изразява съжаление за случилото се.
След
анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
В.М.В. е 49 годишен, със средно специално образование, шофьор по професия.
Живее в с. С., и работи като общ работник в „**" ООД. Същият е многократно
осъждан за различни престъпления. След реабилитация по право, пак е бил осъден,
в сила от 22.12.2016 г., по НОХД № 360/2016г. на ПРС, за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, на една година лишаване от свобода, като наказанието било
отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС категория „В“, с множество нарушения по ЗДвП.
На
17.07.2018 г. подсъдимият закупил лек автомобил „Волво
В-40“ с рег. № **, но не го пререгистрирал в законния двумесечен срок. Поради
това, на основание на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията на автомобила му
била служебно прекратена на 26.11.2018 г. като след това автомобилът вече не
бил регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 140 от ЗДвП и Наредба № 1-45 от
24.03.2000 г. на МВР в сила от 14.04.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от
тях. Независимо от това, подсъдимият продължил да го управлява.
При
проверка след управление на посоченото МПС, извършено на 3.10.2019 г., срещу подсъдимият
започнало БП № 363/2019 г. /вх. № 762/2019 г. на РП Попово/, за престъпление по
чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, внесено в ПРС
на 11.10.2019 г. с предложение за споразумение/.
Тъй като
било установено при тази проверка, че автомобилът е с неплатена застраховка „гражданска
отговорност“, инспектор И. Р. И., ПИ, упълномощен от Директора на ОДМВР
Търговище издал Заповед № 19-0321-000229 от 7.10.2019 г. за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. е от ЗДвП - „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до предоставяне на сключена валидна
застраховка“. Тази заповед била връчена на подсъдимия на 8.10.2019 г. и
оттогава той следвало да изтърпява ограниченията по ПАМ, като не управлява МПС.
Въпреки, че
автомобилът не бил регистриран по установения ред /съгласно разпоредбите на чл.
140 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР в сила от 14.04.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях/, и че следвало да се съобразява с наложената му ПАМ,
подсъдимият продължил да кара автомобила
си.
В 15.34
часа на 8.10.2019 г., в гр. П., на бул. „**" до № **, той бил спрян за
проверка от автопатрул на КАТ, и след установяване на
гореизложените нарушения, било образувано настоящото наказателно производство.
Така
приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно -
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК на
всички факти, така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство.
Като
релевантни за размера на наказанието, в хода на съкратеното съдебно следствие
съдът приетите като писмени доказателства характеристика на подсъдимия, дадена
от кмета на с. К., където подсъдимият работил и често отсядал при приятели,
както и медицинско направление за лечение.
Събраните по делото доказателствени материали
са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са
категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и
допълващи към направените самопризнания от подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните
изводи:
Подсъдимият
В.М.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията
по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и по чл.
345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимия е
осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 8.10.2019
г., в гр. П., на бул. „**” до № **, е управлявал МПС - лек автомобил „Волво В-40“ с рег. № **, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП - „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до предоставяне на сключена
валидна застраховка“ съгласно Заповед № 19-0321-000229 от 7.10.2019 г. на инспектор
И. Р. И., ПИ, упълномощен от Директора на ОДМВР Търговище.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал противообществения характер на поведението си, предвиждал е и е целял
настъпването на съставомерните общественоопасни
последици.
От
обективна страна подсъдимия е
осъществил фактическия състав и на престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 8.10.2019 г., в гр. П.,
на бул. „**“ до № **, е управлявал МПС - лек автомобил „Волво
В-40“ с рег. № **, който не е бил регистриран по надлежния ред - съгласно чл.
140 от ЗДвП и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР в сила от 14.04.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях.
От субективна страна подсъдимия е разбирал свойството и значението на извършеното, като не
само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите
последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал
намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна,
съдът счита, че същото е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, към
датата на инкрминираното деяние, законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години и „глоба“ от двеста до хиляда лева.
В случая
съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – пълните
самопризнания на подсъдимия, изказаното съжаление за случая, добрите характеристични данни и лошото му
здравословно състояние.
Така на основание чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1, вр. чл. 58а, вр. с чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т.1 и т.2 от НК,
съдът замени наказанието „лишаване от свобода“ и осъди подсъдимия на ПРОБАЦИЯ
със следните пробационни мерки:
1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител, два пъти седмично, за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
На основание чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 2 от
НК, на подсъдимия бе наложено и
наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв.
При определян
размера на наложеното наказание, съдът взе предвид миналата съдимост на дееца и
факта, че същият е системен нарушител на ЗДвП.
При индивидуализацията
на наложеното на подсъдимия наказание “глоба”, съдът съобрази обсъдените
по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и прие, че адекватно
на извършеното престъпление е неговият размер да бъде определен на 400.00 лв.
За престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до една година или глоба от петстотин до хиляда лева.
Съобразявайки
горепосочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът, на осн. чл. 345, ал. 2, предл. второ,
във вр. с ал. 1 от НК, вр. с
чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 2, вр.
ал. 1, т.1 от НК наложи на подсъдимия
наказание под законоустановения минимум, а именно
наказание глоба от 400.00 лв.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: