Решение по дело №3810/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           21.04.2017 г.       гр. В

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                        гражданско отделение

На двадесет и седми март                                             две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар В.Т.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 3810 описа за 2016 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Д.Р.Н. ЕГН ********** /понастоящем пълнолетен/, действал със съгласието на своята майка К.А.С. *** срещу Р.Н.Н., с постоянен адрес:***39, с която се претендира увеличаване на присъдената в полза на ищеца с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 1541/2000 год. по описа на ВРС издръжка, от 30 лева на 150 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 06.04.2016г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се сочи, че ответникът е баща на ищеца. От определянето на дължимата от него издръжка по гр.д. № 8500/2008 год. по описа на ВРС е изминал значителен период от време през който трайно и съществено се изменили нуждите на правоимащото му дете, което в момента е ученик. Понастоящем определената издръжка е под законоустановения минимум. Майката има още едно малолетно дете, от друг мъж, за което също полага грижи и осигурява издръжка. Моли за положително произнасяне по предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска частично над минималния определен със закона размер поради недоказаност.

Контролиращата страна Д „СП” - гр. В не е осигурила лично явяване на свой представител в производството, като е депозирала писмено становище за основателност на иска.

 Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства – удостоверение за раждане № І-1621; решение от 12.03.2001 г.; удостоверение изх. № 276/15.02.2016г.; удостоверение № 1088/21.03.2016г.; договор за наем на недвижим имот; удостоверение № 601 от 29.01.2017 г. от ПТГ; справка изх. № 720458/20.03.2017г. на НАП ТД В относно трудови договори на Р.Н. се установява, че  родители на понастоящем пълнолетния Д.Р.Н. ЕГН ********** са К.А.С. и Р.Н.Н.. С решение от 12.03.2001г. постановено по гр.д. № 1541/2000г. на ВРС, ответникът е бил осъден на основание чл.143 СК да плаща месечна издръжка в размер на 30 лева на детето си Д.Р.Н., чрез неговата майка и законен представител К.А.С.. Д.Р.Н. *** през учебните 2015/2016г. и 2016/2017г.  В периода 05.2015г. – 01.2016г. К.А.С. е получавала месечно трудово възнаграждение в размер под минималната работна заплата за страната. На 09.02.2016г. К.А.С. е сключила договор за наемането на апартамент в гр. В, ж.к. „Чайка” за срок от 12 м. и наемна цена от 350 лв. месечно. Към 20.03.2017г. Р.Н.Н. работи по безсрочен трудов договор към „Корн” 2017” по 2 ч дневно срещу възнаграждение от 146,74 лв. месечно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният  иск е с правно основание  чл. 150 СК.

За наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е достатъчно да се констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за да бъде уважено поисканото изменение на присъдената издръжка е достатъчно алтернативното наличие на една от посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат  - чл. 142 ал.1 СК. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По обстоятелството, че ищецът е навършил  пълнолетие на 17.12.2016г. не са спори по делото, както и че ответникът Р.Н.Н. е негов баща.

Задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка от 30 лева е било въз основа на съдебно решение от 12.03.2001г. постановено по гр.д. № 1541/2000г. на ВРС, с която е одобрено споразумение по чл. 99 ал. 3 СК /отм./ и не са изследвани релевантните за настоящия спор обстоятелства свързани с нуждите не детето и податните възможности на родителя. Видно от доказателствата по делото, към настоящия момент бащата е в трудоспособна възраст, не е трудоустроен и не страда от животозастрашаващо заболяване налагащо скъпоструващо лечение. От изложеното се налага извода, че не са налице обективни причини препятстващи го да полага труд и да реализира доход поне в минималния за страната размер от 460 лв. през 2017г. Не са изложени твърдения и не са събрани доказателства за задължения на бащата да издържа други лица. Факта, че работи на двучасов работен ден за възнаграждение под минималното, не го препятства да работи и по друг трудов договор.

По делото безспорно е налице първата от двете хипотези представляващи трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК. За изминалия период от шест години безспорно са се изменили социално-икономическите условия в страната с оглед на значителните инфлационни процеси и финансова стагнация. С разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от новия Семеен кодекс е предвидено, че минималния й размер следва да е равен на 1/4 от минималната работна заплата (след 01.01.2017г. определена на 460 лв., съобразно Постановление № 372 от 22.12.2016г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната) или 115 лв. Изменен е и обективния факт - възрастта на детето и свързаните с това повишени разходи за облекло и ученически пособия, за разширени социални контакти, създаване на подходяща битова среда за учение и самоподготовка за задължителните изпити при завършване на средно образование и предвид възможността да продължи да се обучава за придобиване на висше образование.

От значение за настоящия спор са и възможностите на другия родител – майката на детето, доколкото той също е задължен за издръжката му, независимо, че на него е предоставено непосредственото упражняване на родителските права. Видно от доказателствата по делото, майката получава брутно трудово възнаграждение по постоянен трудов договор в рамките на минималното такова за страната. Няма задължения за издръжка към други лица.

С оглед така установените доходи на родителите, възможността им да дават издръжка,  възрастта и нуждите на правоимащото дете, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, ВРС счита, че непълнолетното дете има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 300 лева. При разпределянето на така определената издръжка между родителите, предвид установените по делото доходи и имотно състояние на родителите, които обуславят възможността им да дават издръжка, и с оглед предоставеното непосредствено упражняване на родителските права на майката, съдът намира, че от общия й размер в тежест на бащата следва да бъдат възложени 150 лв. Така определения размер е под половината от минималната работна заплата за страната, поради което обуславя извод, че бащата не би бил лишен от средства за препитание. По изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло.

В случая, предвид основанието, на което е присъдена издръжката предмет на настоящото дело за изменението й – чл. 143 СК и настъпилия в хода на производството факт на навършено пълнолетие от правоимащото дете, следва, че искът следва да се уважи за определен срок - от предявяването му до навършване на пълнолетието.

След този срок основанието за получаване на издръжка е различно – чл. 144 СК и доколкото в случая се касае за изменение по реда на чл. 150 СК на вече определена със съдебно решение от 2001г. издръжка за непълнолетно дете на осн. чл. 82 ал. 1 СК /обн. 1985 г., отм. 2009г./, респ. чл. 143 СК /обн. 2009г./, присъждането в настоящото производство на издръжка с друго правно основание - чл. 144 СК би било недопустимо. За получаването й правоимащото лице разполага с възможността да предяви отделен иск по чл. 144 СК, респ.  по чл. 149 вр. чл. 144 СК – за миналия период, преди предявяването му. Поради това аргументите на страните касаещи размера на дължимата от ответника издръжка на пълнолетното му учащо се дете са ирелевантни за настоящото производство и не следва да се обсъждат.

Съобразно с изхода на спора, нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК и представените доказателства – договор за правна помощ,  ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение,  по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА и Наредба № 1/2004г. на ВАдвС. в размер на 300 лв. Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметката на ВРС дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката, в размер на  50 лева, определена съобразно чл. 1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с Тълкувателно решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на исковете за издръжка.

Мотивиран от горното, ВРС

 

                                                  Р   Е  Ш  И

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143 СК размера на определената със съдебно решение от 12.03.2001г. постановено по гр.д. № 1541/2000г. на Районен съд – В издръжка, дължима от Р.Н.Н. ЕГН **********,*** на непълнолетното му дете Д.Р.Н. ЕГН ********** /пълнолетен от 17.12.2016г. /, действал със съгласието на своята майка К.А.С. ***  като я УВЕЛИЧАВА от 30 лева на 150 (сто и петдесет) лева месечно,  считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 06.04.2016г. до  17.12.2016г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА Р.Н.Н. ЕГН **********,*** да заплати на Д.Р.Н. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300 лева представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК Р.Н.Н. ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС сумата от 50 лева представляваща дължимата по делото държавна такса за уважения иск за издръжка.

                                                                                     

При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса за издаването му.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: