№ 15420
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110150293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Я. Я., чрез адв.
Ц., срещу Столична община.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор ..,
представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, район .., ж.к. .., с площ от 67
кв.м., ведно с таванско помещение № 13, с площ от 4,33 кв.м., избено помещение №
18, с площ от 5,55 кв.м., както и 1,881% идеални части от общите части на сградата, в
която се намира жилището. Правото си на собственост спрямо имота легитимира на
основание сключен със съпруга й .. брачен договор от 26.03.2014 г., обективиран в Акт
№ .., вх. рег. № .. от 26.03.2014 г. при Служба по вписванията – София, по силата на
който придобила в еднолична собственост жилището. Излага доводи, че ответникът
неоснователно е съставил Акт № 15 за частна общинска собственост спрямо ½ ид. част
от имота. Твърди, че в съдържанието на акта като основание за съставянето му били
посочени чл. 2, ал. 2, т. 7 ЗОС и чл. 11 ЗН, като отбелязва че в действителност
наследниците на починалия .. са се отказали от наследство, но към датата на смъртта
му процесната ½ ид. част от имота не е била включена в наследствената маса,
доколкото е била прехвърлена приживе със сключения помежду им брачен договор.
Сочи, че въпреки липсата на основания за съставяне на акта за частна общинска
собственост, ответникът неправомерно е изискал от нея заплащането на наемната цена
за ползването на процесната ½ ид.ч. от жилището. В тази връзка, обосновава правния
1
си интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съда да признае за установено
спрямо нея, че ответникът Столична община, район .., не е собственик на ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .., представляващ апартамент № 14,
находящ се в гр. София, район .., ж.к. .., с площ от 67 кв.м, както и да отмени
съставения Акт № 15 от 10.08.2022 г. за частна общинска собственост. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава съставянето на
процесния акт за частна общинска собственост по отношение на ½ ид.ч. от имота, като
счита че в съдържанието на същия изчерпателно са посочени основанията за
изготвянето му. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 18.12.1984г. на . РНС ... и Й. Я. Я. са придобили
правото на собственост върху апартамент 14 на етаж 5 в жилищна сграда в блок ..,
гр. София, който е с площ от 67 кв.м. с прилежащи таванско помещение №13 с
площ 4,33 кв.м. и избено помещение №18 с площ от 5,55 кв.м. с идеални части от
общите части на сградата 1,881%, при съседи на жилището: изток – ап.15, запад –
бл.3, север – зелена площ, юг – антре, стълбище, отгоре – ап.18, отдолу ап.10.
От удостоверение за граждански брак №.г. на Градски народен съвет гр.
Хасково, се установява, че ... и Й. Я. . са сключили граждански брак на 12.03.1967г.
Видно от брачен договор от 26.03.2014г. с нотариално заверени подписи рег.
№., том I, №./2014, том I, №. на нотариус .., нотариус в район на СРС, вписан в
Служба по вписванията- София в Акт № .., вх. рег. № .. от 26.03.2014 г., ... и Й. Я. Я. на
основание чл.37, ал.3 СК са уредили имуществените отношения между съпрузите като
са уговори придобития по време на брака недвижим имот апартамент 14 на 5 етаж, с
площ от 67 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. .., вход единствен, ведно с прилежащото
му таванско помещение №13 с площ от 4,33 кв.м. и избено помещение №18 с площ от
5,55 кв.м., както и 1,881% идеални части от общите части на сградата и идеални части
от правото на строеж върху мястото, да премине безвъзмездно изцяло в собственост на
съпругата Й. Я..
Представена е схема №..г. на СГКК – София, от която се установява, че имот на
адрес гр. София, ж.к. .. е с идентификатор ...
Видно от акт №2015 за частна общинска собственост, одобрен със заповед на
2
кмета на Район Красно село, съставен на 10.08.2022г. общината е актувала като частна
общинска собственост на основание чл.2, ал.2, т.7 от Закона за общинската
собственост и чл.11 от Закона за наследството ½ идеална част от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор .., целият със застроена площ от 67 кв.м., състоящ се от една
стая, дневна с кухненски бокс, и сервизни помещения с прилежащи таванско
помещение №13 с площ от 4,33 кв.м. и избено помещение №18 с площ от 5,55кв.м.,
заедно с 1,881% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж върху мястото.
Представено е по делото писмо рег. №.. на 01.03.2022г. от зам.кмета на Столична
община до Кмета на Район .., с което го уведомява, че ЧСИ .. е насрочила опис на
собствената на общината ½ от имот на адрес гр. София, ж.к. .., която Общината е
придобила на основание чл.11 от Закона за наследството, като е задължена да издаде
акт за общинска собственост.
Представено е писмо от ЧСИ .., рег. №. изх. №..г., с което уведомява Столична
община, че длъжник по изпълнително дело № .. е ..., който е починал на 06.10.2015г.
По делото били представени съдебни удостоверения за вписани откази от наследство
от всички наследници на длъжника, поради което на основание чл.11 ЗН собственик на
½ идеална част от имот на адрес гр. София, ж.к. .. е Столична община. Бил предявен
иск по чл.135, ал.1 ЗЗД от взискателите, по който с влязло в сила решение бил обявен
за недействителен по отношение на взискателите брачен договор от 26.03.2014г.
Уведомява Столична община, че е наложена възбрана на горепосочения недвижим
имот. Писмо в същия смисъл е изпратено от Столична община и на адвокат .., което се
установява от представеното писмо на лист 76 от делото с изх. №.. -13.06.2022г.
Установява се от представен изпълнителен лист от 21.03.2016г. по гр.д. №..г. на
ВКС, решение от 15.02.2015г. по гр.д. №2967/2012г. на САС и решение от 21.06.2012г.
по гр.д. №6829/2010г. на СГС, че ..., лично и в качеството му на ЕТ „... – ..“ е бил
осъден да заплати по 10 000 лева на .. и .., по 15 000 лева на .. и .., както и 3500 лева на
.., както и да им заплати сторените в производството разноски в размер на 3477,50
лева.
Видно от представеното писмо от Столична Община, район Красно село, рег.
№../14.08.2022г., Общината е уведомила ищцата Й. Я., че във връзка с издаден акт за
общинска собственост №2015/10.08.2022г. е изготвена пазарна наемна цена за ½
идеална част от процесния апартамент в размер на 287 лева месечно, като е поканена
да се запознае с направената оценка, тъй като използва целият имот.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
3
от ГПК да се признае за установено, че ответникът не е собственик на спорния
имот.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. От цитирания текст се вижда, че основна
предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на интерес от
установяване на действителното правно положение. Съгласно ТР №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС на РБ правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му
би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция
на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако
отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск
за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, производството се прекратява. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В конкретния случай
съдът намира, че за ищцата е налице правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск, тъй като ответникът е акт за общинска собственост,
удостоверяващ право на собственост върху спорния имот. Правото, предмет на
отрицателния установителен иск, с който се отрича правото на собственост или
друго вещно право се индивидуализира с вещта, върху която съществува, с лицето,
което е негов носител и с придобивното основание. При отрицателния
4
установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на
ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то
е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания. /ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
В случая ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху
спорния имот въз основа на акт за общинска собственост 2015/10.08.2022г., който
бил издаден чл.2, ал.2, т.7 от Закона за общинската собственост и на основание
чл.11 ЗН.
В решение № 67 от 16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на ІІ г. о. на
ВКС е прието, че актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и
форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само
констатира собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за
собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по
силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е
съставен актът за общинска собственост. В приетото с ТР № 11 от 21.03.2013 год.
по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, решение № 149 от 12.06.2013 год. по гр. д.
№ 647/12 год. ІV г.о. съставът на съда приема, че горните съображения са
приложими само в случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено
конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което
собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е
посочено като основание само правната норма, послужила като основание за
актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината.
Ответникът не доказа своето твърдение, че е собственик. Единственото
доказателство, с което той обосновава твърденията си за собственост, е
съставеният акт за общинска собственост. Нареждането на кмета, като
административен орган, с което той разпорежда да бъде вписан един недвижим
имот в актовите книги за общинска собственост, е вътрешно служебен акт, който
поражда права и задължения единствено за органите по актуването на общинската
собственост. Това волеизявление не поражда никакви права или задължения за
граждани или организации. Нито актуването на един имот като общинска
собственост прави този имот общински, нито пък отписването му от актовите
5
книги прекратява правото на общината на собственост върху този имот. Освен
това, в акта за общинска собственост като основание за придобиване на имота е
вписана разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗОС. Съгласно този текст, общинска
собственост са и имотите, и вещите, които общината придобива, съгласно чл. 11 от
Закона за наследството. По делото обаче не са ангажирани доказателства, с които
ответникът да докаже твърдението, че е придобил имота по наследство. От
представените по делото доказателства се установява, че ищцата Я. и .. са
сключили брачен договор, с който процесният имот е станал нейна изключителна
собственост, като последният безвъзмездно й е прехвърлил своя дял. Брачният
договор е сключен съобразно изискванията на Семейния кодекс, подписите на
страните са нотариално заверени, като същият е вписан в Служба по вписванията,
поради което и е породил вещнопрехвърлителния ефект, който страните са целели
и процесният имот е станал изключителна собственост на ищцата Й. Я., считано от
26.03.2014г. Установява се от представените по делото доказателства и не е спорно
между страните, че .. е починал на 06.10.2015г., т.е. моментът на откриване на
неговото наследство е настъпил след настъпване на прехвърлителния ефект по
сключения между него и съпругата му брачен договор, поради което никаква част
от процесния имот не е била част от оставеното от него наследство. С оглед
доказателствата по делото, се установява, че ½ от процесния имот не е била част от
патримониума на .. към момента на неговата смърт, съответно не е бил част от
оставеното от него наследство, открито с неговата смърт. Поради изложеното не е
възможно за ответника да са възникнали предпоставките на чл.11 ЗН и да
придобие ½ идеална част от имот на адрес гр. София, ж.к. .., поради което и същият не
може да се легитимира като собственик на имота въз основа на издадения акт за
общинска собственост №2015/10.08.2022г.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е
придобила правото на собственост върху спорния имот на основание договор за
продажба на държавен имот, сключен по време на брака й с .., както и брачен
договор от 26.03.2014г. Неоснователни са възраженията на ответника, че
вещнопрехвърлителния ефект не е настъпил, тъй като ищцата не е изпълнила свои
административни задължения – да подаде информация в АГКК за промяната в
собствеността, както и да подаде данъчна декларация. За неизпълнението им тя
може да подлежи на административна санкция, но същите не влияят на настъпилия
прехвърлителен ефект в нейна полза. Липсват доводи на страните в тази посока, но
доколкото от доказателствата се установява косвено, че е бил предявен иск по чл.
135, ал.1 ЗЗД, с който е бил атакуван сключения брачен договор между ищцата и ..,
6
за пълнота съдът следва да отбележи, че изходът на този спор е неотносим към
предмета на настоящото дело, доколкото правния ефект от успешно проведен иск
по чл. 135, ал.1 ЗЗД е признаване на относителна недействителност на атакуваната
сделка единствено по отношение на ищците по делото, които не са страни в
настоящия спор. Уважаването на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД не би имало правния
ефект да върне в наследството, оставено от .., правото на собственост върху
спорния имот.
Съдът намира, че ответникът не установи по делото твърдяното от него
придобивно основание – наследствено правоприемство.
Предявеният отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се
признае за установено, че ответникът не е собственик на имота. Искането за отмяна
на издадения акт за общинска собственост съдът намира за недопустимо, като
същият може да бъде отменен в производството по чл. 64 ЗОС, което се провежда
след разрешаването на съдебния спор относно собствеността на имота.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
3500 лева, 385,88 лева за държавна такса и 38,60 за вписване на исковата молба,
или в общ размер от 3924,48 лева. Направено е възражение от страна на ответника
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. При цена на иска в размер на 38 588,20 лева
претендираното възнаграждение е уговорено в предвидения в НМРАВ минимален
размер. Действително според актуалната практика на СЕС и ВКС съдът не е
обвързан от тези размери и може да определи възнаграждение, което е по-ниско, но
в настоящия случай съдът намира с оглед интереса на страните по делото,
фактическата и правна сложност на спора, че определеното възнаграждение е
обосновано и справедливо.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл.124, ал.1
от ГПК, предявен от Й. Я. Я., ЕГН **********, , с адрес гр. София, ж.к. .., чрез
пълномощника адв. С. Ц., срещу Столична община, БУЛСТАТ .., с адрес гр. София,
.., че Столична община не е собственик на следния недвижим имот: ½ идеална
7
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор .., находящ се в гр. София,
ж.к. .. с предназначение: жилищна сграда – многофамилна; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор .., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище; с площ от 67 кв.м., ведно с прилежащото му таванско помещение №13 с
площ от 4,33 кв.м. и избено помещение №18 с площ от 5,55 кв.м., както и 1,881%
идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж
върху мястото; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:...2.15;
под обекта: ...2.10; над обекта:...2.18; представляващ по документ за собственост
апартамент № 14, находящ се в гр. София, район .., ж.к. .., с площ от 67 кв.м., ведно с
таванско помещение № 13, с площ от 4,33 кв.м., избено помещение № 18, с площ от
5,55 кв.м., както и 1,881% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Столична община, БУЛСТАТ .., с
адрес гр. София, .., да заплати на Й. Я. Я., ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 3924,48 лева /три хиляди деветстотин двадесет и четири лева и 48
ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8