№ 742
гр. София, 13.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря С.В.О.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110144986
по описа за 2022 година
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 411 от КЗ, за признаване за установено, че ответникът ЗАД
„ДаллБогг: живот и здраве“ дължи на ищеца „ЗАД Армеец“ АД сумата в
размер н а 7707,26 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, заплатено на 11.08.2021 г. и
21.09.2021 г., във връзка с ПТП, станало на 03.02.2021 г., около 13,30 часа, на
път II-37, на изхода на Гелеменово, община Пазарджик, между лек автомобил
марка „Ф“, модел „Т“, с рег. № *******, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“, и застрахован при ответника товарен автомобил
марка „И“, с рег. № ********, по вина на водача на товарния автомобил,
ведно със законната лихва от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането; и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 316,88 лева представляваща
мораторна лихва за период от 04.11.2021 г. до 31.03.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17705/2022 г. на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока
на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Автокаско“, „клауза Пълно Каско“ е настъпило събитие – ПТП,
по следния механизъм: при извършване на маневра изпреварване от страна но
лек автомобил марка „Ф“ спрямо движещия се товарен автомобил „И“, при
подаден светлинен сигнал – ляв мигач, при изравняване на двете превозни
средства, водачът на изпреварвания автомобил „И“ предприел внезапно
маневра „завой наляво“ и ударил лекия автомобил „Ф“, застрахован при
ищеца, с което му причинил щети – в дясната част. Твърди, че щетите са на
1
стойност 15384,52 лв., като поддържа, че на 11.08.2021 г. и 21.09.2021 г.
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
посочената стойност и е направил ликвидационни разноски по щетата в
размер на 15,00 лв. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската
отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква
регресно вземане за платеното обезщетение и разноските за определянето му,
намалено с процента на съпричиняване на вредата от застрахован при него
водач – 50%.
Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане,
но независимо от получената на 04.10.2021 г. покана, плащане не е
последвало, поради което търси и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Прави искане съдът да признае за установено съществуване
на описаните вземания. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по размер. Оспорва механизма на ПТП и
причинно следствената връзка между поведението му и вредите като твърди,
че застрахования при него водач не е извършил твърдяното противоправно
поведение, евентулано, че съпричиняването е в по-висок процент. Оспорва
размера на вредите, като твърди, че се дължи обезщетяване по средни пазарни
цени. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с регресен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на обезщетение за нанесени вреди от ПТП
реализирано на 03.02.2021 г, в 13,30 ч., на път II-37, на изхода на село
Големеново, общ. Пазарджик.
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на ПТП, причинено
виновно от водача на застрахования при ответника по застраховка
"Гражданска отговорност" автомобил, наличието на вреди по застрахования
по имуществена застраховка "Каско на МПС" автомобил,
причинноследствената връзка между вредите и реализираното ПТП, наличие
на валидни правоотношения към датата на ПТП по застраховка "Каско на
МПС" между ищеца и собственика на увредения автомбил и по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника относно отговорността на виновния
водач, размера на дължимото обезщетение и изплащането му за отстраняване
на вредите, а също така и изпадането на ответника в забава. Ответникът
следва да докаже възраженията си за изключителна вина и за съпричиняване
на вредите.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 от ГПК следните обстоятелства: 1/ лекият автомобил лек автомобил
2
марка „Ф“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка
„Каско“; 3/ товарния автомобил марка „И“ е бил застрахован при ответника
по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 4/
във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил на собственика на
автомобила сумата в размер на 15384,52 лева на 11.08.2021 г. и 21.09.2021 г. 5/
ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение
пред ответното дружество с покана, която е получена на 04.10.2021 г.
Спорът се концентрира върху въпросите за механизма и вината за процесното
ПТП, както и за размера на обезщетението. По тези въпроси съдът намира
следното.
Механизмът на процесното ПТП се изяснява на първо място от приетия
двустранен констативен протокол /л.108/. От неговото съдържание се
установява, че на 03.02.2021 г. при с. Големеново, между МПС „Ф Т“,
*********, управляван от В. К., и МПС „И“, **********, настъпва ПТП. От
приложената скица се установява, че автомобил „Фалксваген“ се движи в
лява лента, а автомобил „И“ – в дясна, като движещият се вдясно автомобил
завива наляво, при което настъпва колизия между двете МПС. В протокола
водачът на автомобил „Ф“ е посочил „За ПТП съм виновен аз“ и е поставил
подпис.
Разпитан като свидетел водачът на автомобил „Ф“ – В. К., излага, че при
настъпване на процесното ПТП извършвал изпреварване на другия
автомобил, като се движел в лентата за насрещно движение. Очаквал водачът
на автомобил „И“ да спре, но вместо това той извършил маневра „ляв завой“
без да подаде сигнал за това предварително.
Разпитан като свидетел водачът на автомобил „И“ – К. П., посочва, че на
излизане от с. Големеново, посока от гр. Пазарджик към гр. Панагюрище,
спрял преди да извърши ляв завой за влизане в оризарна, включил светлинен
сигнал за завиване наляво, стоял в своята лента, на осевата линия, с включен
светлинен сигнал за завиване наляво, при което настъпил удар с
изпреварващия автомобил „Ф“. Свидетелят П. твърди, че се огледал преди
маневрата, но забелязал другия автомобил едва при удара.
От приетото експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза
се установява, че от техническа гледна точка, вредите по МПС "Ф" са при в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, с изключение на
уврежданията по предна лява джанта.
Механизмът на ПТП според двустранния протокол и свидетелските
показания е следният: На 03.02.2021 г., около 14 часа, товарен автомобил „И“,
**********, се движи по Републикански път II-37, с посока от гр. Пазарджик
към гр. Панагюрище, и на изхода от с. Големеново, водачът предприева
маневра за завой на ляво. В същия момент зад товарен автомобил „И“ се
движи лек автомобил „Ф“, *********, като водачът предприема маневра за
изпреварване, вследствие на което траекториите на двете МПС се пресичат в
лентата за насрещно движение и настъпва удар между тях. Непосредствено
преди настъпването на инцидента водачът на лек автомобил „Ф“е предприел
маневра за изпреварване, като е преминал в лентата за насрещно движение, а
3
водачът на автомобил „И“ е предприел маневра за завой наляво към фирма
„Райс енд фууд“. На около 50-60 м. преди мястото на процесното ПТП се
наблюдава поставен пътен знак В24 – „Забранено е изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош“. Максималната допустима скорост на движение в участъка е 50 км./ч.
Вещото лице заключава, че непосредствено преди настъпването на удара
автомобил „И“ се е движел със скорост от около 20 км./ч., а лек автомобил
„Ф“ – с около 60 км./ч. Вещото лице посочва, че водачът на автомобил „Ф“ е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако не е
предприел маневра за изпреварване, а е изчакал водача на автомобил „И“ да
извърши своята маневра за завой наляво и след това да продължи движението
си направо. Вещото лице посочва още, че водачът на товарен автомобил „И“ е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако преди
извършването на маневра завой наляво се е уверил, че лентата за насрещно
движение е свободна и няма други движещи се превозни средства в нея.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че
следва да бъде кредитиран механизмът на произшествието, описан в
показанията на свидетеля П., водач на МПС "И", тъй като се намира в по-
пълно съответствие с изложените обстоятелства в двустранния констативен
протокол, съставен от двамата свидетели непосредствено след настъпване на
произшествието.
Както беше посочено по-горе, в графа "Забележка" на протокола изрично е
записано, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Ф“. В протокола не е отразено, и се поддържа единствено от свидетеля К.
при разпита му пред съда, че водачът на автомобил „И“ не е подал сигнал за
завиване наляво, с което да е допринесъл за настъпването на ПТП.
Следва да се подчертае, че непосредствено преди ПТП лек автомобил „Ф“ се
е движил със скорост, по-висока от разрешената в участъка, в който е
настъпило процесното ПТП. Още по-съществено е, че процесното ПТП е
настъпило в ситуация, в която водачът на автомобил „Ф“ е извършвал
забранена маневра – изпреварване на участък с хоризонтална и вертикална
маркировка, забраняващи подобно действие.
При това положение се налага изводът, че при настъпване на процесното ПТП
водачът на лек автомобил „Ф“ е допуснал нарушения на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
чиято норма забранява на водачите да управляват МПС със скорост, по-
висока от разрешената за съответния участък /50 км./ч. в процесния случай/,
както и на чл. 6, т. 1 ЗДвП, който задължава участниците в движението да
съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка.
В същото време, не се установява по безспорен начин водачът на автомобил
„И“ да е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, които
да са допринесли за настъпването на процесното ПТП.
При това положение съдът приема за установено от събраната по делото
доказателствена съвкупност, че причина за настъпване на процесното
произшествие е изцяло поведението на водача на застрахованото при ищеца
МПС "Ф", който предприел изпреварване в участък, в който извършването на
4
такова действие е забранено, като при това се е движил със скорост, по-
висока от разрешената.
Доколкото по делото не са налице данни водачът на МПС "И" да е
допринесъл по някакъв начин за настъпване на произшествието, не се
установява наличие на съпричиняване.
Тъй като не се установява първият елемент от фактическия състав,
предопределящ ангажирането на отговорността на ответното застрахователно
дружество - не се установява наличието на ПТП, причинено виновно от
водача на застрахования при ответника по застраховка "Гражданска
отговорност" автомобил, то искът следва да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен.
При отхвърляне на главния иск като неоснователен, като неоснователен
следва да се отхвърли и искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който
се явява акцесорен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът.
От ответната страна са представени доказателства за сторени разноски –
внесени депозит за възнаграждение по САТЕ /200 лв./ и депозит за
възнаграждение на свидетел /100 лв./, като не са представени доказателства за
сторени разноски за възнаграждение на процесуален представител, с оглед на
което претенцията за разноски следва да се уважи за сумата от 300 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *******, против ЗАД
„ДаллБогг: живот и здраве“, ЕИК *********, по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7707,26 лева,
представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, заплатено на 11.08.2021 г. и 21.09.2021 г., във
връзка с ПТП, станало на 03.02.2021 г., около 13,30 часа, на път II-37, на
изхода на Гелеменово, община Пазарджик, между лек автомобил марка „Ф“,
модел „Т“, с рег. № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“, и застрахован при ответника товарен автомобил марка „И“, с рег. №
********, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.04.2022 г. до
изплащане на вземането; и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 316,88 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 04.11.2021 г. до 31.03.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17705/2022 г. на СРС, II ГО, 178
състав.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
живот и здраве“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
5
300 /триста/ лева – съдебни разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6