Р Е Ш Е Н И Е
Номер 339
Град
Пловдив, 07.08.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шести август
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
При секретаря Ваня
Казакова,
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 227 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба, подадена на 02.04.2020 год. от Т.Г.Т. против
„Саймън инвестмънт енд ко“ ООД, с която е предявен иск за отмяна на решенията
на Общото събрание на съдружниците, проведено на 12.03.2020 год.
Исковата претенция се
основава на следните фактически
обстоятелства:
Ищецът Т.Г.Т. твърди, че е
съдружник в „Саймън инвестмънт енд ко“ ООД.
На 12.03.2020 год. било
проведено ОСС, на което присъствал единствено съдружника С.Д.А.Е.. Този
съдружник приел, че Т.Т. не следва да присъства на събранието, тъй като е подал
до дружеството нотариална покана, с която е уведомил управителя, че желае да
прекрати участието си като съдружник в дружеството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ и към датата на събранието срокът на предизвестието е изтекъл, поради което Т.
е загубил качеството си на съдружник.
На ОСС от 12.03.2020 год.
били взети следните решения: 1. Съдружникът Т. е прекратил участието си в
дружеството с писмено предизвестие с нотариална покана, връчена на дружеството
на 05.07.2019 год. 2. Извършва се едновременно намаляване и увеличаване на
капитала на дружеството със стойността на дяловете на Т.; дружеството ще
осъществява дейността си като ЕООД; 3. Променя се седалището и адреса на
управление на дружеството; 4. Приема се нов учредителен акт.
Въз основа на протокола от
ОСС, проведено на 12.03.2020 год. било заявено вписване на промени по партидата
на „Саймън инвестмънт енд ко“ ООД, като било подадено заявление А4 с вх. №
20200330091459 / 30.03.2020 год. Ищецът разбрал за проведеното ОСС с подаването
на заявлението.
Т. счита решенията на ОСС
за незаконосъобразни. Признава, че на 27.05.2019 год. е изпратил до дружеството
нотариална покана, в която е изразил желанието си да прекрати участието си в
„Саймън инвестмънт енд ко“ ООД на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ и е отправил
тримесечно предизвестие от получаването на поканата. Поканата била редовно
връчена чрез залепване на уведомление, като залепването било осъществено на
21.06.2019 год. Двуседмичният срок за получаването на поканата от нотариуса
изтекъл на 05.07.2019 год. и от този момент поканата се считала редовно
връчена.
Ищецът акцентира върху
текста на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от дружествения договор, според която
срокът на предизвестието за прекратяване на участието в дружеството следва да
бъде шестмесечен. Поради това, отправяйки тримесечно предизвестие, ищецът не е
отправил предизвестие с необходимата продължителност. Счита, че поради това
участието му не било прекратено.
Наред с това, на 27.01.2020
год. Т. уведомил управителя на дружеството, че оттегля и се отказва от
изпратеното предизвестие и желае да остане съдружник в дружеството. Тази
нотариална покана била връчена на дружеството на 02.03.2020 год. Общото
събрание било проведено след момента на връчването на изявлението за оттегляне
на предизвестието. Поради изложеното ищецът счита, че е следвало да участва в
ОСС от 12.03.2020 год. А ОСС не е било свикано съгласно изискванията на ТЗ и
устава на дружеството. Взетите на ОСС били незаконосъобразни и следвало да се
отменят.
Предвид изложените
фактически твърдения, ищецът Т.Г.Т. предявява иск за отмяна на всички решения на Общото събрание на съдружниците на
„Саймън инвестмънт енд ко“ ООД, проведено на 12.03.2020 год.
Посочени са доказателства.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът
„Саймън инвестмънт енд ко“ ООД е подал писмен
отговор, в който заявява, че счита иска за недопустим, а по същество за
неоснователен.
Признава
се отправянето на нотариална покана от Т. до дружеството за прекратяване на
неговото участие в „Саймън инвестмънт енд ко“ ООД. Изложено е твърдение, че на
02.12.2019 год. на дружеството била връчена втора нотариална покана от Т., с
която той потвърждавал, че е прекратил участието си в дружеството и е поканил
същото да бъдат уредени имуществените последици от прекратеното участие. Не се
оспорва отправянето и съответно получаването на нотариална покана от 02.03.2020
год. за оттегляне на предизвестието, както и подаването на заявление в ТР на
30.03.2020 год. за вписване на промени по партидата на ответника.
Дружеството
се позовава на практика на ВКС и счита, че с изтичането на срока на
предизвестието, участието на ищеца в дружеството е било прекратено автоматично,
независимо от уреждането на имуществените последици. Т. е прекратил участието
си в „Саймън инвестмънт енд ко“ ООД с писмено предизвестие с нотариална покана,
връчена на 05.07.2019 год. С изтичането на предвидените в чл. 17, ал. 2 от
дружествения договор шест месеца, членственото правоотношение на ищеца било
прекратено. Прекратяването настъпило на 06.01.2020 год. От този момент Т. не е
бил съдружник в дружеството.
Решенията
на ОСС от 12.03.2020 год. единствено уреждали последиците от прекратеното
правоотношение.
Развиват
се аргументи по същество, подкрепящи несъгласието на ответника със становището
на ищеца, че след като е отправил тримесечно предизвестие до дружеството, а
изискуемото предизвестие е било шестмесечно, то предизвестието не е породило
действие. Ответникът смята, че предизвестието, отправено от ищеца има
обвързващо действие и считано от 06.01.2020 год. Т. не е съдружник в „Саймън
инвестмънт енд ко“ ООД. Поради това той не може да се „върне“ в дружеството по
силата на отправеното на 02.03.2020 год. оттегляне. Дори да се приемело, че не
съществува забрана в рамките на срока на предизвестието то да бъде оттеглено,
подобно оттегляне можело да бъде сторено валидно единствено в рамките на срока
на предизвестието, но не и след изтичането му, както било сторено в случая.
След
06.01.2020 год. единствен съдружник в дружеството е бил С.Д.А.Е. и за него
съществувало задължение да предприеме необходимите промени в структурата,
правно-организационната форма, капитала на дружеството и дружествения договор,
настъпили като последица от напускането на Т.. Именно това било сторено с
атакуваните решения на ОСС. Поради това неучастието на ищеца в ОСС от
12.03.2020 год. не опорочавало взетите
решения.
Поради
изложените съображения ответното дружество счита, че исковете не са подадени от
лице, което е имало качеството съдружник в дружеството към датата на ОСС. Ето
защо исковете били процесуално недопустими.
В
случай, че исковете бъдат приети за допустими, то те са изцяло неоснователни и
се настоява същите да бъдат отхвърлени.
Допълнителната искова молба не е постъпила – срокът за
депозирането ѝ е изтекъл на 18.06.2020 год.
Предявените
искове са с правно основание чл. 74 ТЗ.
Предявени
са от лице, вписано в Търговския регистър като съдружник в „Саймън инвестмънт
енд ко“ ООД. До вписване на заличаването на участието на Т. като съдружник, за
третите лица, в т.ч. и съда, той има качеството на съдружник. На фаза преценка
на допустимостта на иска, съдът приема обстоятелството, че ищецът е вписан в регистъра като съдружник, за
достатъчно, за да приеме предявения иск за допустим. Още повече че спорът по
същество е концентриран именно около преценката за последиците от отправеното
от ищеца предизвестие за напускане и съответно за последиците от оттеглянето на
предизвестието. След като в това се изразява предмета на спора между страните,
той следва да се разреши със сила на пресъдено нещо, а не на плоскостта на
допустимостта на иска и процесуалната легитимация на ищеца. Противното би било
равнозначно от отказ от правосъдие.
Не се спори, че Т. не е присъствал и
не е бил канен на ОСС, проведено на 12.03.2020 год. Поради това двуседмичният
срок за предявяването на иска по чл. 74, ал. 2 ТЗ тече от узнаването на
оспорените решения. Ищецът твърди да е узнал за решенията на ОСС с подаването
на заявление А4 на 30.03.2020 год. по партидата на дружеството. Ответникът не
твърди, че ищецът е узнал за решенията в по-ранен момент. Поради това
постъпилата на 02.04.2020 год. искова молба, подадена три дни след узнаването
за решението на ОСС, се явява депозирана преди изтичането на 14 дни от
твърдяното узнаване. Внесена е дължимата държавна такса.
Предвид
изложените съображения и констатации, съдът приема исковете за процесуално допустими.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка
на доказателствения материал по делото, като обсъди доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Въз
основа на становищата на страните с доклада по делото като безспорни
са очертани
множество обстоятелства: че ищецът Т.Т.
е вписан като съдружник в „Саймън инвестмънт енд ко“ ООД; че е отправил писмено
предизвестие до дружеството за прекратяване на членственото правоотношение, в
което е посочил тримесечен срок на предизвестието; че е предприел действия по
връчването на предизвестието чрез нотариална покана; че според чл. 17, ал. 2 от
дружествения договор срокът на предизвестието следва да бъде шестмесечен; че
предизвестието е връчено на дружеството на 05.07.2019 год.; че на 02.03.2020
год. на ответното дружество е връчено изявление от ищеца за оттегляне на
предизвестието за прекратяване на членствено правоотношение; че е проведено ОСС
на 12.03.2020 год., на което са взети описаните в исковата молба решения; че на
това ОСС не е канен и не е присъствал Т.; че е подадено заявление за вписване
на промени по партидата на дружеството въз основа на решенията на ОСС от
12.03.2020 год. на 30.03.2020 год. Като безспорни между страните, тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване с доказателства, различни от вече
ангажираните писмени. А писмените доказателства, приети по делото, установяват
по надлежен начин безспорните обстоятелства.
Спорът по делото не е фактически, а изцяло правен.
На първо място е поставен правният въпрос дали
предизвестието на Т. за прекратяване на членственото правоотношение е произвело
действие, при положение, че в него е посочено, че съдружникът дава тримесечно
предизвестие, а необходимата продължителност на предизвестието според
дружествения договор е шест месеца.
Съдружникът Т. е посочил в предизвестието си тримесечен
срок, който е минималният срок за предизвестие според разпоредбата на чл. 125,
ал. 2 ТЗ. Но след като в дружественият договор – чл. 17, ал. 2 е предвидено
шестмесечно предизвестие, то несъмнено е, че в отношенията между дружеството „Саймън инвестмънт енд ко“
ООД
и неговите съдружници са приложими специфичните изисквания на конкретния
дружествен договор и необходимата продължителност на предизвестието е именно
шест месеца.
Отправянето на тримесечно предизвестие обаче не се
приравнява на липса на предизвестие. При отправянето на предизвестие за
прекратяване на членствено правоотношение единствената съществена част е волята
на съдружника да прекрати участието си в дружеството. Посоченият срок, както
аргументирано сочи ответникът, е предвиден в интерес на дружеството, за да има
то време и възможност да се подготви и организира уреждането на последиците от
прекратеното членствено правоотношение. Дори срок да не е посочен в едно
изявление по чл. 125, ал. 2 ТЗ, то пак би било валидно, тъй като срокът е
несъществен елемент от съдържанието му, той произтича директно от разпоредбите
на закона или от дружествения договор.
Съдът приема за приложим по аналогия чл. 26, ал. последна ЗЗД, с оглед обстоятелството, че изявлението по чл. 125, ал. 2 ТЗ е едностранно
волеизявление, пораждащо правни последици, а според чл. 44 ЗЗД правилата
относно договорите намира съответно приложение към едностранните изявления, в
случаите, в които законът допуска те да пораждат права и задължения /т.е.
правни последици/. Това означава, че когато в изявлението на напускащия
съдружник, в частта за посочване на срок, е допуснато отклонение от
дружествения договор, това не влече нищожност на цялото изявление, тъй като
този срок е заместен по право от повелителната разпоредба на чл. 17, ал. 2 ЗЗД.
Поради това, по аргумент от чл. 26, ал. посл. и чл. 44 ЗЗД съдът приема, че
посоченият в изявлението на Т. тримесечен срок е заместен по право с
предвидения в дружествения договор шестмесечен срок.
Ето защо съдът не възприема аргумента на ищеца, че
предизвестието не е произвело действие, тъй като в него е посочен срок, който
не е съобразен с дружествения договор. Волята на съдружника да напусне
дружеството е ясно и недвусмислена изразена. Тя е единственият съществен
елемент от съдържанието на предизвестието. Съпътстващите изявления, които не са
част от същественото съдържание, в т.ч. досежно срока на предизвестието, са
заместени по право от повелителната разпоредба на чл. 17, ал. 2 от дружествения
договор, а именно, че срокът на отправеното предизвестие е шестмесечен.
Не се спори между страните, а и видно от доказателствата
по делото, предизвестието на Т. за прекратяването на членственото
правоотношение е връчено на дружеството на 05.07.2019 год. От този момент е
започнал да тече шестмесечния срок на предизвестието. Той е изтекъл на
05.01.2020 год. До този момент изявлението за прекратяване на членственото
правоотношение не е оттеглено. В рамките на шестмесечния срок Т. единствено е
отправил до дружеството нотариална покана, в която е посочил, че счита
тримесечният срок, посочен в предизвестието, за изтекъл на 05.10.2019 год. и
желае уреждане на имуществените последици от настъпилото прекратяване.
Нотариална покана за оттегляне на изявлението за
прекратяване на членственото правоотношение е отправена от Т.Т. на 27.01.2020
год. чрез нотариус Сл. Попов. Поканата е връчена на ответното дружество на
02.03.2020 год.
Това изявление поставя втория съществен по делото правен
проблем, а именно дали изявлението за оттегляне на връченото предизвестие е
породило правни последици.
За
отговора на този въпрос съдът изхожда от съдебната практика на ВКС, формирана
при действието на новия ГПК, по повод анализ на последиците от отправено от
съдружник предизвестие за прекратяване на участието му в дружество с ограничена
отговорност.
Съгласно Решение № 46 от
22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в хипотезата на
чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно
изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне
доброволно дружеството, като отправи за целта писмено предизвестие.
Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е
волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на
определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ,
или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва
прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е
визиран в ТЗ - прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в
момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния
характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя
като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на
решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно
буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва
възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически
факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл.
125, ал. 2 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на
дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано
като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не
е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока
на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото
правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи качеството
"съдружник".
Предвид така
възприетите разрешения, които настоящият състав на съда напълно споделя, прекратяването на членственото
правоотношение настъпва автоматично, с простия факт на изтичането на срока
на предизвестието.
Пренесено към
настоящия случай, това ще рече, че членственото правоотношение на Т.Т. с
ответното дружество е настъпило като факт от правния мир с изтичането на
предвидения в нормата на чл. 17, ал. 2 от дружествения договор шестмесечен
срок, а именно на 06.01.2020 год.
Единствено и само
до изтичането на срока на предизвестието изявлението за напускане е можело да
бъде оттеглено валидно от автора му.
Към датата на
изявлението за оттегляне – 27.01.2020 год. членственото правоотношение на Т. с
дружеството вече е било прекратено. При прекратено членствено правоотношение
изявлението не може да бъде оттеглено, тъй като то вече е породило преобразуващ
ефект. Към 27.01.2020 год. Т. не е бил съдружник в дружеството и изявлението му
за оттегляне не е породило какъвто и да е правен ефект. Без правно значение е
обстоятелството, че към момента на оттеглянето имуществените последици от
прекратяването не са били уредени. Неуредените последици са основание за
предявяване на извънсъдебна претенция или на иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, но не и
за оттегляне на изявление, което е породило правните си последици. След като
участието на Т. в дружеството е прекратено с факта на изтичането на срока на
предизвестието, той може да бъде счетен за съдружник, само ако бъде приет за
такъв с решение на ОСС.
Ето защо, съдът
приема, че нотариалната покана, отправена от Т. на 27.01.2020 год., за
оттегляне на изявлението му за прекратяване на членственото правоотношение не е
произвела правен ефект.
Според чл. 136,
ал. 1 ТЗ и чл. 20, ал. 2 от дружествения договор Общото събрание се състои от
съдружниците. Към датата на провеждане на процесното ОСС на „Саймън инвестмънт
енд ко“ ООД /12.03.2020 год./ Т.Т. не е
имал качеството съдружник.
Според чл. 139,
ал. 1 ТЗ Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки
съдружник най-малко седем дни преди заседанието. Същият е срока за връчване на
поканите и според чл. 23, ал. 1 от дружествения договор. Към 04.03.2020 год.,
когато най-късно е следвало да бъдат връчени поканите за ОСС, насрочено за
12.03.2020 год., Т. не е имал качеството съдружник. Поради това не е било
необходимо да бъде поканен за събранието.
Към 12.03.2020
год. ищецът не бил съдружник в дружеството и не е имал право да присъства на
ОСС, както и да гласува по точките от дневния ред.
Ето защо,
изложените в исковата молба доводи за допусната незаконосъобразност при
провеждането на ОСС, проведено на 12.03.2020 год. са неоснователни. Не са
допуснати посочените от ищеца процесуални нарушения по свикването и
провеждането на ОСС.
Поради това
исковете са неоснователни и като такива следва ад бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Разноските,
според представения списък, са в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Възнаграждението е договорено в този размер с договора за правна защита и
съдействие. Според изявлението по чл. 1 от договора възнаграждението е
изплатено в брой преди подписването на договора, поради което извършването на
разноските е надлежно доказано.
Прави се възражение от ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение – възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Според чл. 7,
ал. 1, т. 10 от Наредба № 1 МРАВ, минималното адвокатско възнаграждение в
производства по ТЗ по иск на съдружник срещу дружеството е 800 лв. Съдът
приема, че договореното в случая възнаграждение от 1 000 лв., което надвишава
минимума не в пъти, а с 25% минимума по наредбата, не е прекомерно с оглед
правната сложност на делото, поради което не подлежи на редуциране. Поради това
в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявени от Т.Г.Т., ЕГН **********,*** против
„САЙМЪН ИНВЕСТМЪНТ ЕНД КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Мали Богдан“ № 21, партер,
представлявано от С.Д.А.Е., за отмяна на всички решения на Общото събрание на
съдружниците на „Саймън Инвестмънт Енд Ко“ ООД, проведено на 12.03.2020
година, както следва:
1. Съдружникът Т. е прекратил участието си в дружеството с писмено предизвестие
с нотариална покана, връчена на дружеството на 05.07.2019 год. 2. Извършва се
едновременно намаляване и увеличаване на капитала на дружеството със стойността
на дяловете на Т.; дружеството ще осъществява дейността си като ЕООД; 3.
Променя се седалището и адреса на управление на дружеството; 4. Приема се нов
учредителен акт.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал.
3 ГПК Т.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „САЙМЪН ИНВЕСТМЪНТ ЕНД КО“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район
Централен, ул. „Мали Богдан“ № 21, партер, представлявано от С.Д.А.Е., сумата 1000 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: ………………………….