Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 08.07.2021 година град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 07.06.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 75 по описа за 2021
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.432 КЗ от Г.К.Д. ЕГН **********
против „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД гр.С..
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП й
били причинени телесни увреждания, като сочи, че на 01.11.2019 г., около 22:25
часа в гр. К. по бул. „***, на кръстовището с ул."***" се движил л.а.
„М." с per. № СТ***ВХ, управляван от Д.С.П., който нарушил правилата
за движение по пътищата и блъснал пресичащата булеварда на пешеходна пътека Г.К.Д..
Вследствие на катастрофата е пострадала пешеходката Г.Д.. Във връзка с
причиняване на процесното ПТП било образувано ДП
1377/2019 г. по описа на РУ - К., пр. пр. 4039/2019 г. по описа на РП - К.,
което към настоящия момент не е приключило. Причина за настъпване на ПТП била,
допуснатите от Д.С.П. нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за водача на лекия автомобил са били налице определени,
фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по
пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществувала пряка причинна връзка
между деянието на Д.П. и настъпилите обществено-опасни последици - телесните
повреди, причинени на Г.К.Д.. За увреждащия л.а. „М." с per. № СТ***ВХ, управляван от Д.С.П., имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност", з.п. ВО/30/119001662988/ 2019 г. със срок
на валидност една година, считано от 16.06.2019 г. до 15.06.2020 г. със „ЗАД Д.Б.Ж.З."
АД, гр. С.. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492
от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума
представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за 2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД Д.Б.Ж.З."
АД и представила всички документа, с които разполага. С писмо с обр. р. от
21.11.2019 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била
заведена щета с №0801-005187/2019-01, по която застрахователят към настоящия
момент не се бил произнесъл относно плащане на обезщетение. С оглед на
изложеното, в случая за ищцата е налице правен интерес да предяви претенцията
си за плащане пред съда. При процесното ПТП Г.К.Д.
получила следните травматични увреждания: множествени счупвания на подбедрицата, закрито; невротично разстройство и други.
След инцидента на 01.11.2019 г. пострадалата била настанена в Травматологията
на „МБАЛ Т." ЕООД, гр. С.З.с оплаквания от силна болка в дясна подбедрица и невъзможност за стъпване на крайника.
Направени й били необходимите параклинични
изследвания; рентгенографии на подбедрица
- 2 проекции Дясна-фас и профил, като видно от тази от дата 02.11.19 г. -
наличието на фрактури в горна трета на диафизата на фибулата и средна трета на диафизата
на тибията; консултации с хирург, кардиолог и
анестезиолог. Във връзка с получените наранявания, било назначено
медикаментозно лечение, а на 06.11.2019 г. било извършено оперативно открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула Съгласно оперативен протокол №1398 същото
било извършено като със спинална анестезия с маркаин със съединен пателарен
достъп било проникнато през пателарното сухожилие и
под рьо контрол се имплантирало интрамедурално
тибиален пирон. Проксимално и дистално
се фиксирал с винтове. На 09.11.2019 г. пострадалата била изписана с
окончателната диагноза множествени счупвания на подбедрицата,
закрито и с препоръки за ХДР, превръзки през 3 дни и сваляне на конците на 14
-тия следоперативен ден. Трябвало да ходи с 2 помощни средства 90 дни, като й
било назначено медикаментозно лечение и два контролни прегледа в рамките на
месец. Издаден й бил болничен лист за 38 дни от 02.11.2019 г. до 09.12.2019 г.
На 25.11.2019 г. Г.Д. преминала преглед при ОПЛ, съгл. Амб.лист
№7754/25.11.2019г., поради болка в подбедрицата,
безсъние, напрегнатост и безпокойство. Вследствие на оплакванията й била
назначена медикаментозна терапия и й била поставена основната диагноза
множествени счупвания на подбедрицата с придружаващо
заболяване невротично разстройство. На 17.12.2019 г. била прегледана от
специалист ортопед-травматолог, съгл. Амб. лист
№000972/17.12.2019 г. с посочено обективно състояние - оперативни цикатрикси в областта на колянната
става и медиалният малеол на подбедрицата.
Движенията в глезенната става болезнено ограничени в
крайните фази. Дорална флексия от 90 градуса.
Поставена й била основната диагноза множествени счупвания на подбедрицата статус пост операционем.
Назначена й би па терапия - имобилизация за 60 дни, контр, графия на 7 дни, крайника
в елевация и било дадено мнение за удължаване на
временната нетрудоспособност с 30 дни. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, Г.К.Д. търпяла силни болки и много
страдания. Получените при това ПТП травми довели до изключително интензивни
болки, които заедно с неудобствата и стресът продължавали и през целия период
на лечение, и в процеса на възстановяване. Преди катастрофата тя била в добро
здравословно състояние, активна и дейна жена в работоспособна възраст, напълно
самостоятелна. След инцидента, животът й напълно се променил, нуждаела се
постоянно от чужда помощ и подкрепа на близките си, лишена била от възможността
да води обичайния си начин на живот. Наложило се продължително спазване на леглови режим, като и към настоящия момент не се била
възстановила напълно. Получените тежки наранявания, както и преминатото
продължително лечение оказвали силно отрицателно влияние върху психиката й.
Същата страдала от безсъние, напрегнатост и безпокойство. Освен болките, ищцата
изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който се отразил
изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и ще
останело за цял живот в нейното съзнание. Въпреки изминалото не малко време от
датата на катастрофата, болките и дискомфортът в
наранените области не минавали. В резултат на процесното
ПТП и получените при него увреждания, ищцата претърпяла и имуществени вреди в
размер на 1829,45лв., които също следвало да й бъдат възстановени. Посочените
разходи били направени за лекарствени средства. С оглед на изложеното,
причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следвало да бъдат компенсирани.
Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали
по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреда имало за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства
и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление. Вредите били в
резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Д.С.П., а за
причинените от него вреди отговарял ответникът по делото „ЗАД Д.Б.Ж.З."
АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", поради което бил налице правен интерес да
иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й
имуществени и неимуществени вреда. Предявеният иск бил съобразен от една страна
с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреда от този вид. Сочи, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, претърпяла
и имуществени вреди в размер на 1829,45 лв., които както посочила по-горе,
представлявали разходи за закупени от нея лекарства, —лекарствени средства,
скъпо струващо медицинско изделие - -тибиален пирон Е.М.
и платена потребителска такса за престой в МБАЛ „Т." ЕООД, а именно :
40,60 лева за потребителска такса - леглоден -
фактура №**********/09.11.2019 г., изд. от МБАЛ Т. ЕООД; 1490,00 лева за
скъпоструващо медицинско изделие - тибиален пирон Е.М.
-
фактура №**********/08.11.2019 г. от
МБАЛ Т. ЕООД; 64,18 лева за лекарства - фактура №**********/08.11.2019 г. от У.
ООД; 12,77 лева за лекарствено средство - фактура №**********/07.11.2019 г. от У.
ООД; 42,60 лева за лекарствено средство - фактура №**********/08.11.2019 г. от У.
ООД; 95,79 лева за лекарства
-
фактура №**********/09.11.2019 г.
от Т. Ф. ЕООД; 7.80 лв. за лекарства - фактура №**********/25.11.2019г. от „Ф.-ВИ"
ЕООД; 24.73 лв. за лекарство - фактура №**********/19.11.2019г. от „С."
ООД; 23.14 лв. за лекарствени средства - фактура №**********/09.12.2019г. от „У."
ООД; 20.46 лв. за лекарство - фактура №**********/08.01.2020г. от „У."
ООД; 7.38 лв. за лекарства - фактура №**********/04.1.2.2019г. от „П."
ООД.
Моли
съда, да осъди ответника „ЗАД Д.Б.Ж.З." АД, гр. С. да заплати на Г.К.Д.
обезщетение в размер на 20000 лв., частичен иск от 70000 лв., за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, стрес и
безпокойство, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, изразяващи се в множествени счупвания на подбедрицата, закрито; невротично разстройство и др., както
и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на
1829.45 лв., представляващи разходи за закупени от нея лекарства, лекарствени
средства, скъпоструващо медицинско изделие - тибиален
пирон Е.М. и платена потребителска такса за престол й в МБАЛ „Т." ЕООД.
Претендира законната лихва върху сумите, считано от 08.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите. Евентуално, претендира, законната лихва
върху сумите от датата на уведомяваме на застрахователя за настъпилото събитие
- 21.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира съдебни
разноски.В с.з. на 04.02.21 г. по гр.д.
№821/20 г. по описа на РС-К. е направено увеличение на исковата претенция за
обезщетение на причинени неимуществени вреди от 20 000 лв. на 70 000
лв.
Ответникът„ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД гр.С. е подал отговор на исковата молба, като
оспорва така предявеният иск като неоснователен и недоказан и моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло, като на основание чл.
78 ГПК моли, да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това
число и за адвокатска защита. Моли също, да отхвърли и акцесорния иск по
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че намери иска за
основателен, моли да намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба било прекомерно завишено и
не съответствало, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед критериите,
запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от трета страна, с
оглед приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП,
изразяващи се в навлизане на платното за движение без да сигнализира за
намерението си, чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната
нагоре или напречно на пътя, несъобразяване преди навлизането на платното за
движение разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост
на движение, не е преминал на пешеходна пътека, пресичане на необозначени за
това места, навлизане внезапно на платното за движение, несъобразяване преди
навлизането на платното за движение с приближаващите се автомобили, пресичане
на платното за движение при ограничена видимост, движение по пътното платно, а
не по обозначени за това места и неспазване на светлинните сигнали при
пресичане на пътя. Счита, че искът е допустим, макар и неоснователен и нямало
пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда. По основателността,
обстоятелствата, на конто се основавал иска и възраженията срещу него сочи
безспорни обстоятелства, като признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек
автомобил (л.а.) марка „М.", модел „Ц 180" с per. № СТ***ВХ по силата на Застрахователна полица №ВО/30/119001662988, с период
на застрахователно покритие от 00:00 часа на
16.06.2019 г. до 23:59 часа на 15.06.20 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве" АД. Сочи и спорни
обстоятелства, като оспорва следните обстоятелства. Счита, че с поведението си пострадалата е допринесла за
настъпване на повечето по вид и по-тежките по степен увреждания в резултат на
ПТП. Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, даващо основание за ангажиране застрахователната
отговорност на дружество-ответник. Оспорва причинната връзка между ПТП и
телесните травми,причинно-следствената връзка между твърдените телесни увреди и
направените разходи за тяхното лечение,както и твърдението, че на ищцата се е
налагало да използва постоянната помощ на своите близки за извършване на елементарни
за здравия човек дейности, свързани с битовите и хигиенните му нужди.Оспорва,
че ищцата изпитвала постоянен страх, когато се налагало да участва в движението
по пътищата и ,че получените стресови посттравматични състояния са водели до
нарушения на нормалния й социален живот и са създали трайни препятствия за
упражняване на обикновените битови дейности. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размерът на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Оспорва всички
твърдения на ищцата в исковата молба. Твърди, че ищецът е нарушил разпоредбите
на чл. 32, чл. 113 и чл. 114 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) в
редакцията им, действаща към датата на ПТП. Твърди, че по време на ПТП, ищцата
е пресичал платното за движение на необозначено за това място. Твърди, че
пешеходецът с бърз ход е преминал през платното за движение. Твърди, че ищцата
е пресякла платното за движение при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на
светлината на светофар регулиращ движението на пешеходци по платното за
движение. Твърди, че липсват медицински документи, обвързани с проследяването
на здравословното състояние на ищцата, липсвали медицински документи относно
възстановителните процеси, липсвали контролни прегледи с ортопед, невролог и
неврохирург, които били необходими при твърдените увреждания на Г.Д.. Твърди,
че ищцата не е провеждала рехабилитация и физиолечение
за получените телесни увреждания. Твърди, че ищцата не е извършвала контролни
прегледи пред съответните специалисти, с оглед твърдените травми и ,че с това
си поведение е съпричинила по-бавното си
възстановяване. Твърди, че ищцата не е посещавала психиатър, психолог и
психотерапевт. Твърди, че направените разходи за лечение на ищцата не били в
причинно- следствената връзка с телесните увреждания. Твърди, че в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилите неимуществени и имуществени вреди на
ищеца било и неговото пътно поведение. Твърди, че процесното
ПТП било случайно деяние по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс НК),
защото според установените обстоятелства водачът на МПС не е могъл, нито бил
длъжен да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното ПТП, ще се движи по средата на платното за
движение и в опасната зона за спиране пешеходец. Водачът на МПС не е могъл и не
бил длъжен да предвиди общественоопасните последици,
тъй като ПТП било технически непредотвратимо (пешеходецът е бил в опасната зона
за спиране), поради което същото се явявало случайно деяние. За основателността
на исковата претенция била релевантна само пряката и непосредствена причинна
връзка между действията на водача на МПС и претърпените вреди като резултат.
Деянието, в резултат, на което е станало ПТП, било случайно, защото поведението
на пешеходеца и опасността, която той създал на пътя, били изненада за водача
на МПС и той и не бил длъжен и не е могъл да предвиди, че в този пътен участък
ще се движи по средата на пътното платно пешеходец, в следствие на което ще настъпи
ПТП. В този смисъл била константната практика на ВKC. От събраните доказателства категорично се налагал правният извод, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК,
защото според установените обстоятелства водачът на МПС не е могъл да предвиди
движението на пешеходеца в опасната зона на спиране и съответно не е могъл да
предотврати настъпването на последиците от ПТП. В този смисъл счита, че било
наложително да бъде внимателно анализирано субективното отношение на водача на
МПС - Димитър Светлозаров Павлов. Намира, че в
конкретната ситуация фактите и обстоятелствата от процесното
ПТП не са се отразили изобщо в съзнанието на водача Павлов в резултат, на което
в съзнанието на последния не са протекли съответните оценъчни процеси досежно заобикалящата го фактическа обстановка. Твърди, че
водачът Павлов не е могъл да формира своето субективно отношение към въпросното
ПТП, поради което и настъпилият резултат не би следвало да бъде вменен във вина
на лицето. Водачът на МПС с оглед обективната обстановка и поведение не е могъл
да формира своето субективно отношение - да предвиди, че поведението му може да
увреди телесната цялост на пострадалия и да осъзнае, че бъдещото негово
поведение ще бъде правно укоримо и ще засегне
определени обществени отношения. Твърди, че ищецът при предявяване на
застрахователната си претенция не е представил пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице имало
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължал лихва по чл. 409 КЗ. Прави възражения срещу
твърдяната изключителна вина само у водача на застрахованото в „ЗАД Д.Б.Ж.З."
АД МПС и счита, че Г.Д. с поведението и действията си е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, по-конкретно прави възражение за съпричиняване. В този смисъл прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата Г.Д., изразяващо се в нарушение на изискванията на
чл. 32, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Твърди, че пресичането на необозначени за това
места, внезапното навлизане на платното за движение, пресичането на платното за
движение при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на светлината на светофар,
регулиращ движението на пешеходци по платното за движение от страна на
пострадалия, се намирало в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП, довело до неимуществените и имуществените
вреди, претендирани в исковата молба. Твърди, че
преди да навлезе на платното за движение, ищецът не е сигнализирал за
намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява и дясна ръка, изпъната
нагоре или напречно на пътя. Възразява срещу пълния размер на ищцовата
претенция за имуществени вреди. Възразява, че извършените разходи по представените
фактури били в причинно-следствена връзка с ПТП. Възразява срещу претендирания размер на ищцовата претенция предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Приносът на пострадалия бил самостоятелно основание за намаляване
размера на застрахователните обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Счита,
че претендираният от ищеца размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди било необосновано прекомерно завишен. Съгласно
съдебната практика понятието „справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне
на размера на обезщетението и обезщетението не можело да бъде източник на
обогатяване на пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания можели да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които било извършено, времето за възстановяване и др.
От значение били и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят
и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди. В тази
връзка, исканият размер на обезщетението от ищеца било прекадено завишен.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се присъждало само и единствено „след като се
установи, че действително са претърпели такива вреди". Предвид на изложеното
и при евентуална доказаност на исковата претенция,
определените от съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено
значително, заради наличието на принос от страна на пострадалия в изложените
по-горе аспекти. На следващо място възразява и срещу искането да бъде присъдена
законна лихва от 08.11.2018 г., дата според която се предполагало, че деликвента е уведомил ответника в 7- дневен срок за
настъпване на застрахователното събитие или 21.11.2019 г. датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Оспорва, че
в 7-дневен срок от настъпване на ПТП, деликвента и
увреденото лице да са уведомили застрахователя за застрахователното събитие.
Липсвали доказателства в тази насока. На следващо място при завеждане на застрахователната
претенция с вх. № 3709 от 21.11.2019 г. на ответника, процесуалният
представител на ищеца не е представил банкова сметка. ***. 498, ал. 1 и чл.
496, ал. 1 КЗ, предявяването на писмената застрахователна претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" ставало по реда на
чл. 380 КЗ пред застрахователя. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ, заедно
със застрахователната претенция, лицето било задължено да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл. 380, ал.
3 КЗ било предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна
на увреденото лице имало последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължал лихва по чл. 409 КЗ след изтичането
на срока, в който е следвало да се извърши плащането на застрахователното
обезщетение. С оглед систематичното място на чл. 380 КЗ в Глава тридесет и
шеста „Обща част" от Дял първи „Общи изисквания към всички договори"
на КЗ и препращането на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ към реда по чл. 380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, приложение намирало, както
правилото на, ал. 1 на чл. 380 КЗ, установяващо задължение на увредения за
представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията му, така и
нормата на, ал. 3 на чл. 380 КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение на това
задължение - забава на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от
това недължимост на мораторната
лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този вид застраховка настъпвала
с изтичането на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ. Следователно застрахователното
дружество не дължи лихва до представянето на банковата сметка. В условията на
евентуалност, ако съдът прецени, че се дължи лихва, тя била изискуема от
момента на подаване на исковата молба. Претендира съдебни разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.432 КЗ.
В хода на производството се установява
следното: ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при нормална видимост,
на осветеността на фарове на автомобилите и уличното осветление, при мокър
асфалтов път.Пешеходката Г.Д. е пресичала пътното платно на бул. "****",
от юг на север по пешеходната пътека.Същата преди сблъсъка се е движила от юг
на север и спрямо водача на л.а. "М." се е движила от ляво на дясно,
гледано по посоката му на движение.На участъка на който с настъпило ПТП няма
други МПС в посоката на движение на л.а. "М." или насрещно движещи се
такива и е нямало зрителни прегради ,които да ограничават видимостта на водача
на л.а. "М.".
В хода на производството е назначена автотехническа експертиза,от чието заключение се
установява,че водачът на лекия автомобил "М." е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране.
Имал е техническата
възможност да възприеме опасността, да вземе решение да задейства спирачната
система на л.а., спре автомобила и недопусне настъпването на сблъсъка, с време
за тези дейности равно на 3.60с. Предвид експертното заключение пешеходеца Г.Д.
се е движила съгласно изискванията за безопасно движение по пътищата и при
конкретния случай е нямала техническа възможност на избегне настъпването на
ПТП.Посока на движение на лекият автомобил "М." е по бул."****",
от изток на запад в северната лента на пътното платно.Посока на движение на
пешеходката е по пешеходната пътека на бул. "****", от юг на север
перпендикулярно на пътното платно. Експертът заключава,че от разстояние около
150.00 м пешеходецът е имала техническа възможност да забележи приближаващия
автомобил, но за всеки участник това възприятие е индивидуално.Пешеходеца Г.Д.
се е движила съгласно изискванията за безопасно движение по пътищата и при
конкретния случай е нямала техническа възможност да избегне настъпването на
ПТП.
От същото заключение се установява,че водача
на л.а. "М." Ц 180 е имал възможност да възприеме пресичащата
пешеходка, при движението си със скорост равна на 50.00 км/ч. на къси светлини,
от разстояние 50.00 м., т.е. пешеходката да попадне в полезрението на водача на
л.а., като опасност за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка.Преди
сблъсъка е нямало зрителни препятствия, които да са пречели на водача на л.а.
да възприеме опасността от настъпване на ПТП.
В пряка
причинна връзка с ПТП са настъпилите увреждания за ищцата.Видно от Епикриза към ИЗ № 15164/2019г на ищцата е поставена
окончателната диагноза: Множествени счупвания на подбедрицата,закрито.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза фрактурата на фибулата
се възстановява за 45 до 75 дни,а фрактурата на тибията
се възстановява за 6-8 месеца.В случая може да се говори за две средни телесни
увреди. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди,тъпи
предмети и отговарят да са получени при директен, високо енергиен удар на
предните детайли на лекия автомобил върху дясната подколенница,както
е описано при случилото се ПТП.Счупването на костите на дясната подколенница е причинило на пострадалата трайно затруднение
на движението на десния долен
крайник.Възстановителния период на тази травма е около 6 месеца.
В заключение съдебно-медицинския експерт
установява,че ищцата Г.К.Д. е получила при ПТП на 01.11.2019г. счупване на
двете кости на дясната подколеница—фрактура в горната
трета на диафизата на фибулата
и фрактура в средната трета на диафизата па тибията.И двете фрактури поотделно и заедно са причинили трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник.Периодът на възстановяване е
в най-добрия случай около 6 месеца.Специализирана рехабилитация не е
провеждала.Възстановителният период е продължил 9 месеца. Вещото лице
установява,че движенията в двете съседни на фрактурата стави - колянната и глезен мата са възстановени напълно. Усложнения
от претърпяната травма за момента не се установяват. Разходите за лечение ,претендирани от ищцата са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Назначена е и съдебно-психологическа
експертиза,чието заключение е прието като писмено доказателство по делото.
Видно от експертното заключение в резултат на ПТП пострадалата е получила травматичен стрес,изразяващо се под формата на безсъние, проблеми със стомаха, липса на апетит, запек,
често уриниране, често плачене.Ако на тези реакции не се обърне своевременно
внимание е възможно възникването на посттравматично стресово разстройство. При
пострадалата е налице развито и посттравматично стресово разстройство. Появява
се натрапчиво припомняне на инцидента - често проиграване на цялостното
събитие, спомени от болницата. Регистрира се и изострена бдителност при
преминаване на улици, преувеличени реакции на уплаха и тревога за нея, които
пренася и върху децата си. Налице е и третия критерий, избягване на хора, места
или неща, свързани със събитието-дрехите, с които е била облечена, отвращение
към парфюма, който се е счупил в чантата й.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. За увреждащия л.а. „М." с per. № СТ***ВХ, управляван от Д.С.П., имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност", з.п. ВО/30/119001662988/ 2019 г. със срок
на валидност една година, считано от 16.06.2019 г. до 15.06.2020 г. със „ЗАД Д.Б.Ж.З."
АД, гр. С..
Съдът намира, че следва да
приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за
изплащане на застрахователно обезщетение С писмо с обр. р. от 21.11.19 г. застрахователят бил уведомен за
настъпилото събитие. По случая била заведена щета с №0801-005187/2019-01, по
която застрахователят към настоящия момент не се бил произнесъл относно плащане
на обезщетение
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
От
събраните по делото доказателства включително и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява,че водачът на процесния
лек автомобил е имал техническата възможност да не допусне ПТП.В хода на
производството се установява противоправното
поведение на водачът на л.а.- Д.С.П..Налице е причинна връзка,между деликта
и причинените увреждания на ищцата.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
Видно от заключението на медицинската експертиза
вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила множествени счупвания на подбедрицата,
закрито и невротично разстройство.
С оглед изложеното и установените травми, болки,
страдания и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и като
се вземе предвид, при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за справедливо претърпяните
болки и страдания да се остойностят в размер на 60 000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от нанесените травми, вследствие настъпило ПТП. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза претендираната от ищцата сума за имуществени вреди в общ
размер на 1829,45лв. е изразходвана за
лечението на същата,поради което предявеният иск за обезщетение на имуществени
вреди следва да бъде уважен изцяло.Законната лихва следва да бъде присъдена,
считано от 21.11.2019г. -датата на уведомяването на застрахователя , до
окончателно изплащане на сумата.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Видно от експертните изводи
на автотехническия експерт ищцата с поведението не е създала предпоставки за настъпването на вредоносния
резултат. Същата
продължава да търпи психически стрес от преживеният инцидент.Съдът намира за
установено,че стреса е в пряка причинна връзка с ПТП,както и двете средни
телесни повреди.
С оглед изхода
на делото ответното дружество следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер
на 3225,60
лв. за двата обективно съединени
иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата3 256,18 лв.- –разноски по
делото.Относно разноските,дължими на ответното дружество съобразно отхвърлената
част на исковете следва да се отбележи ,че
няма данни по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,поради което такова
не следва да се присъжда.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ****, р-н „И.“, ж.к. „Д.“, бул. ****да
заплати на Г.К.Д. ЕГН ********** с адрес за призоваване гр.К. ул.“****сумата от
60 000лв./шестдесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди вследствие на
настъпило ПТП на 01.11.2019 г. ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. до
окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 60 000 лв.
до прететендирания размер от 70000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****,
р-н „И.“, ж.к. „Д.“, бул. ****да заплати на Г.К.Д. ЕГН **********
с адрес за призоваване гр.К. ул.“****сумата от 1829,45лв./хиляда осемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и пет
стотинки/-обезщетение за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатени разходи
за закупуване на лекарствени средства ведно със законната лихва от 21.11.2019
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ****, р-н „И.“, ж.к. „Д.“, бул. ****да заплати на
адв. П.К. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 10 адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 3225,60 лв. съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Г.К.Д.
ЕГН ********** с адрес за призоваване гр.К. ул.“****да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ****, р-н „И.“, ж.к. „Д.“, бул. ****направените по
делото разноски в размер на 73 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, р-н „И.“, ж.к. „Д.“,
бул. ****да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата
от 3 256,18 лв.-разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :