Р E Ш Е Н И
Е
град София, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение- брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 7199 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН), вр. с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН,
вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 73837 от
16.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 37774 по описа за 2019 г., поправено
по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 127961 от 22.06.2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 89-ти състав,
е издал заповед за защита в полза на Ц.К.К., ЕГН **********. Задължил е Я.В.К., ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц.К.К.. Забранил е на Я.В.К. да доближава Ц.К.
на по – малко от 10 метра разстояние, за срок от 12 месеца. Наложил е на Я.К. глоба в размер на
200.00 лева, платима в полза на държавния бюджет по сметка на Софийския районен
съд. Предупредил е Я.В.К., че при констатирано от полицейските органи
неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Осъдил е Я.К. да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса
в размер на 25.00 лева. Осъдил е
Я.В.К. да заплати на Ц.К.К. направените по делото разноски в
размер на 400.00 лева.
Ответницата по молбата за защита Я.В.К. (въззивница
в
настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното Решение и
го е обжалвала изцяло с въззивна жалба,
вх. № 5058848 от 21.05.2020 г., чрез пълномощник. Поддържа, че решението е
неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Релевира оплакване, че неправилно от първата инстанция
не била допусната поисканата с отговора на молбата, съдебно психолого – психиатрична
експертиза на молителката Ц.К.. Сочи, че между декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и твърденията в молбата за защита имало съществени противоречия относно
времето, мястото и начина на извършване на твърдения акт на домашно насилие, а
от Ц.К. не били ангажирани доказателства, които да отстранят посочените
разминавания. Това се отнасяло и до приетото по делото съдебно-медицинско
удостоверение № 184.6/2019 г. и свидетелските показания. Във въззивната жалба
се излагат подробни съображения относно преценката на доказателствения материал
по делото, която според въззивницата не бил преценен правилно в неговата
съвкупност, както и поотделно. Съобразно изложеното моли въззивния съд да
отмени изцяло обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който
да отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Въззивницата поддържа въззивната жалба в хода на въззивното
производство, чрез пълномощника й.
Молителката Ц.К.К. (въззиваема страна в настоящото производство) в
срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е подала отговор
на въззивната жалба, чрез пълномощник. Оспорила е жалбата изцяло като
неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение. Претендира
присъждане на направените разноски за въззивната инстанция. Въззиваемата
поддържа оспорването на жалбата в хода на въззивното производство, лично, и
чрез пълномощника й.
Софийският градски съд, с оглед
обхвата на въззивното обжалване, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата
по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена
е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана
за това страна в първоинстанционното производство при наличие на правен
интерес от обжалването, като оспореният
съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи
на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК.
Първоинстанционният Софийски
районен съд е установил въз основа на писмената и гласна доказателствена съвкупност
по делото, че ответницата по молбата за защита Я.К. е осъществила акт на
физическо насилие спрямо молителката Ц.К., като ответницата е племенница на
молителката. Съдът е мотивирал, че актът на домашно насилие е индивидуализиран
в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН по време, място, начин и авторство.
Кредитирал е приетото по делото като писмено доказателство съдебно-медицинско
удостоверение № 184.6/2019 г., както и заключението на приетата съдебно -
медицинска експертиза. От събраните в хода на съдебното дирене в първата
инстанция гласни доказателствени средства, ангажирани от двете страни,
Софийският районен съд е приел за установено, че между молителката и
племенницата й имало влошени отношения. Ц.К. се обадила на св. Й.Т.непосредствено
след акта на домашно насилие, като свидетелят видяла, че дясното око на Ц. е
зачервено – отвътре и отвън. Св. Т. лично е посъветвала молителката да отиде да
си извади съдебно-медицинско удостоверение. Другият свидетел по делото, доведен
от ответницата - нейната майка Е. К., е установила, че в деня, когато станал
инцидентът, е била в апартамента, но не е видяла Я.К. да удря Ц.К.. Чула, че
става нещо и излязла в коридора, където срещнала Ц., която й казала, че Я. я е
ударила.
Въззивният съд споделя установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и
направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на
доказателствената съвкупност по делото. Освен това първоинстанционният съд е
събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е
изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези
доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин
част от своя акт, като с оглед оплакванията във въззивната жалба и на основание
чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК излага и свои мотиви.
Във въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и относими
доказателства, на които въззивният съд да гради изводите си.
Не са допуснати твърдените
процесуални нарушения при преценката на доказателствения материал по делото,
които да са опорочили фактическите и правни изводи на Софийския районен съд,
както неправилно се поддържа във въззивната жалба.
От приетата по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е видно, че молителката е индивидуализирала твърдяния
с молбата за защита акт на физическо насилие по време, място, начин и средство
на извършване, като е посочен и автора на деянието. Декларираното се
потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени
средства, както и от съдебно-медицинското удостоверение и неоспорената от
ответницата съдебно – медицинска експертиза. Ответницата не е отрекла да се е
намирала в жилището, посочено в молбата за защита, на твърдяната дата, както не
е и отрекла, че се е срещнала с Ц.К. на този ден. Въззиваемата - молителка е твърдяла,
че на процесната дата – 18.06.2019 г., в жилището, намиращо се в град София,
ул.”********, ап** където живеела възрастната майка на Ц.К., както и нейната
племенница – ответницата Я.К., е възникнал инцидент, при който била ударена с
вратата, когато излизала от кухнята. Когато се обърнала, за да попита Я. “как
може така”, ответницата я ударила с юмрук в лицето и я заплюла. В апартамента
била и майката на Я., на която молителката казала, че дъщеря й я е ударила.
Веднага след инцидента молителката се обадила на св. Т.. Последната при разпита й е потвърдила това, като изрично е
заявила, че дясното око на Ц. е било зачервено – отвътре и отвън. Св. Е. К.
също не е отрекла, че на посочената дата и място в молбата за защита, между
страните се е случило “нещо”. Св. К. е заявила, че е излязла в коридора на
жилището, защото чула, че става нещо. Тогава видяла молителката и дъщеря си,
като Ц. й казала, че Я. я е ударила. Конкретните травматични увреждания на
въззиваемата - молителка са констатирани при преглед, извършен от лекар –
специалист по съдебна медицина на същата дата – 18.06.2019 г. в 1700
часа и са отразени в приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение №
184.6/2019 г. При прегледа е установено, че Ц.К.К. има оток и кръвонасядане на
долния клепач на дясното око. Описаните травматични увреждания съвпадат с
възприетите такива лично от св. Т. и то непосредствено след като ответницата е
ударила Ц.К. с юмрук. По делото е била допусната (по искане на ответницата Я.К.) съдебно –
медицинска експертиза, която е следвало да даде отговор на въпросите при удар с
твърд предмет в дясното око за колко време се получава оток и кръвонасядане и
възможно ли е оток и кръвонасядане на долен клепач да се получат вследствие на
самонараняване, удряне в твърд предмет, падане и др. Експертизата е била
допусната и с оглед оспорване от ответницата, което се поддържа и с въззивната
й жалба, че при прегледа на молителката в кабинета на неврохирург от последния
не било констатирано да има оток и кръвонасядане на дясното око, а само “повърхностна
травма на окосмената част на главата”. Вещото лице е дало заключение, след като
се е запознало с приетата по делото съдебно-медицинска документация (което заключение правилно е кредитирано от
първата инстанция като обективно, компетентно и пълно), че при първия преглед на молителката в 1020 часа, в Спешен
кабинет при УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” е установено, че има “контузия в челно
теменната област на главата в дясно и контузия в дясната скулна област”.
Долният клепач на дясното око анатомично се намирал непосредствено над дясната
скула и ако двете взаимосвързани области са обхванати от контузия с оток и
кръвонасядане било напълно възможно да са описани поотделно от лекарите (неврохирург и съдебен лекар), извършили прегледите. По отношение на
установеното травматично увреждане по – късно на същия ден от лекаря - специалист по съдебна
медицина, вещото лице е разяснило, че повърхностните кръвонасядания могат да
проличат в първите минути след травмата, но дълбоките кръвонасядания могат да
проличат на повърхността след часове, дори и дни. Процесното кръвонасядане е било
повърхностно. Заключението на СМЕ е, че травматичните увреждания на молителката
е могло да бъдат получени точно по начина, по който е съобщила – от удар с или
върху твърд предмет, каквито могат да бъдат човешкият юмрук или вратата на
кухнята или хладилника. В съдебно-медицинската теория и практика било много
малко вероятно някой да се самонарани в областта на окото. Действително вещото
лице е посочило, че уврежданията в областта на клепача на окото могат да се
получат и при падане. Въззивният съд намира, че така заявеното от експерта в
заключението не означава, че травмата на дясното око на молителката е причинена
от падане, доколкото по делото не са ангажирани насрещни доказателства, които
да внесат съмнение както в декларираното от молителката по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗД, така и в установеното от св. Т., че дясното око на Ц.К. е било зачервено
отвътре и отвън, а на следващия ден е било мораво- червено. Гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля Т., са лични и
непосредствени и доколкото се подкрепят от останалия доказателствен материал по
делото, въззивният съд намира и за достоверни. Няма спор между страните, че
отношенията им са влошени и, че на процесната дата – 18.06.2019 г. около 0900
часа, са се намирали по едно и също време на едно и също място – в апартамента
на ул.“Самоков”, като въззиваемата - молителка е доказала пълно и главно, че на
това място е станала жертва на физическо насилие, извършено от нейна близка родственица
– ответницата Я.К..
Предвид изложеното се налага
извода, че доказателствената съвкупност в нейната цялост установява по
категоричен начин твърдяния акт на домашно насилие – отделните писмени и гласни
доказателства сочат на отделни моменти, съпътстващи или следващи по време акта,
както и на конкретни последици за
здравето на пострадалата Ц.К. от самото физическо посегателство.
Неоснователни са
оплакванията на въззивницата Я.К., че делото е останало непопълнено с
доказателствен материал, тъй като не е назначена от първата инстанция исканата съдебна
психоло – психиатрична експертиза. Оценката за наличието или липсата на
психологично или психиатрично разстройство у пострадалата молителка е извън
предмета на доказване в производството по ЗЗДН. Съдът няма задължение да
допуска неотносими доказателства, които няма да допринесат за установяване на
правнорелевантни факти (арг. от
чл. 146, ал. 4 ГПК).
Съобразно
изложеното, като намира първоинстанционното Решение за правилно и
законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави в сила изцяло обжалвания
съдебен акт.
По разноските за въззивното
производство.
Съобразно
изхода на делото и оставянето на въззивната жалба без уважение на въззивницата Я.К.
не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство.
Въззиваемата Ц.К. е претендирала присъждане на
разноски за въззивното производство за процесуално представителство. Съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие № 896371 (намиращ се на л. 34 от настоящото дело), който е годен да служи като разписка, договореният
и заплатен хонорар на пълномощника на страната за процесуално представителство
пред въззивната инстанция е в размер на сумата от 400.00 лева. Предвид изхода
на делото тези разноски следва да бъдат репарирани на въззиваемата Ц.К. от
въззивницата Я.К..
Предвид
оставянето на въззивната жалба без уважение и на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН,
вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивницата Я.К. следва
да бъде осъдена да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса
по въззивната жалба в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет
стотинки).
Така мотивиран, Софийският градски
съд, на основание чл. 17 ЗЗДН,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73837 от
16.04.2020 г., постановено по гр. дело № 37774 по описа за 2019 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 127961 от 22.06.2020 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 89-ти състав.
ОСЪЖДА Я.В.К., ЕГН **********,
да
заплати по сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 12.50 лева
(дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Я.В.К., ЕГН **********,
да
заплати на Ц.К.К., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в
размер на 400.00 (четиристотин) лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на Я.В.К., ЕГН
**********, за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.