РЕШЕНИЕ
№ 3447
гр. Варна, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20253110101019 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Й. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********, с която против
Застрахователна компания „******“ АД с ЕИК ********, със седалище: град
София,*********, са предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща частичен иск от претенция в
пълен размер на 1969,81 лева, представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на: преден десен калник; предна дясна врата; предна горна дясна
пол. панта; долна дясна панта предна врата; външна дясна средна колонка;
десен праг врата; задна дясна врата; горна панта задна дясна врата; долна
панта задна дясна врата; заден десен панел ТЕ; предпазна лайстна предна
дясна врата; предпазна лайстна; задна дясна врата, на собствения му л.а.
„*****“ с рег. № ****, вследствие ПТП от ****.2024 г., причинено по вина на
водача на л.а. „****“ с рег.№ ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се сторените разноски.
1
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
Ищецът е собственик на л.а. „*****“ с рег. № ****. На ****.2024 г., в
11:15 ч., в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Тихомир“ и ул.
„Милосърдие“, възниква ПТП между процесния автомобил и л.а. „****“ с рег.
№ ****Т, управляван от Н. Н. И., ЕГН **********. Соченият механизъм на
ПТП е следният – ищецът управлява автомобила си по път предимство, по
улица „Милосърдие“, в посока улица „Вярност“, когато при навлизане в
кръстовището на улиците „Тихомир“ и „Милосърдие“, управляваният от него
автомобил е ударен, в дясната си страна, от л.а. „****“ с рег.№ ****Т, който не
спазва знак Б-2. След възникване на произшествието, виновният водач бяга от
местопроизшествието и по-късно е установен от органите на МВР, които
съставят протокол за ПТП №****/224.07.2024 г. В писмения документ, като
виновен за настъпване на произшествието е вписан водачът Н. Н. И.. Сочи, че
за л.а. „****“ с рег.№ ****Т е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност, при застрахователна компания „****“ АД, с полица
№****, която полица е действаща към датата на ПТП.
На 24.07.2024 г., ищецът уведомява ответника за настъпилото ПТП, като
последният извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал и
съставя опис-заключение по щета № ****. В описа, като увредени детайли са
посочени: преден десен калник; предна дясна врата; предна горна дясна пол.
панта; долна дясна панта предна врата; външна дясна средна колонка; десен
праг врата; задна дясна врата; горна панта задна дясна врата; долна панта
задна дясна врата; заден десен панел ТЕ; предпазна лайстна предна дясна
врата; предпазна лайстна задна дясна врата.
На ищеца е изплатено обезщетение, в размер на 920,44 лева, като
плащането е извършено на 07.08.2024 г. Според ищеца, същото е в много
нисък размер и не е достатъчно да покрие щетите, поради което той извършва
проучване в няколко сервиза и установява, че за възстановяване на автомобила
е необходима сума в общ размер на 2890,25 лв. Намира, че с оглед
извършеното плащане на обезщетение в размер на 920,44 лв., ответникът
следва да бъде осъден да му заплати дължимият остатък от 1969,81 лв.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че
2
за л.а. „****“ с рег.№ ****Т е налице сключен застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица № ****, със срок на договора от
***.2024г. до 15.02.2025 г. Твърди, че претенцията на ищеца е удовлетворена
извънсъдебно, като му е изплатена парична сума в размер на действителния
размер на вредите. Сочи, че на датата на предявяване на претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение - 24.07.2024 г., в изготвеното
уведомление за настъпило застрахователно събитие изрично е било изявено
желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна
оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна преписка с №
**** е било определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в
размер на 920,44 лева. Определеното застрахователно обезщетение в размер
на 920,44 лева е било изплатено по банков път в полза на ищеца, на 07.08.2024
г. Намира, че размерът на вредите по лек автомобил марка „***”, модел
„Астра", с рег. № ****, които са възникнали в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на пътнотранспортното произшествие от ****.2024г. е
определен правилно по щета № **** и техният действителен размер възлиза
на 920,44 лева. Стойността на определеното застрахователно обезщетение е
калкулирано в съответствие с установените увреждания по детайлите, описани
в изготвените опис-заключения, като стойностите за труд, боя, консумативи и
камера са определени съответно на средната пазарна стойност за
възстановяване на повредите по МПС към момента на тяхното възникване.
Твърди, че размерът на обезщетението, определен от ЗК „***“ АД, по
извънсъдебно предявената от ищеца претенция, е равен на действителния
размер на вредите, съобразен е с действителната среднопазарна стойност за
възстановяване към момента на възникването им и е формиран при
съобразяване на съдържанието на представените документи и с техническото
естество на установените повреди. Намира, че заплащане на друго
обезщетение би било недължимо и би довело до неоснователно обогатяване за
ищеца, като заявява, че претендираната сума не съответства на действителния
размер на претърпените вреди, към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие и не кореспондира със средните пазарни
цени, необходими за възстановяване на щетата.
Сочи, че претендираната сума не обвързва застрахователя, тъй като
стойността за ремонтно-възстановителните дейности по конкретно възлагане
3
се формира на пазарен принцип, и не е съответна на действителния размер на
вредите. Обезщетението е равно на действителния размер на вредите,
причинени на застрахования от настъпилото събитие към деня на неговото
възникване в рамките на отговорността. Намира, че в претендираното от
ищеца застрахователно обезщетение неправомерно са завишени стойността на
труд, както и стойността на частите и материалите, необходими за
отремонтиране на процесното МПС, която стойност не кореспондира със
средните пазарни цени, към датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие и необходимите за възстановяване на щетата. Оспорва
твърдението, че действителният размер на вредите, настъпили по процесния
автомобил надвишава сумата от 920,44 лева, а ако по делото се установи
наличие на тотална щета, намира, че претендираната сума не кореспондира с
действителната стойност на автомобила и размера на запазените части. При
горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, следните обстоятелства: 1.) за л.а. „****“ с рег.№ ****Т е налице
сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
****, със срок на договора от ***.2024г. до 15.02.2025 г.; 2.) на ****.2024 г., в
11:15 ч., в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Тихомир“ и ул.
„Милосърдие“, възниква ПТП между собствения на ищеца л.а. „*****“ с рег.
№ **** и л.а. „****“ с рег.№ ****Т, управляван от Н. Н. И., ЕГН **********;
3.) при ответника е образувана преписка по щета № **** за обезщетяване
вредите от пътния инцидент, в хода на която е изготвен оглед и опис-
заключение, в който са вписани установените щети по л.а. „*****“ с рег. №
****, изразяващи се в увреждания на: преден десен калник; предна дясна
врата; предна горна дясна пол. панта; долна дясна панта предна врата; външна
дясна средна колонка; десен праг врата; задна дясна врата; горна панта задна
дясна врата; долна панта задна дясна врата; заден десен панел ТЕ; предпазна
лайстна предна дясна врата; предпазна лайстна задна дясна врата; на
4
07.08.2024 г., 4.) ответникът е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение, в размер на 920,44 лева.
По делото е приобщен протокол за ПТП №****24.07.2024 г., съставен от
младши автоконтрольор - служител на СПП при ОДМВР - Варна, в
присъствието на участниците в произшествието от ****.2024 г., които са го
подписали без възражения по съдържанието. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, съставен е от длъжностно лице в кръга на службата
му, по предвидения за това ред и в установената форма, поради което се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него
факти, в т.ч. и касателно частта „Обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП, извършени маневри, други материални щети”. Доколкото е
съставен от длъжностно лице в рамките на предоставени му компетенции и по
предвидения за това ред, той е доказателство за удостоверените с него факти и
обстоятелства.
За установяване фактическата страна по спора, по делото е допуснато
провеждане на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, от приетото
заключение на която се установява механизмът на настъпване на ПТП,
нанесените увреждания по автомобила на ищеца, както и стойността на
ремонтните дейности, необходими за възстановяване на превозното средство
до състоянието му преди произшествието. Според вещото лице, средна
пазарна стойност поотделно на всеки един детайл, варира спрямо избрания
тип детайл алтернативен или оригинален, избран тип сервиз, или спрямо
средни пазарни стойности за сервизи и части. Така, стойността на ремонта,
при съобразяване на цените за труд на официални сервизи, при влагане на
оригинални части, е в размер на 20721,43 лв., а при алтернативни сервизи и
средно пазарно предлагани части – 18078,85 лева. Стойността на средно
пазарни сервизи и части е 19376,85 лв. Според експерта, всеки един сервиз,
независимо от наличието или не на сертификат за качество, има възможност
да извърши необходимия ремонт качествено
Вещото лице е намерило, че установеният механизъм на ПТП
съответсва на причинените вреди в дясната странична част на автомобила.
Към датата на настъпване на пътния инцидент, процесният автомобил не се е
намирал в гаранционен период, като към тази дата той е бил в експлоатация, в
продължение на над 17 години. Средната пазарна стойност на превозното
5
средство, към датата на ПТП е 4479 лева, като всяка една от стойностите на
ремонт с нови части е по-висока от средната пазарна стойност на автомобила
към датата на произшествието. Според вещото лице, стойността за целокупно
изкупуване на автомобила в увредено състояние е в размер на около 1550 лв.,
респективно, общата целокупна стойност на останките от автомобила е 1550
лв., а при предаване за скрап - 500 лв. В съдебно заседание, вещото лице
пояснявам че към датата на извършване на огледа, автомобилът има изрядни
документи за управление по републиканската пътна мрежа и е възстановен
във вид, който е ползваем. Не са налице данни за дерегистрацията му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл, ищецът е
активно материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя
обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно
дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативно изискуеми предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
6
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП,
механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между
ПТП и вредоносния резултат. По правило, в хипотезата на гражданска
отговорност, за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника е да установи възраженията
си въведени с отговора на исковата молба.
Страните не спорят, че между ответното дружество и делинквента е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Безспорно са установени настъпилото ПТП,
участниците в него, механизмът на настъпването му, както и нанесените
увреждания по автомобила на ищеца, които са в причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Вината на делинквента, за настъпване
на произшествието, е установена категорично.
Не се установяват доказателства за наличие на правопогасяващи или
правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства.
Ответникът е длъжен да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
вреди, вследствие настъпилото застрахователно събитие, като това
обезщетение следва да бъде в размера срещу, който вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество или за
възстановяване на автомобила в състояние, което е годно за неговата
употреба.
Предявеният иск е доказан по основание, поради което на установяване
подлежи размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Възражението на ответника, че с изплащане на сумата от 920,44 лева,
търпените от ищеца неимуществени щети са обезщетени изцяло, е
неоснователно. По делото е проведена съдебно-автотехническа експертиза за
установяване размера на вредата и възстановителната стойност. Експертното
заключение е компетентно и мотивирано, като вещото лице сочи стойността
на всички елементи, образуващи крайната цена за възстановяване на
7
автомобила, при съобразяване на официални и алтернативни източници. От
експертното заключение се установява, че възстановителната стойност
надвишава значително действителната пазарна стойност на превозното
средство. С разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ е определено кога едно увреждане
на моторно превозно средство представлява тотална щеца – такова, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. С нормата не е дефиниран задължителен метод и
начин на изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение, поради
което за определяне на размера на същото, следва да се съобрази разпоредбата
на чл.400, ал.1 КЗ, според която, за действителна застрахователна стойност се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. При извършения от вещото лице оглед е
установено, че процесният автомобил не е бил дерегистриран, а е бил
отремонтиран, поради което съдът намира за ирелевантно за спора дали са
налице запазени части от автомобила и каква е тяхната стойност. След като
ищецът е възстановил превозното средство, то той не се е разпоредил със
запазените части, поради което при изплащане на застрахователно
обезщетение, при съобразяване действителната пазарна стойност на
превозното средство, няма да се стигне до неоснователното му обогатяване.
При данни, че действителната пазарна стойност на процесния автомобил
е 4479 лева, а ответното застрахователно дружество е изплатило на ищеца
обезщетение в размер на 920,44 лева, то искът за заплащане на сумата от 100
лева, заявена като частичен иск от сума в общ размер на 1969,81 лева се явява
основателен и като такъв, същият следва да бъде уважен. Съгласно мотивите
на ТР №3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, обективните предели на силата на
пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се
изчерпват с предмета на делото, а по останалата част, може да се формира
нова – различна сила на пресъдено нещо.
Законната лихва се претендира с начална дата, датата на подаване на
исковата молба – 27.01.2025 г., поради което лихвата следва да се присъди
считано от тази дата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 600 лева,
съгласно приет списък по чл.80 ГПК.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „***“ АД с ЕИК ****, със
седалище: град София, „****, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Й. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ****, сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от
претенция в пълен размер на 1969,81 лева, представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на: преден десен калник; предна дясна врата; предна горна дясна
пол. панта; долна дясна панта предна врата; външна дясна средна колонка;
десен праг врата; задна дясна врата; горна панта задна дясна врата; долна
панта задна дясна врата; заден десен панел ТЕ; предпазна лайстна предна
дясна врата; предпазна лайстна; задна дясна врата, на собствения му л.а.
„*****“ с рег. № ****, вследствие ПТП от ****.2024 г., причинено по вина на
водача на л.а. „****“ с рег.№ ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
27.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „***“ АД с ЕИК ****, със
седалище: град София, „****, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Й. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ****, сумата от 600 лева, представляваща сторените
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9