Р Е Ш Е Н И
Е №260157
11.09.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3942/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Д.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № НП-ПБЗН-ПД1-11/09.03.2020 г., издадено от *** В.Т.Д.– *** на 01
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) към
РДПБЗН – Пловдив, с което на основание чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 267, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба №
8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол и чл. 269, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
140, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 5, т. 1 и чл. 38, ал. 3 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите (Обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва
извършването на нарушението, но твърди деянието му да представлява маловажен
случай на административно нарушение, а административнонаказващият орган (АНО)
да е издал незаконосъобразно НП, като не приложил правилото по чл. 28 от ЗАНН.
Поддържа, че от деянието не са настъпили вредни последици, а нарушението е
първо по ред за дееца. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява
се от адв. К.С., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна със съпроводително писмо с вх. № 37762
от 03.07.2020 г. взема становище жалбата да е неоснователна, в хода на
производството да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е несъмнено доказано.
Поддържа деянието да не представлява маловажен случай, а наложеното наказание
да законосъобразно определено и справедливо по размер. Предлага на съда да потвърди
наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.Д.С., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 18.06.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена на 23.06.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 04.02.2020 г. в гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ №
16А свидетелят И.И.Д. – ** „ДПК и ПД“ в Първа РСПБЗН-Пловдив, извършил проверка
за спазване на правилата за пожарна безопасност в намиращия се на посочения
адрес ресторант Белия паяк. ** на ресторанта бил жалбоподателят П.Д.С.. При
извършването на проверката свид. Д. установил, че в кухнята на комина над
фритюрниците не били поставени негорими мастни филтри (мазниноуловители).
На 11.02.2020 г. свид. Д. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бланков № 208006 против жалбоподателя С.,
в негово присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
След съставянето на АУАН на 11.02.2020 г. свид. Д.
издал и разпореждане с № ПР-ПБЗН-ПД1-3-6, с което на жалбоподателя С. било
указано в срок до 11.03.2020 г. да постави негорими мастни филтри на комина над
фритюрниците в кухнята, както и да представи протокол по чл. 38, ал. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. Последваща проверка свид. Д.
извършил след отмяната на обявеното в държавата извънредно положение. Тогава
коминът в ресторанта вече бил осигурен с необходимите негорими мастни филтри.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. И.И.Д.. От тях
се установяват времето и мястото на извършената проверка, както и
констатираните при нея обстоятелства, а именно липса на поставени негорими
мастни филтри /мазниноуловители/ на комин, предвиден за фритюрниците в
проверявания обект. Установява се още, че при проверката е било констатирано и
друго неизпълнение на правилата за пожарна безопасност, за чието отстраняване с
разпореждане било дадено предписание и определен срок за изпълнение. Свидетелят
изяснява, че е извършена и последваща проверка, при която било установено, че
изискуемите негорими мастни филтри са поставени, както и че тази проверка е
била осъществена след отмяната на обявеното в държавата извънредно положение.
Показанията на свид. Д. изцяло се ползват с доверието на съда, тъй като са
подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в
хода на извършената проверка. Показанията са дадени от незаинтересован свидетел
и се подкрепят от приетото писмено доказателство - разпореждане №
ПР-ПБЗН-ПД1-3-6 от 11.02.2020 г.
От Заповед № з-27/24.06.2019 г. на *** на 01 РСПБЗН-Пловдив
(лист 14-17 от делото) се установява, че АУАН е съставен от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Пряко от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба №
8121з-882 от 25.11.2014 г. произтича компетентността на
административнонаказващия орган.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
Правилно е приложен материалният закон, като от
събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява
жалбоподателят С. да е извършил административното нарушение по чл. 140, т. 1 от ЗМВР вр. с чл. 38, ал. 3 вр. чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г., за което е наказан с НП. С жалбата не
се и оспорва фактът на осъществяването на нарушението. От обективна страна датата и мястото на
извършването му – на 04.02.2020 г. в гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ № 16А, са
категорично доказани и се установяват от показанията на свид. Д., който е
очевидец. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие и
се изразява в непоставянето на негорими мастни филтри /мазниноуловители/ на
комина над фритюрниците в кухнята на проверявания обект. Предвиждането на
комина за фритюрници означава, че той попада в хипотезата на чл.38, ал.3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. и липсата на поставени
негорими мастни филтри представлява нарушение на правилата за пожарна
безопасност. Правилно за извършеното нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С. в качеството му на
** на ресторант „Белия паяк“. В АУАН и в НП изрично е посочено, че се издават
против жалбоподателя именно в това му качество. По делото не е спорно, че С. е
бил ** на ресторанта към датата на извършване на нарушението. Това си качество
той сочи и при подписването на жалбата, с която съдът е сезиран. Авторството се
установява и от показанията на свид. Д.. Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. собствениците или
ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за
осигуряване на пожарна безопасност в обектите и спазване на изискванията на Наредбата.
В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. е изяснено, че „ръководители“ са лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство
или управление, или които представляват държавни органи, организации,
юридически лица или физически лица. С разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР е
предвидено административно наказание за ръководителите на държавни органи,
организации и юридически лица, които не са изпълнили или са допуснали
неизпълнение на задълженията, предвидени в ЗМВР или в подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Предвид изложеното жалбоподателят в качеството си на **
на дружеството „Бел Авеню“ ЕООД, ЕИК: *********, стопанисващо проверявания
обект, е адресат на задължението за осигуряване на пожарната безопасност и е
годен субект на нарушението (така Решение № 1028/18.06.2020 г. по к.а.н.д. № 836/2020 г.
на Административен съд – Пловдив). Нарушението е формално, поради което от обективна
страна то е било довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние, без
необходимост от настъпването на определени вредни последици.
От субективна
страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост.
По делото не се установяват обстоятелства, по които да се приеме, че
бездействието на жалбоподателя е било умишлено. Въпреки това той едновременно е
могъл и е бил длъжен да предвиди общественоопасния резултат от поведението си.
Това му задължение произтича пряко от нормативен акт – Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. Тъй като за процесното
нарушение липсва такова изрично предвиждане, то не са налице основания за
отпадане на отговорността на нарушителя.
Издаденото разпореждане с № ПР-ПБЗН-ПД1-3-6 от
11.02.2020 г. по никакъв начин не засяга законосъобразността на НП. Следва да
се има предвид, че жалбоподателят е наказан за това, че към дата 04.02.2020 г.
не са били изпълнени изискванията на чл. 38, ал. 3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. с осигуряването на комина над фритюрниците с необходимите негорими мастни
филтри, а не за неизпълнение на предписанието, дадено с процесното
разпореждане. Следователно с АУАН и с НП се санкционира бездействието към
датата на проверката. Разпореждането от своя страна е издадено след съставянето
на АУАН, установено от показанията на свид. Д., и то е насочено към
преодоляване за в бъдеще на общественоопасното състояние, настъпило от
нарушението, за което е наказан жалбоподателят.
Основният спор по делото се концентрира около
обстоятелството дали деянието на жалбоподателя представлява маловажен случай. За да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение, деянието трябва да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин
тяхното проявление се отразява върху конкретната степен на обществена опасност.
В тази връзка обстоятелството, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя само
по себе си не обосновава маловажност на случая, тъй като ако при констатация за
формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на
маловажен случай, това би означавало винаги да отпада
административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се
установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа
и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 от ЗАНН. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че не се
установяват настъпили вредни последици от деянието. Нарушението, за
извършването на което той е наказан, обаче е формално. Следователно основанието
за реализиране на административнонаказателната отговорност в тези случаи е
самият факт на извършеното нарушение, без необходимост от настъпване на някакъв
вредоносен резултат. Както се сочи и в становището на въззиваемата страна,
дейността по осъществяването на държавен противопожарен контрол е превантивна, поради
което не може да се приеме, че настъпването на вредни последици е типичен и
закономерен резултат при този вид нарушения. Напротив - ако такива са настъпили
в пряка последица от деянието, то те биха могли да бъдат съобразявани като
отегчаващи обстоятелства, но липсата им не води до маловажност на случая, тъй
като и обикновените нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена
опасност и при тях също не се наблюдават конкретно настъпили вреди.
Съдът
споделя становището на жалбоподателя, че липсата на предходни нарушения и на
настъпили вредни последици са смекчаващи отговорността обстоятелства, но само
те не са годни да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние спрямо другите нарушения от този вид. Значението на тези
обстоятелства не е игнорирано, а напротив - правилно е отчетено от
административнонаказващия орган и е довело до индивидуализиране на наказанието
в минималния предвиден размер. Така установените смекчаващи обстоятелства не се
характеризират нито с някаква особена изключителност, нито многобройност.
Същевременно по делото се установява, че при извършената от свид. Д. проверка
освен процесното нарушение е констатирано и друго деяние, имащо отношение към
спазването на правилата за пожарната безопасност. От приетото като писмено
доказателство разпореждане № ПР-ПБЗН-ПД1-3-6 от 11.02.2020 г. /лист 8 от
делото/ се установява, че при проверката не е бил представен и протокол по чл.
38, ал. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. Със същия се удостоверяват извършените мероприятия
за осигуряване на пожарната безопасност на отоплителните уреди и съоръжения в
обекта. По делото не се установява жалбоподателят да е бил наказван за това
друго деяние, поради което и процесното нарушение се разглежда като първо по
ред за наказания. Въпреки това непредставянето по време на проверката на
протокола по чл. 38, ал. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. е доказан по делото факт както от разпореждането на лист 8 от делото, така и
от показанията на свид. Д., поради което значението на този факт може да бъде
съобразявано в процеса на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. В случая то е относимо към преценката за степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца. При тези факти настоящият съдебен
състав намира, че процесното деяние не представлява единствена и изолирана
проява на отклонение от стриктното съблюдаване на правилата за пожарна
безопасност в проверявания обект. Налага се извод, че за постигането на
предупредителните и превъзпитателни цели по чл. 12 от ЗАНН е необходимо
налагането и изпълнението на административното наказание, което според съда би
имало както поправителен ефект, така и превантивен относно бъдещи прояви,
нарушаващи установения ред на държавно управление.
Твърдението на жалбоподателя, което също се поставя в
основата на претенцията за маловажност на случая - да е отстранил нарушението в
кратък срок след проверката, остана недоказано по делото. Последният сам се
отказа от извършването на разпит на поискания свидетел, въпреки предоставената
от съда възможност /с разпореждане от 08.07.2020 г. на лист 10 от делото/ за
довеждането на свидетеля. Това обстоятелства, разбира се, би могло да бъде
установявано и с всички други допустими в процеса доказателства, но такива не
бяха ангажирани от жалбоподателя. Следователно твърдението му остана
недоказано. От показанията на свид. Д. се изясни, че при извършена последваща
проверка предписанието е било изпълнено, но самата проверка е била осъществена
след отмяната на обявеното в държавата извънредно положение. Контролните органи
сами преценяват на коя дата да извършат последващата проверка, но това по
никакъв начин не ограничава възможността на жалбоподателя да доказва датата, на
която е изпълнено предписанието, тъй като, посочи се, че това може да става с
всички допустими доказателства. Самите твърдения по жалбата в тази ѝ част
са вътрешно противоречиви, като от една страна се сочи, че мазниноуловителите
са поставени на 24.02.2020 г., но от друга – че обявеното извънредно положение
е попречило за незабавното изпълнение на предписанието. Ноторно известен факт
е, че извънредното положение е обявено с Решение на 44-то Народно събрание от
13.03.2020 г. и обнародвано в ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г. /извънреден/ – дата,
която е последваща на определения с разпореждането краен срок за изпълнение. Ако
процесните негорими мастни филтри действително са поставени още на 24.02.2020
г., както се твърди в жалбата, то обявеното няколко седмици по-късно извънредно
положение не би имало никакъв ефект върху момента на изпълнение на
предписанието. По тези съображения описаното в жалбата се разглежда единствено
като твърдение. То не е подкрепено с нито едно доказателство по делото и затова
не може да бъде прието за доказан по делото факт. Все пак от показанията на
свид. Д. се доказва, че действително предписанието е било изпълнено, но след
края на извънредното положение, което отново не е обстоятелство, обосноваващо
маловажност на случая.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя - физическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР
е предвидено административно наказание глоба в размер от 200 до 2 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е определил глоба в размер
на 200 лева. Наложената от АНО санкция е в минималния предвиден размер, който
според настоящия състав напълно съответства на степента на обществена опасност
на конкретното деяние предвид установените по делото смекчаващи обстоятелства.
Макар те да не обосновават маловажност на случая, значението им не е игнорирано
и те са послужили като основание за индивидуализиране на наказанието в
минималния предвиден размер. Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба. Настоящото производство е образувано по жалба на наказаното
лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението му. Следователно
не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при индивидуализацията на наказанието.
По тези съображения съдът приема, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
НП-ПБЗН-ПД1-11/09.03.2020 г., издадено от *** В.Т.Д.– *** на 01 Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към РДПБЗН – Пловдив, с което на П.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, чл. 267, ал.
2 от ЗМВР във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г.
за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл. 269, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за нарушение
по чл. 140, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 5, т. 1 и чл. 38, ал. 3 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.