Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр.Силистра, 23.05.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година,в
състав:съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева и с
участието на прокурор…………...,като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№196 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Министъра на
земеделието, храните и горите против Решение
№1.71 по Протокол №1/02.06.2021г. на
Комисия, назначена със Заповед №РД-04-434/14.05.21г на кмета на Община
гр.Тутракан по чл.210, във връзка с чл.83а ал.2 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ). От представения протокол е установено,че
решението,релевантно за посочения в жалбата поземлен имот,касае публична
държавна собственост - горска територия,с идентификатор:73496.53.4 местност
„Баша“по КККР на гр.Тутракан с площ от 2 915 кв.м.
С оспореното Решение 1.71от 02.06.2021 г.на основание
чл.210,във връзка с чл.83а ал.2 ЗУТ е приета пазарна оценка от лицензиран
оценител за парично обезщетение за посочения по-горе имот в размер на
19 071 лв.
Оценяваният имот е обременен със сервитут в полза на
„ВиК“ ООД Силистра по повод изпълнение на проект „Изграждане на ВиК
инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД Силистра.
Сервитутът е право на прокарване на трасе за
изграждане на техническо съоръжение за реконструкция на участъци от външните
водопроводи, модернизация на пречиствателна станция и система за обеззаразяване
на водата.
Съдебното производство се развива в частта, относима
към възражението за нищожност на оспореното решение поради липса на
компетентност на об6щински органи да определят цена на имот – публична държавна
собственост,както и поради особено съществени нарушения на процесуалните
правила за учредяване на сервитутни права върху поземлени имоти в горски
територии по чл.61 и следващите от Закона за горите (ЗГ),който бил приложимият
в случая, като специален по отношение на общите разпоредби от чл.193,във връзка
с чл.83а и сл. ЗУТ.Нормативната регламентация за горските територии,
представляващи публична държавна собственост, сочела на друг компетентен орган
(различен от кмета и назначената от него комисия по чл.210 ЗУТ), който не разполагал
с правомощия да проведе процедура от процесния вид, както и на друг ред за
определяне на обезщетението за обременяване на държавния имот,вкл. предвиждащо
заплащане на цена за компенсационно залесяване,по аргумент от чл.86 ал.5
ЗГ.Поддържа, че комисията е следвало, а не е уведомила компетентния орган от
чл.62 ал.1 т.1 ЗГ - в случая жалбоподателят, поради което е допуснала особено
съществено нарушение. Още повече, че и заповедта на кмета на Община Тутракан,
възлагаща на комисията спорните правомощия ,не включвала разглеждане и приемане
на пазарни оценки за обезщетение при учредяване на сервитути за прокарване на
линейна инфраструктура за В и К услуги през имоти, извън територията на
гр.Тутракан, и извън тези на частни собственици и общински публични такива,т.е.
не ѝ е възложено да оценява учредяването на сервитути върху горски
територии- държавна собственост,което подкрепя възражението за излизане извън
възложените ѝ компетенции.
Поради горните възражения поддържа,че оспореното
Решение на Комисията по чл.210, във връзка с чл.83а ЗУТ е нищожно като издадено
от некомпетентен орган, извън неговите правомощия и в процедура,която е
неприложима за конкретния вид публичен държавен имот,т.е. при пълно игнориране
на правилата от специалния ЗГ.
Във връзка с горното твърди,че компетентният орган,
съгласно чл.61 ал.3 т.1 ЗГ,който може да учреди сервитут върху поземлени имоти
в горски територии - публична държавна собственост за изграждане и обслужване
на надземните и подземни водопроводи и канализации, е Министерският съвет.
Същият дори не е бил уведомен за проведеното производство от изпълнителния
орган в Община Тутракан.В контекста на чл.62 ал.1 т.1 ЗГ твърди, че
обезщетението за проектирания сервитут от инвеститора, е било одобрено не само
от некомпетентен орган, но и без предварително съгласуване с министъра-
жалбоподател.С оглед на всичко това моли за обявяване за нищожно обжалваното
Решение на ответната комисия.
Ответникът по жалбата- община Тутракан, към която е учредена
процесната комисия, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованото лице „ВиК“ООД-Силистра не ангажира
становище по жалбата.
Съдът,след като обсъди изложените в жалбата доводи и след
преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:
Процесуално
допустимо е искането за обявяване на
твърдяната нищожност на процесното Решение,което по правило подлежи на съдебен
контрол; заявено е от активно легитимирана страна (приравнена на адресат на акта, доколкото
обезщетителната сума за проектирания сервитут върху публичен държавен горски
имот е внесена по сметка на Община Тутракан, но на името на Министерството на
земеделието, храните и горите); с установен
правен интерес; в съответствие с регламентацията от чл.149 ал.5 АПК.
Разгледано по
същество жалбата е основателна поради следните съображения.
Предмет на съдебния контрол е валидността на Решение 1.71 по Протокол №1/02.06.2021г. на Комисия, назначена от кмета на Община
Тутракан по чл.210,във връзка с чл.83а ал.2 ЗУТ,с което е приета пазарна оценка
на сервитут – право на прокарване на трасе за изграждане на пречиствателна
станция от „ВиК“ ООД-Силистра. Трасето преминава през поземлен имот с
идентификатор №73496.53.4 ,местност „Баша“по КККР на гр.Тутракан с оценявана
площ 2 915 кв.м. и пазарна оценка в размер на 19 071 лв.
По делото е безспорно, че посоченият по-горе имот,
през който преминава трасето, е публична държавна собственост, с начин на
трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“ .
От представената административна преписка са
установява, че проведеното устройствено проектиране е започнало в изпълнение на
проект по оперативна програма“Околна среда 2014-2020г.“ за подпомагане на
регионалното инвестиционно планиране на В и К отрасъл.
От представеното на Община Тутракан задание за
изработване на парцеларен план се установява,че същият е за трасето на
водопровод ,относим към пречиствалателна станция по повод изграждане на обект
1“външен водопровод от кладенци Раней 1,2 и 3 до ПС II подем Тутракан“,като проектът следва да определи
технически изпълнимо и икономически най-изгодно изграждане на процесното трасе ,както
и неговият сервитут във всеки засегнат поземлен имот.Видно от приложения
регистър на засегнатите имоти по номера към изготвения и одобрен впоследствие
проект за ПУП-ПП е, че в неговия периметър попада и процесният имот – публична държавна
собственост.
Вместо да бъдат предприети действията по чл.62 ал.1
т.1 ЗГ (указание в такъв смисъл има и в Заданието за изработване на ПП на МРРБ:“[…]да се извърши при съобразяване с изискванията на
ЗУТ,Закона за горите,ЗОЗЗ,ЗВ […]“),кметът на
Община гр.Тутракан е продължил процедурата по ЗУТ,довела до одобряване на
оповестения проект за ПУП-ПП; обнародване в ДВ на решението на Общинския съвет
Тутракан и влизането му в сила,вкл. и назначаването на ответната комисия по чл.210
ал.1 от ЗУТ за приемане на пазарните оценки за обезщетение на собствениците на
засегнатите имоти при учредяване на сервитути.Оспореното решение 1.71 от
02.06.2021 г. е било съобщено на жалбоподателя, който в условията на чл.149
ал.5 АПК е предявил настоящото искане за прогласяване на нищожността му поради
генералното му несъответствие (противоречие) с нормативната процедура за
учредяване на сервитутни права върху поземлени имоти - публична държавна
собственост в горски територии с чл.61 и сл. ЗГ.
При съпоставянето на данните от проекта с данните в
кадастрално-административната информационна система директорът на БД“Дунавски
район“ е установил, че кметът на община Тутракан,респ.Общински съвет Тутракан
не са предприели действия по предварителното съгласуване на проекта за
парцеларен план със собственика на имота съгласно изричното предписание на
чл.62 ал.1 т.1 ЗГ,в какъвто смисъл са основните възражения в жалбата. Съгласно
чл.61 ал.3 т.1 ЗГ сервитут върху поземлени имоти в горски територии се учредява
безсрочно или за определен срок от Министерския съвет-за имоти публична
държавна собственост. Предвид ясно разписаните процесуални правила по чл.62
ал.1-ал.6 ЗГ е очевидно, че не само до жалбоподателя не е отправено искане за
предварително съгласуване за учредяване на сервитут върху ПИ в горски
територии- държавна собственост,придружено от скица на имота и задание за
изработване на ПУП по ЗУТ, но и същият изобщо не е бил уведомен за
устройствените процедури, засегнали публичния държавен горски имот, както
основателно се твърди с жалбата.
Ето защо комисията при община Тутракан не е могла да
приеме изготвената оценка за парично обезщетение за засегната от сервитута държавна горска територия,защото е нямала
материална компетентност.Не е съществувала и привидна такава,както правилно
счита жалбоподателят, тъй като видно от Заповед №РД-04-434/14.05.2021г. на
Кмета на Община Тутракан е,че със сформирането на комисията по чл.210 ЗУТ
ѝ е възложено разглеждане и приемане на оценки за обезщетение на
собствениците на засегнатите имоти във връзка с реализацията на въпросния
проект на частни имоти на територията на гр.Тутракан, както и на имот публична
общинска собственост, намиращ се също в гр.Тутракан, от което следва, че
комисията е нямала правомощия да одобрява оценки за обезщетение за
обременяването на държавни горски имоти.Нарушен
е легалният принцип „никой не може да се разпорежда с права, които не
притежава“.
Съгласно чл.61 и сл. ЗГ сервитутът върху поземлен имот
в горска територия със статут на публична държавна собственост, какъвто е
процесният, може да бъде учреден от органа по чл.63 ал.1 т.1 ЗГ, посредством
административен акт, издаден съгласно чл.63 ал.3 ЗГ.Преди издаването му се
провежда нарочна процедура, вкл. със служебното изискване на становище от
съответното държавно горско или ловно стопанство.Цената на учредения сервитут
се определя по реда на чл.63 ал.5 ЗГ с наредбата по чл.86 ал.2 ЗГ и се вписва в
административния акт по ал.4 на чл.63 ЗГ. Същата постъпва в бюджета на ИАГ, а
определената по реда на чл.86 ал.3 и ал.4 ЗГ стойност на дървесината от
горските територии - държавна собственост,върху които е учреден
сервитут,постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл.163
ЗГ.Освен това,съгласно чл.86 ал.5 ЗГ,при учредяване на сервитут върху
гори-държавна собственост, се заплаща и цена за компенсационно залесяване,
определяна ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите,
която постъпва в приход на съответното предприетите по чл.163 ЗГ. Съгласно
чл.64 ал. 2 ЗГ приемането на подробен устройствен план за сервитутите по ал.1
се разрешава след уведомяване на лицата по чл.62 ал.1 ЗГ, каквото по делото
няма.
Следователно,основателно е възражението на оспорващия
орган,че процесното Решение 1.71 на комисията по чл.210 ЗУТ е издадено от
некомпетентен орган, което се свърза с правната последица на липса изобщо на
валидно волеизявление. Редът, по който е сформирана комисията относно
конфликтната по делото част,касаеща държавните горски имоти, както и начинът на
определяне на обезщетението за проектираните сервитути (върху същите горски
държавни имоти), не е установеният със специалния Закон за горите,а по общия
ЗУТ,който не регламентира възникването на сервитути посредством административен
акт от вида на уредения с чл.63 ал.4 ЗГ. А щом процесният по делото сервитут
може да произтича единствено и само от административен акт, същият следва да
отговаря на нормативните изисквания по АПК,вкл. да бъден издаден от компетентен
административен орган, какъвто авторът на оспореното решение не е.
В обобщение, настоящият състав приема, че оспореното
решение е нищожно ,тъй като издателят му – комисия при община Тутракан, не е
разполагала с материалнакомпетентност да се произнася по отношение на имоти
–публична държавна собственост.
Разноски по делото не се претендират.
На основание чл.215,ал.7,т.5 от ЗУТ решенията на
административните съдилища по спорове от вида на процесния, са окончателни.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 пр.1 АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО Решение 1.71 по Протокол №1/02.06.2021г. на Комисия,
назначена със Заповед №РД-04-434/14.05.2021г. на кмета на Община Тутракан по
чл.210, във връзка с чл.83а ал.2 ЗУТ, с което е приета изготвена пазарна оценка
от лицензиран оценител за парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор:73496.53.4,местност
„Баша“ по КККР на гр.Тутракан -публична държавна собственост,с начин на трайно
ползване „друг вид дървопроизводителна гора“ и площ, засегната от сервитута на
Обект 1 „Външен водопровод от кладенци Раней 1, 2 и 3 до помпена станция II-ри подем Тутракан“- 2 915 кв.м. в размер на 19 071
лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: