РЕШЕНИЕ
№ 130
гр.... гр.... Хасково, 28....02....2023 г....
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102964 по описа за 2021 година
Предявени са от Н. К. Ч., от гр.Хасково против Община Хасково, ЕИК *********, с адрес
гр.Хасково, пл. „Общински“ №1, искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД – за
сумата в размер на 2 500 лева – претенция за обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, както и за сумата в общ размер на 316,80 лева, представляваща
претенция за обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди.
Ищцата твърди, че на 26.02.2018г., около 08.30ч. - 08.40 ч. отивала на работа, вървейки от
бул. „Раковски“ в посока към книжния пазар в центъра на град Хасково. Времето било
лошо, студено и валяло сняг още от вечерта. Според нея пешеходната зона в центъра на
гр.Хасково била непочистена и неопесъчена. Спускайки се покрай сградата на HAП –
Хасково, била принудена да се движи по пътното платно, тъй като тротоарите били
неизчистени, въпреки че няколко пъти тя била забелязала служители на „Екопрогрес“, които
носели лопати. Тъй като липсвали пътеки през пешеходната зона, а паркингът бил с отъпкан
сняг, преминала през паркинга на „Халите“, след което през пешеходния покрит тунел на
„Халите“ и продължила към „Книжния пазар“, като пътят й минавал по ул. „Бургас“. От
другия край също липсвало почистване на снега. Според ищцата там имало нещо като
пътека, която се получила от преминали хора, вървящи в едни и същи стъпки, но снегът,
който валял, бил мокър и поради ниските температури тази пътека била заледена, а по
своеобразния тротоар пред търговските обекти бил натрупал сняг и също било непочистено,
доколкото и самите търговски обекти още не били отворили. Ищцата тръгнала успоредно на
1
тази своеобразна пътека, която се била образувала в средата на алеята с административен
адрес - гр. Хасково, ул. „Бургас“, между номера 1 и 3 и се подхлъзнала върху мраморната
част от пешеходната зона. Настилката била непочистена, с натрупан сняг и поледица под
снега и там, където било отъпкано от други стъпки, като се подхлъзнала на заледената
повърхност. Подхлъзвайки се, тя чула изпукване/хрущене и усетила пронизваща болка в
глезена си. След падането не могла да се изправи, а поради лошото време в този час
липсвали пешеходци, които да й помогнат. Ищцата останала така и минута-две след
падането установила, че не може да стане поради острата болка. Тя позвънила на своята
сестра С. К. П., която дошла след около 10-15 минути, през което време ищцата не могла да
се изправи от земята. Сестра й помогнала да се вдигне от земята и поради премръзването й,
двете отишли на работното й място, което било от другия край на реката. Там ищцата се
свързала по стационарен телефон със „Спешна помощ“, но поради натовареност на екипите
и липса на основание за спешност, както и поради факта, че се прибрала на затоплено
помещение, й било препоръчано сама да отиде до там. Ищцата направила опит да потърси
такси, но поради лошото време свободни автомобили липсвали, което наложило да позвъни
на свой близък /А. З./, който в своята обедна почивка й помогнал с превоз до там. На ищцата
бил извършен преглед, удостоверен с лист за преглед на пациент в спешно отделение с №
2990, извършен в 12.50 часа и й била поставена диагноза „фрактура на ляв глезен“.
Назначена й била и образна диагностика от 26.02.2018г., с която категорично се било
установило счупване на външния глезен на лявата подбедрица /външен латерален малеолус/,
след което кракът й бил гипсиран. Гипсът й бил свален на 13.04.2018г., като й било
назначено и съпътстващо лечение. През време на лечението провела и консултация с МДЦ
„Еуровита“ ЕООД - София, приемала и медикаменти. Болката й продължила до края на
месец септември 2018г., през което време куцала и търпяла неудобства, болки и страдания,
което било видно от представените документи. Поддържа още, че вследствие на това
счупване и към днешна дата не можела да извършва натоварвания на крака. Била лишена от
възможността да провежда преходи в планината, тъй като при натоварване на глезена
изпитвала болки. Такива изпитвала и при по-дълго време стоене права или при по-дълъг
преход пеша, дори и по равна повърхност. Горното й създавало дискомфорт, изпитвала
притеснение при снеговалеж и необходимост да върви по сняг или заледена повърхност,
изпитвала болка при застудяване на времето. Посочва още, че задължение на ответната
община било почистването на тротоарите, пътното платно и пешеходната зона на гр.
Хасково в централна градска част, като ги поддържа в състояние, годно за преминаване на
граждани през тях, което в конкретния случай не било изпълнено и вследствие на това се
стигнало до подхлъзването и претърпяната травма от ищцата. Поддържа, че Община
Хасково носела пряка отговорност за настъпилия гореописан инцидент. Сочи, че дори в
случая задължението за почистване на конктретното място да е било на търговец с
търговски обект, това не освобождавало ответника, както да извърши контрола, така и да
извърши почистването, ако такова не било извършено от търговеца. Горното обосновавало
правния й интерес да претендира обезщетяване на настъпилите вследствие на увредата
имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, моли съда да постанови
2
решение, с което да осъди ответника Община Хасково да й заплати сумата от 2 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2018г. до окончателното й изплащане;
както и сумата в общ размер на 316,80 лева, представляващи претърпени от ищцата
имуществени вреди, от които: 190,49 лева – разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане и 126,31 лева –
представляващи разликата между получаваното от ищцата обезщетение за
неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получила за периода от
26.02.2018г. до 27.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.04.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан, както по
основание, така и по размер. Твърди, че, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на
ответника, е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане. Възразява, че в конкретния случай ответникът не е допуснал
противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законовото задължение да
почиства, респ. – да осигури почистването от сняг и лед на пешеходната зона в централната
част на града, тъй като в изпълнение на това си задължение бил сключил Договор за
възлагане на обществена поръчка с „Грийн партнърс- БКС-2016“ ООД, като една от
дейностите, предвидени за изпълнение в него, била и дейността „метене“- ръчно почистване
на сняг и лед при зимни условия. На стр. 176 от маршрутния график за дейност
„снегопочистване на спирки на обществения градски транспорт на територията на
гр.Хасково“, съдържащ се в Плик №2 „Предложение за изпълнение на поръчката“, подаден
във връзка с посочения договор, под № 28 било предвидено, че изпълнителят ще почиства
сняг и лед на улица „Бургас“ в гр.Хасково в часовия диапазон от 07:00 до 08:15:54 часа, от
което следвало, че изпълнителят имал задължението да почисти улицата и тротоарите във
време, предхождащо това на станалия инцидент. Освен това, в чл.39 ал.1 от договора било
предвидено, че изпълнителят носел отговорност по искания и претенции и за разноски,
направени във връзка с имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица,
включително телесна повреда, при или по повод изпълнение на задълженията по този
договор. Видно от ред № 28 от протокол за ръчно почистване на сняг и лед на територията
на Община Хасково на дати 26, 27 и 28 февруари 2018г., фирмата- изпълнител била
извършила задължението си за ръчно почистване на площ с ширина 3 метра по дължината
от 55 метра на ул. „Бургас“ в гр.Хасково, а съгласно техническото предложение на фирмата
една площ се определяла като почистена, ако уличната настилка не е покрита със сняг и
нямала заледяване. Тоест - със съставянето и подписването на протокола за ръчно
почистване на сняг на датата на инцидента от представители на възложителя и изпълнителя,
се доказвало изпълнението на задължението от ответника за снегопочистване и оказване на
контрол върху дейността по почистване от изпълнителя. Освен това, според ответника
можело да се допусне и наличието на съпричиняване на увреждането от страна на ищцата,
като било вероятно същата да е проявила известна доза небрежност, движейки се прекалено
бързо и по своеобразната пътека от утъпкан сняг, вместо по тротоара. Освен това, липсвали
3
и доказателства за наличието на нейни придружаващи заболявания, водещи до нарушение
на координацията й, тъй като при наличието на такива било възможно същата да падне на
улицата сама, а не вследствие наличието на сняг и лед. Ответникът възразява още, че от
изложеното в исковата молба не можело да се направи категоричен извод за настъпване на
претендираното увреждане по описания начин, а твърденията за наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на ответника и претърпяната травма били недоказани.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли исковете като недоказани и неоснователни.
Алтернативно, в случай на уважаване на исковете, ответникът ги оспорва по размер, като ги
счита за прекомерно завишени и неотговарящи на действително причинените вреди. В
случай на уважаване на исковата претенция, моли обезщетението за неимуществени вреди
да бъде определено от съда по справедливост, като значително намали претендирания от
ищцата размер. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба, на основание чл.219 ал.1 от ГПК, ответникът е
поискал да бъде привлечено като трето лице-помагач на негова страна „Грийн партнърс -
БКС-2016г.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Цариградско шосе“ № 48-50, представлявано от управителя П. Й. Ц., който бе
конституиран в настоящото производство с Определение № 349 от закрито съдебно
заседание, проведено на 02.03.2022г.
На основание чл.219, ал.3 от ГПК, в условията на евентуалност, в срока за отговор на
исковата молба, ответникът предяви обратен иск срещу третото лице-помагач на страната на
ответника „Грийн партнърс - БКС-2016г.“ ООД с правно основание чл.54 от ЗЗД – за
претендираните от ищцата суми, представляващи обезщетения за имуществени вреди в
размер на 316.80 лева и за неимуществени вреди в размер на 2500 лева, както и законната
лихва върху сумите от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените по главния иск разноски, както и разноските по обратния иск
спрямо третото лице.
На третото лице –помагач са изпратени преписи от предявения обратен иск и уточняваща
молба към него, ведно с приложенията им, като му е дадено право на отговор в едномесечен
срок от получаването им, като му се указаха възможностите и последиците по чл.131-133 от
ГПК. По делото е постъпил отговор на обратния иск от третото лице-помагач, в който сочи,
че макар принципно исковете да били допустими, исковата молба била нередовна. По
същество намира предявения обратен иск за неоснователен и недоказан. Не оспорва
твърдението за наличие на облигационни отношения между него и Община Хасково по
силата на валидно сключен договор за обществена поръчка с предмет осъществяване на
дейности по почистване на пътната инфраструктура от сняг и лед. Не оспорва факта, че
изпълнителят поел задължението по силата на посочения договор за почистване на
процесния участък към момента на настъпване на инцидента, а именно - на ул. „Бургас“, но
оспорва твърденията за неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, поети от
него по договора за обществена поръчка. Поддържа, че процесният участък на ул. „Бургас“ в
4
гр.Хасково бил общинска собственост и се стопанисвал от ответника, който носел
задължението да поддържа пътя в изправно състояние, така че да може да се използва по
предназначение, като възлагането на задълженията по поддържане на пътната
инфраструктура на третото лице-помагач не го освобождавало от отговорност, респективно
- не прехвърляло отговорността за претърпени от трети лица вреди върху изпълнителя.
Следвало да се има предвид, че съобразно чл. 30, ал.1 от процесния договор, възложителят
осъществявал контрол върху изпълнението на услугите, като при констатиране на
несъответствия в посочения от изпълнителя обем и действително извършените дейности по
видове и работи, подлежащи на плащане, възложителят имал право да изисква
извършването на необходимите корекции. Такива обаче не били приложени към иска, а и
липсвали твърдения за съществуване на съобщения за корекции. Твърди, че на процесната
дата качеството на извършените дейности било констатирано от представител както на
възложителя, така и на изпълнителя чрез двустранно подписан констативен протокол за
26,27 и 28.02.2018г. По същество описаната процедура по проверка и констатиране на
качеството на извършените дейности представлявало изпълнение на облигационното
задължение на възложителя, вменено му с разпоредбата на чл.264 от ЗЗД, съгласно която
при приемане на възложената работа възложителят трябвало да я прегледа и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение. Така издаденият и подписан от възложителя
констативен протокол за отчитане на извършените дейности по ръчно почистване на сняг и
лед на територията на гр.Хасково представлявал доказателство за качествено изпълнение на
дейностите от страна на изпълнителя, като с него възложителят приел и одобрил
извършените дейности по зимно обработване на пътната мрежа, включително и улицата, на
която бил настъпил инцидентът. Естеството на дейностите било такова, че некачественото
им изпълнение можело да се установи при обикновен преглед, а видно от самия протокол, в
предвидената в същия графа „Констатации“ липсвали каквито и да било констатации,
корекции, отбелязвания и т.н. Приемането на извършената съгласно договора работа не
било само фактическо действие, но и правно такова по одобряване и признаване, че
извършената работа съответства на възложената и пропускът на възложителя да прегледа
работата и да направи възраженията си преди приемането й водели до неблагоприятните
последици, изразяващи се в преклудиране на възможността да се констатира некачествено
изпълнение в следващ момент. Ето защо, неоснователно се търсела отговорността на
изпълнителя, предвид факта, че възложителят бил осъществил надзор и приел работата
както количествено, така и качествено. С приемането на извършената работа, отговорността
се прехвърляла изцяло и единствено върху възложителя и изпълнителят не следвало да носи
отговорност за обезщетяване на ищеца по главния иск за претърпени неимуществени и
имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент. Предвид изложеното, моли
предявения срещу него обратен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
5
По делото са представени Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 2990 от
26.02.2018 г. на Н. К. Ч., Искане за образно изследване № 1998 от 26.02.2018 г. ведно с
резултат от образното изследване на Н. Ч., Рецептурна бланка, подписана от д-р Б.,
Рецептурна бланка, подписана от д-р П., Амбулаторен лист № 850 от 13.04.2018 г.,
Амбулаторен лист № 001215 от 28.02.2018 г., и двата издадени на Н. Ч., Фактура №
********** от 27.03.2018 г. за сумата от 44.99 лева ведно с Фискален бон № 0136012 от
02.03.2018 г., Фактура № ********** от 30.03.2018 г. за сумата от 45.25 лева ведно с
Фискален бон № 0239597 от 12.03.2018 г., Фактура № ********** от 27.03.2018 г. за сумата
от 60.25 лева ведно с Фискален бон № 0122502 от 07.03.2018 г., Фактура № ********** от
13.03.2018 г. за сумата от 40.00 лева ведно с Фискален бон № 0000348 от 13.03.2018г.,
всички с посочен получател Н. К. Ч., Съдебно-медицинско удостоверение № 144/2018г.,
издадено от съдебен лекар д-р Х. Е. на Н. К. Ч., Искане за образно изследване № 1798 от
18.09.2018г., издадено от Медицински център „Хасково“ ЕООД на ищцата, Придружително
писмо с вх. в ТП на НОИ Р14-15-120/07.03.2018 г. до Директора на ТП на НОИ гр. Хасково
от ЕТ „Лъки-93-Костадин Чакалов“, Болничен лист за временна неработоспособност №
Е20180479349 от 02.03.2018 г., Справка за приети и върнати документи, представени с
придружително писмо вх. № Р14-15-120/07.03.2018 г. в ТП на НОИ или по електронен път с
дата 07.03.2018 г., Придружително писмо с вх. в ТП на НОИ Р14-26-261-01-
4913/28.03.2018г. до Директора на ТП на НОИ гр. Хасково, Болничен лист за временна
неработоспособност № Е20180863223 от 28.03.2018 г., Справка за приети и върнати
документи, представени с придружително писмо вх. № Р14-26-261-01-4913/28.03.2018г. в
ТП на НОИ или по електронен път от 29.03.2018г., относно Н. К. Ч., Трудов договор № 1 от
01.12.2001г., сключен между ЕТ „Лъки – 93 К. Чакалов“ и Н. К. Ч., Допълнително
споразумение към Трудов договор № 1 от 01.12.2001г., сключен между ЕТ „Лъки – 93 К.
Чакалов“ и Н. К. Ч., Справка за постъпили данни от издадени/анулирани болнични листове в
ЕРБЛРО по ЕГН/СЛНЧ и ПИК за Н. К. Ч. към 15.12.2021г., Справка за изплатени парични
обезщетение и помощи от ДОО чрез НОИ – актуално състояние, разпечатана на
15.12.2021г., Копие на Плик № 2 „Предложение за изпълнение на поръчката“ с печат на
Община Хасково, Декларация по чл. 33, ал. 4 от ЗОП, подписана от П. Й. Ц. – управител на
ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“ на 15.03.2016г., Техническо предложение от ДЗЗД
„ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“ за участие в открита процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет: Събиране и извозване на битови отпадъци от територията на гр.Хасково
до Регионалния център за третиране на неопасни отпадъци в землището на село Гарваново и
почистване на територията за обществено ползване в гр.Хасково – миене, ръчно и машинно
метене“, Образец № 11 - Техническо предложение за участие в открита процедура за
възлагане на обществена поръчка с предмет: Събиране и извозване на битови отпадъци от
територията на гр.Хасково до Регионалния център за третиране на неопасни отпадъци в
землището на село Гарваново и почистване на територията за обществено ползване в гр.
Хасково – миене, ръчно и машинно метене“ от 15.03.2016 г. ведно с Работна програма,
Анализ на маршрутен график за дейност „Снегопочистване на спирки на обществения
градски транспорт на територията на гр. Хасково“ – с указани дка по маршрути, време за
6
изпълнение на наряда/маршрута и брой служители, Ръчно почистване на сняг и лед на
територията на гр. Хасково с дата 26.27.2018 февруари, 2018г. с възложител Община
Хасково и изпълнител „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“ ООД, Договор за възлагане на
обществена поръчка № 001 от 03.01.2017 г., сключен между Община Хасково и „ГРИЙН
ПАРТНЪРС-БКС“ ООД, Писмо № ОД-03-632-1/17.08.2022г. от Национален институт по
метеорология и хидрология относно предоставяне на метеорологична информация за вид и
количество на валежите на 25.02.2018г. и 26.02.2018г. в гр. Хасково, и от тях е видно, че
имат описаното в исковата молба, в отговора на исковата молба и в отговора на обратния
иск и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново
текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
Останалите, представени от страните писмени доказателства, като ирелевантни за
настоящия правен спор, съдът не следва да обсъжда.
По искане на ищцата по делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката С. К. П. /сестра на ищцата/. Показанията й са записани подробно в протокола
от съдебно заседание, проведено на 17.10.2022г. /л.145 от делото/, като при необходимост те
ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на
тях.
За цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищцата съдът
назначи и изслуша заключение на съдебно-медицинска експертиза, което възприема изцяло
като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е коментирало в заключението си
горепосочените медицински документи и е извършило преглед на ищцата на 12.10.2022г.
Посочва, че видът на телесните увреждания, получени от ищцата, са „Счупване на външния
глезен на левия крак“. Счупването е от супинационно – еверзионен тип, известно като т.н.
„стъпване на криво“, когато при стъпването ходилото е ротирано навън. Обичайният срок за
възстановяване за физически и нефизически труд е 45 – 60 дни. Пострадалата е ползвала
болнични в рамките на приетата норма за възстановяване. След периода на възстановяване
на движенията на ставата продължава да изпитва болки, които се появяват инцидентно. В.л.
сочи, че гипсовата имобилизация е била в рамките на обичайния срок от около един месец.
Раздвижването на крака след свалянето на гипса е продължило още около един месец в
рамките на временната неработоспособност. Дава заключение още, че към днешна дата при
ищцата продължава инцидентната поява на болка. Глезенът и ходилото са с нормална
конфигурация, движенията са възстановени, няма изменения в ставата. Отбелязно е още в
заключението, че пред вещото лице ищцата е заявила, че от два месеца болките в глезена са
се засилили, като се разпространяват и по гърба на ходилото. Появата на тези болки според
вещото лице обаче не може да се свърже с травмата от 2018г. поради продължителния срок,
изминал оттогава и поради пълното възстановяване на структурите на крака след травмата,
което се вижда и от контролните рентгенови снимки и от прегледа от 12.10.2022г. При
разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че преди инцидента ищцата не е имала
дефект в походката. Категорично твърди, че претърпяното увреждане не е настъпило по
7
друг механизъм, различен от описания от ищцата. Предписаните и приемани от нея
медикаменти /Ксарелто, Ендотелон и Х-Ray 2/ са целесъобразни, необходими и съвместими
с лечението й.
По искане на ищцата бе назначена и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
дава заключение, че размерът на разликата между полученото от ищцата обезщетение за
неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получила за периода от
26.02.2018г. до 27.04.2018г., възлиза на сумата от 184.29 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа, а според чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД, е необходимо наличието на
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия – в случая на ищцата, вредите да
са причинени от лице, респ. лица, на които отговорният по чл.49 от ЗЗД – ответникът е
възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника. Тази отговорност е за чужди виновни действия и е предвидена от
закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия, като
отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна предпоставка на
отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие неправомерно поведение, при
това според съдебната практика не е необходимо персоналният причинител да е известен.
Същевременно, няма спор, а и се доказа, че процесното падане на ищцата е станало в
гр.Хасково, на улица „Бургас“, между № 1 и № 3. Нито се твърди, нито се установява този
участък да е едновременно и участък от републикански или общински път, поради което
Законът за пътищата, на основание чл.1, ал.2, т.1 от същия, не намира приложение. В
настоящия случай собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОС, вр. § 7, ал.1,
т.4 от ЗМСМА е ответната община, която съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС, следва да я управлява
в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. Според чл.3, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. В аналогичен смисъл са и нормите на чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 от същия, според
които лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок; като
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените
места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната
маркировка, средствата за организация и регулиране. По силата на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП,
улиците са приравнени към пътищата, при което няма съмнение, че горните задължения се
отнасят и до поддържането на улиците, маркировката им, пътните им съоръжения и пътните
им принадлежности. Законът определя и изискуемия резултат - осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно придвижване през цялата
8
година, според легалната дефиниция на понятието „поддържане на пътищата” в § 1, т.14 от
ДР на ЗП. Затова, каквато и организация да е създала общината като собственик на пътя
/улицата/ и лице, на което законът е възложил ремонтът и поддържането на общинските
пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и
при настъпване на вреди тя носи отговорност. В горния смисъл е Решение №
15/25.07.2014г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК; а така също и Р-639-09, І г.о.; Р-
1184-08, ІІ г.о.; Р-411-09, ІІІ г.о.; О-10732-09, ІІІ г.о. Ето защо, ответната община, която не
отрича, че процесният участък на улицата е общинска собственост и се стопанисвана от нея
- носи задължението да поддържа пътя в изправно състояние, така че да може да бъде
ползван по предназначение. Това задължение с още по-голяма сила важи за зимните месеци
от годината, в които поддържането в изправно състояние включва и дейностите по
снегопочистване, разпръскване на противообледенителни материали и снегоизвозване. След
като за поддръжката на общинските пътища е отговорен собственикът им, в случая
ответната община, която с бездействието на своите служители, натоварени със
задължението да ги почиства от падналия сняг и образувания лед, следва да се ангажирана
отговорността на ответника.
Налице са и останалите кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на
предявения иск. По категоричен начин по делото се доказа реализирането на инцидента по
описания в исковата молба начин, довел до процесната травма на ищцата, която й е
причинила сочените неимуществени и имуществени вреди. Установи се, че сутринта на
26.02.2018г., към 08.30 – 08.40 часа ищцата, за да отиде на работа, е минала по ул.“Бургас“ в
гр.Хасково, като е имало снежна покривка /в тази връзка е постъпилото Писмо, вх. рег. №
13610/19.08.2022г. на Национален институт по метеорология и хидрология/. Основният
спорен между страните по делото въпрос е дали и в каква степен е било почистена от снега и
леда процесната улица, където е станал инцидентът с ищцата, и какво е било конкретното й
състояние в този момент. За отговора му съдът кредитира събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и назначената по делото експертиза. Несъмнено зимната
метеорологична обстановка е била усложнена. Според коментираната по-горе Справка от
НИМХ, по данни от метеорологична станция на НИМХ в гр.Хасково, на 25.02.2018г. от
00:00ч. до 01:20ч. вали дъжд. От 01:20ч. до 03:00ч. валежът е от дъжд и сняг. От 04:10ч. до
14:10ч. вали сняг с различен интензитет. От 20:10ч. до 24:00ч. отново вали сняг с различен
интензитет. Количеството валеж за деня е около 3 мм /л/кв.м./. На 26.02.2018г. от 00:00ч. до
02:10ч. вали сняг. От 02:10ч. до 03:00ч. валежът е от дъжд и сняг. От 03:00ч. до 24:00ч. вали
сняг с различен интензитет, като най-силен е между 17:10 и 18:20ч. Количеството валеж за
деня е около 27 мм /л/кв.м./.
Ответникът не проведе пълно и главно доказване на основното си възражение, че стриктно
и според горецитираните законови изисквания е изпълнил задължението си по адекватното
зимно поддържане на процесната улица. В случая ответникът е допуснал некачествено
почистване, всъщност непочистване от снега на процесната улица. Така ответната община
не е изпълнила законовото си задължение да осигури почистването на сняг и лед в
9
пешеходната зона на гр.Хасково, в случая на ул.»Бургас», между № 1 и № 3. Настъпилите
увреждания на ищцата са в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на
ответника по поддържането на улицата в централната градска част, като я управлява в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, като в т.ч. осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно, удобно,
бързо и сигурно придвижване през цялата година, в т.ч. сигнализира незабавно
препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък срок, в т.ч. и упражнява
контрол за това.
Изцяло неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от ищцата на
вредоносния резултат. Пострадалата се е движела по образувалата се в средата на улицата
„пътека“ от утъпкан сняг и лед под него, а не по тротоара, именно защото са били налице
обективни пречки да се движи по тротоара – същият е бил непочистен, поради което ищцата
се е насочила да се движи по самата улица. Натрупалият по тротоара сняг е направило
практически невъзможно ползването му от пешеходци. В този смисъл неоснователно е
възражението на ответника за неправомерно движение от страна на ищцата по улицата,
което само по себе си да е предизвикало или съпричинило процесния инцидент.
Неоснователно е и възражението, че ищцата се е движела бързо. Житейски нелогично е
подобно твърдение, доколкото в усложнена зимна обстановка, с натрупан сняг и под него
лед по процесната улица, ищцата е нямала възможност за бързо придвижване, избирайки да
върви по своеобразната пътека, образувана в средата на улицата. С оглед изложеното, съдът
приема, че настъпилите увреждания на ищцата са в пряка причинна връзка с
противоправното бездействие на ответника по поддържането на улицата.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявените искове за обезщетяване
на имуществени и неимуществени вреди – за доказани в своето основание. Относно размера
на първия от тях, съдът кредитира представените по делото от ищцата фактури и касови
бонове. Това са издадените й от „Аптеки Гален“ ЕООД Фактура № 15749/27.03.2018г. за
сума 44.99 лева с получател ищцата по делото, фактура № 15672/30.03.2018г. за сумата от
45.25 лева, Фактура № 15750/27.03.2018г. за сума от 60.25 лева и Фактура №
3400/13.03.2018г., издадена от МДЦ „Еуровита“ ЕООД, всички с получател ищцата по
делото и представени фискални бонове към тях. Съдът кредитира изцяло гореописаните
писмени доказателства, обосноваващи основателност и доказаност на иска за имуществени
вреди, така както е предявен. Ето защо, този иск следва да се уважи изцяло за сумата от
190.49 лева. По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 126.31 лева,
представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получила ищцата, ако
беше здрава и получаваното от нея обезщетение за неработоспособност за периода от
26.02.2018г. до 27.04.2018г. съдът намира следното: Не се спори, че ищцата е била назначена
на длъжност продавач – консултант в ЕТ „Лъки – 93 - К.Чакалов“ на 31.12.2001г., т.е. към
датата на инцидента се е намирала в трудово правоотношение с посочения работодател. За
точното определяне размера на така предявения иск съдът назначи и изслуша заключение
на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. К.. То не бе оспорено от страните и съдът
10
го възприема изцяло. Видно от същото е, че размерът на разликата между полученото от
ищцата обезщетение за неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получила
ищцата, ако беше здрава и работеше, възлиза на сумата 184.29 лева за периода от
26.02.2018г. до 27.04.2018г., поради което и в тази му част иска следва да се уважи в пълния
предявен размер от 126.31 лева. Ищцата претендира върху обезщетението за имуществените
й вреди, да се присъди обезщетение за забава от 30.03.2018г. /върху разходите за лечение/ –
деня на заплащане на последната сума, включена в общия претендиран размер и от
27.04.2018г. /върху разликата между трудово възнаграждение и обезщетение за
неработоспособност/ - деня, следващ този на последния болничен/. При задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84, ал.3 от ЗЗД/, т.е.
той е в забава от момента на причиняване на вредите. Поради изложеното искането за
присъждане на лихва върху обезщетението за имуществени вреди от посочените дати следва
да се уважи.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина
на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968г./. Следва да се преценят
вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие
/решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези
указания, съдът взема предвид, че се касае за млада жена /на 38 години към датата на
инцидента и 43 годишна понастоящем/, без придружаващи заболявания, работеща.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди се установяват от заключението на вещото
лице по назначената съдено-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло. В.л.
сочи, че при инцидента ищцата е получила счупване на външния глезен на левия крак.
Обичайният срок за възстановяване за физически и нефизически труд е 45 – 60 дни, като
след периода на възстановяване на движенията в ставата продължава да изпитва болки,
които се появяват инцидентно. В устния доклад в съдебно заседание вещото лице
категорично твърди, че не е възможно придвижването, което ищцата е осъществила с
помощта на сестра си непосредствено след падането, до близкия магазин, да е довело до
влошаване, т.е. това й поведение да е довело до усложнение, както се твърди от
процесуалния представител на ответника.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че претърпените болки, страдания и
неудобства, по обем и интензитет съответстват на сумата от 2 500 лева, която в достатъчна
степен възмездява претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени от падането
на 26.02.2018г. Съдът взе под внимание болките и страданията при непосредственото
претърпяване на увреждането – неочаквано и непредизвикано падане в градска среда, на
улица, в централната градска част, довело я до състояние, наложило помощ от друг човек;
11
тревогата по степента на увреждането и неговите последици; болките и страданията при
възстановяване от травмата, подробно описани по-горе; периода на възстановяване /45-60
дни/, посещаване на болнични заведения, извършване на изследвания, физиотерапия,
неудобствата и притесненията; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху
ежедневието на пострадалата и върху качеството й на живот, както и безспорното им
негативно отражение върху психиката й. Съдът съобрази и факта, че увреждането е в
резултат от бездействието на ответника, който не е спазил нормативно определени
изисквания за безопасността на движение по процесния уличен участък, находящ се в
централната градска част, в пешеходна зона. Съдът взе под внимание и обстоятелството, че
към днешна дата глезенът и ходилото са с нормална конфигурация, движенията са
възстановени, няма изменения в ставата, но изпитва инцидентна болка. Предвид изложеното
и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от 2 500 лева за
претърпените от ищцата от инцидента травми ще бъде в състояние да възмезди
претърпените от нея неимуществените вреди – болки и страдания, поради което искът
следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 23.12.2018г.
/така, както е поискано с исковата молба/, до окончателното изплащане.
По отношение на предявения от ответника срещу трето лице - помагач обратен иск, при
условията на евентуалност и при уважаването на главните искове, съдът намира, че е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД предвижда, че
лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за
това, което е платил. Действително, между ответника и третото лице – помагач е бил
сключен на 03.01.2017г. Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Събиране
и извозване на битови отпадъци от територията на гр.Хасково до Регионалния център за
третиране на неопасни отпадъци в землището на село Гарваново и почистване на територии
за обществено ползване в град Хасково – миене, ръчно и машинно метене“. Договорът е със
срок от 60 месеца. Ответникът е възложил, а третото лице – помагач е приел да извършва
ръчно почистване на сняг и лед при зимни условия /чл.3, ал.2 от договора/. В приетия като
писмено доказателство по делото Анализ на маршрутен график за дейност
„Снегопочистване на спирки на обществения градски транспорт на територията на
гр.Хасково“ в позиция № 28 /стр.176/ е предвидено почистване от изпълнителя „Грийн
Партнърс – БКС – 2016“ ООД и на улица „Бургас“ в гр.Хасково в часовия диапазон от 07:00
часа до 08:15:54 часа. Следва да се отбележи, че съгласно чл.30, ал.1 от Договора,
възложителят осъществява контрол върху изпълнението на услугите, като при констатиране
на несъответствие в посочения от изпълнителя обем на действително извършените дейности
и видове работи, подлежащи на плащане, възложителят изисква извършването на
необходимите корекции. Между ответника по делото и третото лице – помагач е бил
подписан и Протокол за ръчно почистване на сняг и лед на територията на гр.Хасково за
датите: 26, 27, 28 февруари 2018г., като в позиция 28 от протокола е посочено, че на
ул.“Бургас“ е извършено ръчно снегопочистване на тротоара /дължина на тротоара 55 м.;
ширина на почистване – 3 м.; площ за снегопочистване – 165 кв.м. С подписването на този
протокол ответната Община като възложител е приела и одобрила извършените дейности по
12
зимно почистване на процесната дата на ул.“Бургас“ в гр.Хасково, като е счела, че
изпълнението е качествено. В тази връзка е нужно да бъде отбелязано, че в графа
„Констатации“ на протокола липсва направено отбелязване за такива възражения. Ето защо,
доколкото сключеният между ответника и третото лице - помагач договор има характер на
договор за изработка, за него се прилагат нормите на чл.258 – 269 от ЗЗД. В случая работата
е била приета от възложителя без забележки, поради което изпълнителят се освобождава от
отговорност и възложителят не може да търси по пътя на регреса сумите, които дължи
поради неизпълнение на трети лица. В случая се касае за очевиден недостатък, който е
можело да се констатира веднага при приемането на изработеното /ул.“Бургас“ в гр.Хасково
не е била почистена от снега/, което е довело до натрупването му и образуването на лед под
него. След като възражение за такъв недостатък /непочистване на улицата/ не е повдигнато
от възложителя Община Хасково в Протокола за датите 26, 27, 28 февруари 2018г., според
уговореното в договора, или по някакъв друг начин своевременно, работата следва да се
счита за мълчаливо приета. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана
в Решение № 238/17.03.2021г. по гр.д. № 655/2020г.,ГК, IV г. о., Решение № 123/11.06.2019г.
по гр.д. № 2769/2018г., ГК, III г.о. на ВКС и много други. Казаното налага извода, че
ответната община е загубила правото да претендира вреди от лошо изпълнение на договора
за изработка, поради което обратният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските по главните искове: Ответната община следва да бъде осъдена на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищцата направените по делото разноски в пълен размер, а
именно – сумата от 1454 лева, включващи платените от ищцата дължима държавна такса от
150 лева, 900 лева – възнаграждение за адвокат, 400 лева – депозити за вещи лица и 4 лева -
такса за банкови преводи. Неоснователно съдът намира направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева. Делото се отличава с фактическа и правна сложност,
разпитвани са свидетели, изслушвани са две експертизи и са проведени три съдебни
заседания.
По разноските по обратния иск:
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице – помагач не се присъждат разноски. То
дължи разноски, които е причинило със своите процесуални действия. Когато е предявен и
разгледан и обратен иск, по спора само между насрещните страни по него относно
съществуването на регресно притезание, отговорността за разноските се разпределя
съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК за ищеца и ответника, според качеството
им по обратния иск, предвид резултата по него. Или, в случая третото лице – помагач има
право на разноски, платими от Община Хасково, предвид неоснователността на обратния
иск. При така изложеното, Община Хасково следва да заплати на „Грийн Партнърс – БКС –
2016“ ООД, разноски по делото в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за
адвокат, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
13
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
По предявените обективно съединени главни искове от Н. К. Ч., ЕГН **********, от
гр.Хасково, ул.“Вихър“ № 11, ап.5, против Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, с ЕИК
*********,
при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ”Грийн Партнърс –
2016 – БКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 48 -50:
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, с ЕИК *********, да заплати на Н. К.
Ч., ЕГН **********, сумите, както следва: 190.49 лева, представляващи дължимо
обезщетение за имуществени вреди – за разходи за лечението й, ведно със законната лихва
от 30.03.2018г. до окончателното изплащане; 126.31 лева – представляващи дължимо
обезщетение за имуществени вреди – разлика между трудовото възнаграждение, което би
получила ищцата, ако беше здрава и полученото от нея обезщетение за неработоспособност
за периода от 26.02.2018г. до 27.04.2018гг., ведно със законната лихва от 27.04.2018г. до
окончателното изплащане, както и 2 500 лева, представляващи дължимо й обезщетение за
неимуществени вреди – за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от
23.12.2018г. до окончателното изплащане; а именно дължими за обезщетяването на ищцата
за претърпените от нея вреди вследствие на падането й на 26.02.2018г. в гр. Хасково, на
ул.“Бургас“ между № 1 и № 3, в резултат на което е претърпяла счупване на външния
глезен на левия крак.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, с ЕИК *********, да заплати на Н. К.
Ч., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1454 лева.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск, предявен от Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, с ЕИК
*********, против «Грийн Партнърс – 2016 – БКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 48 - 50, за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 316.80 лева и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 31.01.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, с ЕИК *********, да заплати на «Грийн
Партнърс – 2016 – БКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 48 – 50, направените по делото разноски по обратния
иск на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение
за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
15