Р Е Ш Е Н И Е № 260257
ПЛОВДИВ 11.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 183 по описа за 2020 година и констатира
следното:
Предявен е иск от В.Д.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв.Д. против Застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Т. Александров“ 18 с правна
квалификация 432 КЗ.
Твърди се в
исковата молба, че на 01.03.2018 г. в град Пловдив, на кръстовището между ул.“Димитър
Талев“ и ул.“Стамат Икономов“ при управление на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ ***
Д.Б. е причинил ПТП, при което за В.С.
са настъпили следните увреждания: фрактура на горния край на лявата раменна
кост и фрактура на долното рамо на
лявата *** кост. На ищцата е извършена операция – закрито наместване на
фрактура на хумеруса без вътрешна фиксация.
Ищцата след ПТП е
изпитвала уплаха и стрес от станалото, притеснения при пресичане на пътното
платно, появили се тревожност, напрегнатост, раздразнителност, безсъние,
нарушение на паметта, дезориентация, от уврежданията е изпитвала интензивни
физически болки и страдания. Болките във фрактурираните зони се засилвали и при
най-малкия опит за движение. Ищцата е търпяла и ограничения в движенията на
лявата раменна кост, изпитвала болки при движението на ръката, шията и
гръбнака. Поставянето на ортеза създавало допълнително неудобство и дискомфорт.
Оздравителният процес налагал пълно обездвижване на левия долен крайник и строг
постелен режим за продължителен период от време, което налагало използването на
чужда помощ при обслужването и това допълнително затруднявало ищцата и
изпитвала неудобство.
Към момента на
настъпване на ПТП собственикът на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ *** е сключил с ответника Застрахователна компания
„Уника“ АД договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в
Застрахователна полица BG/05/117001390028, с период на действие 12.05.2017 г. –
11.05.2018 г.
По реда на чл.380 КЗ ищцата е предявила претенция на 23.12.2019 г. за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените вреди. На 14.01.2020 г.
застрахователят е изплатил на В.С. сумата от 20 000 лв, представляваща
обезщетение за претърпените от нея вреди от ПТП на 01.03.2018 г. Ищцата приема
този размер за несправедлив и занижен.
Иска да се
постанови решение, с което да се осъди Застрахователна компания „Уника“ АД да и
заплати сумата 30 000 лв, представляваща част от сумата 45 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки и страдания,
неудобства при движението и обслужването и емоционален дискомфорт, настъпили в
резултат от ПТП от 01.03.2018 г., причинено от Д.Б. при управление на товарен
автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ *** , чийто собственик е сключил с ответника Застрахователна компания „Уника“ АД договор по
риска „Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица
BG/05/117001390028, с период на действие 12.05.2017 г. – 11.05.2018 г., ведно с
обезщетение за забава от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение, но искът се оспорва със
следните аргументи:
Твърди се, че не е
постановен акт, който да установява извършването на деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца. Твърди се също, че ищцата с действията си
е причинила настъпването на деликта, сама се е поставила в ситуация на повишен
риск и по този начин е осуетила възможността на водача да избегне сблъсъка, тъй
като е пресичала на място, което не е предвидено за тази цел, предприела е
пресичане на пътното платно пред автомобил, който извършва маневра завой на
ляво и водачът на автомобила е разполагал с ограничена видимост към пешеходеца.
Оспорва се искът по размер.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
По делото няма
спор, че на 01.03.2018 г. в град Пловдив, на кръстовището между ул.“Димитър Талев“
и ул.“Стамат Икономов“ при управление на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ *** Д.Б. е причинил ПТП, при което за В.С. са
настъпили телесни увреждания, както и че към 01.03.2018 г. собственикът на
товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ *** е
сключил с ответника Застрахователна компания „Уника“ АД договор по риска
„Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица
BG/05/117001390028, с период на действие 12.05.2017 г. – 11.05.2018 г. По
направеното от С. искане по реда на чл.380 КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените вреди на 13.01.2020 г. застрахователят е изплатил
сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от нея
вреди от ПТП на 01.03.2018 г. /Платежно нареждане за кредитен превод по Щета
17411650004/13.01.2020 г./.
От заключението на
СТЕ с в.л. П., което Съдът кредитира като неоспорено и компетентно изготвено,
се установява, че най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на ПТП е
следният: водачът Д.Б. е управлявал товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ по ул.“Д. Талев“ в посока от север на юг в западната лента на
платното за движение. Когато е достигнал до кръстовището, образувано от ул.“Димитър
Талев“ и ул.“Стамат Икономов“, водачът на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ е
спрял, за да пропусне насрещно движещ се автомобил. След като автомобилът с
предимство е преминал пред товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“, водачът му предприел
потегляне от място, като автомобилът се е ускорявал и е започнал маневра завой
наляво към ул. „Стамат Икономов“. Когато товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ е бил
на около 8.52 м от мястото на удара и все още е бил в състояние на покой,
пешеходката В.С. е предприела пресичане и навлизане на платното за движение.
Около 0.35 секунди след като пешеходката е навлязла на платното за движение на
ул.“Стамат Икономов“, товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ е започнал маневрата завой
наляво. Когато товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ е на около 5.05 м от мястото на удара, водачът Д.Б. е реагирал
и е задействал спирачната система на управлявания от него автомобил. След около
1.20 секунди , въпреки реакцията на водача на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“, е
последвал удар между товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ и пешеходката С., който в
случая е бил неизбежен.
От техническа
гледна точка причините за настъпване на произшествието са:
-закъснялата реакция
на водача на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ Б. чрез задействане на спирачната
система да предотврати настъпването на удара с пешеходката С., която през цялото
време на изпълнението на маневрата завой наляво се е намирала на пътното платно
на ул.“Стамат Икономов“ ;
-несъсредоточеното
поведение на водача Д.Б. при управление на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“,
който е имал възможност да забележи пешеходката, но не я възприел своевременно
на пътното платно.
Вещото лице
пояснява, че в анализираната пътна ситуация в момента, в който пешеходката С. е
навлязла на платното за движение пред товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“, водачът Б.
е имал техническа възможност да не допусне ПТП, ако не потегля, не започва
маневра завой наляво или в достатъчно време след потеглянето си прекрати ускоряването на автомобила и по
този начин осигури безпрепятственото пресичане на пешеходката. В момента, в
който водачът на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ е реагирал и е задействал
спирачната система е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП поради закъсняла реакция. В момента на реакция на водача Б. и задействане
на спирачната система, пешеходката С. е била навлязла на пътното платно на
ул.“Стамат Икономов“ на около 2.72 м от северния му край. При своевременна реакция
чрез задействане на спирачната система водачът Б. би могъл да предотврати
настъпването на ПТП.
Вещото лице
констатира , че удар между товарен
автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ и пешеходката С. е настъпил в дясната лента на платното
за движение на ул.“Стамат Икономов“ в
конфликтната точка на попътно пресичане на траекториите на движение на пешеходеца
и автомобила – в дясната лента на ул.“Стамат Икономов“ по продължение на
тротоарите.
Към 01.03.2018 г.
между ул.“Стамат Икономов“ и ул.“Д. Талев“ няма налична пешеходна пътека.
Ударът между
товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ и С. е настъпил в предната лява част на
автомобила, в зоната на левия фар.
Съдът не обсъжда
заключението на СТЕ с в.л. П. в частта му, в която са разработени два варианта относно начина на
пресичане от страна на пешеходеца – пред спрял автомобил на ул.“Стамат
Икономов“ и зад спрял автомобил на ул.“Стамат Икономов“, тъй като с оглед
показанията на св. Б. не се установява и не се твърди към момента на настъпване
на ПТП от 01.03.2018 г. видимостта на водача на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“
да е затруднена от автомобили, спрели на ул.“Стамат Икономов“; изявлението, че
в лявата част на ул.“Стамат Икономов“ се намират спрели автомобили е извън
обясненията за настъпилото на 01.03.2018 г. ПТП, за което свидетелят заявява
единствено, че е видял ищцата в момента, в който тя се намира в съприкосновение
с капака на автомобила, без да пояснява дали спрелите автомобили са
препятствали видимостта.
От заключението на
СМЕ с в.л. Д-р К.П., което Съдът кредитира като пълно и непротиворечиво, се
установява, че при ПТП от 01.03.2018 г. В.С. е получила следните увреждания –
счупване на таза и горната част на лява раменна кост. Уврежданията са довели до
трайни затруднения в движенията на ляв горен и ляв долен крайник, до
обездвижване за продължителен период и е изпитвала болки и страдания 3-4 месеца.
Не е могла да се движи, изпитвала е затруднения в обслужването и тоалета.
Въздържала се е от прием на аналгетици поради приемане на препарат за
разреждане на кръвта. Пострадалата С. е лекувана консервативно – с наместване
на фрактурата на таза и фрактурата на левия горен крайник – крайникът е
обездвижен за 40-50 дни, след което крайникът е трябвало активно да се
раздвижва, но поради счупването на таза и увреденото състояние С. не е имала
тази възможност. На 04.02.2020 г. специалист ортопед е отразил след преглед, че
С. има болезнени и ограничени движения в лява раменна става и двете тазобедрени
стави.
Счупването на лява
раменна кост не е позволявало ползването на патерици и за изправянето на
долните крайници С. се е нуждаела от чужда помощ. Продължителното залежаване е
довело до втвърдяване на големите стави на долните крайни.и и отслабване на
мускулатурата на двата крака. Продължителното възстановяване се е обуславяло и
от напредналата възраст, придружаващите заболявания, предхождаща операция за
смяна на сърдечни клапи. Констатира се обща кахексия на организма с хипотрофия
на цялото тяло, като е възможно и други придружаващи заболявания да са причина
за общото отслабване на ищцата.
При прегледа на ищцата
се установява намалена подвижност в лява раменна и тазобедрена става, екстензия в ляво рамо 90
градуса, а в дясно – 180 градуса; абдукция в ляво рамо – 90 градуса, в дясно рамо – 160 градуса; флексия
в лява тазобедрена става - 90 градуса в
дясно – 100 градуса; абдукция в лява тазобедрена става – от 0 до 30 градуса, в
дясна – от 0 до 30 градуса. Намалената
подвижност в лява раменна става и тазобедрена става се дължи на недостатъчната
рехабилитация. Те са съвместими с нормалния начин на живот за възрастта на ищцата,
която ходи самостоятелно с нестабилна походка. За лява раменна и тазобедрена
става не е необходим щадящ режим, а постоянни упражнения за увеличаване обема
на движенията. Не са възможни усложнения в лява раменна и тазобедрена става;
установена е коксартроза, което е дегенеративно заболяване. Пълно
възстановяване на ищцата не може да се очаква предвид напредналата възраст,
може да се подобри обемът на движения при упорита рехабилитация.
От показанията на
свидетелите Т.Ш. и А.Ш., които Съдът кредитира, като отчита възможната им
заинтересованост от изхода на делото предвид близката им родствена връзка с ищцата
– нейни ***, се установява, че на 01.03.2018 г. ищцата е претърпяла ПТП,
настанена е в болнично заведение за лечение, била е неподвижна, можела да лежи
само по гръб, изпитвала е силна болки, тъй като само охкала, била неконтактна,
не успяла да познае сина си и снаха си. В болничното заведение изпитвала силни
физически болки и отказвала да и преливат кръв, отказвала лекарска помощ. След
приключване на периода на болничен престой е настанена в хоспис, където е
престояла един месец, но е отказала да се храни и цялостното и състояние се
влошило. След престоя в хоспис се е върнала в дома си, където е имала нужда от
денонощни грижи, не е била в състояние да се обслужва сама и за нея изцяло
грижи полагала св.Ш.. След четири месеца свидетелите са започнали да я изправят
до седнало положение, посещавала я е рехабилитатор. На петия месец започнала да
ходи. Непрекъснато изпитвала болки, отслабнала с около 20 килограма, бързо се
изморявала. За придвижване още ползва проходилка, не излиза от дома си, не може
да използва едната ръка пълноценно, има нестабилна походка.
От показанията на св.Б.,
които Съдът кредитира като непосредствени, се установява, че на мястото на ПТП
няма пешеходна пътека, С. е пресичала от левия към десния тротоар. Заявява, че
не е настъпил удар, а ищцата се е подпряла в лявата част на капака, изправила се е и паднала назад.
Разпоредбата
на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт
с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното
/чл.45, ал.2 ЗЗД/.
Въпреки че
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение от 20 000 лв , заявява,
че не е налице акт, който по смисъла на чл.300 ГПК да обвързва Съда относно дееца,
вината и противоправността на деянието. От приложеното досъдебно
производство193/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – Пловдив се установява, че
производството е прекратено по реда на чл.343, ал.2 НК във връзка с чл.343,
ал.1 НК – искане на пострадалия и поради това в хода на гражданското
производство ищецът следва да установява елементите от фактическия състав на
нормата на чл.432 КЗ – валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност“ и елементите от фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД, като
вината, по смисъла на чл.45, ал.2 ЗЗД, се предполага до доказване на
противното.
С оглед заключенията
на СТЕ и СМЕ, както и предвид показанията на св.Б. се установява, че на
01.03.2018 г. е настъпило ПТП, причинено от св.Б. при управление на товарен
автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ *** , при което на С. са причинени счупване на таза и
горната част на лява раменна кост, като причина за настъпването на ПТП
нарушението от страна на Б. на чл.119, ал.1 ЗДвП, според който при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, чл. 5, ал. 1, т. 1, според който всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди , нарушено е и правилото на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, нарушен е и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според който водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Макар Б. да се е движел с допустима от Закона скорост, тя не е била съобразена
с интензивността на движението и конкретната пътна обстановка, не е реагирал
своевременно на появата на друг участник в движението, като неговата поява е
била предвидима, с оглед обстоятелството, че инцидентът е станал на място,
имащо характер на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 ЗДВП.
Доколкото не се
спори, че към момента на настъпването на ПТП от 01.03.2018 г. собственикът на товарен
автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ *** е сключил с
Полица BG/05/117001390028, с период на действие 12.05.2017 г. – 11.05.2018 г., Договор
по риска „Гражданска отговорност“ с ответника ЗК „УНИКА“ АД, Съдът приема, че
ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при управлението на
лекия автомобил автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ *** , причинени от собственика на това
МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Спазена
е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална
допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след
изтичане на тримесечния срок в полза на ищците, като увредени лица, е
възникнало правото и на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач / с
Молба от 31.12.2019 г. ищцата е сезирала застрахователя да и заплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди/.
Предвид
доказателствата Съдът приема, че през време на действието на застрахователния
договор, обективиран в полица BG/05/117001390028, на 01.03.2018 г. е настъпило
ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е
покрита от ответника. По делото се установява, че в резултат от виновното
поведение на застрахования при ответника водач са причинени на В.С. увреждания
: счупване на таза и горната част на лява раменна кост, като ищцата търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки
и страдания, затруднение в придвижването и обслужването, поради което искът за заплащане на
обезщетение е основателен и следва да се уважи.
Преди да определи
размера на дължимото обезщетение, следва да се разгледа направеното от
ответника ЗК „УНИКА“ АД възражение за съпричиняване:
От
ответника е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, в смисъл, че с действията си е причинила настъпването на
деликта, сама се е поставила в ситуация на повишен риск и по този начин е
осуетила възможността на водача да избегне сблъсъка, тъй като е пресичала на
място, което не е предвидено за тази цел, предприела е пресичане на пътното
платно пред автомобил, който извършва маневра завой на ляво и водачът на
автомобила е разполагал с ограничена видимост към пешеходеца.
От
заключението на СТЕ се установява, че когато
товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ е бил на около 8.52 м от мястото на удара и все
още е бил в състояние на покой, пешеходката В.С. е предприела пресичане и навлизане
на платното за движение. Около 0.35 секунди след като пешеходката е навлязла на
платното за движение на ул.“Стамат Икономов“, товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ е
започнал маневрата завой наляво, т.е. товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ е започнал
маневрата завой наляво и навлизане в ул.“Стамат Икономов“, след като
пешеходецът С. е предприела пресичането на пътното платно. Установява се, че на
ул.“Стамат Икономов“ при пресичането на ул.“Д. Талев“ няма маркирана пешеходна
пътека, но с оглед разпоредбата на §6, т.54 ЗДвП /ДВ 51/2007/ "Пешеходна пътека"
е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Доколкото ищцата е пресичала ул.“Стамат Икономов“ по
продължението на тротоара /била е предприела пресичане на пътното платно и се е
намирала на пътното платно/, т.е. на място, имащо характер на пешеходна пътека,
за водача Б. е било налице задължението на чл.119, ал.1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
При така установеното Съдът намира възражението съпричиняване
за неоснователно, тъй като ищцата е предприела пресичане на пътното платно на
място, имащо характер на пешеходна пътека, преди водачът Б. да предприеме
маневрата завой наляво, поради което водачът Б. е бил задължен да изчака
пешеходецът да премине.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди Съдът съобразява характера на причинените телесни
увреждания, продължителността на възстановителните периоди за отделните телесни
увреждания и интензитета на търпените болки и страдания – на ищцата е причинено счупване на таза и горната част на лява раменна кост, което е
довело до невъзможност за движение първоначално и до затруднение в
придвижването за продължителен период, до трайно затрудняване в движенията на левия
горен крайник и в обслужването; за период от около 3 – 4 месеца ищцата търпи
физически болки и страдания, като се въздържа от употреба на аналгетици поради
други свои заболявания, търпи неудобства от невъзможността да се обслужва сама,
както и от обстоятелството, че е подпомагана в обслужването от трети лица,
уплаха от настъпилото ПТП. Предвид изложеното и прилагайки критерия
за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
Съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъде
определено в размер на сумата от 65 000 лв ; доколкото ищецът е заплатил
обезщетение в размер на 20 000 лв, остават дължими 45 000 лв, от
които в настоящето производство се претендира заплащането на сумата от
30 000 лв, представляваща част от общо дължимите се 45 000 лв, поради
което искът следва да се уважи в пълния предявен размер.
Претендира се
заплащане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 09.01.2020 г. Съобразно разпоредбата на чл.493, ал.1,
т.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
обхваща и лихвите по чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, като това задължение на застрахователя възниква от по-ранния
момент между датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1,
т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
От ищеца не се
ангажират доказателства относно момента, в който е отправена претенцията до
застрахователя за заплащане на обезщетение за вредите, настъпили при ПТП от
01.03.2018 г.; от представения с исковата молба препис от Писмо изх.№
1250420/09.01.2020 г., издадено от ЗК „УНИКА“ АД, се установява, че преписката
за молбата на ищцата е образувана на 31.12.2019 г., поради което, Съдът приема,
че от този момент застрахователят е сезиран с искането за заплащане на
обезщетение и от този момент тече срокът по смисъла на чл. 497, ал.1, т.1 КЗ.
Следователно, обезщетение за забава следва да се присъди от 22.01.2020 г., т.е.
с изтичане на 15 работни дни от уведомяването до окончателното плащане с оглед
разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, като за периода от 09.01.2020 до 21.01.2020
г. искът за присъждане на обезщетение за забава следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати ищеца
направените по делото разноски в размер на 1991 лв.
На основание чл.38
ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.П. адвокатско възнаграждение
в размер на 1430 лв, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004
г. съобразно размера на предявения иск.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Т. Александров“ 18 да заплати
на В.Д.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв.Д.:
- сумата 30 000
лв /тридесет хиляди лева/, съставляваща част от общо дължимо обезщетение от
45 000 лв /четиридесет и пет хиляди лева/, определено след отчитане на
заплатеното на 13.01.2020 г. застрахователя обезщетение от 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки
и страдания от получените телесни увреждания, неудобства от невъзможността да
се обслужва сама, затруднения в придвижването,
настъпили в резултат на ПТП от 01.03.2018
г., причинено от Д.Б. при управление на товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ *** , за който
е сключен със Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК ********* Договор по
риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава от 22.01.2020
г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 09.01.2020 г. – 21.01.2020
г.
-сумата 1991 лв /хиляда
деветстотин деветдесет и един лева/ разноски по делото
Осъжда
Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Т. Александров“
18 да заплати на адв.Р.Р.П., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал.1,т.3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв
/хиляда четиристотин и тридесет лева/
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: