РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 15-ти с-в, в открито заседание на първи
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Галя Вълкова
при секретаря Славка Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7322 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Н.“
ЕООД твърди, че по силата на договор, сключен със С.О., в имот, находящ се в с. Кривина, област
София-град, ул.“********, имот с идентификатор 39791.6016.972 по кадастралната
карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18-74 от 20.12.2010
год. и изменен със Заповед № КД-14-22-497 от 3.4.2013 год., е построил
изцяло със свои средства и станал собственик на метален комплектен трафопост, с
предназначение трансформатор, кабелно захранване на трафопоста и кабелно
захранване ниско напрежение от трафопоста. За имота имало
издадено разрешение за строеж, а построеният обект бил приет и пуснат в
експлоатация с Акт образец 16.Трафопостът бил присъединен към електропреносната
мрежа, по силата на договор, сключен с праводателя на ответника, с който
договор праводателят на ответника се задължил да изкупи съоръжението. Ищецът
твърди, че на няколко пъти е предлагал на ответника изкупуване на съоръженията,
но това не било сторено. Въпреки това трафопостът, заедно с всички съоръжения
се ползвал от ответника. През 2008 год. ответното дружество подменило
трансформатора в трафопоста, но всички останали съоръжения били собственост на
ищеца. Ищецът твърди, че липсва основание за ползването на собственото му
съоръжение от страна на ответника. Достъп до съоръжението бил предоставен на
ответника на основание чл.117 ал.7 от ЗЕ, но дори и това да било така,
ползването не можело да бъде безвъзмездно. В случая ползването на съоръжението
от ответника се осъществявало без постигнато съгласие със собственика му. Ето
защо ищецът счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение за ползването
на процесния трафопост и прилежащи към него съоръжения, като за периода
6.8.2016 год.- 1.6.2018 год. претендира сумата от 25100 лева. Претендира лихва
за.забава върху тази сума за периода 6.8.2016 год.-1.6.2018 год. в размер на
4645.80 лева, лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът „Ч.Р.Б.“
АД оспорва предявените искове. Прави възражение за недопустимост, тъй като
искът по чл. 59 от ЗЗД бил субсидиарен вид защита и предоставен на разположение
на увреденото лице при липса на друг вид защита. Така или иначе не съществувало
основание нито в ЗЗД, нито в ЗЕ, за ангажиране на отговорността на ответника.
По същество оспорва активната материалноправна легитимация на
ищеца, като твърди, че ищцовото дружество не е собственик на процесните съоръжения. Налице били пороци в договора, сключен
между ищеца и С.О., в резултат на които ищецът не придобил собственост върху
трафопоста - договорът не отговарял на изискванията на чл. 18 вр. чл.112а от
ЗС. В същото време ответникът твърди, че придобил от С.О. трафопоста с договор
от 23.6.2017 год. В допълнение, ответникът бил собственик на трансформатора в
трафопоста, нямало данни за изграждане на кабел ниско напрежение от трафопоста
до главното електромерно табло. Ответникът счита, че ползва съоръженията на
валидно правно основание - предоставен достъп до съоръженията от ищеца.
Ответникът твърди, че липсва обедняване за ищеца и обогатяване за него от
ползването на процесния трафопост. Ищецът не можел да извлича граждански
плодове от ползването на трафопоста, тъй като не бил енергийно предприятие,
лицензирано да извършване на дейност в областта на енергетиката. Ответникът пък
не би могъл да се обогати с претендираната от него сума, а напротив - спестил
разходи на ищеца по обслужване на енергийния обект. При така поддържани доводи,
ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
С договор № 03-11/14.10.2004 г. С.О.
е възложила на „Н.“ ЕООД изграждане на „Трафопост КТП“ – Околовръстен път ІІ-18
км. 30+600 ляво, осова точка 166б, местност Хаджийница, с. Казичане със СМР:
кабелно захранване на 20 kV, нулев цикъл, метална ограждаща конструкция с две
кабелни килии, монтаж на трасформатор и вертикална планировка за срок от 9
месеца. Договорено е, че изпълнителят няма да претендира пред възложителя
заплащане на вложените средства и други разходи по проектиране и изграждане на
съоръжението, предмет на договора, съоръжението остава в собственост на
изпълнителя. Издадено е разрешение за строеж № 016/03.11.2004 г. на СО, р-н
„Панчарево“ и разрешение за ползване № ДИ 07-306/26.08.2005 г.
С договор от
24.07-2005 г. между „Ч.Р.Б.“ АД, Н.К.и „Н.“ ЕООД е постигнато съгласие за
присъединяване на обект „Крайпътен комплекс с хотел, ресторант и
административна сграда“, находящ се в УПИ ХIV, като „Н.“ ЕООД замества Н.К.като
страна в договора за присъединяване на обекти на потребители, които се
изграждат по чл. 117, ал.1, т. 5 ЗЕ към електроразпределителната мрежа.
С молба от
15.05.2009 г. „Н.“ ЕООД е поканила „Е.О.“ ЕАД (предишно наименование на „Ч.Р.Б.“
АД) да изкупи трафопоста.
По делото не се
спори, че ответното дружество е премахнало собствения на ищеца трасформатор и е
монтирал собствен трансформатор с мощност 800 кV.
На 22.07.2017
г. между С.О. и „Ч.Р.Б.“ АД е сключен договор за прехвърляне право на
собственост на бетонов фундамент за монтаж на комплектен трансформаторен пост с
площ 6 кв. м., заедно с право на строеж, означен с идентификатор
39791.6016.972-1, представляваща сграда за енергопроизводство.
По делото са
приети Съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.Ф. неоспорена от страните,
предвид оттегленото оспорване от ищеца, се установява, че трансформаторният
пост се ползва от ответника за електроснабдяване на собствен на ищеца обект,
както и обект на “Рехау” ЕООД. Собствените на ищеца съоръжения за
присъединяване се явяват междинно звено между електроразпределителната мрежа
средно напрежение 20 кV и мрежите ниско напрежение от трансформаторния пост за
захранване на присъединени към трансформаторния пост потребители. Определена
при условията на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно и/или разпределително предприятие от потребители, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, топлинна енергия и на
преноса на природен газ” цената за предоставен достъп възлиза на 560,73 лв.
месечно, а за периода 06.08.2016 г. - 01.06.2018 г. на 12336,04 лв.
При тези обстоятелства,
значими за повдигнатия в процеса спор, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът твърди да е
собственик на енергийно съоръжение за присъединяване, което ответникът ползва,
за да присъедини и друг потребител на електрическа енергия. Законът регламентира особен статут на
съоръженията, обезпечаващи снабдяване с електрическа енергия. Съгласно чл. 117
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) операторът
на операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки
обект на клиент на електрическа енергия, който отговаря на предварително
определени условия. Това правно задължение се изпълнява посредством
електрически уредби и съоръжения, чиято експлоатация е изключително право на
оператора на електроразпределителната мрежа. Операторът на разпределителната
мрежа е свободен да избере средството за изпълнение на това свое задължение -
като изгради необходимия за целта енергиен обект при регламентираното в т. 23
от ДРЗЕ съдържание или при наличие на техническа възможност и свободен
капацитет да използва електрически обекти или съоръжения, принадлежащи на
небитов клиент. По силата на чл. 117 ал. 8 ЗЕ предпочитанието на оператора да
ползва чужди уредби и съоръжения го ангажира да възмезди собственика при
нормативно определен механизъм за определяне на цената. Нормата предписва било
договорно, било административно регламентирано използване на чуждия енергиен
обект. При положение, че не се твърди да е сключен договор между страните, нито
ползването да произтича от наложено с административен акт задължение, липсва
друг ред за защита на утвърдения със закон интерес за собственика енергийния
обект да събира плодовете на притежанието си, обуславящо хипотезата на чл. 59
ал. 1 ЗЗД (в този смисъл е и решение № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010
г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Енергийният обект като съвкупност от движими вещи с особено
предназначение е самостоятелен обект на правото на собственост спрямо мястото,
върху което е изграден, съответно постройката, в която се намира. Поради тази
причина и при безспорното в процеса и следващо от доказателствата изграждане на
съоръженията ищецът е придобил собствеността върху функционално обособената
самостоятелна вещ - трансформаторен пост. Съгласно чл. 99 от Закона за
собствеността вещното право се губи при наличие на изрично указани в закона
обстоятелства. В процеса това не се установява правопогасяващо обстоятелство.
Съгласно договора за прехвърляне право на собственост ответникът се
легитимира като титуляр на ограничено вещно право, легитимиращо го да държи в
собствения на С.О. имот конструкция със специфично предназначение - за монтаж
на трансформатерен пост с площ от 6 кв.м. Развитите съображения от вещото лице Б.
в особеното му мнение са относими към постройката, предназначена да съхранява
енергийния обект. Приращението като
придобивен способ е ограничен до постройката - аргумент от чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС). По
аргумент от чл. 97 ЗС собствеността върху движима вещ се губи само, ако
отделянето й би довело до увреждане на главната вещ. Такава опасност не е
обоснована.
По тези съображения ищецът се легитимира като собственик на съоръжения,
предназначени за пренасяне на енергия. При положение, че ползването не е
регламентирано по предписания от закона ред, то се явява без основание.
Същевременно ищецът не получава призната му облага, а ответникът се обогатява,
спестявайки си предписания от закона разход. Поради тази причина обогатяването
не следва от осъществяване на изключителното право за разпределение на
електрическа енергия, обуславящо и получаване цената за тази услуга, а от
ползването на чужда вещ за реализация на лицензионната дейност.
Както вече е било посочено от съд в рамките на предходно разгледан спор
(гр.д. № 9738/2016 г. по описа на СГС и т.д. № 2897/2018 по описа на САС) между
страните по идентичен правен въпрос - едностранната промяна от ответника на
трансформатора, явяващ се елемент от комплектния трансформаторен пост, не е в
състояние да лиши ищеца от принципно признатата му облага. Операторът на
електроразпределителната мрежа е свободен да изгражда алтернативни уредби или
съоръжения, но, когато ползва чужди, дължи безусловно зачитане правото на
собственост. Противното означава ответникът да черпи облага от собственото си
противоправно поведение, а това е недопустимо. При положение, че нормативно
утвърденият механизъм за оценяване правото на достъп до друг краен клиент държи
сметка за инвестираните средства за изграждане на енергийния обект, на тази
основа и следва да бъде определено обезщетението. Обогатяването се изразява
именно в спестяване на изрично предписания като необходим разход за така
избраният подход за изпълнение на задължението към допълнително присъединения
клиент. Ето защо искът се явява основателен и доказан по размер до 12336,06
лв., до която сума следва да бъде уважен, а за разликата - да бъде отхвърлен.
По предявения иск за законна
лихва
Установеното в процеса
вземане е лихвоносно. От предходно инициирания спор се установява, че ищецът е
търсил обезщетение и за период, предхождащ процесния. Следователно, към
указаната начална дата на претендираното обезщетение за забавено изпълнение
ответникът е бил в забава. Видно от заключението на вещото лице обаче,
обезщетението подлежи на определяне на едномесечна база. При тези обстоятелства
задължението за лихва придобива периодичен характер - изискуемостта настъпва с
изтичане на календарния месец. Това препятства възможността за извод, че
пълният размер на следващото се обезщетение подлежи на олихвяване за целия
исков период. Ето защо съдът приема, че вземанията стават изискуеми считано от
първо число на месеца, следващ периода на ползване на съоръжението при отчитане
правилото на чл. 72 ал. 2 ЗЗД. Определен при условията на чл. 162 ЗЗД размерът
на законната лихва за периода 06.08.2016 г. - 01.06.2018 г., при съблюдаване
правилото на чл. 72 ал. 2 ЗЗД, възлиза на 1075,36 лв., до която сума така предявеният
иск следва да бъде уважен, а за разликата - отхвърлен.
Понеже не се установява
главницата да е погасена и в хода на процеса, основателна е и предявената
претенция за законна лихва, каквато следва да бъде присъдена от датата на
исковата молба до окончателно изплащане на главницата.
По разноските:
При установения изход от спора
в тежест на ответника следва да бъде възложена част от направените от ищеца и
доказани в процеса разноски - заплатени държавна такса, възнаграждение за вещи
лица и за адвокат съразмерно на уважената част от претенциите.
Ответникът е в правото си да получи
част от направените по делото разноски - заплатено възнаграждение за вещи лица
- 1600 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено на 300 лв., съразмерно
на уважената част от исковете.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Ч.Р.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Марк Бизнес Център, да
заплати на „Н.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 12336,06 лева -
обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване
на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към
електропреносната мрежа, находящи се в землището на с. Кривина с идентификатор
39791.6016.972.1 в имот 39791.6016.972 по КК и КР, одобрени със Заповед РД – 18
– 74 – 20.12.2010 г., последно изменение със Заповед КД – 14 – 22 –
497/03.04.2013 г., за периода 06.08.2016 г. – 31.05.2018 г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2018 г. до окончателното
изплащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 12763,94 лв. - разлика до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** Марк Бизнес Център, да заплати на „Н.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1075,36 лева - законна лихва за периода 06.08.2016 г. -
31.05.2018 г., включително като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 3570,44 лв. - разлика до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** Марк Бизнес Център, да заплати на „Н.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2821,73 лева - разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Н.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на „Ч.Р.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Марк Бизнес Център, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2821,73 лева - разноски пред Софийски градски съд., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 878.61 лева - разноски и 164,74
лева - възнаграждение за юрисконсулт в производството пред Софийски градски
съд.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: