№ 24
гр. Нови пазар, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20243620200211 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Ю. Х. С. от гр. Н., оспорва НП № 24-0307-000172/20.03.2024 г. на
*** РУ Н., като незаконосъобразно.
Жалбоподателят не оспорва факта, че на 24.12.2023г. управлявал л.а „БМВ X 5” с
номер **** когато бил спрян за проверка от контролните органи и се установило, че
автомобилът е с прекратена служебно регистрация на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДВП.
Жалбоподателят сочи, че автомобилът закупил на 25.09.2023г. и не знаел че трябва да
го пререгистрирам на мое име в сектор ПП Ш. в определен срок. Сочи, че не знаел и че
регистрацията на автомобила ще бъде служебно прекратена след 2 месеца. Твърди, че ако
бил знаел не би предприел управлението на автомобила.
Сочи, че имал всички необходими документи за технически преглед, застраховка,
свидетелство за управление на МПС, а контролните номера били поставени на определените
за това места.
Едва при проверката било установено, че автомобила е с прекратена регистрация.
В предвид горното счита, че извършеното деяние е маловажен случай и следва да
бъде само предупреден с протокол.
Отделно от гореизложеното твърди, че при издаването на НН е допуснато съществено
процесуално нарушение. В НП било отразено, че след като бил спрян му е бил съставен
АУАН, който бил прекратен на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно обстоятелствената част на НП, било посочено, че административно
1
наказателното производство е било образувано на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН.
Извършеното деяние било установено по преписка № 6 /2024г. по описа на РУ Н.,
прекратена с отказ да се образува ДП на прокурор Д..
Жалбоподателят сочи, че не ставало ясно какви са доказателствата събрани в тази
преписка, които го уличават в извършеното деяние. Не ставало ясно и как му е повдигнато
административно наказателно обвинение.
Жалбоподателят сочи, че били допуснати съществени процесуални нарушения, които
са самостоятелно основание за отмяна на НП, защото няма как да бъде наказан без да е
налично административно наказателно обвинение.
Сочи, че деянието не е осъществено от субективна страна, по смисъла на чл. 6, ал.1
ЗАНН. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.З от ЗДвП
водело до несъставомерно негово поведение, тъй като аз не е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не знаел, че не
следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.
Предвид това смята, че НП е неправилно издадено в нарушение на материалния
закон.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирано е писмено становище
молба от упълномощен Ю.сконсулт, в което се заявява, че регистрацията на управлявания от
жалбоподателя автомобил е прекратена на 27.11.2023 г. Автомобилът бил закупен на
25.09.2023 г., но нерегистриран в двумесечния срок от придобиването. Моли се НП да бъде
потвърдено в обжалваната част, като законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на
Ю.сконсултско възнаграждение.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
На 24.12.2023 г. е съставен АУАН серия GA № 1126578 от мл.автоконтрольор Пл.С.
при РУ Н., съгласно който е констатирано, че Ю. Х. С. от гр. Н., обл.Ш., на същата дата в
11,05 ч. в гр. Н. управлява лек автомобил „БМВ X 5” с номер **** по ул. „***“ в посока към
ул. „****“, което МПС е със служебно прекратена регистрация от 27.11.2023 г. по чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Посочено е, че водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП -
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
2
С мотивирана резолюция № 23-0307-М000105 от 17.01.2023 г. на *** РУ в ОД МВР
Шумен, административно наказателното производство срещу жалбоподателя е прекратено, с
оглед на данни за извършено престъпление.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.02.2024 г.,
прокурор при РП-Шумен е отказал да образува досъдебно производство, поради липса на
състав на престъпление, като препис от постановлението е върнат на наказващия орган, за
произнасяне по компетентност.
Въз основа на постановлението за отказ за образуване на ДП, след получаването му,
на 20.03.2024 г. административно наказващия орган се е произнесъл по изпратената му
административна преписка, като е издал Наказателно постановление № 24-0307-000172, в
което е посочено, че производството е образувано на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН, въз
основа на посоченото постановление на прокурор при Районна прокуратура - Шумен.
Посочено е, че е реализирано нарушение на чл.140, ал.1 , пр.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, пр. 1 от същия закон, на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25.03.2024 г.
Предвид на горното съдът намира, че няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при установяване на нарушението и издаване на НП, както и
правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, доколкото той има правото и се е
възползвал от него, да обжалва издаденото санкциониращо го НП.
Издаденото НП е на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, след като с постановление на РП
Шумен е отказано образуването на наказателно производство. Това постановление е
достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство, като в
този случай не се изисква съставянето на АУАН. Това следва от стриктното тълкуване на
нормата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, където изрично е посочено, че „Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган“.
В този смисъл, съдът приема доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения за неоснователни.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от съответния компетентен
за това орган, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да
осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни
нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че
наказващият орган е сред определените за това лица.
Наказателното постановление отговаря на всички императивни изисквания по чл.57,
ал.1 от ЗАНН и не са допуснати формални нарушения, налагащи отмяна на НП на това
3
основание. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
препятстват или ограничават правото на защита на жалбоподателя и които да налагат отмяна
на наказателното постановление на това основание.
По делото не е представено от жалбоподателя доказателство за извършено от него
доброволно плащане на наложените с НП наказания – глоба, поради което и по арг. на
противното от чл. 79б, ал.2 ЗАНН, не са налице основания за прекратяване на
производството в тази му част и делото следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМП със срок до
16.11.2021 г., съгласно приложената справка за нарушител/водач. Това означава, че към
датата на проверката 24.12.2024 г. водачът е бил с изтекъл срок на валидност на
свидетелството си за правоуправление на МПС, което от своя страна представлява
нарушение на чл. 9, ал.2 ЗБЛД и се санкционира по чл. 81, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 от ЗБЛД.
Лек автомобил „БМВ X 5” с номер **** е собственост на жалбоподателя, съгласно
копие от талона на МПС-то. Същия бил закупен на 25.09.2023 г.
На 24.12.2023 г. в гр. Н., жалбоподателят управлявал личният си автомобил по ул.
„***“ в посока към ул. „****“, когато в 11,05 ч. бил спрян за проверка от служителите на РУ
Н., св. Р. К. и актосъставителя П. С..
При проверката на документите, проверяващите установили, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП и е МПС
нерегистрирано по надлежния ред. Прекратяването на регистрацията било извършено на
27.11.2023 г.
По делото е представен Договор за покупко-продажба на МПС от 25.09.2023 г., с
продавач фирма „***“ ЕООД, и купувач жалбоподателя, с нотариална заверка на подписите
на страните от същата дата от Нотариус № 717 на НК с Район на действие РС-Шумен, Й.
С.а, л. 54 от делото.
От справка за историята на същото МПС става ясно, че на 27.11.2023 г.
регистрацията на това МПС е прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДВП и след
уведомяване от нотариус за покупко - продажбата.
Съгласно текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно чл. 140, ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с
наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба №
4
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно §2, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., „регистрация“ е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер.
Съгласно нормата на чл. 144, ал. 1 ЗДвП, собствеността на моторните превозни
средства се прехвърля с писмен договор.
Нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, въвежда задължение за собствениците на МПС за
неговата регистрация, в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба.
Този срок започва да тече от датата на придобиването на МПС-то, което в
конкретния случай и съгласно посоченото в справката на л. 18, е от 25.09.2023 г., когато е
бил регистриран Документ № 5810/25.09.2023 г. на Нотариус № 717.
Установеният от закона срок за регистрация е до 25.10.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Неизпълнението на задължението за регистрация на МПС е осъществено от
приобретателя Ю. Х. С., съгласно действащия към датата на проверката договор за покупко
– продажба.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и за разлика от хипотезата на
прекратяване по чл. 143, ал.10 ЗДвП вр. чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, където
се предвижда уведомяване на собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията, в случая не се изисква такова. Това следва от вменените от закона
задължения на новия собственика (приобретател) на МПС да го регистрира в срок до един
месец от придобиването му, съгл. чл. 145, ал.2 ЗДвП, в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Поради неспазване на посочената разпоредба от собственика на МПС-то, лицето Ю.
Х. С., и след изтичане на два месеца от придобиването, е била служебно прекратена
регистрацията му. В тези случаи, на служебно прекратена регистрация, законът не
предвижда уведомяване на собственика за извършването й.
5
В този смисъл, извършеното прекратяване на регистрацията на МПС-то е
законосъобразно.
От своя страна, задължението по чл. 145, ал.2 ЗДвП е известно на жалбоподателя,
доколкото същия е правоспособен водач на МПС, макар и с изтекъл срок на валидност на
свидетелството.
След изтичане на законния срок и на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП, на 27.11.2023 г. е
било извършено служебно прекратяване на регистрацията му, поради непререгистриране на
МПС-то, което е отбелязано в справката на л. 18.
Съдът намира, че описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от
събраните доказателства – гласните показания на актосъставителя и свидетеля по акта,
собствените на нарушителя обяснения, както и писмените доказателства – справка за
нарушител, справка за МПС, копие от договор за покупко – проаджба, и др.
Предвид на горното, съдът приема от фактическа страна, че като е управлявал на
24.12.2023 г. в 11,05 ч. в гр. Н. лек автомобил „БМВ X 5” с номер **** по ул. „***“ в
посока към ул. „****“, което МПС е със служебно прекратена регистрация от 27.11.2023 г. г.
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, жалбоподателят Ю. Х. С. е нарушил чл.140, ал.1, пр.1
от ЗДвП.
Нарушението е било извършено от него при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл. 7, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, доколкото самия жалбоподател е посочил, че е знаел за
задължението си по чл. 145, ал.2 ЗДвП.
Относно законосъобразността на наказанието.
За установеното и безспорно доказано нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Наложеното на жалбоподателя с оспореното НП административно наказание е в
размер на глоба от 200 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.
Така определеното наказание е в рамките на законния минимум и за двете кумулативни
санкции.
Съдът намира, че не са налице фактически обстоятелства, които да изключват
отговорността на жалбоподателя съгл. чл. 11 ЗАНН вр. чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът намира, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от тях, съответно не се възприема за „маловажен
случай“ на административно нарушение. Извършеното от жалбоподателя нарушение не се
отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид,
съгласно критериите на чл.93, т.9 от НК. С поставения двумесечен срок за пререгистрация
законодателят е целял да въведе ясна отчетност относно собствеността на моторните
6
превозни средства и срокът е достатъчно продължителен, за да се изпълни задължението.
Посочените от жалбоподателя други аргументи, относно наличието на три
непълнолетни деца не променя отговорността му. Освен това следва да се отбележи, че
жалбоподателят е осъждан за управление на МПС три пъти за престъпление по чл. 343в, ал.2
НК за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, съответно в срока на
наказването му по адм.ред на лишаване от право на управление МПС, което дава основание
на съда да счита изложените аргументи за незнание за произтичащите от ЗДвП задължения
по регистрация на МПС-то за необосновани и единствено целящи неговото оневиняване.
Незнанието на закона не освобождава нарушяващия го от отговорност.
С оглед на установеното относно вината на жалбоподателя, съдът намира, че същия е
извършил съставомерно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което и на основание чл.
175, ал.3 от ЗДвП административнонаказващия орган му е опредилил законосъобразно
административно наказание.
Предвид на горното, съдът намира, че НП № 24-0307-000172/20.03.2024 г. на *** РУ
Н., следва да бъде потвърдено.
Относно разноските, съгл. чл. 63д от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, възможност за
страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът
установи следното:
Жалбоподателят е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 500лв.
Искане за разноски от страна на въззиваемата страна е направено.
Съдът намира искането на въззиваемата страна за разноски за основателно, т.к по
делото е участвал Ю.сконсулт и на административно наказващия орган. Съгласно
приложената по делото Заповед на *** РУ Н., л. 49 от делото, същия е упълномощил
г.Ю.сконсулт В. Д. да го представлява по делото. От името на последния е изразено писмено
становище по хода и по същество на съдебното производство.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от Ю.сконсулт или друг служител с Ю.дическо
образование, а размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал.1 ЗАдв и чл. 27е от НЗПП, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
Съдът намира, че с оглед на вида на упражненото право на защита, изразяващо се в
представяне на писмено становище, както и сложността на делото, на въззиваемата страна
следва да се присъди минималното възнаграждение от 80 лв.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
7
следното: Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна. Съдът намира
искането за разноски за основателно, доколкото по делото становище относно предявената
жалба е изразил гл.Ю.сконсулт В. Д..
Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на Ю.дически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
Ю.сконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя
от нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по
административни дела е от 80 до 150 лв.
Съдът намира, че предвид на обема на участието на представителя на въззиваемата
страна, следва да се определи минимално възнаграждение от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 24-0307-000172/20.03.2024 г. на *** РУ
Н., с което на Ю. Х. С. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. „***" № *, за нарушение на чл. 140,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. (двеста лева) и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Ю. Х. С. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. „***" № *, ДА ЗАПЛАТИ на ОД
на МВР град Ш. по сметка IBAN UBBS 8002 3106 1018 04, BIC UBBSBGSF, банка ОББ,
клон Ш. от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща възнаграждение за Ю.сконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в
14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8