№ 29458
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. Д.
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. Д. Гражданско дело №
20221110145292 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 30759/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав.
Следва да се допусне исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 30759/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за платен депозит.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.02.2022 г., 10:00 ч., за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
1
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 143 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 и чл. 86, вр. чл. 143 ЗЗД.
Ищецът – „***************“ ЕАД, твърди, че по силата на Приложение № 1 от
23.08.2021 г. към договор за цесия от 23.08.2021 г., сключен с „*********“ ЕООД, е
придобил вземания на цедента, представляващи регресни вземания за заплатени от
цедента, в качеството на поръчител на ответника, задължения по договор за кредит №
*********/08.05.2020 г., сключен между ответника и ***********“ ЕАД, както следва:
2051,58 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит №
*********/08.05.2020 г., сключен между ответника и ***********“ ЕАД, 675,72 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по посочения договор за кредит, 289,25 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.09.2020 г. до 08.06.2022 г.
Сочи, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричната сума, предмет
на договора, като последният не е изпълнил задължението си в уговорения срок,
поради което „*********“ ЕООД, в качеството на поръчител на кредитополучателя е
заплатил задълженията. По заявление на цедента „***************“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените по-горе суми. Длъжникът е
възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда са
предявени искове по чл. 422 ГПК. Претендира законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и разноските по
производството.
Ответникът – К. Г. Д., оспорва исковете. Счита, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност счита, че
клаузите за представяне на обезпечение в договора за заем и договорът за
поръчителство са недействителни. Оспорва да е уведомен надлежно за прехвърлянето
на вземането в полза на ищеца, както и валидното прехвърляне на вземанията със
сочения договор за цесия. Твърди, че клаузата от договора за кредит, предвиждаща
заплащането на възнаградителна лихва, е недействителна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
С оглед становището на ответника съдът счита, че не са налице безспорни
обстоятелства между страните.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 143 ЗЗД:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да установи наличието на:
валидно облигационно отношение между ***********“ ЕАД и ответника по договор за
заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесните сума, а именно – предаване от ***********“ ЕАД на ответника на
паричната сума, предмет на договора за заем; писмена уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва; изтичане на срока за връщане на предадената в заем сума,
ведно с договорената възнаградителан лихва, както и какъв е размерът на непогасеното
задължение; валиден договор за поръчителство, въз основа на който „*********“
ЕООД е заплатило задълженията на ответника, в качеството на негов поръчител по
договора за кредит, поради което се е суброгирало в правата на кредитора спрямо
длъжника по договора за кредит; договор за цесия, по силата на който
„***************“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „*********“
2
ЕООД срещу ответника, съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 и чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 и чл. 86
ЗЗД, има акцесорен характер, като за основателността му в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3