№ 18225
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. П.ВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П.ВА Гражданско дело №
20221110160423 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца С. Р. Ч. срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 7000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди във връзка с настъпило
застрахователно събитие – кражба на застрахованата вещ лек автомобил „Мерцедес“,
модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ..., собственост на ищеца, както и за сумата 1493,33
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.09.2020г. до 07.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
08.11.2022г. до окончателното изплащане.
Ищецът С. Р. Ч. твърди, че на 23.06.2020г. около 20:30 часа била паркирала
собствения си лек автомобил „Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ... в близост
до домашния адрес – гр. София, ул. „...“ № 9А. Поддържа, че на следващия ден -
24.06.2020г. около 20:10 часа, когато го потърсила, установила, че автомобилът е
изчезнал. Предвид това сочи, че е налице настъпило застрахователно събитие – кражба
на процесния автомобил, в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника. Допълва, че за горното
обстоятелство уведомила незабавно органите на МВР, в резултат на което е образувано
ДП № ЗМ 1127/2020г. по описа на 06 РУ на СДВР, пр.пр. № 25576/2020г. по описа на
СРП. Твърди, че в хода на производството пред СРП автомобилът не е открит, поради
което ДП е спряно на основание чл.242, ал.1, пр.2, чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1 НПК.
В допълнение посочва, че за настъпилото събитие уведомила ответника на следващия
1
ден – 25.06.2020г., във връзка с което е образувана щета № 10020030113247, както и е
предала необходимите документи за изплащане на застрахователното обезщетение.
Поддържа, че след изискване на допълнителни документи с писмо с изх. № 100-
3366/20.07.2022г., получила окончателен отказ от страна на ответното дружество за
изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното моли за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие, както и сумата 1493,33 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.09.2020г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда. Претендира сторените в производството
разноски.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че настъпилото
събитие представлява изрично изключен от застрахователното покритие риск. Излага
съображения, че в хода на доброволната претенция, по която е образувана процесната
преписка по щета № 10020-0301-13247, застрахованият е представил неверни данни,
което съгл. т.14.8 от действащите между страните Общи условия е основание за отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че в хода на експертната
проверка по претенцията е установено несъответствие между декларираните от
застрахователя обстоятелства, при които е настъпило събитието и действителната
фактическа обстановка. Позовава се на съставена докладна записка относно проведени
ОИМ по ДП 230 ЗМК 1127/2020г. по описа на 06 РУ СДВР, като твърди, че след
посещение на адреса, на който ищцата твърди, че е паркирала лекия автомобил - гр.
София, ул. „...“ № 9А и представяне на записи от видеокамери е констатирано, че няма
данни той действително да е паркиран там. Излага, че впоследствие ищцата е посочила
друг адрес, а в хода на досъдебното производство е установено включително, че
застрахованият автомобил продължава да се движи на територията на гр. София. С
оглед на това твърди, че е налице въвеждане в заблуда на застрахователя, чрез
предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС и за настъпилото
застрахователно събитие. В допълнение към това счита, че исковете са завишени по
размер и несъобразени със средните пазарни цени за автомобил, с оглед годината на
първа регистрация и периода на ескплоатация. В условията на евентуалност намира, че
от обезщетението следва да бъдат приспаднати изплатените до момента
застрахователни обезщетения за частични щети – в размер на 1425,87 лева, доколкото
застрахованият не се е възползвал от правото си да дозастрахова автомобила. Оспорва
дължимостта на акцесорната претенция, с оглед неоснователност на главния иск, както
и началния момент, от който същата се претендира. Претендира сторените
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
2
следното:
По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно
застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие
на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга или твърдението си за наличие на
основание за изключване/редуциране на застрахователната му отговорност,
включително да докаже наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнение на конкретно задължение, предвидено в Общите условия към
застраховката и настъпването на застрахователното събитие.
Страните по делото не спорят, че между тях е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско” с
предмет – процесния автомобил „Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ...,
обективирано в представената по делото застрахователна полица №
0306Х0486456/27.06.2019г. /л.6/. Съгласно договора ответникът в качеството на
застраховател се задължава да заплати на ищеца в качеството на застрахован
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит
риск. Автомобилът е застрахован при застрахователна стойност 7 000 лв. за периода от
30.06.2019г. до 29.06.2020г., при уговорена застрахователна премия от 499,80 лв. и
данък върху премията от 10 лв., или общо 509,80 лв., платима на четири вноски, всяка
от които в размер на 127,45 лв. – не се спори между страните, че ищцата е заплатила на
ответното дружество застрахователната премия, поради което договорът е влязъл в
сила. Спазена е формата за действителност на договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл.
345, ал. 1 КЗ. В застрахователната полица е посочено, че застрахованият е получил
екземпляр от Общите и Специалните и условия към договора по застраховка, поради
което и съдът намира, че страните по договора са обвързани от
същите.
Видно от приети по делото Общи условия за застраховка на МПС „Каско”,
застрахователното покритие по клауза „Пълно каско” покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „К” - Кражба, а именно кражба на цялото
МПС, грабеж на цялото МПС, противозаконно отнемане на цялото МПС с намерение
за ползване, щети на покрито и върнато на собственика противозаконно отнето МПС,
кражба, чрез взлом на фабрично монтирано мултимедийно оборудване, включително
аудио, видео и/или навигационно оборудване.
Не се спори също така, че във връзка с процесното застрахователно
правоотношение пред ответното дружество са заведени още три претенции за
изплащане на застрахователно обезщетение за застрахования автомобил, като на
3
застрахования са изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 1425,87
лв.
От приетите писмени доказателства се установява, че на 25.06.2020г. ответникът
е уведомен за настъпило застрахователно събитие в периода от 20:30 часа на
23.06.2020г. до 20:10 часа на 24.06.2020г. – кражба на застрахованото имущество -
МПС марка „Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ..., за което е образувана щета
№ 10020030113247/2020г. Не е спорно също така, че от страна на застрахования са
представени всички необходими документи по образуваната преписка, съгласно
списък на документи, изискуеми при заявен риск „противозаконно отнемане на МПС
от 25.06.2020г. /л.13 по делото/.
С писмо с изх. № 100-600/09.02.20212 г., адресирано до ищцата, ответникът ЗАД
„Армеец“ АД е посочил, че в хода на ликвидационната дейност по преписката е
установено, че образуваното ДП е възобновено, поради което са изискани копия на
материалите по него, както и копие от постановен краен акт на прокурор.
По делото не се спори, а и от писмо изх. № 100-3366/20.07.2022г. по описа на
ответника се установява, че същият е отказал заплащане на застрахователно
обезщетение, позовавайки се на това, че след извършена проверка на материалите по
преписката е установено несъответствие между декларираните данни за
обстоятелствата, при които противозаконно е отнето МПС и действителната
фактическа обстановка. По изложените съображения ответникът е аргументирал
окончателен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
В допълнение към горното за отнемането на автомобила е образувано досъдебно
производство № ЗМ 1127/2020г. по описа на 06 РУ – СДВР, което е спряно с
постановление от 15.04.2022г. на прокурор от Софийска районна прокуратура, поради
неразкриване на извършителя в срока по чл.234, ал.1 НПК.
Основният спорен между страните в настоящото производство въпрос е
правомерен ли е отказът на ответното дружество за изплащане на обезщетение
основано на клаузата на т.14.8 от раздел IV от Общите условия, съгласно която не се
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС причинени при от
или вследствие на заблуда застрахователя, чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС или за застрахователното събитие.
Общата разпоредба, съдържаща основанията за отказ, е тази на чл. 408, ал. 1 КЗ,
която предвижда, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
4
обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело
до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
Или най-общо, за да бъдат защитени интересите на застрахования, не всяко
неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на
застрахователя. Правно релевантно за правото да откаже плащане на застрахователно
обезщетение е единствено неизпълнението на тези задължения, които са значителни с
оглед интереса на застрахователя. Терминът "значителни" следва да се разбира не само
като значителност на неизпълнението, но и на самото задължение с оглед неговия вид
и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено
значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки
за него да осъществява своята дейност. Едната група задължения имат преддоговорен
характер, тъй като са свързани с деклариране от страна на бъдещия застрахован на
съществени за застрахователя и за риска обстоятелства, както и за определяне на
условията, при които може да бъде сключен застрахователният договор (чл. 363 КЗ).
Другата група задължения имат отношение към изпълнението на самия
застрахователен договор, например задължение на застрахования да уведоми
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; задължение на застрахования
да вземе мерки за предотвратяване или ограничаване на вредите и др. В съдебната
практика последователно се приема, че за да възникне правото на застрахователя да
откаже плащане на обезщетение, трябва да е налице причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ.
възможността за предотвратяване и/или за доказване на вредите от него. Или
неизпълнението на задължението от страна на застрахования трябва да е в пряка
причинна връзка със съществено увеличаване на риска или да е довело до неговото
реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнение на това задължение не би
се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Тази причинна връзка следва
да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение произтича не от закона, а
от договора съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Недопустимо е по
договорен път причинната връзка да бъде презюмирана. Същата следва да бъде
доказана в процеса на основание чл. 154 ГПК от застрахователя дори когато в
застрахователния договор или в общите условия към него е предвидено, че при
конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане или да намали
дължимото застрахователно обезщетение (вж. Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. №
840/2012 г., І Т. О., ВКС, Решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ Т.
О., ВКС, Решение № 102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г., І Т. О., ВКС, Решение
№ 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., ІІ Т. О., ВКС и цитираната в последното
решение практика).
5
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение, обосновано в твърдения за наличие на
изключен риск съгласно чл. 14. 8 от ОУ. В конкретиката на наведените твърдения
ответникът е посочил, че: при подаване на 25.06.2020г. на заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС по застраховка „Каско”, е отразено, че застрахованият
автомобил -„Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ... е паркиран последно на
23.06.2020г. в 20:30 ч. в гр. София, на ул. „...” № 9А, а в хода на ликвидационната
дейност по щетата и въз основа на проучените материали по ДП № ЗМ 1127/2020г. по
описа на 06 РУ на СДВР е установено, че ищцата всъщност е паркирала автомобила на
друг адрес – отстрани на блок № 4, на ул. „Проф. ...”. Посочената клауза от договора не
регламентира застрахователен риск, изключен от обхвата на застрахователно покритие,
а урежда конкретно основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, а
именно предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за
застрахователното събитие. В настоящия случай съдът намира, че следва да бъде
съобразено възприетото в Решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ Т.
О., ВКС, че макар да е включена в Раздел ІV "Изключени рискове" на общите условия,
клаузата на т. 14. 8 обуславя правото на застрахователя на отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение от насрещно поведение на застрахования, което да е
несъвместимо с общото изискване на чл. 63, ал. 1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на
задълженията по договора и да се намира в причинна връзка с произлязлата от
застрахователното събитие вреда. Причинната връзка между поведението на
застрахования и настъпването на вредата, дефинирана в т. 14 от общите условия като
"пълна загуба" или "частична щета", е въведена изрично като елемент от съдържанието
на т. нар. "изключен риск" по т. 14.8. от текста на общите условия, предвиждащ
пълната загуба или частичната щета на застрахованото МПС да е причинена при, от
или вследствие на заблудата на застрахователя. Следователно, по обща воля на
страните в застрахователното правоотношение изключването на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вредите от кражбата в хипотезата на т. 14. 8 от
Общите условия е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки –
предоставяне на неверни данни от застрахования за застрахованото МПС или за
застрахователното събитие, неверните данни да са предоставени от застрахования с
намерение да въведе застрахователя в заблуждение и вредите, за които се търси
обезщетение, да са причинени при, от или вследствие на това неправомерно поведение.
Въвеждането в заблуждение предполага умисъл у застрахования, т.е. същият трябва да
е действал с намерение да заблуди застрахователя относно обстоятелствата, при които
е отнет автомобилът, за да получи застрахователно обезщетение, което не му се дължи.
Установяването на всички елементи от фактическия състав на правото на отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение е в тежест на застрахователя, след като
именно той чрез позоваване на обстоятелствата по т. 14. 8 от общите условия цели да
6
се освободи от изпълнение на основното си задължение по застрахователния
договор.
Настоящият съдебен състава намира, че от трите предпоставки по делото е
установена само първата – предоставяне от застрахования на неверни данни.
Действително, при уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, чрез подаване на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за
вреди на МПС от 25.06.2020г. /лист 31/, представител на застрахованото лице е
декларирал, че на 23.06.2020г. в 20:30 часа, процесният лек автомобил „Мерцедес“,
модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ... е паркиран от в гр. София, на ул. „...” №9А, като
липсата му е установена на следващия ден - 24.06.2020г. в 20.15 часа. Същевременно
от приложените материали по ДП № ЗМ 1127/2020г. по описа на 06 РУ – СДВР, в т.ч.
изготвените в хода на ОИД докладни се изяснява, че ищцата Ч. първоначално е заявила
пред компетентните органи по разследването, че е паркирала автомобила на ул. „...”
№9А, който съвпада с адреса на живеене. Впоследствие в хода на досъдебното
производство е пояснила, че в действителност е паркирала застрахованото МПС на
черен път на ул. „Проф. Велизар Великов”, отстрани на блок № 4, в близост до
домашния си адрес, където обичайно го оставя. Посочила е, че нейният баща
постоянно казвал да не паркира на последното място, а пред дома им, тъй като
автомобилът бил надраскван неколкократно, като включително на посочената дата
23.06.2020г. направил забележка да го премести пред къщата, в която живеят на ул.
„...”. Последното разминаване аргументира с обстоятелството, че не искала баща да
разбере, че е оставила лекият автомобил за дълго време на друго място и че не го е
преместила на адреса на който живеят - ул. „...” № 9А. Горната фактическа обстановка
се потвърждава включително от показанията на свидетеля Филипов, които съдът при
преценката си по реда на чл.172 ГПК кредитира, доколкото същите са логични,
последователни, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства. При
разпита си в откритото съдебно заседание проведено на 03.10.2023г. свидетелят
заявява, че в края на месец юни 2020г. ищцата му се обадила и съобщила, че
автомобилът бил откраднат. Изяснява, че лично възприел предния ден процесният
автомобил паркиран на широко място, на около 20-30м. от адреса, на който ищцата Ч.
живее. Допълва, че бил помолен от нея да премести колата пред дома , защото била
млад шофьор и съответно изпитвала затруднения при паркиране, но тъй като
ключовете от автомобила не били в нея, се разбрали за следващия ден. Споделила му,
че при деклариране на кражбата пред полицията първо казала, че е паркирала пред тях,
но след това обяснила мястото, където всъщност била спряла. При анализа на
свидетелските показания, съдът намира, че до голяма степен същите установяват по
идентичен начин обстановката около настъпването на процесното застрахователно
събитие, като описаната от св. Филипов такава съответства и на установената в хода на
ДП. Същевременно съдът намира, че обстоятелствата, с които ответникът -
7
застраховател е обосновал отказа си от изплащане на застрахователно обезщетение по
повод на настъпилото застрахователно събитие, не се припокриват със субективните и
обективни елементи от фактическия състав на т.14.8 от ОУ. По обща воля на страните
в застрахователното правоотношение изключването на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вредите от кражбата в хипотезата на т.14.8 е
обусловено от кумулативното наличие на още две предпоставки - неверните данни да
са предоставени от застрахования с намерение да въведе застрахователя в заблуждение
и вредите, за които се търси обезщетение, да са причинени от или вследствие на това
неправомерно поведение. Въвеждането в заблуждение предполага умисъл у
застрахования, а по делото няма доказателства при подаване на уведомлението от
25.06.2020г. ищецът да е действал с намерение да заблуди ответника относно
обстоятелствата, при които е отнет автомобила, за да получи застрахователно
обезщетение, което не му се дължи. Нещо повече, прави впечатление, че в
уведомлението за щета не изхожда от водача на автомобила, а от представител на
застрахования – Росен Чалъков, баща на ищцата, който е възпроизвел обстоятелствата
около настъпилото застрахователно събитие, съобразно съобщеното му от ищцата. В
допълнение към горното подаването на уведомлението следва по време отнемането на
застрахования автомобил, което изключва и другата кумулативно необходима
предпоставка - вредите да са причинени вследствие на предоставянето от
застрахования на неверни данни за застрахователното събитие. В допълнение към
горното по делото безспорно е установено, че е настъпило процесното събитие –
кражба на цялото МПС, във връзка с което по образуваното ДП № ЗМ 1127/2020г. по
описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 25576/2020г. като на 15.04.2022г. е издадено
постановление прокурор от СРП за спиране на наказателното производство, поради
неразкриване на извършителя. От съдържанието на същото се установява, че след
допълнително извършените действия по разследване и разпит на пострадалата /ищцата
Ч./, компетентният орган е заключил, че мястото на което действително е настъпило
противозаконното отнемане на автомобила е в близост до домашния адрес на ищцата в
гр. София, ул. ...” № 9. Ето защо може да се заключи, че не е налице съобщаване на
обстоятелства около настъпилото събитие, различаващи се от обективната
действителност в значителна степен, респективно не следва да бъдат споделени и
доводите на ответника за неизпълнение на договорно задължение, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, обуславящо правото му на отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
По отношение размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно
която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
8
по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда)
стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност
като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност
(вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г., І Т. О., ВКС).
С оглед изложеното и при съобразяване на цитираната съдебна практика съдът
намира, че изчислената от вещото лице по приетата съдебно-автотехническа
експертиза средна пазарна стойност на автомобила в размер на 6370 лева представлява
действителната стойност на противозаконно отнетото имущество, до който размер
следва да бъде определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното
дружество. Изчислената от вещото лице пазарна стойност е в рамките на договорената
застрахователна сума – 7000 лева.
Същевременно ответникът е релевирал възражение за намаляване на
застрахователното обезщетение с приспадане на изплатените до момента
застрахователни обезщетения по частични щети, основано на разпоредбата на т.22 от
Общите условия. Настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 407 КЗ, при
частично погиване на застрахованото имущество, то се смята за застраховано до
изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между
първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение,
освен ако в застрахователния договор е уговорено друго – смисълът на разпоредбата е
да ограничи общия размер на обезщетенията за застрахованото имущество до размера
на уговорената застрахователна сума. В сключения между страните застрахователен
договор не е уговорено друго, видно от т. 22 от Общите условия. Първоначалната
9
застрахователна сума по процесния договор е 7000 лв. Прилагайки цитираната
разпоредба и след приспадане на платеното обезщетение по предходни щети в общ
размер на 1425,87 лв., разликата, за която се счита застрахован автомобила, е 5574,13
лв. Ето защо при съобразяване нормата на чл.407 КЗ и липса на твърдения и
представени доказателства за дозастраховане на процесния автомобил, искът на
ищцата е основателен до размера на сумата 5574,13 лв, а за горницата над него до
пълния предявен размер от 7000 лева следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в
размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което
същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. А разпоредбата на чл.
409 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Срокът за произнасяне по щетата съгласно т. 82 от
общите условия е 15 дни след представяне на всички изискани от застрахователя
документи.
По делото е представен списък от 25.06.2020г., видно от който към 30.09.2020г.
на застрахователя са предадени необходими за установяването на застрахователното
събитие и вредите документи, поради което към 22.10.2020г., ответникът е изпаднал в
забава за изпълнение на паричния си дълг. Обезщетението за забава за периода от
22.10.2020г. до 07.11.2022г. включително, изчислено от съда на основание чл.162 ГПК,
чрез използване на лихвен калкулатор възлиза на 1159,72 лева, поради и акцесорният
иск се явява основателен до посочения размер, а за разликата над него до пълния
претендиран размер от 1493,33 лева следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищецът е извършил следните разноски: 339,73 лева за внесена държавна такса, 200
лева за депозит за вещо лице и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 1216,39 лева за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и
10
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът също е поискал присъждане на направените по делото разноски,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ответното
дружество е извършило следните разноски: 150 лева за депозит за вещо лице и 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените в настоящото производство разноски в общ размер на 52,50
лева за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, , ул. „Стефан Караджа” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Ч. , ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „...” №9А, по иска с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ сумата 5574,13 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
автомобилна застраховка "Каско" за настъпило застрахователно събитие "кражба" на
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ..., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2022г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 1159,72 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 22.10.2020г. до 07.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от 5574,13
лева до пълния предявен размер от 7000 лева, както и акцесорния иск за лихва за забава
над сумата 1159,72 лева до пълния предявен размер от 1493,33 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, , ул. „Стефан Караджа” № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Р. Ч. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „...” №9А, сумата
1216,39 лева, представляваща разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо
лице и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, С. Р. Ч. , ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „...” №9А ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
11
със седалище и адрес на управление: гр. София, , ул. „Стефан Караджа” № 2, сумата
52,50 лева, представляваща сторени разноски за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12