№ 157
гр. Благоевград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200501045 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред настоящия въззивен състав се развива след отмяна на
Решение №900663 от 14.05.2021 г. по въззивно гражданско дело №401/2020 г.
с Решение №50194 от 21.11.2022 г. на ВКС по касационно гражданско дело
№4738 по описа за 2021 г. на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от С. Й. Д., ЕГН
****, чрез пълномощника адв. А.Б. против решение № 3177/ 16.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1341/ 2018 г. по описа на РС - С., с искане за
отмяната му в частта, с която съдът се е произнесъл по предоставяне
упражняване на родителските права отношение на малолетното дете Й. С.ов
Д., роден на **** в гр.С., ЕГН **********, на майката Г. Ж. Д., ЕГН
**********, както и е определил местоживеенето на малолетното дете Й.
С.ов Д., роден на **** в гр.С., ЕГН **********, при майката Г. Ж. Д., ЕГН
**********, гр.Д., ул.“З.З.“ №**** и е определил режим на лични отношения
на бащата С. Й. Д., ЕГН ********** с малолетното дете Й. С.ов Д., роден на
**** в гр.С., ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч.
1
в петък до 17ч. в неделя с приспиване; четири часа на рождения ден на детето
– 27.10; деня на рождения ден на бащата – 13.05; 20 /двадесет/ дни през
лятото, разделени на два пъти по 10 дни, през време което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; всяка четна година – 5 дни за
Коледните празници и всяка нечетна година – 5 дни за Новогодишните
празници по споразумение с майката, а ако такова не е постигнато – от 17ч. на
22 декември до 17ч. на 27 декември за четните години и съответно от 17ч. на
28 декември до 17ч. на 02 януари за нечетните годни; всяка нечетна година на
Великден – от 17ч. на Разпети петък до 17ч. на Великден /неделя/; в
училищна възраст относно ученическите ваканции – всяка четна година –
първата половина на зимната ваканция и всяка нечетна година – втората
половина на зимната ваканция; половината от пролетната ваканция, както и
всеки път, когато родителите постигнат съгласие за това.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират
като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради липса на
мотиви, както и за необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че брака е
непоправимо и дълбоко разстроен по вина на въззивника, както и че е налице
родителски капацитет в майката, което да обуслови предоставянето
родителските права върху майката.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 3177/
16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1341/ 2018 г. по описа на РС - С., в
частта, с която съдът се е произнесъл по предоставяне упражняване на
родителските права отношение на малолетното дете Й. С.ов Д., роден на ****
в гр.С., ЕГН **********, на майката Г. Ж. Д., ЕГН **********, както и е
определил местоживеенето на малолетното дете Й. С.ов Д., роден на **** в
гр.С., ЕГН **********, при майката Г. Ж. Д., ЕГН **********, гр.Д., ул.“З.З.“
№**** и е определил режим на лични отношения на бащата С. Й. Д., ЕГН
********** с малолетното дете Й. С.ов Д., роден на **** в гр.С., ЕГН
**********, всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 17ч. в
неделя с приспиване; четири часа на рождения ден на детето – 27.10; деня на
рождения ден на бащата – 13.05; 20 /двадесет/ дни през лятото, разделени на
два пъти по 10 дни, през време което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката; всяка четна година – 5 дни за Коледните празници и всяка
2
нечетна година – 5 дни за Новогодишните празници по споразумение с
майката, а ако такова не е постигнато – от 17ч. на 22 декември до 17ч. на 27
декември за четните години и съответно от 17ч. на 28 декември до 17ч. на 02
януари за нечетните годни; всяка нечетна година на Великден – от 17ч. на
Разпети петък до 17ч. на Великден /неделя/; в училищна възраст относно
ученическите ваканции – всяка четна година – първата половина на зимната
ваканция и всяка нечетна година – втората половина на зимната ваканция;
половината от пролетната ваканция, както и всеки път, когато родителите
постигнат съгласие за това.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
въззиваемата страна, в който жалбата е оспорена като неоснователна.
Поддържа се ,че не са налице сочените в нея пороци на решението на РС – С..
Изложени са доводи и за неоснователност на доказателствените искания на
въззивника поради недопустимостта им с оглед настъпила преклузия или
неотносимост към предмета на доказване.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалванотно решение е и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което препраща към
същата. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите
3
си към тези на първоинстанционния съд.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Производството е инициирано по искова молба, подадена от Г. Ж. Д., ЕГН
**********, против С. Й. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск за
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с искане за
произнасяне относно вината с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК,
съединен с искове по чл. 59 от СК, чл. 143 от СК и чл. 53 от СК за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
ненавършило пълнолетие дете и относно фамилното име след развода.
В исковата молба се твърди, че ищеца Г. Ж. Д. и ответникът С. Й. Д. са
сключили граждански брак на 07.10.2012 г. в гр. С. и от брака си имат едно
дете - Й. С.ов Д., роден на *** г. в гр. С.. Ищецът Г. Д. сочи, че от самото
начало на съвместното й съжителство с ответника С. Д., което датира от
пролетта на 2003 г., двамата са имали периоди на отчуждавания, след което
отново са се събирали, но непреодолимите различия между тях проличали,
когато се установили да живеят като семейство след сключването на брака
им. Тогава двамата съпрузи заживели самостоятелно на третия етаж от
жилищна сграда с адрес гр. С. ул. „Г.К.“ **. Отношенията между тях станали
изключително обтегнати по време на бременността на ищеца и двамата все
по-трудно напасвали характерите си. Ищецът твърди, че със съпруга й имат
крайно различни ценностни системи, по различен начин възприемат
предизвикателствата в живота и имат много конфликти по отношение на
отговорностите в семейството. Сочи, че основният проблем в техните
взаимоотношения е трайно установена извънбрачна връзка на ответника с
друга жена, датираща от 2014 г., която връзка същият поддържал и към
настоящия момент. Твърди, че взаимоотношенията между страните
ескалирали, когато ответникът поканил на гости в дома им въпросната жена,
когато синът им бил още бебе на 20 дни, и същата жена обитавала спалнята
им и живеела с тях в едно домакинство. Твърди още, че през лятото на 2017 г.
ответникът завел нея и детето им на море заедно пак със същата жена.
Ищецът сочи, че този начин на живот, който продължавал вече три години, я
унижава и я е изтощил напълно. В резултат на натрупалото се през годините
отчуждение и негодувание между страните, бракът им изцяло е загубил своя
смисъл, като съпружеските връзки на взаимност, привързаност, доверие и
4
обич окончателно са се разрушили и към настоящия момент бракът им
съществувал формално и не изпълнявал своето предназначение.
Ответникът С. Й. Д. в отговор на исковата молба твърди, че ако съществува
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, то същото е настъпило по
вина и на двамата съпрузи, като виновното поведение на ищеца било
свързано с несподелянето на семейните ценности и брачни нарушения на
съпругата, която и преди подаване на исковата молба и по време на
бракоразводния процес поддържала извънбрачни връзки с други мъже.
Ответникът от своя страна претендира родителските права върху детето да
бъдат предоставени на него, тъй като от доказателствата по делото се
установявало, че той е по-отговорният родител и предвид силната
емоционална връзка между него и детето.
От фактическа страна, не е спорно, че Г. Ж. Д. и ответникът С. Й. Д. са
сключили граждански брак на 07.10.2012 г. в гр. С., видно от Удостоверение
за сключен граждански брак №**********/ 07.10.2012 г., издадено въз основа
на Акт за сключен граждански брак № 0134/ 07.10.2012 г. От брака си
страните имат едно дете - Й. С.ов Д., роден на *** г. в гр. С., ЕГН
**********.
Отношенията между ищеца и ответника датират от 2003 г. по времето, когато
били студенти в гр. С.. През този период двамата са имали и периоди на
отчуждение и неколкократно са се разделяли, след което отново са се
събирали. След завършване на висшето им образование през 2008 г.,
ответникът С. Д. се върнал да живее в родния си град С. заедно с ищеца Г. Д.,
установявайки се в самостоятелно жилище, собственост на родителите на
ответника, находящо се на адрес гр. С. ул. „Г.К.“ **, ет. 3, а на друг етаж
живеели родителите на ответника.
След сключването на брака съпрузите пожелали да имат дете, като опитите за
забременяване продължили около две години, през който период ищеца
имала здравословни проблеми, претърпяла друкратна хистероскопия,
хормонална терапия. През този период ответникът бил до своята съпруга и я
подкрепял във всяко отношение в стремежа си да имат свое дете.
Придружавал я до С. за всички изследвания и медицински процедури и
участвал в поемане на разходите по същите. В началото на 2012 г. ищеца
успяла да забременее. Малко след това ответникът започнал да се отчуждава
5
от своята съпруга и преустановил всякакви отношения на интимност с нея. По
това време пътувал често в командировки и по време на тези пътувания
започнал извънбрачна връзка с друга жена на име И.С., която живеела във
В.Т.. Няколко дни след раждането на сина им, С. Д. признал на съпругата си
Г. Д., че поддържа връзка с друга жена. Обяснил на съпругата си, че има
нужда от време, за да преосмисли чувствата и отношенията си с двете и да
вземе решение с коя от тях желае да бъде. Ответникът поканил въпросната
жена на гости в дома им, за да й покаже бебето. Междувременно С. Д.
уверявал съпругата си, че нещата ще се оправят, че пак ще бъдат семейство.
Въпреки това С. Д. продължил да пътува в командировки, като признавал на
съпругата си, че отива да се види с приятелката си във В.Т., отсъствайки по
няколко дни от дома. Между двамата съпрузи напълно изчезнали
интимността и обичта и двамата спрели да поддържат нормални съпружески
отношения. С. Д. не криел извънбрачната си връзка, като през ноември 2017г.
поканил приятелката си да му гостува в дома му в гр.С., като двамата
обитавали спалнята. Това се случило след като през лятото на 2017г. двамата
съпрузи, детето и И.С. отишли заедно на почивка в Г.. През всичките тези
години С. Д. уверявал жена си, че иска да си запази семейството, че му трябва
време да се раздели с въпросната жена, твърдял, че дори няколко пъти е
правил такива опити. За празника по повод рождения ден на детето Й. Д. през
есента на 2017г. им гостували родителите на Г. Д.. Тогава тя им споделила, че
отношенията между нея и съпруга й не вървят, тъй като той има връзка с
друга жена. Родителите на Г. Д. поставили въпроса пред С. Д. в присъствието
на неговите родители. Той признал, че има връзка с друга жена, която обича,
заявил, че вече не обича Г. и я обвинил, че преди него тя е имала връзка с
мъж. Казал, че му трябва време да избере с коя от двете иска да бъде. През
февруари 2018г. С. Д. отново поканил И.С. в дома им, като възнамерявал тя
да остане около месец. Няколко дни след пристигането й, Г. Д. се
противопоставила, поради което И.С. си тръгнала. По това време двамата
съпрузи спрели да си говорят. През есента на 2018г. Г. Д. окончателно взела
решение да се разведе със С. Д. и подала молба за развод. Това допълнително
влошило отношенията между съпрузите и на 3 март 2019г. Г. Д. напуснала
семейното жилище заедно с детето и се установила да живее в дома на своите
родители в гр.Д..
С оглед настъпилата в хода на съдебното производство фактическа раздяла
6
между съпрузите, на основание чл. 323 от ГПК с Определение
№845/29.03.2019 г. РС - С. е постановил привременни мерки по делото,
предоставяйки упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Й. С.ов Д. на майката Г. Ж. Д., при която е определено и
местоживеенето на детето в гр.Д., а на бащата С. Й. Д. е определен режим на
лични отношения с детето всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от
17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя (с преспиване); по четири часа на
рождения ден на детето – 27.10 и на рождения ден на бащата – 13.05; 20
/двадесет/ дни през лятото, през време което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, както и половината от неработните дни по време на
Великденските, Коледните и Новогодишните празници с преспиване, както и
дължима месечна издръжка в размер на 200 лв. От събраните по делото
доказателства се установява, че когато бащата връщал детето на майката в Д.,
след осъществяване на личните отношения, съобразно съдебния акт, детето
плачело и не искало да се раздели с баща си.
Социалният доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. С. е изготвен
към момент, в който страните все още са живели заедно в семейното жилище
в гр. С.. В него е констатирано, че в жилището са осигурени много добри
битови условия за детето, гарантиращи сигурността му и благоприятстващи
неговото развитие. Грижите за детето се полагат и от двамата му родители,
като всеки от тях притежава необходимите родителски качества и умения,
както и материални ресурси за да осигури на детето оптимални условия за
развитие. И двамата са загрижени и отговорни родители и се грижат за детето
с много нежност, любов и внимание. Налице е стабилна и пълноценна
емоционална връзка между детето и всеки от родителите, като детето е
привързано и към двамата и се чувства спокойно в присъствието им. Най-
ангажирани с ежедневните грижи за детето са бабата и дядото по бащина
линия, с които детето има изградени близки взаимоотношения.
Социалният доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. С. от
21.07.2020 г. констатира, че бащата притежава всички необходими
родителски качества и умения, в жилището са осигурени много добри битови
условия за детето, гарантиращи сигурността му и благоприятстващи неговото
развитие. Налице е стабилна и пълноценна емоционална връзка между детето
и всеки от родителите, като детето е привързано и към двамата и се чувства
спокойно в присъствието им.
7
След установяване на майката заедно и детето в гр.Д., по делото е изискан
актуален социален доклад от ДСП-гр.Д.. Според същия в жилището битовите
условия са много добри и са подходящи за отглеждане на дете. Родителите на
ищцата също я подкрепят и помагат в грижите за детето. Майката реализира
достатъчно доходи, с които да обезпечи своите нужди и тези на детето.
Притежава нуждите родителски качества, за да отглежда и възпитава дете,
отговорна е към развитието на сина си. Социалните работници са установили
силна и устойчива емоционална връзка между майката и детето, като детето
изглежда усмихнато, спокойно и добре адаптирано в семейната среда и
нарича жилището на баба си и дядо си „вкъщи“.
Социалният доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Д. от
24.07.2020 г. констатира, че майката притежава всички необходими
родителски качества и умения, в жилището са осигурени много добри битови
условия за детето, гарантиращи сигурността му и благоприятстващи неговото
развитие. Налице е стабилна и пълноценна емоционална връзка между детето
и всеки от родителите, като детето е привързано и към двамата и се чувства
спокойно в присъствието им.
По делото, при първоначалното му разглеждане, е назначена комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза, от заключението на която
се установява следното: Когато е в присъствието на баща си, детето не се
отделя от него и изисква постоянно вниманието му. Налице е повишена
емоционална тревожност и напрежение, че може да бъде разделен от баща си.
Тревожността от раздялата с бащата се дължи не само на характеристиките на
самото дете, но и на тревожното реагиране и модела на поведение на бащата.
Бащата поддържа тревожността на детето с постоянно повтаряне на фрази
като „нали знаеш, че много те обичам“, „и аз не искам да се разделяме“. На
вещите лица е направило впечатление, че бащата е изключително фиксиран и
амбициран в мисията да доказва, че той е добрият, а съпругата му е
проваленият родител. Когато е с майката, детето също оставало до нея,
споделяло играта си с нея, търсило одобрението и подкрепата й, но не ставало
тревожно и прилепчиво. Проекциите му за значими възрастни в живота са
свързани с майката, бащата и дядото по бащина линия. Детето се чувства
значимо и важно и за двамата си родители и има силна емоционална връзка и
с двамата.
8
Експертите са констатирали у детето симптоми на разстройство с тревожност
от раздялата, заради тревожността на самите родители, които тревожно
реагират при отделянето на детето от тях и така неосъзнато предопределят и
поведението на детето, което е свързано с преживяванията на несигурност
при отделянето от бащата и страх от отхвърляне и неодобрение от страна на
майката. За тревожността при раздялата с бащата, когато го оставя в Д.,
допринася и факта, че когато детето е било с баща си през почивни дни,
родителят не е зает с работа или други ангажименти и детето е преживявало
удоволствието, че е център на вселената. Стресиращ е и начинът, по който
детето се предава от бащата на майката при връщането му в Д.. Според
експертите реакцията от раздялата не е резултат от вербална инструкция или
манипулиране. Във възприятията на детето липсвало разбираемо обяснение за
отсъствието на бащата от ежедневието в живота му. Промяната настъпила в
живота на детето след месец март 2019г. е довела до нарушаване на
психическия хомеостаз и равновесие и е предпоставка за преживяване на
тревожност и фрустационна криза.
По делото, при първоначалното му въззивно разглеждане, е назначена във
въззивната инстанция комплексна съдебно-психологична и психиатрична
експертиза, от приетото заключение на която се установява следното: Не се
установява проява на повишена емоционална тревожност и напрежение, че
може да бъде разделен от баща си на детето, наблюдавана към месец 11.2019
г., тези прояви вече са непостоянни и неинтензивни. Детето не проявява
трайна и изразена агресия като тенденция към майката, като детето се е
примирило с факта, че родителите му са разделени. Заявените агресивни
намерения от детето „ще застрелям мама“ не са продукт на детското мислене
и желание, не са подплатени от осъзната лична емоция, като детето ги
заявява, за да привлече на негова страна значим за него възрастен. Детето се
чувства значимо и важно и за двамата си родители и има силна емоционална
връзка и с двамата. Експертите са констатирали у детето симптоми на
разстройство с тревожност от раздялата, заради тревожността на самите
родители, които тревожно реагират при отделянето на детето от тях и така
неосъзнато предопределят и поведението на детето, което е свързано с
преживяванията на несигурност при отделянето от бащата и страх от
отхвърляне и неодобрение от страна на майката. За тревожността при
раздялата с бащата, когато го оставя в Д., допринася и факта, че когато детето
9
е било с баща си през почивни дни, родителят не е зает с работа или други
ангажименти и детето е преживявало удоволствието, че е център на
вселената. Стресиращ е и начинът, по който детето се предава от бащата на
майката при връщането му в Д.. Според експертите реакцията от раздялата не
е резултат от вербална инструкция или манипулиране.
При новото разглеждане на делото, в неговата въззивна фаза, са приети и
приобщени още два социални доклада, изготвени съответно от ДСП Д. и ДСП
С.. В о.с.з. са изслушани и двамата родители.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от права страна
следното:
Производството пред настоящия въззивен състав, както вече се посочи и по-
горе, се развива след отмяна на Решение №900663 от 14.05.2021 г. по
въззивно гражданско дело №401/2020 г. с Решение №50194 от 21.11.2022 г. на
ВКС по касационно гражданско дело №4738 по описа за 2021 г. на ВКС и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В
тази връзка атакуваното първоинстанционно решение по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство е влязло в законна
сила. Във въззивната жалба се прави искане за предоставянето на
родителските права и личните отношения на детето на другия родител-
бащата.
С обжалваното решение, РС е приел за основателен иска за прекратяване на
брака, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройване на
брака има и съпруга-въззивник. Съдът е постановил упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете, че
следва да се предоставят на майката, като е определил режим на лични
контакти на бащата с детето.
Въззивния съд приема, че извършените от бащата брачни нарушения не го
характеризират като подходящ за упражняване на родителските права по
отношение на роденото от брака малолетно дете, което след фактическата
раздяла на родителите си живее при майка си в жилище с всички необходими
условия и където то се чувства безспорно добре и обгрижвано. Съдът отчита
и това, че родителите на майката я подкрепят и помагат в грижите за детето.
По изложените съображения, въззивния съд е приема, че с оглед възрастта на
детето, спецификата на казуса, брачната вина на бащата, привързаността на
10
детето към майката и към обичайната си среда, в която понастоящем то
живее, ведно и с обстоятелството, че майката никога не се е разделяла със
сина си и винаги е полагала непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето си, подходящ да упражнява родителските права по
отношение на малолетното дете е майката. Според съда липсва основание
нуждаещото се от непосредствени родителски грижи за отглеждането и
възпитанието му дете, да бъде лишено от същите, предоставени с готовност и
пълнота от неговата майка, както и че липсва законова и житейска причина,
поради която малолетния Й. да бъде лишен от непосредствени майчини грижи
и обич. Съдът отчита и социалните доклади, изготвен след анкетиране на
социалните работници, от който се приема за установено, че малолетното
дете има нужда от майчини грижи и то е силно привързано към нея. Детето
отдавна е добре адаптирано и социализирано в град Д., в дома на майка си,
където освен роднински, има и има приятелски кръг, и липсват каквито и да
било причини тези важни и пълноценни обстоятелства да бъдат променяни.
Освен това, при новото разглеждане на делото от настоящата инстанция,
съдебния състав констатира от приобщения социален доклад на ДСП Д., че
детето Й. вече е ученик , в първи клас в ОУ "П.С." гр. Д., посещава
извънкласна дейност "Ментална аритметика" , посещава и занималия. Детето
е активно, участва в училищни състезания по собствено желание - конкурс за
рисунка "Коледно чорапче", състезание "Аз и знанието", където е получил
резултат 47 точки (при максимален брой 50), "Аз и числата" и др. Класния
ръководител на Й. - г-жа Т. К., дава информация, че е доволна от
представянето на Й. в училище. Той идвал подготвен, държал се възпитано и
имал много приятели, чете много бързо. Няма забележки по отношение на
дисциплината и участието в часовете. По отношение на майката казва, че е
ангажиран родител. За бащата сочи, че се е запознала с него на 15.09.2022г.
като е направил впечатление на ангажиран родител. На следващо място, и при
анализа на събрания доказателствен материал, се установява, че бащата е
водил сина си при алерголог в гр. С.. В резултат на изследванията и
констатациите за алергия от прах, майката е закупила уред за пречистване на
въздуха, който социалния работник е видял, че се намира в стаята на детето.
Майката е закупила и препарат против акари, не слага пердета, килими и
плюшени играчки в стаята на Й.. Майката е подсигурила и добри битови,
жилищни условия за сина си, който разполага с детска стая, обзаведена с
11
всичко необходимо и съобразана с пола и интересите му, като в близост до
дома им се намира и училището на детето. От изложеното следва извода, че
правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да
осигурява неговото нормално развитие като индивид (във физически,
умствен, нравствен, социален, битов и всеки друг аспект) в случая е
изпълнено. Законът обвързва със задължението родителя да се грижи за това
развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му
живот, образованието и запазването на личните му и имуществени интереси.
За родителя тези задължения възникват с раждането на детето, като в казуса
са налични данни, че именно от раждането на детето и към днешна дата,
майката е неотлъчно до сина си, задоволявайки всички негови нужди. И от
експертните заключения по делото на вещите лица, и от социалните доклади,
се установява, че майката е авторитет за своето дете, със създадена стабилна
емоционална връзка помежду им, той търси нейните съвети, споделя с нея.
Събраните данни за детето Й., разгледани в контекста на обстоятелството, че
майката преимуществено отглежда детето си, показват за съда, че детето е
усмихнато, спокойно и общително, умее да се изразява ясно по теми свързани
с неговите интереси и най-важното - неговото емоционално състояние е
съхранено и то не е въвлечено в спора между родителите. Всичко това сочи,
че детето, освен че се нуждае от майчина грижа и ласка, има и вече трайно
изградени навици в една добра и позната за него семейна и образователна
среда, то е социализирано, създало е навици, справя се добре с
образователната си ангажираност, формирана е амбиция. Майката познава и в
дълбочина и се отнася внимателно и грижовно към нуждите на детето -
образование, здраве, осигуряване на емоционален комфорт, напълно
ангажирана е с учебния му процес. Майката, освен това, като родител който
преимуществено отглежда детето си, е успяла освен това да съхрани връзката
между детето и неговия баща, което се установява както от социалните
доклади, така и от заключението на вещите лица, от които е видно, че
при детето няма данни за родителско отчуждение и то е със запазена
емоционална връзка с баща си.
От друга страна, по малко по-различен начин стоят нещата при бащата.
Освен, че по отношение на него са събрани безспорни доказателства за
проявена брачна вина, със създаване на извън брачна връзка с друга жена, то
следва да се отбележи, че тази връзка е излизала от пределите на допустимото
12
поведение на един баща, който както вече е установено в процеса, е канил в
семейното жилище и е обитавал дома и спалнята с жена, различна от неговата
съпруга и майка на детето му и то в присъствието на последните. Нещо
повече, въззивникът сам, пред първостепенния съд признава, че не иска да се
развежда и че преди делото е имал намерение да построи нова къща, в която
да живеят четиримата. Това, освен че има пряко отношение към въпроса за
родителската отговорност и поставящ под огромен въпрос същата, има
възлово отношение към качеството родител, към примера и ценностната
система на същия. Детето има интерес упражняването на родителските права
да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента
на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но
и за неговото добро възпитание и изграждане като личност. Този интерес
предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност,
но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането
на детето като личност, за което е нужен авторитет. Само поради тази
причина родителския капацитет на бащата, не е тъждествен с този на майката,
което е още един аргумент в полза на това, че родителските права спрямо
малолетното дете категорично следва да се присъдят на майката. От друга
страна, по делото, чрез събрания доказателствен материал, преценен в
съвкупност /в т.ч. експертните заключения/, се установява една фиксация и
амбиция на бащата да доказва, че той е добрият и по-добрият, а майката е
негодният и проваленият родител. Така, пред настоящата инстанция се
приобщи като доказателство депозирана жалба от С. Д. до дирекция
„Социално подпомагане-гр.Д.“, Отдел Закрила на детето, в която той описва,
че от три години детето боледува почти всеки месец от годината; че майката
Г. Д. неглижира здравето на детето както и че укрива от него като баща
информацията за здравословното му състояние. Описва случай в който,
въпреки че детето не е посещавало детска градина по данни на служител от
детското заведение поради болест, майката му е писала по вайбър, че е
здраво. Видно от отговора на тази жалба, даден от директор Ж.Ж., от
02.12.2021 г. е, че Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Д. е извършила
проверка, резултатите от която сочат, че майката е действала адекватно в
описаната ситуация и че осигурява адекватни здравни грижи за детето си. В
защитната си теза жалбоподателя акцентира върху факта, че респираторните
заболявания на детето са зачестили откакто живее в Д. и в тази връзка
13
представя справки за извършените прегледи на детето от НЗОК. Тези
обстоятелства от една страна са нормални за възрастта на всяко дете и са
свързани с израстването му, а от друга не обосноват влошаване в условията
за отглеждане и възпитание на детето при майката или още по-малко пък
някаква нейна безотговорност. Правят впечатление и многобройните сигнали,
подавани от бащата срещу майката до различни институции за проверки
относно условията, в които се оглежда детето и относно здравословното му
състояние. С непрекъснатите сигнали срещу майката, с които инициира
проверки от различни институции и от които няма заключение с негативен за
майката резултат, ответникът вреди не само на нея, но косвено и индиректно
на този етап оказва влияние и върху детето.
При сезиране на съда с оглед регулирането на такива отношения следва да се
отчетат всички обстоятелства, относими към детето. Целта на съдебния акт е
винаги да защити в най-пълна степен интересите на детето, както изисква на
чл. 1, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Съдът следва да преценява във
всеки конкретен случай висшия интерес на детето, когато нормалното
развитие на брачните отношения е нарушено. Въз основа на тези свои
правомощия и с оглед събраните по делото доказателства, съдът решава на
кого от родителите да предостави отговорността за отглеждането и
възпитанието на детето и упражняването на родителските функции, като се
ръководи изцяло и само от интересите на детето. В настоящия случай,
интересите на детето налагат родителските права спрямо него да бъдат
прдедоставени на майката, която безспорно е родителя, който в най-пълна
степен задоволява потребностите на детето. В този аспект съдът намира, че
искането на въззивника да му бъдат предоставени за упражняване
родителските права върху малолетното дете Й. с произтичащите от това
последици относно режим на лични отношения с майката и дължима
издръжка, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Родителските
права върху малолетното дете следва да да се упражняват от майката, като
негов законен представител и местоживеенето на детето следва да бъде по
нейното местоживеене. Анализа на събрания доказателствен материал
категорично води до извода, че майката е родителя, който следва да
упражнява родителските права върху детето и тя е родителя , при когото
детето следва да живее. Майката притежава необходимия родителски
капацитет, показва възпитателски качества, осигурява всичко необходимо за
14
отглеждането на детето, налице е без съмнение силна емоционална
привързаност между нея и сина й, като съдът не счита необходимо в случая
да коментира пола и възрастта на детето, които също са фактори от значение
при администрирането на този вид отношения.Установено е по делото, че
детето до сега винаги е живяло с майката, която го отглежда с помощта на
своите родители в много добри битови условия /соц. доклади, св. /. Детето е
обгрижено, спокойно и щастливо. Развива се нормално. Силно привързано е
към майката, като е съхранило близостта си и с бащата/социални доклади/.
БлОС съобрази и събраните впечатления от задължителното изслушване на
родителите пред въззивната инстанция, защото то позволява на съда да
придобие преки впечатления от тях и да прецени въз основа на прекия
контакт с тях мотивацията им да поемат грижата за отглеждането и
възпитанието на детето и да формира становище относно родителски им
капацитет. При анализа на впечатленията си, БлОС в настоящия си състав
дава превес на качествата на майката, който извод се припокрива и от
залючението на комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза
на майката и се прави с оглед констатираната устойчива ценностна система,
уравновесеност и толерантност на майката, качества които тя проявява както
към детето си, така и към бащата на сина си, отговорна е. В конфликтни
ситуации, водещ е модела на сътрудничество.
Паралелно с това майката изложи смущаващи факти и обстоятелства досежно
въззивника Д., които се припокриват и от останалия доказателствен материал
на делото, т.е. не са просто нейни голословни изявления, като част от тях се
припокриват с изявленията дадени от него в изслушването му пред съда, а и
съответстват на психологическия му портрет предвид заkлючението на
комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза по отношение на
бащата. Установява се, че освен извънбрачната връзка на Д. с лицето И.С.,
създадена още по време на бременността на въззиваемата, е и демонстрирана
от него по недопустим начин, вкл. и с довеждането на Стоева в семейнато
жилище на страните по делото и новороденото им дете, с настояване да
живеят всички заедно. Установява се и необосновано мнителност в
поведението на Д., а както се разкрива и случай на физическа агресия към
майката на детето му – удряне на шамар и то защото се е забавила със
слагането на капките за нос на детето. В тази насока са и изводите направени
в съдебно психиатрично-психологична експертиза по отношение на бащата, у
15
когото се забелязва раздразнителност и безпокойство, като не са му чужди
повишена възбудимост, известна импулсивност, а при конкретни
обстоятелства е склонен и към прояви на индиректна агресия, ведно с
желание да контролира събитията. В психологически план при бащата се
забелязва и обострена тревожност от усещането му за дефицит на достатъчен
контрол над ситуацията в съдебния процес и във взаимоотношенията баща-
син и баща-майка. В изявленията му дадени пред настоящия състав,
въззивника Д. акцентира върху това, че основната поради която следва да му
бъдат присъдени родителските права е, че това е желанието на детето. Прави
впечатление и прекалената тревожност за здравословното състояние на
детето, без обаче по отношение на същото да са констатирани някакви
сериозни здравословни проблеми, освен характерните за възрастта
респираторни с примес на алергии. Прави впечатление и изразената
настоятелност редовно да води детето в лаборатории и да го изследва.
Изтиква, че понастоящем майката има приятел, за когото детето му
споделило, че го нарича „тутманик“, а когато детето е при него приятелката
му И.С. се държи прекрасно със сина му и му приготвя храната на Хълк,
съобразена с хранителния режим на детето. В последствие въззивника
споделя, че последния му интимен контакт със съпругата му е бил, когато тя е
забременяла и това е било по негово настояване, споделя, че е имал съмнения,
че детето е негово, но от първата му година след раждането вече нямал такива
съмнения, предвид емоционалната им връзка, която вече се била създала по
между им.
При отчитане на всички данни по делото – доброто отглеждане и развитие на
детето, съхранените чувства на топлина и близост и с двамата родители и
доказаната способност на майката да го отглежда, както сама, така и с
помощта на родителите си, се налага извод, че упражняването на
родителските права следва да й се предостави. Не съществува каквато и да
било причина, още по малко пък основателна такава която да налага
промяна на условията на живот на детето, която би била свързана
преместването на детето от Д., където то живее трайно от месец март 2019г.,
ходи на училище, има среда, социални и приятелски контакти, и отиването му
в С., която промяна би била трудна и стъписваща за него,
с оглед преходната му възраст, установените му навици, трайната
привързаност към майка му, баба му и дядо му, училищната му ангажираност
16
в друго населено място и приятелския му кръг, като паралелно с това се
държи сметка и на обстоятелството, че в С. бащата живее с жената, с която
преди години е създал извънбрачната си връзка, формирала и извода за
допуснатата от него брачна вина. Не на последно място, промяната в битовата
и социална обстановка биха създали дискомфорт и риск за емоционалното
състояние на детето.
Независимо от това обаче, емоционална връзка на бащата с детето е налична
и тя следва да бъде поддържана при определения режим на лични контакти. С
оглед изложеното настоящият състав на съда намира, че определеният от
първоинстанционния съд режим на лични отношения на бащата с детето е
съобразен с най-добрия му интерес.
Задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г.
повеляват при решаването на спора относно упражняването на родителските
права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът да съобразява
в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по
съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на
двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение
към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след
развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и
възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се
предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални
условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното
поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата.
Повечето от тези критерии за преценка са посочени и изрично от
законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК. Такива критерии за
преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакр Д. В
решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС е разяснено, че тъй като в задължителните указания, дадени с ППВС №
1/12.11.1974 г., изрично е посочено, че от значение са не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, то
съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на
17
базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в
конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските
качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето,
на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и
като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата
родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят
разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда
може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее
детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на
обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот,
финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и
възрастта на детето. Изхождайки именно от задължението на съда служебно
да следи за защитата на интересите на детето, в решение № 110/22.05.2018 г.
по гр. дело № 327/2018 г. на ІV гр. о. на ВКС е изтъкнато, освен че тази
преценка е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни,
установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на
детето - в тяхната съвкупност, а също и че съдът следва да положи и
максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем
тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите
на детето. Така решение № 163 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на
ВКС, IV гр. о. Ръководейки се от тези критерий, БлОС постанови съдебния си
акт и присъжда родителските права спрямо малолетното дете на майката.
Като последица от това определя местоживеенето на малолетното дете Й.
С.ов Д., роден на **** при майката Г. Ж. Д., ЕГН ********** в гр.Д.. Режима
на лични контакти на бащата С. Й. Д. с малолетното дете Й. С.ов Д., следва да
бъдат всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 17ч. в неделя
с приспиване; четири часа на рождения ден на детето – 27.10; деня на
рождения ден на бащата – 13.05; 20 /двадесет/ дни през лятото, разделени на
два пъти по 10 дни, през време което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката; всяка четна година – 5 дни за Коледните празници и всяка
нечетна година – 5 дни за Новогодишните празници по споразумение с
майката, а ако такова не е постигнато – от 17ч. на 22 декември до 17ч. на 27
декември за четните години и съответно от 17ч. на 28 декември до 17ч. на 02
януари за нечетните годни; всяка нечетна година на Великден – от 17ч. на
18
Разпети петък до 17ч. на Великден /неделя/; в училищна възраст относно
ученическите ваканции – всяка четна година – първата половина на зимната
ваканция и всяка нечетна година – втората половина на зимната ваканция;
половината от пролетната ваканция, както и всеки път, когато родителите
постигнат съгласие за това. Семейният кодекс не определя интензитета на
личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да
преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от
интереса на детето.
Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с
двамата си родители. По тази причина, по начало мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. Така определения режим на лични контакти, в
конкретния казус, покрива всички тези критерии, имайки предвид всички
обстоятелства по делото, местоживеенето на страните в различни и
сравнително отдалечени населени места, местоработата им и характера й, и
интереса на детето.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. В този
смисъл, възраженията във въззивната жалба на Д. се явяват неоснователни.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални норми.
Оплакванията в жалбата не намират опора в закона и на събраните
доказателства.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна
се дължат разноски в размер на 1 000 лева – заплатено възнаграждение за
адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
19
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3177/ 16.12.2019 г., постановено по гр. д. №
1341/ 2018 г. по описа на РС - С., в обжалваните му части.
ОСЪЖДА С. Й. Д., ЕГН ****, да заплати на Г. Ж. Д., ЕГН **********,
сумата в размер на 1 000.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат
във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20