№ 13
гр. Варна , 21.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20213000500100 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна Г. Ж. Г. , редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва постъпилата на 20.04.2021 г. по ел.поща молба от адв.
М.Г. И., като процесуален представител на въззиваемата Г.Г., с която е
посочила, че тъй като двете с доверителката си са възпрепятствани да се явят
за разглеждане на делото в съдебно заседание, моли да се даде ход на делото
в тяхно отсъствие. Оспорва въззивната жалба. Няма доказателствени искания.
Изразява се становище по съществото на спора. Моли на основание чл.38, ал.
2 от ЗАдв., тъй като процесуалното представителство е осъществено при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. да й се присъди адвокатски хонорар и
за тази съдебна инстанция, който дружеството да й го заплати. Моли
протоколът от съдебно заседание да й бъде изпратен на посочен ел. адрес.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПОСТЪПИЛИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД ,
гр. София, против решение № 260299/20.10.2020г., постановено по т.д. № 226
по описа за 2020г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която същото е
осъдено да заплати на Г. Ж. Г. от гр. Варна, сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от загубата на баба Т.Н.П. (поч. на 04.04.15г.) /погрешно
посочено във въззивната жалба - 23.07.14г./, в резултат на ПТП от 23.07.14г.,
причинено от Ж.В.В. при управление на лек автомобил „Ауди А7“, с рег. №
В5061НВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.17г. до
окончателното изплащане, както и дружеството е осъдено да заплати
разноски на ищцата и ДТ и разноски в полза на бюджета на съда в размер на
общо 2 921 лв. Счита се, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради
което се претендира неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените
искове като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на разноските
по делото за двете инстанции. Счита се, че решението е постановено в
противоречие с указанията по приложението на закона, дадени с ТР №
1/21.06.18г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга на лицата, които по
изключение са легитимирани да получат обезщетяване на вредите от смъртта
на свой близък, извън кръга на лицата, очертан с ППВС № 4/25.05.61г. и
ППВС № 5/24.09.69г. В тази връзка е цитирано и решение № 26/04.06.19г. по
т.д. № 1505/16г. на ТК, ІІ т.о., в което е дадено тълкуване на характера на
връзката между баба/дядо и техните внуци и при какви конкретни житейски
обстоятелства смъртта на единия легитимира другия да бъде обезщетен за
вредите от загубата на своя родственик. Счита се, че по конкретното дело
2
съдържанието на отношенията между ищцата и починалата баба, макар и да
са в основата на търпени от ищцата страдания, не надхвърля обичайните за
тази родствена връзка отношения и емоционална връзка, които да обосноват
уважаване на иска. В евентуалност се поддържа, че съдът е приложил
неправилно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне
размера на дължимото обезщетение, имайки предвид конкретните факти по
делото относно претърпени от ищцата вреди. Освен това се сочи, че
неправилно и необосновано съдът е приел, че в процесния случай е
неприложима нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, който определя
максимален размер на обезщетението от 5 000 лв. в настоящата хипотеза.
Наред с горното се поддържа, че съдът неправилно и в противоречие с
доказателствата по делото е определил приноса на пострадалата Т.П. само на
30%. Поддържа се, че този % на съпричиняване на вредите от пострадалата
следва да е преобладаващ или поне равен, доколкото ПТП би настъпило дори,
ако водачът Велев се е движил със скорост от 50 км/ч.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Г. Ж. Г. чрез адв. М. Г. от АК-София, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се, че по делото е било доказано
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейната
баба Т.П., поради което и търпи сериозни като продължителност и интензитет
болки и страдания от нейната смърт, поради което същите подлежат на
обезщетяване съгласно цитираното от въззивника ТР на ВКС. Счита се, че
съдът е приложил точно нормата на чл. 52 от ЗЗД, определяйки обезщетение
за неимуществените вреди на ищцата в размер на 50 000 лв. Споделят се
изводите на първоинстанционния съд относно неприложимостта на
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./.
Приетият от съд процент на съпричиняване от 30% също се счита за
съобразен с установените по делото обстоятелства и приноса на всеки един от
водачите за причиняването на процесното ПТП. Претендира се
потвърждаване на решението в обжалваната му част и на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществяващ
правната защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението не е обжалвано и влязло в сила в частта му, с която е
отхвърлен иска на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени
3
вреди за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.04.15г. до 10.02.17г.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
ПО СЪЩЕСТВО
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Препис от протокола от днешно съдебно заседание да се изпрати на
адв. Г. на посочения от нея електронен адрес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4