РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Пловдив , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330202782 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 38/11.02.2021 г. издадено
от Началник на Първо РУ при ОД МВР – гр. Пловдив, с което на СТ. Ф. М., с
ЕГН: **********, на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето
/ЗЗДетето/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание, моли съдът да отмени атакуваното накaзателно постановление като
неправилно и необосновано.
Въззиваемата страна – Първо РУ"Полиция" при ОД МВР – гр. Пловдив,
редовно уведомена, не изпраща представител. По съда е депозирана молба-
становище от страната, в която иска потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Свидетелят С. С. М. е син на жалбоподателя Ф. М.. Към януари месец
1
2021г. св. М. бил на 17 години и 9 месеца. На 03.01.2021г. св. М. се прибрал в
дома, който обитавал заедно с баща му в с. П., като към 22,00ч. си бил вкъщи.
Жалбоподателят легнал да спи, като тогава синът му решил да излезе тайно с
негови приятели. Излязъл около 01,30 – 2 ч на 04.01.2021г. от вкъщи, когато
баща му вече си бил легнал. Отишли с негови приятели и седнали на стълбите
на кметството в с. П., обл. П., ул.****. Сред тях имало и пълнолетно лице –
момиче, което се казвало М.. Около 02,45ч., по сигнал на кметът на селото,
видял, че група деца са се събрали и нарушавали спокойствието на живущите,
бил изпратен екип на фирма „Брадърс Секюрити“, който проверил лицата и
установил, че сред тях има непълнолетни лица, включително св. М..
Повикали полицаи, които снели самоличността на лицата и им казали да се
прибират по къщите. Впоследствие извикали жалбоподателя, заедно със св.
М. в Първо РУ при ОДМВР-Пловдив, където му бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава напълно от
събраните в процеса доказателства - показанията на свидетелите Д. и М.,
както и от справката, изготвена от С. С., приложена към административно-
наказателната преписка. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
достоверни, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Съдът обсъди и възможната заинтересованост на св. М., който се явява син на
жалбоподателя, но счете, че доколкото показанията му са както логични, така
и изцяло кореспондиращи с показанията на актосъставителя Д. и със
справката от С.С., няма причина да не бъдат кредитирани.
Предвид изложената фактическа обстановка настоящия състав счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в съответствие с чл.
46, ал. 1 от ЗЗДетето и с оглед Заповед № З-9715/30.11.2010г. Спазени са
законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Същевременно е налице съществено процесуално нарушение при
описването на мястото на извършване на деянието. В АУАН е записано,
че нарушението е извършено в с. Първенец, обл. Пловдив, ул. Съединение до
№ 74, като това място на извършване на нарушението се установи и в хода на
съдебното следствие от разпита на свидетелите. Обжалваното наказателно
постановление обаче е издадено за извършено нарушение в гр. Пловдив, на
ул. Съединение до № 74. Мястото на извършване на нарушението е основен
елемент при описанието на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и с описанието на което се гарантира правото на
защита на наказаното лице – чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН.
Несъответствието на посоченото в постановлението място на извършване на
нарушението с установеното в обективната действителност място
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
2
На следващо място, макар и да е било налице виновно поведение от
страна на жалбоподателя, който е следвало като родител да се увери, дали
действително, детето му не е на обществено място след 22 часа, в настоящия
случай са налице обстоятелства, които определят случая като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, според който за маловажни случаи на
административни нарушения, наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В конкретния случай е налице ниска степен на засягане на правилата по
Закона за закрила на детето, тъй като се установява, че непълнолетният син на
жалбоподателя не е бил сам, а заедно с други лица, включително сред тях е
имало и пълнолетно лице, макар и не такова, осигурено от жалбоподателя в
изпълнение на задължението му по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето. Освен това, синът
му е излязъл тайно, докато жалбоподателят е спял, което до някаква степен
смекчава вината на наказаното лице, тъй като в случая по-трудно би могъл да
се осъществи родителския контрол. Не се установява да са настъпили и
каквито и да било вредни последици. По делото не са ангажирани
доказателства за влезли в сила наказателни постановления за други
нарушения на жалбоподателя по този закон, което е индиция, че настоящото
такова е изолирана проява. Следва да се отчете и високата възраст на сина на
жалбоподателя – на 17 години и 9 месеца, тоест почти пълнолетен. При тези
обстоятелства дори минималното наказание глоба от 300 лв. би се явило
несъразмерно тежко, както на обществената опасност на деянието, така и на
дееца. За поправянето и превъзпитанието на извършителя е било напълно
достатъчно, за констатираното нарушение преценявайки обстоятелствата по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган да отчете неговата маловажност и да
предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно нарушение, ще
му бъде наложено наказание, а не да издава наказателно постановление, което
както вече се посочи е и незаконосъобразно поради неправилно описание на
мястото на извършване на нарушението.
С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следа да бъде отменено.
При този изход на спора, разноски са дължими в полза на
жалбоподателя, но той не е претендирал такива, нито са представени
доказателства за извършването им, поради което и не следва да бъдат
присъждани.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38/11.02.2021 г. издадено от
Началник на Първо РУ при ОД МВР – гр. Пловдив, с което на СТ. Ф. М., с
ЕГН: **********, на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето
3
/ЗЗДетето/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4