р е ш е н и е
№ /14.12.2020г.
гр. Плевен,14.12.2020г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Анелия Докузова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №580 по описа на
съда
за 2020г.,на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази следното:
В ИМ ищецът Б.Й.К. твърди ,че децата Б.Г.Д.,род.на
***г.и Г.Г.Д.,род.на ***г.са родени по време на брака между Г.М.Г. и Г.Д.П.,сключен
на 19.05.1999г. в с.*****, че бракът между тези страни е прекратен на основание
чл.50 СК с одобрено и утвърдено споразумение на осн.чл.51 СК на Никополски
РС по гр.брачно дело №8/2012г. Посочено
е,че родителските права върху децата Г.Д. и Б.Д. са предоставени на майката
,определена е съответната издръжка по 80 лв.за всяко дете,а семейното жилище е
предоставено на майката с децата. Ищецът твърди,че е биологичен баща на децата
,че живее на съпружески начала с Г.М.Г. повече от 15 години,че изцяло се грижи
за децата като им осигурява финансови средства,добри битови условия,
емоционална подкрепа и помощ в учебния процес.Посочено е,че децата физически
приличат на биологичния си баща,от малки се обръщат към него с „тати” и
знаят,че това е истинският им баща,когото обичат и уважават.Твърди се, че
ответникът Г.Д.П. също знае това обстоятелство,не се е противопоставял,не го е
оспорвал,не е полагал грижи за децата,не е плащал издръжка,като в населеното
място,в което живеят децата на всички е известно, че техен биологичен баща е
ищецът Б.К..Посочено е,че в актовете за раждане на двете деца с оглед презумцията на чл.61 ал.1 СК като техен баща е вписан ответникът Г.Д.П..Изложени са доводи,че към момента
в нашето законодателство не се урежда правото на биологичния баща да установи
биологичната си връзка с детето,родено от него като в чл.62 СК лимитативно са изброени страните,които могат да оспорват
бащинството,а сроковете са преклузивни и ищецът не е от тези страни.Посочено
е,че разпоредбата на чл.69 СК не предвижда възможност за лице,претендиращо да е
биологичен родител на дете,да установи
произхода на детето от себе си,но правото на зачитане на личния и семейния
живот е установено в чл.8 ,ал.1
ЕКПЧ.Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека един от
аспектите на правото на зачитане на личния живот е правото да се установи произход и биологична връзка с дете,а правото
на зачитане на семейния живот включва и
възможността да се развие връзка с детето и биологичния баща. Ищецът се
позовава и на нормата на чл.6 ал.1 от ЕКПЧ предоставяща право на достъп до
съд,т.е.право на съдебно производство за защита на гражданските права,съществуването
на което право не зависи от това дали защитата на съответното право е уредено в
националната правна система. Ищецът счита,че липсата на законодателна уредба и
на осигурена адекватна защита на правото
на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето,не води до
отпадане на установеното в чл.8 ал.1 ЕКПЧ право на личен живот,защитаващо важен
житейски и правен интерес ,както и на установеното в чл.6 ал.1 от ЕКПЧ право на
достъп до съд.В тази насока ищецът се позовава на определение №341/02.10.2017г.по
ч.гр.д.№3310/2017г.на ВКС,ІІІ г.о.,както и на практиката на ПОС,като посочва,че
в интерес на децата е установяването на истинския биологичен произход от
бащата,за който интерес съдът следи служебно.Твърди се,че децата се чувстват
добре,обгрижвани и обичани ,като бащините и фамилните им имена са непривични за
тях,тъй като знаят кой е истинският им баща. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение,с което да признае за установено,че Г.Д.П. ,вписан като баща
в актовете за раждане на децата,съгласно законната презумция на чл.61 СК не е биологичен баща на Б.Г.Д. ,род.на ***г.и на Г.Г.Д. ,род.на ***г.,
а биологичен баща на двете деца е ищецът Б.Й.К. .В съдебното заседание на
24.11.2020г. ищецът Б.К. лично и чрез своя пълномощник адвокат М.С. от ПАК
поддържа така предявените искове и моли съда да ги уважи,като имената на децата
бъдат променени на Б. Б.К. и Г. Б.К..
В едномесечния срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
непълнолетния ответник Г.Г.Д.,действащ лично и със съгласието на своята майка Г.М.Г.
,в който се признава предявения иск.Посочено е,че негов биологичен баща е Б.Й.К.,че
заедно с майка си Г.Г. и сестра си Б. живеят като семейство,в едно домакинство
и не познава лицето Г.Д.П.. Посочено е,че баща му Б.К. се грижи за него и за
сестра му Б.,че те двамата го обичат и уважават и знаят ,че той е техен рожден баща,че този
факт е познат и известен на всички негови съученици .В заключение моли съда да
уважи иска,като му бъде издаден нов акт за раждане ,в който като баща да бъде
посочен Б.Й.К. и да бъдат променени бащиното и фамилното му име.В съд.заседание
непълнолетното дете Г. със съгласието на майка си взема становище,че счита Б.К. за свой баща.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от малолетното дете Б.Г.Д. чрез нейната майка и законен
представител Г.Г., с който се признава иска и се посочва,че биологичен баща на
детето Б. е Б.Й.К. с когото майката живее на съпружески начала повече от 15
години,че детето Б. е привързано,обича и уважава баща си ,не познава вписания в
акта за раждане като баща Г.Д..В заключение моли съда да уважи иска,като
признае за установено,че биологичен баща на детето Б. е Б.Й.К.,като бъде
постановена промяна в бащиното и фамилното име на детето Б..
В едномесечния срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.Д.П.,чрез пълномощника му
адвокат В.И. от ПАК.В същия е взето становище,че искът е допустим и
основателен, като се признават всички факти и обстоятелства,посочени от ищеца Б.К..Посочено
е,че децата Б.Г.Д.,род.на ***г. и Г.Г.Д.,род.на ***г.са родени по време на
брака му с Г.М.Г.,сключен на 19.05.1999г.в с.*****. Твърди се,че през периода
на тяхното зачеване съпругата му Г.Г. е живяла на семейни начала с Б.К. и ответникът не е техен биологичен
баща,като посочва,че няма възражения срещу иска и обстоятелствата на които се
основава.Към отговора е представена нотариално заверена декларация от
25.07.2019г.,заверена от нотариус Ж.М. .В същата Г.П. е декларирал ,че не е
биологичен баща на родените по време на брака деца Г.Д. и Б.Д.,че с майката Г.М.
П. са във фактическа раздяла от началото на 2003г.,като по време на зачеването
на децата същата е съжителствала с друг мъж,а бракът им е прекратен през 2012г.В
съд.заседание на 24.11.2020г.ответникът чрез своя пълномощник адвокат В.И. от
ПАК взема становище,че исковете са основателни и следва да бъдат уважени,че децата
приемат Б.К. като свой биологичен баща и в техен интерес е последният да бъде
вписан като баща в актовете им за раждане.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответницата Г.М.Г.,с който се признава предявения
иск.Същата посочва,че баща на децата е Б.Й.К.,с когото тя живее в едно
домакинство повече от 15 години ,че в семейството им никога не е съществувал
спор и съмнение кой е истинският баща на децата Б. и Г.,като двамата заедно с Б.
се грижат за децата си,а същите са привързани към него,обичат го и го
уважават.Твърди се,че бившият й съпруг Г.П. също знае за връзката й с Б.К.,че
децата са от него,като последният не е полагал грижи за децата,нито някога е
плащал издръжка.В заключение моли съда да уважи иска като признае за
установено,че Б.Й.К. е биологичен баща на децата,а не вписаният в актовете им
за раждане Г.Д.П..Това становище се поддържа от ответницата и в съдебното
заседание на 24.11.2020г.,на което бе даден ход по същество.
За заинтересованата
страна ДСП,отдел“Закрила на детето“гр.Никопол не се е явил представител в
съдебното заседание на 24.11.2020г.Изготвен е социален доклад.
Окръжният съд като прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Така предявените обективно съединени искове са
допустими с оглед позоваването на чл.8,§1 от ЕКЗПЧОС,независимо,че по
националното ни законодателство,респ.съгласно СК ищецът не е активно
легитимиран да води тези искове,след като децата са с установен произход от
своя баща.В съдебната практика –определение на ВКС,ІІІ г.о. №341 от 02.10.
2017г.по ч.гр.д. №3310/ 2017г.,на което се позовава ищецът в ИМ ,е възприето
становището,че правото на зачитане на личния и семейния живот е установено в чл.8 ал.1 от Конвенцията,а
според практиката на ЕСПЧ в решения по чл.8 ЕКПЧ,един от аспектите на правото
на зачитане на личния живот е правото да
се установи произход и биологична връзка
с дете.Правото на зачитане на семейния живот включва и възможността да се
развие връзка между детето и биологичния му баща,а от друга страна нормата на
чл.6 ал.1 от конвенцията предоставя право на достъп до съд ,т.е право на защита
на граждански права,съществуването на което право не зависи от това дали
защитата на съответното право е уредена
от националната правна система.ВКС приема,че лицето,претендиращо да е
носител на установено в чл.8 ал.1 ЕКПЧ право ,което не е осигурено и защитено
от българското законодателство,би могло да се позове пред българския съд
директно на това право и да иска защита на същото.В този смисъл е и определение на ВКС №276 от 14.06.2019г.по
ч.гр.д.№1463/2019г.,с което е отменено определение на ВТАС,с което е потвърдено
определение на Плевенски ОС за прекратяване производството по
гр.д.№52/2019г.поради недопустимост на предявени идентични искове.В цитираното
второ определение на ВКС е
прието,че при установен чрез акта за
раждане, чрез презумцията по чл.61 ал.1 СК или чрез извършено припознаване
произход на едно дете от бащата, лицето,което претендира,че то ,а не вписаният
като баща е негов биологичен родител ,може като се позове на чл.8 ,§1 ЕКЗПЧОС
да предяви в обективно съединяване иск за оспорване на бащинството и иск за
установяване произхода от себе си,въпреки липсата на чисто вътрешна национална
правна уредба,която да му признава легитимация. ВКС е приел ,че Конвенцията
/ЕКЗПЧОС/като международен по своя произход акт,ратифициран от РБ ,е не просто
част от вътрешния правен порядък,а е с ранг над националния закон и се прилага
винаги,когато национален закон , вкл.чрез липсата на уредба,му противоречи ,
като практиката на ЕСПЧ по Конвенцията е обвързваща националните
правораздавателни органи.
Съобразно горепосочената
съдебна практика на ВКС ,Окръжният съд
приема,че така предявените искове са допустими. В този смисъл е и
изготвения проекто-доклад по делото,съгласно определение на ПОС №260197/20.10. 2020г.,
приет за окончателен в съд.заседание на 24.11.2020г.,по който страните не са
направили възражения.
Безспорно между страните е,че ответниците Г.М.Г.
с предишно фамилно име П. и Г.Д.П. са бивши съпрузи ,като със споразумение по
чл.51 СК,утвърдено от НРС в съдебно заседание на 22.01.2013г.по брачно дело №8/2012г.,бракът
им е прекратен по взаимно съгласие.С утвърденото споразумение родителските
права върху родените от брака четири деца М. Д.,М. Д. ,Г.Д. и Б.Д. са предоставени за
упражняване от майката,а бащата Г.П. е
осъден да заплаща издръжка за всяко едно от децата в размер на 80лв.
Няма спор,че двете деца Г.Г.Д.
и Б.Г.Д. са родени по време на брака на съпрузите,съответно Г. е род.на ***г.,а
Б. е род.на ***г.Съгласно актовете им за раждане и с оглед презумцията на чл.61
ал.1 СК съпругът на майката Г.Д.П. е вписан като техен баща.
Детето Г. към настоящия момент е
непълнолетно,навършило е 14 години,през настоящата учебна година ученик е в
VІІІ-ми клас в спортното училище в гр.Плевен.Детето Б. е навършило 12 години и
през тази учебна година е ученичка в VІ-ти клас в ОУ”Х.Б. ”с.*****.
Спорни в настоящото производство са въпросите оборена ли е презумцията на
чл.61 ал.1 СК,ответникът Г.П., вписан като баща в актовете за раждане на децата
Б. и Г. ,родени по време на брака му с тяхната майка,явява ли се техен биологичен
,оборен ли е така установеният произход на децата от бащата,явява ли се ищецът Б.К.
биологичен баща на децата.
На основание чл.15 ал.1 от Закона за закрила на детето и двете деца ,които
са навършили 10 години бяха изслушани от съда.Детето Б. ***,ученичка е в VІ-ти
клас,живее с мама и тати,а татко й се казва Б.,като откакто се помни казва
„татко на Б.,познава Г.,***.Непълнолетният
Г. заяви,че е на 14 години,VІІІ-ми клас в спортното училище в гр.Плевен,живее в
с.***** с майка си ,Б. и сестра си като възприема Б. като свой баща.Същият
посочи,че познава Г.,но не е ходил в дома му и последният не му е давал
издръжка и не му е купувал нищо.
В дадените от ответницата Г.Г. обяснения, същата посочва,че
от 2005г.,вече 15 години живее с Б. на съпружески начала,като не са сключвали
граждански брак,че когато е заченала с първото дете,е била в брак с Г.,но
последният е отсъствал от с.*****.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства са събрани и гласни
доказателства.От показанията на свидетеля А.Г.Д> се установява,че Б. и Г. ***,в къщата на
бащата на Г. и имат две деца Г. и Б.,които живеят при тях.Същият посочва,че в
селото се говори,че тези две деца са от Б.,че децата си имат самостоятелни
стаи,ходят на училище,а Г. от тази година учи в спортното училище в Плевен,а Б.
***.Свидетелят твърди,че децата се обръщат към Б. с „тате” и искат да носят
фамилното и бащиното име на своя баща.Същият установява,че познава Г.П.,който
преди е работил в София,както и в Германия,че Г. никога не е живяла с него в София,а тя и Б.
се занимават със животновъдство.
Свидетелят В.Ц.А. депозира
показания,че Б. ***,а децата им са Б. и Г.,като Г. е кръстен на майка си,а Б. е
кръстена на баща си Б..Същият посочва ,че Г. не се е грижил за тези деца и не е
имал никакви претенции към тях,че преди години е работил в София.Свидетелят
твърди,че Б. и Г. живеят заедно от 15-16 години и двамата се грижат за децата
си,децата имат самостоятелни стаи и се обръщат към Б. с „тате”,като
посочва,че Б. и Г. заедно отглеждат
животни и никога не е имало спор между Г. и Б. за децата.
В този смисъл са и показанията на свидетеля В.В.П. ,който установява,че Б.
и Г. имат две деца,Г. и Б., като момчето е кръстено на майка си,а момичето на баща
си Б.. Свидетелят посочва,че познава Г.П.,***,но не живее постоянно там,дълги
години е работил в София,а Г. не е била с него в София. Същият твърди,че децата
се обръщат към Б. с „тати”,че е посещавал дома ,където живеят Б. и Г.,като
двамата живеят заедно от около 15 години и откакто са се родили децата ,те
двамата се грижат за тях.
Съгласно изготвения социален доклад от ДСП-ОЗД гр.Никопол децата Г.Д. и Б.Д.
се отглеждат в семейната среда на родителите си Г.Г. *** като всички живеят в
жилище,собственост на дядото по майчина линия.Отразено е,че жилището се състои
от основна и допълнителна постройка,които се намират в добро техническо
състояние ,като в основната постройка са разположени 4 спални и голям коридор,а
в допълнителната постройка е разположена модерно обзаведена кухня,банята и
тоалетната се намират в странична
постройка. Според доклада децата имат самостоятелни стаи,осигурени са им лични
вещи, съобразно възрастта и пола им.И двете деца сочат като свои родители Г.Г.
и Б.К.,като изявяват желание да носят имената на Б.К..
Направените от ответниците признания на релевантните за спора
обстоятелства,кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства. В
хода на съдебното дирене по безспорен начин се установи,че повече от 15
години,от 2005г.до момента Б.К. и майката на децата Г.Г. живеят заедно,на
съпружески начала и съвместно се грижат и отглеждат децата си Г. и Б..И двете
деца възприемат ищеца като свой баща,обръщат се към него с”тати”,имат изградена
емоционална връзка на любов и привързаност.Установено бе,че децата никога не са
живели заедно в едно домакинство с Г.П. ,вписан като баща в актовете им за раждане,който е бивш съпруг
на майка им,съответно последният не е имал никакви взаимоотношения с тези
деца,не е полагал грижи по отглеждането и възпитанието им ,не е заплащал
издръжка.Разпитаните по делото свидетели също установяват,че между Г. и Б. също
никога не е имало спор относно това ,че именно Б. е баща на децата. Вписаният
като баща Г.П. също не оспорва факта,че не е биологичен баща на децата,че с
бившата му съпруга са във фактическа раздяла от 2003г.,като през този период тя
е съжителствала с друг мъж.Оборена е презумцията за бащинство ,съгласно чл.61 ал.1 СК,като събраните по делото
доказателства обуславят извода,че по време на вероятния период на зачеване на
децата ,майката е била в интимни отношения с ищеца Б.К.,с когото са живеели
заедно,а не със съпруга си Г.П..Предявените искове по чл.8 ,§1 от ЕКЗПЧОС във
вр.с чл.62 и чл.69 СК са основателни,доказани и следва да бъдат уважени,като се
признае за установено ,че Г.Д.П., вписан като баща в актовете за раждане на децата Г.Д. и Б.Д. не е биологичен
баща на децата.Следва да се признае за установено,че биологичен баща на децата Г.,род.на
***г.от майка Г.М. П. и Б.,род.на ***г.от майка Г. П. е ищецът Б.Й.К.. Уважаването на исковете по чл.69 СК за установяване
произхода на децата от техния баща ,обуславя промяна в бащиното и фамилното име
на децата по правилата на ЗГР,съответно
от Г.Г.Д. на Г. Б.К. и от Б.Г.Д. на Б. Б.К. .
Съгласно чл.70 СК когато съдът уважи исковете по чл.68 и чл.69, той служебно постановява при кого
от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права,
режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата
издръжка, като се прилага съответно
чл.59.С оглед
безспорните данни по делото,че майката Г.Г. и биологичният баща на децата Б.К. живеят заедно като семейство и съвместно
полагат грижи за отглеждането и възпитанието на децата си от раждането им до
момента , съдът намира,че не следва да се произнася по въпросите за упражняването на род.права,за режима на
лични отношения на децата с родителите и
за издръжката. Разпоредбата на чл.70 СК препраща към нормата на чл.59 СК, която
урежда отношенията между съпрузите при
развод във връзка с отглеждането и възпитанието
на родените от брака, ненавършили
пълнолетие деца.При тълкуване нормата на чл.70 СК се налага извода,че
съдът има служебно задължение да се произнесе за род.права,личните отношения и
издръжката ,в хипотезата,когато по съдебен ред е установен произхода на детето
от неговия баща,уважен е иска по чл.69 СК,но бащата и майката не живеят заедно
и не полагат съвместни грижи за детето.По този начин законодателят дава
възможност едновременно с установяване на произхода на детето от неговия баща,
да бъдат уредени и отношенията между родителите по отглеждането и възпитанието
на детето ,както и размера на дължимата издръжка.Конкретната хипотеза е точно
обратната.При положение,че родителите
живеят заедно и съвместно полагат грижи
за отглеждането и възпитанието на децата
си,не е необходимо съдът да се произнася
по тези въпроси.
След влизане в сила на решението , препис от същото следва да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Плевен за вписване на
промяна в актовете за раждане на двете деца, като бъде заличен вписаният баща Г.Д.П.,
като баща на децата да бъде вписан Б.Й.К.,както
и да се впише промяна в бащиното и фамилното име на децата, съответно от Г.Г.Д.
на Г. Б.К. и от Б.Г.Д. на Б. Б.К. .
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.8,§1 от
ЕКЗПЧОС във вр.с чл.62 СК ,че Г.Д.П. ***
, вписан като баща на детето Г.Г.Д.,ЕГН ********** в акт за раждане №1123/11.07.2006г.,изд.от
Община Плевен ,бивш съпруг на майката НЕ
Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на детето Г.Г.Д.,ЕГН **********,род.на ***г.в гр.Плевен от
майка Г.М. П. , ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.8,§1 от
ЕКЗПЧОС във вр.с чл.69 СК ,че Б.Й.К. ,ЕГН ********** *** Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на детето Г.Г.Д., ЕГН **********,род.на ***г.в
гр.Плевен от майка Г.М. П. , ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.8,§1 от
ЕКЗПЧОС във вр.с чл.62 СК ,че Г.Д.П. ***
, вписан като баща на детето Б.Г.Д.,ЕГН ********** в акт за раждане №1951/06.10.2008г.,изд.от
Община Плевен,бивш съпруг на майката НЕ Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на детето Б.Г.Д., ЕГН
********** ,род.на ***г.в гр.Плевен от
майка Г.М. П. , ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.8,§1 от
ЕКЗПЧОС във вр.с чл.69 СК ,че Б.Й.К. ,ЕГН ********** *** Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на детето Б.Г.Д., ЕГН ********** ,род.на ***г. в
гр.Плевен от майка Г.М. П. , ЕГН **********.
Длъжностното лице по гражданското състояние при Община Плевен ДА ИЗВЪРШИ промяна в акт за
раждане № 1123 от 11.07.2006г. на детето Г.Г.Д., ЕГН ********** ,както и в акт
за раждане №1951 от 06.10.2008г.на детето Б.Г.Д. ,ЕГН **********, като бъде
заличен вписаният баща Г.Д.П.,ЕГН ********** ,като баща на децата да бъде вписан
Б.Й.К. ,ЕГН **********,както и да се впише промяна в бащиното и фамилното име на децата,съответно от Г.Г.Д. на Г. Б.К. и от Б.Г.Д. на Б. Б.К. .
Препис от решението след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на длъжностното лице по
гражданското състояние при Община Плевен
за вписване на промените в актовете за раждане на децата Г. и Б..
решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
сраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: