РЕШЕНИЕ  № 1403

 

гр. Бургас, 04.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията П. Атанасов гр. д. № 8728/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на непълнолетното дете К. И.С., род. на *** ***, подадена със съгласие на бащата-законен попечител И.В.С., с която претендира осъждане на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да му заплати сума в размер от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, физически и емоционален дискофорт, претърпени от ищеца в качеството му на пътник в л. а. „БМВ“, рег. № ******, при ПТП от 25.02.2018 год., настъпило до Гробищен парк на гр. Бургас, и 453,33 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 6000 лева за периода 25.02.-23.11.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 23.11.2018 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Акцесорният иск е уточнен с писмена молба от 03.04.2019 год.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 477 и чл. 493, КЗ; чл. 86, ЗЗД.

Ответното АД оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски.

ДСП-Бургас не изразява становище по делото, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от доказателствата по делото, на 25.02.2018 год. в гр. Бургас, до Гробищен парк, е възникнало самостоятелно ПТП с л. а. „БМВ“, рег. № *****, управлявано от В. К. С., което е излязло от пътното платно и се е блъснало в крайпътно дърво. Пътник в описания автомобил в момента на инцидента е бил и ищецът К. С., който е претърпял контузия на торса и е бил настанен в хирургично отделение, без опасност за живота. Към момента на процесното ПТП, за водача на лекия автомобил е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното АД – Полица № BG/22/117000678887. Ищецът твърди, че вследствие от увреждането е претърпял неимуществени вреди – болки, физически, психически и емоционални страдания, които не са отшумели и понастоящем.

По делото е разпитан свид. К. П., която сочи, че след инцидента ищецът изпитвал силни болки в дясната част на главата, в дясната ръка и рамо, както и в областта на ребрата; не можел да си поема въздух и се притеснявал много за майка си, която също пострадала в процесното ПТП. Свидетелят твърди, че след увреждането ищецът спрял да спортува, заради болките в дясната ръка, и се страхувал да пътува с кола.

По делото е прието експертно медицинско заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че установените травматични увреждания на ищеца са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, те отшумяват за период от около 20 дни.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за основателен, но частично доказан по размер. Нормата на чл. 477, ал. 1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за репариране на имуществените и неимуществените вреди, нанесени на трети лица при използване на притежавано от застрахованото лице МПС. В настоящия казус е безспорно установен фактът на застраховане при ответника на отговорността на В. С., в качеството на водач на л. а. „БМВ“, рег. № ****. По делото е установен и фактът, че ищецът е бил пътник в автомобила при процесния инцидент – съгл. констативния протокол от 25.02.2018 год. и показанията на свид. В. С., но е недоказано твърдението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносни резултат от страна на ответника. От показанията на свид. С. се установява, че ищецът е пътувал с поставен предпазен колан, поради което, при липсата на други доказателства, не може да се установи посоченото лице да е допринесло за настъпване на щетата. В разглеждания казус деликтната отговорност на водача на лекия автомобил е покрита от застрахователя-ответник, съгласно предмета на задължителната застраховка – 98-2010-І ТО на ВКС, който отговаря на претърпените от третото лице (ищеца) вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, последица от ПТП от 25.02.2018 год., съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 52, ЗЗД и чл. 162, ГПК, въвеждащи критерия на справедливостта (213-2000-ВКС). Медицинската експертиза, неоспорена от страните, сочи, че ищецът С. е претърпял болки и страдания вследствие мекотъканните травматични увреждания; в тази насока са и показанията на свидетеля К. П., която има преки впечатления от продължителния процес на възстановяване на ищеца. Съдът счита, че физическата травма на ищеца, която е пряка последица от процесното ПТП, е повлияла негативно върху нормалното му ежедневие на физически и психически здрав човек; в резултат от произшествието ищецът е бил настанен за неколкодневно болнично лечение, което е продължило и в домашни условия, при продължителни болки, т. е. последиците не могат да бъдат приети за незначителни. След преустановяване на престоя в болницата, животът на ищеца не е бил възстановен в пълния му нормален обем – налице са неблагоприятни фактори, свързани с избягване на спортна активност, както и на често пътуване с автомобил. Съдът се съобразява и с приетото медицинско заключение, според което липсват данни за настъпили усложнения от травматичното увреждане, болките от които са отшумели и е налице пълно възстановяване физиката на ищеца. При съвкупното разглеждане на тези обстоятелства съдът приема, че травмите от процесното ПТП не са тежки, те са рефлектирали в не твърде продължителен, но осезателен физически и емоционален дискомфорт, които са засегнали нормалното физическо и психическо състояние на К. С. (248-2018-І ТО на ВКС и 227-2018-ІІ ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК; 104-2014-І ТО, 88-2014-ІІ ТО на ВКС). Изложеното мотивира съда да приеме, че справедливото по размер обезщетение възлиза на 2000 лева, то представлява адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, на причинените му за изминало време психически и физически дискомфорт. За посочената сума главният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.11.2018 год., а отхвърлен за горницата до претендираното обезщетение от 6000 лева, както и за законната лихва за забава върху тази горница.

Съдът намира за доказан по основание и акцесорния иск за обезщетение за забава. Датата на дължимостта му се определя от разпоредбата на чл. 497, ал. 1, КЗ. Видно от представеното заявление на ищеца – л. 6 по описа на делото, претенцията на увреденото лице, с писмените приложения към нея, е предявена пред ответника-застраховател на 28.05.2018 год., и няма данни ответното дружество да е отправило искане за представяне на допълнителни доказателства – по реда на чл. 106, ал. 3, КЗ. Предвид изложеното, ответникът-АД дължи обезщетение за забава, считано от по-ранната дата – от 19.06.2018 год., т. е. след изтичане на 15-те работни дни, съгл. чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ. Предвид липсата на данни за размера на иска, в изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно обезщетението за забава, което възлиза на 87,23 лева, т. е. акцесорната претенция следва да бъде частично уважена, а отхвърлена за горницата й до 453,33 лева, както и за присъждането й за периода 25.02.-18.06.2018 год.

Уважаването на исковете налага осъждане на ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в общ минимален размер от 576,11 лева, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 и ал. 2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 8 от Наредба № 1/2004 год.

Частичната основателност на предявените искове налага уважаване молбата на ответника за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 176 лева, които са част от платения депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 3, ГПК). Към посочената сума съдът не включва дължимо адвокатско възнаграждение, тъй като делото не съдържа доказателства за такъв разход, направен от ответника.

В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6, ГПК, предвид частичното уважаване на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на БсРС държавна такса и разноски в общ размер от 280 лева.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на непълнолетното дете К. И.С., ЕГН **********, действащо със съгласие на бащата-законен попечител И.В.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сума в размер от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, емоционален и физически дискомфорт, претърпени от ищеца в качеството му на пътник в л. а. „БМВ“, рег. № *****, при ПТП от 25.02.2018 год., настъпило до Гробищен парк на гр. Бургас, както и сумата от 87,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2000 лева за периода 19.06.-22.11.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 2000 лева, начиная от подаване на исковата молба – 23.11.2018 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 2000 лева до 6000 лева, акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иска за обезщетение за забава – в частите му за горницата над 87,23 лева до 453,33 лева, както и за присъждане на обезщетението за периода 25.02.-18.06.2018 год.

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв. П.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, офис № 6, адвокатско възнаграждение в размер от 576,11 лева.

 

ОСЪЖДА К. И.С., ЕГН **********, действащ със съгласие на бащата-законен попечител И.В.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, деловодни разноски в размер от 176 лева.

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса и разноски в размер от 280 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

СА