Мотиви
към Присъда № 260071 от 18.03.2021 г. , постановена по НОХД № 6749/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, НО, ПЕТИ СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т.К.А.,
ЕГН: ********** за това, че на 15.06.2020
г. в гр. Пловдив е нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората, със Заповед РД-01-271/19.05.2020 г. и Заповед №
РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България
във връзка с обявената с Решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020 г.
извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната /Република България/, като лице по т. 2 и т. 10 от Заповед
РД-01-271/19.05.2020 г. и Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на
Здравеопазването на Република България, поставено под карантина с Предписание
за изолация в домашни условия с изх. № ЗП 02-33/ 12.06.2020 г. на Директор РЗИ
– Пловдив, връчено на 12.06.2020 г., не е изпълнила задължението си да не
напуска дома си, където е посочила, че ще пребивава, а именно: гр. ***, за
посочения в предписанието срок, считано до 24.06.2020 година, като деянието е
извършено по време на пандемия от COVID-19, свързано със смъртни случаи - престъпление
по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Пловдив поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че в хода на съдебното следствие са
събрани достатъчно даказателстна, от които по безспорен и категоричен начин се установява
авторството на престъплението и вината на подсъдимата А., поради което пледира за постановяването
на осъдителна присъда. По отношение индивидуализацията на наказанието, представителят на
държавното обвинение сочи, че на подсъдимата следва да се определи и наложи наказание
пробация за срок от една година.
Защитникът на подсъдимата – адв. Д. аргументира тезата за
малозначителност на инкриминираното деяния, като моли в случай на постановяване
на осъдителна присъда на подзащитната му да й бъде наложено минимално
наказание.
Подсъдимата А. в хода на
съдебното следствие отказва да дава обяснения. В рамките на предоставената й възможност за лична
защита, поддържа казаното от своя защитник. Посочва, че на инкриминираната дата
действително е напуснала дома си, но това било защото изпитала силен стрес от
новината, че майка й е починала и почувствала нужда да си вземе кафе. В последната
си дума посочва, че разчита на съда.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Т.К.А., е
родена на *** ***, настоящ адрес ***, ***, българско гражданство, омъжена,
основно образование, неосъждана, пенсионер, ЕГН: **********.***, Централен Китай, бил идентифициран
нов щам на коронавирус, наречен SARS-CoV-2, причиняващ заболяването COVID – 19.
Това става, след като без ясни причини през месец декември 2019 година хора
развиват пневмония, която не се повлиява от известните методи за лечение.
На 11.03.2020 година на пресконференция в град Женева,
Швейцария Директорът на Световната здравна организация (СЗО) обявил епидемията
от COVID – 19 за пандемия, поради регистрирани случаи на заразени с новия щам
на коронавируса в 114 държави.
Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както
и установяване на доказани заболели лица на територията на Република България,
по предложение на Министерския съвет и на основание чл.
84, т. 12 от Конституцията на Република България Народното събрание обявило извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020 г. Срокът на извънредното положение на 03.04.2020 г. бил удължен до
13 май 2020 година. Решението бил прието от 44-то Народно събрание на 13 март
2020 г., подпечатано с официалния печат на Народното събрание и обнародвано в
Държавен вестник бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г. С Решението е възложено
на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие
с чл. 57, ал. 3 от Конституцията
на Република България.
С
решение № 325 от14.05.2020
г. Министерски съвет па Р. България обявил извънредна епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID – 19 и съществуваща
непосредствена опасност и живота и здравето па гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.
С цел опазване живот и здравето на българските граждани и съобразена с вътрешното законодателство била
създадена opганизация за предприемане на редица мерки, в това число и на
карантиниране/ изолация в домашни условия
на лица с потвърдени
случаи на COVID 19 ''Ковид-19."'. Тези мерки били
предприети в синхрон с нормите на чл. 61 от Закона за
здравето.
На основание горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от епидемична обстановка, свързана
е разпространението на COVID- 19 /Ковид-19/ на
територията на страната, Министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед № РД-01-271 от
19.05.2020 г. В т. 2 от тази заповед било указано, че на задължителна изолация и/
или лечение в домашни условия за период от 28 дни от датата на потвърдителното
лабораторно изследване подлежат следните потвърдени случаи на COV1D – 19, а именно съгласно б. а/
заразоносители/ асимптоматични лица. Съгласно т. 10 от същата заповед всички лица /тези по т. 2/, поставени под карантина - задължителна изолация в домашни условия, са длъжни да не
напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок. Със Заповед №
РД-01-333/ 12.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България била отменена Заповед № РД-01 - 271/19.05.2020г. /т. 22/ и срокът на карантината
– задължителна изолация и/ или лечение в
домашни условия бил установен на период oт 14 дни за потвърдените случаи на COVID - 19 /Ковид-19/. В т. 10 мерките за спазване на карантина били идентични е тези в
предходната отменена заповед.
Подсъдимата
А. на 11.06.2020 г. в Лаборатория по вирусология с дейност диагностика на Ковид-19
при УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив предоставила проба за
определяне на РНК на SARS
CoV – 2 чре3 PCR /полимеразна
верижна реакция/. Пробата
била положителна. Въз основа на получения резултат от пробата и в изпълнение на
горепосочената заповед № РД -01-271/19.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването
било издадено от Директора на РЗИ Пловдив предписание за поставяне под
карантина / изолация в домашни условия/ е изх. № ЗП- 02 - 33 от 12.06.2020г. на подсъдимата А. за срок от 28 дни –
от 11.06.2020 г. до 08.07.2020 г. включително, която да бъде изпълнявана на адрес град Пловдив. ул. ***. Предписанието
било връчено лично на подсъдимата А. на 12.06.2020г. Тъй като със Заповед №
РД-01-333/12.06.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България била отменена Заповед № РД
-01-271/ 19.05.2020 г. и срокът на карантината - задължителна изолация и/или
лечение в домашни условия бил установен за период от 14 дни за потвърдените случаи
на Ковид -19, то срокът на карантината на подсъдимата А. бил съответно намален
до 24.06.2020 г. включително.
Подсъдимата А.
се прибрала на адреса си в гр. ***, който изрично посочила, за спазване на
предписаните й мерки.
На
15.06.2020 г. свидетелите А.Д. и И.З. полицейски служители при 04 РУ
към ОДМВР Пловдив следвало да извършат проверка по списък на лица поставени под
карантина, между които и подсъдимата Т.А.. Те се отправили към адреса на
подсъдимата. На посочената дата, около
16,45 часа, на ул. *** полицейските служители почукали многократно на вратата,
но никой не се показал или отговорил. Полицейските служители подали звуков
сигнал с автомобила, но също без резултат. Преминаващи граждани попитали
полицейските служители кого търсят и като разбрали, че търсят подсъдимата А. същите
казали, че тя била на кафе в квартала. След около 2 – 3 минути но улицата се
появила обвиняемата А., която не носела лични предпазни средства – маска и
ръкавици. На въпрос на полицейските служители защо е напуснала дома си,
подсъдимата отговорила, че искала да пийне кафе и да си купи цигари. Полицаите
информирали А., че не следва да напуска жилището си и съобщили за установеното
на ОДЧ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включващи показанията на свидетелите А.Д. и И.З.
/включително и тези, дадени в хода на досъдебното производство, пред орган на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал. 4 НПК /, както и Копие на предписание за поставяне под карантина с изх. №
ЗП – 02 – 33/ 12.06.2020г., списък за проверка на лица поставени под карантина, Заверено копие от резултата на пробата за Ковид
19 на подсъдимата А., изготвена в Лаборатория по вирусология с дейност
диагностика на Ковид – 19 при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, град Пловдив, справка за съдимост, характеристична справка и другите събрани и
приобщени по надлежния ред писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели в цялост. Същите са непротиворечиви, последователни и взаимно
допълващи се, като по начина на депозиране съдът не се усъмни в тяхната
достоверност. Двамата свидетели излагат обстоятелства, на които лично са били
очевидци. Същите въпреки че са служители на МВР, не са извършвали действия по разследването
и не попадат в изключенията по чл. 118, ал. 1 от НПК, за лица които не могат да бъдат свидетели, а съгласно
еднопосочната съдебна практика могат да депозират показания в досъдебна и
съдебна фаза за обстоятелства станали им известни във връзка с изпълнението на
възложените им полицейски функции доколкото не участват в наказателното
производство в друго качество. Показанията им са последователни като не се
установяват съществени противоречия или празноти, които да будят съмнение
относно достоверността им. Не се установиха мотиви или зависимости на
свидетелите, които биха повлияли на истинността на показанията.
Коментираните по – горе свидетелски показания на полицейските служители
хармонично си кореспондират с приобщените по надлежния ред и подробно описани
по - горе писмени доказателства. Последните съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са изготвени и изхождат от органи, с надлежна легитимация за тяхното
съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи
обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.
С оглед на това съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като напуснала дома си, където й е било предписано да е под карантина,
подсъдимата А. е нарушила мерките по т. 10 от Заповед № РД-01-271/ 19.05.2020г. и Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, съгласно които всички лица, поставени под карантина – задължителна изолация в домашни условия са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в
което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок, който в
случая първоначално бил 28 дни,
а в последствие 14 дни – до 24.06.2020 г.
Действайки по гореизложения
начин подсъдимиата А. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като 15.06.2020 г. в гр. Пловдив е нарушила мерки,
издадени против разпространението на заразна болест по хората, със Заповед
РД-01-271/19.05.2020 г. и Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България във връзка с обявената с Решение № 325
на Министерски съвет от 14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната /Република България/,
като лице по т. 2 и т. 10 от Заповед РД-01-271/19.05.2020 г. и Заповед №
РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на Здравеопазването на Република България,
поставено под карантина с Предписание за изолация в домашни условия с изх. № ЗП
02-33/ 12.06.2020 г. на Директор РЗИ – Пловдив, връчено на 12.06.2020 г., не е
изпълнила задължението си да не напуска дома си, където е посочила, че ще
пребивава, а именно: гр. ***, за посочения в предписанието срок, считано до
24.06.2020 година, като деянието е извършено по време на пандемия от COVID-19, свързано със
смъртни случаи.
Налице са всички елементи от обективна и субективна
страна на престъплението.
Безспорно установено е, че подсъдимата А. се е намирала извън мястото за карантиниране, посочено във връченото й предписание, а именно
извън дома си на адрес гр. Пловдив, ул. "Струма“
№ 25. Същата е била поставена под задължителна карантина с връченото й предписание с изх. № ЗП – 02 – 33/12.06.2020 г. издадено от Директора на
РЗИ. Това изпълва конкретния фактически
състав на престъплението от обективна страна. В предявеното обвинение и
респективно внесения обвинителен акт правилно са посочени релевантните норми на
законови и административни актове, които да обвържат наказателната отговорност
на лицето. Нормата на чл. 355, ал. 2 от НК е правилно изпълнена със съдържание.
За пълнота на изложението, а и с
оглед наведените от страна на защитата възражения за недействителност на
издадените от министъра на здравеопазването заповеди, съдът държи да отбележи
следното:
Нормата на основния състав на
престъплението по чл. 355, ал. 1 от НК е бланкетна, като препраща само
към конкретни, действащи, правни актове, с които са въведени правила или мерки
със специално предназначение – против разпространението или появяването на
заразна болест по хората. В този смисъл осъществяването от
съда на тълкуване и съпоставка между отделните редакции на чл. 61, ал. 1 и 2 от Закона за здравето би излязло извън компетентностите му за решаване на наказателното дело,
защото по същество представляват оспорване на издадените от министъра на
здравеопазването заповеди като общ административен акт, което е в
компетентностите на друг орган. Предмет на
наказателното производство не е отмяната на конкретни заповеди на министъра, а
установяването на общественоопасно деяние и неговото авторство, както и
санкционирането на виновния извършител. /В този смисъл - Решение № 193 от 13.01.2021 г.
на ВКС по н. д. № 806/2020 г., II н. о., НК/.
По отношение на субективната страна. Съдът
намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Същото е
формално престъпление и не е нужно настъпването на конкретен престъпен
съставомерен резултат, за да се реализира наказателната отговорност на подсъдимата. С факта на напускане на
мястото за карантиниране същата е пристъпила въведената мярка против разпространяването на заразна
болест по хората. Подсъдимата е разбирала обществено опасния характер на извършеното и е
предвиждала и искала настъпването на последиците, които в конкретния случай
се свеждат до напускане на жилището, където е следвало да пребивава.
Поради наведените аргументи за липса на
субективния елемент от престъплението, съдът намира следното: Подсъдимата е лице с основно образование, грамотна. Същата е получила лично предписание за
поставяне под карантина с посочен конкретен адрес и срок. В предписанието е
посочен, както административния акт пряко отнасящ се до поставянето й в това правно и фактическо
положение, така и текстът, по който евентуално ще й бъде търсена наказателна
отговорност. Същевременно, в
семейството й не е била единствено болна тя, но така също и нейната майка,
която е починала в деня на инкриминираното деяние. Всички тези факти изключват възможността с интелектуалния капацитет на
подсъдимата, същата да не е разбрала целта и условията на поставянето под карантина. Напълно
съзнавайки, че нарушава взетата спрямо нея мярка против разпространението на неизвестната нова
болест Ковид 19, тя е напуснала адреса, на който е пребивавала и е била карантинирана.
Съдът следва да обсъди и аргумента въведен с
възражението за наличието на малозначителност на деянието, а именно явна
незначителност на обществената опасност.
Съдът намира, че такава характеристика на деянието
не е налице. Подсъдимата, не само че е напуснала адреса, на който е следвало да изпълнява карантината, но е направила това, отивайки в намиращото се в
квартала „Хаджихасан“ махала кафе, представляващо малка стаичка в къща. А. не е била в дома си в 16,45 часа, когато
на място са отишли двамата свидетели по делото, за да направят проверка. По
това време на деня в кафенето и на улицата, пред къщите стоят и се движат хора.
Идвамата свидетели посочват, че по време на проверката докато чакали
подсъдимата да се появи на адреса навън било пълно с хора, оживено. Отделно от
горното подсъдимата е била без
маска, както и без ръкавици, осъществила е непосредствен контакт не
само с хора на улицата, с хората във въпросното кафене, но и с полицейските служители, което пряко противоречи на
целта на мярката против разпространение на заразна болест, като ги е изложила на евентуална опасност от
заразяване. Тази деятелност и поведението на подсъдимата не разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други случаи. Престъпен резултат е
изключен от преценката за степента на обществената опасност, тъй като
престъплението е формално.
За формирането на извод в обратна
насока не спомагат и посочените от подсъдимата мотиви за напускане на жилището, още
повече, че в случая се касае за лице, което е карантинирано не защото е
установено като контактно на заразно болно лице или защото влиза в страната,
идвайки от държава с установен значителен брой заразени с Ковид 19. Подсъдимата
е била поставена под задължителна карантина, тъй като е била болна – заразоносител, с
доказана положителна проба за Ковид 19.
Изложените съображения налагат и
извод за невъзможност процесният случай да се разглежда и на плоскостта на разпоредбите
на чл. 209а ЗЗ и чл. 212, ал. 1 ЗЗ, т.е инкриминираното деяние да се третира
като административно нарушение. Възможността с едно и също деяние да се
осъществява състав едновременно на престъпление по НК и на административно
нарушение не е непозната в нашето санкционно право. В българската теория и
практика се счита за неприемливо анжирането на такава „двойна“ отговорност и
нейният вид се определя в съответствие със степента на обществена опасност на
конкретното деяние. Доколкото в случая не се касае за неспазване на „общи“
противоепедимични мерки по чл. 63 ЗЗ, а се касае, както вече беше посочено за
изолация в домашни условия на подсъдимата като болна, с доказан положителен
тест за Ковид 19, заразоносител. В тази връзка отново следва да се подчертае
времето, обстановката, обстоятелствата при които е извършено процесното
престъпление – подсъдимата е напуснала дома си само три дни след като е било
поставена под карантина, посетила е оживено място – кафене, контактувала е с
немалък брой хора без въобще да носи каквито и да било предпазни средства –
маска и ръкавици, поради което е изложила на опасност от заразяване с Ковид 19
изключително широк кръг от хора.
Всичко гореизложено води до
единствено възможния извод за настоящия съдебен състав, а именно, че
подсъдимата А. виновно е извършила престъплението за което е привлечена към
наказателна отговорност поради което следва да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 НК, изхождайки от степента на обществената опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК.
За това престъпление законът предвижда
наказание "Лишаване от свобода" до пет години и кумулативно налагане
на наказанието "Глоба" в размер от десет до петдесет хиляди лева.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимата А. обстоятелства, съдът отчете, че същата е пенсионер по болест,
неосъждана /реабилитирана – чл. 88а НК/,
изразява съжаление за случилото се. От вниманието на съда е невъзможно да
убегнат и посочените от подсъдимата мотиви, подтикнали я да напусне дома си, а
именно, че непосредствено преди да излезе същата е разбрала за кончината на
майка си. Последното е оказало силно емоционално въздействие върху нея,
стресирана от новината за смъртта на майка си, подсъдимата е почувствала нужда
да излезне навън, още повече, че заради карантинирането си е знаела, че няма да
може да присъства на погребението на своята сродница.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, съдът отчете времето и мястото на извършване на престъпното
деяние, които обуславят извод за непосредствено възникнала опасност от
заразяване с болестта Ковид 19 на неограничен кръг от хора.
За пълнота на
изложението следва да се посочи и че при ценене на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по отношение на подсъдимата, настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл
при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело
№327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г.
В аспект на горното, според настоящия съдебен състав в случая при
определяне вида и размера на наказанието приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 55 НК. За постигане на целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК, на подсъдимата А.
на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
"б" и ал.
3 от НК
следва да бъде наложено наказание пробация при следните пробационни мерки:
- на основание чл. 42а, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал.3
т.1, вр. чл. 42 б, ал. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за
срок от осем месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него
длъжностно лице, при периодичност два пъти седмично;
- на основание чл. 42а ал.1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал.3
т.1 вр. чл. 42 б, ал. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца.
Не следва на подсъдимата А. да бъде налагано и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ предвид приложението на чл. 55 НК,
както и обстоятелството, че същата е пенсионер по болест и налагането на едно
такова наказание неминуемо ще доведе да прекомерно засягане правната сфера на
санкционираното лице и би било в нарушение на принципа за пропорционалност,
съответност на престъплението и наказанието.
Според настоящата
съдебна инстанция именно това наказание ще постигне
целите по чл. 36 от НК и се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на
отчетените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и значително по – малкия брой отегчаващи такива.
ПО
РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По делото няма веществени доказателства,
както и разноски, по които да се дължи произнасяне.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС