О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
93/28.2.2020г.
Шуменският районен съд
в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Георгиева
като разгледа ЧНД № 276/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.243, ал.4 от НПК.
Депозирана
е жалба от С.Б.Т. и Й.Б.Т., в качеството им на наследници на Костадинка
Йорданова Великова от гр. Шумен, чрез адвокат Надежда Б. Ковачева от САК срещу
Постановление от 03.01.2020г. на ШРП за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 1161/2011г. по описа на РУ МВР гр.
Шумен, водено за престъпление по чл.209 от НК.
В жалбата се сочи, че прокурорският акт
е необоснован и незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалните
правила и норми. Иска се неговата отмяна
и връщане на делото на прокурора и даване на задължителни указания по правното
прилагане на закона и тълкуване на събраните по делото доказателства.
Жалбата
е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК, от легитимирани за целта лица - наследници
на пострадалата Великова и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Наказателното
производство по досъдебно производство № 1161/2011г. по описа на РУ МВР гр. Шумен
е образувано на 01.07.2011г. срещу Александър Антонов Станчев от гр. Шумен за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК и срещу Зекия Исмаил Ангелова от гр. Шумен за
престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
С
Постановление на ШРП от 27.02.2012г. наказателното производство е било
прекратено. С определение по ЧНД № 379/2012г. на ШРС постановлението за
прекратяване е било отменено в частта за престъплението по чл.209,ал.1 от НПК и
потвърдено относно прекратяването за престъплението по чл.290 от НК, водено срещу Зекия Исмаил Ангелова.
С Постановление от 18.10.2012г. на ШРП е
прекратено ДП № 1161/2011г. по описа на РУ МВР гр. Шумен водено срещу Александър
Антонов Станчев от гр. Шумен за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С Определение
от 31.10.2012г. на ШРС /потвърдено от ШОС на 13.02.2013г./ е отменено постановлението
за прекратяване на ШРП.
С
Постановление на ШРП от 26.06.2015г. отново е било прекратено наказателното
производство по ДП № 1161/2011г. по описа на РУ МВР гр. Шумен, като с
Определение от 15.07.2015г. на ШРС по ЧНД № 1410/2015г., Постановлението е било
отменено.
С
Постановление от 17.02.2016г. на ШРП е прекратено ДП № 1161/2011г. по описа на
РУ МВР гр. Шумен водено срещу Александър Антонов Станчев от гр. Шумен за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С Определение от 08.03.2016г. на ШРС /потвърдено
от ШОС на 06.06.2016г./ е отменено постановлението за прекратяване на ШРП.
С
Постановление от 16.08.2017г. на ШРП за пореден път е прекратено ДП №
1161/2011г. по описа на РУ МВР гр. Шумен водено за престъпление по чл.209, ал.1
от НК. С Определение от 31.08.2017г. на ШРС за пореден път е отменено постановлението
за прекратяване на ШРП.
От материалите по делото се установява
следната фактическа обстановка:
Пострадалата Костадинка Великова, след
смъртта на съпруга си /през 2005г./ живеела сама в къща, находяща се на ул.
Софийско шосе № 19 в гр. Шумен. През 2007г. постр. Великова влошила взаимоотношенията
си със доведения й син – свид. Петър Великов Петров срещу когото подала жалба. Великова
страдала от атеросклеротична деменция /смесена
корова и подкорова съдова деменция/ в тежка степен на изразеност, поради
което била лишена от възможност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, правилно да възприема фактите и да ги
интерпретира, както и да реагира адекватно. Заболяването на Великова било
причина за скарването й със свид. Петър Петров.
Първоначално здравословните проблеми на Великова
били незабележими, проявявали се инцидентно и се изразявали в нелепи твърдения
/като например, че доведеният й син Петър Петров се промъква нощем в дома й и
се опитва да я убие, за което дори подала оплакване в РУ на МВР – гр. Шумен/.
През 2009г. и 2010г. обаче в съзнанието и в поведението на Великова започнали да се редуват т. нар.
„светли“ и „тъмни“ периоди. Според свидетелките
Иванка Митева Кирилова, Денка Станчева Димитрова и Живка Добромирова
Танева, с които пострадалата се намирала в близки приятелски и съседски
отношения, в определени периоди от време
Костадинка Великова разговаряла и се държала напълно адекватно, но започнали да
се появяват и моменти, в които тя не можела да се ориентира и се губела, не успявала
да си отключи вратата, не можела да се грижи за собствените си интереси и
разумно да се разпорежда с паричните средства, с които разполага. В такива
моменти Великова била с неподдържан
външен вид, зле облечена, а понякога - с
облекло, неадекватно за сезона, поради
неразумното изразходване на
паричните средства дори гладувала. Въпреки това обаче Великова продължавала да
се грижи сама за себе си, с помощта на своите съседи, а понякога ангажирала
срещу заплащане и хора от различен
етнос, за да свършат нещо в дома й или да почистят. Свидетелките Кирилова,
Димитрова и Танева са категорични, че в
описвания период от време за Великова
грижи не полагал никой друг - тя не била
наглеждана и подпомагана нито от доведения си син Петър Петров, нито от
съпругата на починалия си брат - Христинка Цанева Т., нито от племенниците си Й.Б. Т.
и С.Б.Т..
През
пролетта на 2010г. свидетелите Александър Станчев и Зекия Ангелова започнали да
посещават често Великова, да й помагат, чистели, купували храна. Почти постоянното присъствие в дома на Великова на
двете лица от ромски произход се сторило съмнително и притеснително на приятелките й. Поради тази причина свид.
Денка Димитрова отишла при доведения син на пострадалата и го уведомила за
случващото се, като го приканила ако прецени, да предприеме някакви мерки.
Свидетелката Димитрова дава показания, че свид. Петров й обяснил, че
отношенията му с Великова са усложнени, но в нейно присъствие се обадил на
Христина Т. и й предал разказаното му.
Въпреки отправените предупреждения обаче според свидетелските показания, близките на Костадинка Великова продължили да
не я посещават и да не полагат грижи за
нея.
На 28.07.2010г. и на 17.08.2010г.
Костадинка Великова подписала два броя пълномощни, изготвени от адвокат Галин
Терзийски и заверени от нотариус Светлозар Стоилов, рег № 024 на НК, с район на
действие РС Шумен, с които пострадалата упълномощавала
Александър Станчев да се разпорежда с цялото й недвижимо имущество, без да
дължи отчетна сделка.
Чрез съдействието на адв. Терзийски при
ШАК, Александър Станчев се свързал с лицата Мартин Савов Марчев и Васил
Димитров Василев, занимаващи се с посредническа дейност за закупуване на
земеделски земи. На 19.08.2010г. Станчев упълномощил посочените лица да се
разпореждат с 13 бр. ниви, собственост на пострадалата Великова, находящи се в
землището на с. Цонево, обл.Варна. На същата дата Станчев подписал разписка, с
която удостоверявал получаването на сумата от 14 456 лева, като продажна цена
за нивите на пострадалата.
На 27.08.2010г. бил съставен нотариален
акт, по силата на който Васил Димитров Василев, продал посочените ниви на Васил
Димитров Василев в качеството му на преупълномощен представител на Мартин Савов
Марчев, последният действащ като пълномощник на Стайко Иванов Стайков-управител
и законен представител на „Росагрофонд” ООД гр. Сливен.
През месец септември
2010г. свид. Терзийски запознал свид. Александър Станчев със свид. Яница
Джинджева, която изразила намерение да закупи къщата на пострадалата, находяща
се на ул. Софийско шосе № 19 в гр. Шумен. Тъй като Великова не разполагала с
нотариален акт за имота, свид. Станчев предприел съответните действия за
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. На 03.11.2010г., на
базата на показанията на свидетелите Иванка Митева Кирилова, Веско Здравков
Димитров и Зекия Исмаил Ангелова бил издаден нотариален акт, с който Костадинка
Великова била призната за собственик на посочения имот. На следващия ден свид.
Александър Станчев като пълномощник на пострадалата продал къщата на свид. Джинджева
за сумата от 40 000 лева, за които било отразено в съставения нотариален акт за
покупко-продажба, че са изплатени напълно от купувача на продавача чрез
пълномощника му.
Впоследствие свид.
Петър Великов Петров - собственик по
наследяване на една четвърт идеална част на къщата, находяща се на ул. Софийско
шосе № 19 в гр. Шумен, узнал за продажбата на къщата и предприел действия за прогласяване недействителност по отношение него на
съставения нотариален акт за продажбата. Било постигнато извънсъдебно
споразумение между свид. Петров и свид. Я. Джинджева на 22.02.2011г., като свид.
Петров получил сумата от 15 000 лева и се задължил да не предявява претенции
към имота. По - късно свидетелите Й.Т. и
С.Т. - близки роднини на пострадалата, депозирали жалба до ВКП по случая.
В хода на извършеното допълнително
разследване след последното връщане на делото на прокурора са били проведени
разпити на свидетелите Денка Станчева Димитрова и Веско Здравков Димитров –
пред съдия при ШРС, на поредни разпити на свидетелите Александър Антонов
Станчев, Й.Б.Т., Зекия Исмаил Ангелова и Галин Василев Терзийски. Проведена е очна ставка между свидетелите
Станчев и Терзийски. Назначена е съдебно икономическа експертиза за оценка на
пазарната стойност на имота, представляващ дворно място в с. Цонево, обл. Варна
заедно с построената в него жилищна сграда. Назначена е петорна съдебно
графическа експертиза, от заключението на която е видно, че ръкописният текст
„Костадинка Йорданова Великова“ и положения подпис в графа „упълномощител“ в
четирите пълномощни от 17.08.2010г., от 28.07.2010г. и от 19.08.2010г. са
изпълнени от лицето Костадинка Йорданова Великова. Приобщени са решенията на съдилищата
по водените граждански дела от племениците на Костадинка Великова по повод
разпоредителните сделки с нейните недвижими имоти.
С
настоящото постановление на прокурор при
ШРП от 02.01.2020г наказателното производство отново е прекратено, като
е прието, че не е налице верига от безспорни доказателства, че е осъществено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК, по чл.206, ал.1
от НК или по чл.217, ал.2 от НК. В постановлението е посочено, че веригата е
прекъсната, поради липсата на преки очевидци на събитията, предмет на
доказване, както и предвид невъзможността на Костадинка Великова към месец яли
2011г, когато е разпитвана да дава годни свидетелски показания и може да бъде
допълнена единствено с предположения. Ангажирането на наказателна отговорност
обаче по предположения би довело до нарушаване разпоредбата на чл.303 от НПК,
забраняваща присъдата, а от там и обвинението да почиват на предположения.
Съдът споделя наказателно правните изводи
на наблюдаващият прокурор. В настоящият случай действително е налице класически
пример на недоказаност на обвинението. Извършени са всички възможни и
необходими следствени действия. Въпреки това обаче все още съществуват
противоречия в доказателствения материал, които не могат да бъдат преодоляни с
извършването на други действия по разследването и не се доказва както
виновността, така и невиновността на дееца.
По делото е останало обективно невъзможно да бъде
установена причината, поради която
Костадинка Великова е подписала пълномощните, както и дали тя е сторила това мотивирана от собствената си воля и желание и
действайки със съзнанието какво извършва или пък го е сторила след като е била въведена в заблуждение за причините, поради които трябва
да го стори, от Александър Станчев или от адвокат Терзийски. Действително, с оглед установяване мотивите на
Великова, след образуване на досъдебното
производство, на 08.07.2011г. тя е разпитана по реда на чл.223 от НПК.
Към онзи момент обаче, предвид
здравословното си състояние, същата вече
не е можела да дава логични и съответстващи на обективната
действителност, показания. Относно причините, поради които Великова е изготвила пълномощните в хода на
разследването са установени различни версии. Свидетелката Иванка Кирилова е
посочила, че пострадалата й споделила, че със Станчев отишли при нотариус, за
да изготви тя пълномощно, с помощта на
което той да има възможност да й плаща
сметките. Доколкото обаче всички свидетели, познаващи добре Великова и
имащи преки и непосредствени наблюдения
върху нея твърдят, че към 2010г. тя е имала и „светли“, и „тъмни“
моменти в поведението и в съзнанието си, няма как обективно да бъде установено
дали споделеното от нея пред Кирилова е съответстващо на обективната
действителност или е било плод на болното й съзнание /в подкрепа на горното
следва да се отбележи, че в проверовъчната дейност, предхождаща образуването на
настоящото досъдебно производство, Великова
е посочила, че нейната снаха Христинка Т. я е водила при нотариус, но
самата тя не знаела по какъв въпрос, макар по делото да е приобщена нотариално
заверена декларация от 02.05.2011г., подписана от Великова – за оттегляне на всички дадени пълномощни, като относно истинността
на този документ не са възникнали никакви съмнения/. В хода на досъдебното производство, свид. Александър Станчев свидетелства, че пълномощните били изготвени по съвет на адвокат Галин
Терзийски, когото той запознал с Великова, в резултат на желанието й да получи
отговор на определени правни въпроси. От своя страна
при разпита по реда на чл.139 от НПК, свид. Галин Терзийски дава показания, че е изготвил
пълномощните с този текст по изрично желание на Костадинка Великова, тъй като
тя искала по този начин да изрази
благодарността си към Станчев и Ангелова за това, че я гледат и за да може да
си гарантира, че те ще я гледат до края на живота й и ще й осигурят достойно
съществуване.
С оглед различните показания на свидетелите Станчев
и Терзийски по едни и същи въпроси, между тях са проведени две очни ставки,
които обаче не са довели до преодоляване
на противоречието в показанията им. Предвид установените различни версии за
подписване процесните пълномощни и невъзможността за установяване личните възприятия на самата Костадинка Великова по
въпроса, няма как да бъде установено кое от изложеното от свидетелите всъщност
съответства на обективната действителност и дали и от кого е била въведена в
заблуждение Костадинка Великова.
С оглед установяване психичното състояние на
Костадинка Великова в хода на досъдебното производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице,
след като освидетелствало лично лицето през м. юли
2011г., е изготвило заключение, че същото страда от смесена корова и подкорова
съдова деменция /атеросклеротична деменция/ в тежка степен на изразеност, с
обхващане на когнитивните, интелектуалните, личностови и поведенчески сфери.Така описаното състояние
според експертизата може да бъде приравнено
към продължително разстройство на съзнанието. Според вещото лице не би
могло точно да се установи от кога страданието на Великова е в такава степен на
изразеност, тъй като деменцията като
заболяване имала незабележимо начало,
при което „фасадата на личността“ се запазвала, на фона на увредени когнитивни
способности. През 2014г. е назначена и допълнителна психиатрична експертиза, която да отговори на
въпроса от кога датира заболяването смесена корова и подкорова съдова деменция
/атеросклеротична деменция/. При отговора на
поставения въпрос, вещото лице изрично е направило уговорката, че разсъжденията
му в тази насока носят хипотетичен характер, предвид обстоятелството, че
състоянието на Великова не е било проследявано през годините и е налице оскъдна
медицинска документация в тази насока, но най-вероятно заболяването датира от
2005-2008г.
През 2016г. са изготвени две тройни психиатрични експертизи, по
писмени данни, за послесмъртно освидетелстване на Великова, на които са
поставени почти същите въпроси като на единичните експертизи, изготвени приживе
на пострадалата. Видно от експертните
заключения Великова е страдала от среднотежка към тежка деменция, в хода на която е разгърнато и
персистиращо налудно разстройство,
изводимо от болестните изменения в
нейната централна нервна система. Според
вещите лица драстичните промени в поведението на Великова са били видими не само за
специалисти в областта на психиатрията и
психологията, но и за обикновените хора. Експертите сочат, че през 2010г. горепосочените две заболявания на
Великова са разстройвали качествено базисните психични функции на същата и я възпрепятствали в
максимална степен да разбира свойството
и значението на действията си и да ги ръководи, да осъзнава интересите си и да
ги защитава.Според заключението към м.
юли 2011г., когато Костадинка Великова е била разпитана като свидетел,
същата не е можела да дава годни
свидетелски показния.
В конкретният случай не се установява по безспорен
и категоричен начин Александър Станчев
да е въвел в заблуждение Костадинка Великова относно обстоятелствата от
действителността, както и че Великова, именно мотивирана от създадените й
неверни представи, е подписала пълномощните.
Не са налице и убедителни доказателства относно наличието на субективния елемент.
Както бе посочено по-горе, към юли, август 2010г. в съзнанието и поведението на
Костадинка Великова са се редували „светли“ и
„тъмни“ моменти, които са били забележими и добре разпознаваеми само за
хората, добре познаващи я и общували почти ежедневно с нея дълги години. При
това положение няма как да се установи и докаже, че свид. Александър Станчев е съзнавал, че Великова в конкретния момент, в който
евентуално е провеждан разговор между
тях, не е съзнавала свойството и значението на
извършваното; че е предвиждал, че вследствие на неговото въздействие
у Великова ще възникнат неправилни представи, както и че е предвиждал, че
вследствие на това последната ще извърши акт на имуществено разпореждане.
Събраните доказателства не обуславят извод и за осъществено от Александър Станчев
престъпление по чл.206, ал.1 от НК досежно сумите, получени при продажбата на имота в гр. Шумен и на земеделските земи в с.
Цонево. Посоченият законов текст инкриминира противозаконното присвояване на чужда движима вещ,
намираща се у дееца на правно основание.
Присвояването се осъществява като извършителят се разпореди с вещта в свой или в чужд интерес.
За да се приеме, че е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, е необходимо да бъде
безспорно доказано, че свид. Станчев е установил фактическа власт за себе
си върху парични средства, собственост
на Великова, получени при продажбата на
имотите й и че се е разпоредил с парите в свой или в чужд интерес.Не са налице обаче никакви
доказателства относно това какво
впоследствие е станало с тези пари и дали свид. Станчев се е разпоредил с тях
като със свои или действително ги е предоставил на Великова. В хода на досъдебното производство не са
установени свидетели, а към момента е обективно невъзможно да бъдат установени
нови свидетели на предоставянето на паричните средства на пострадалата или пък
на разпореждането с тях от страна на свид. Станчев. Липсват доказателства за значително и
необичайно нарастване на разходите, правени от свидетеля Станчев или пък от свидетелката Ангелова през този
период. Твърдението на свид. Александър Станчев, че е предал паричните средства на упълномощителя си
Великова не може нито да бъде потвърдено, нито да бъде отхвърлено.
С аналогични мотиви следва да се
приеме и че не са налице достатъчно доказателства Галин Терзийски да е
осъществил престъпление по чл.206 от НК
по отношение на паричните
средства, представляващи покупно-продажната цена на имота /къща/ в с. Цонево.
Според приобщените по делото
доказателства, всеки един от имотите е продаден на цена под пазарната стойност,
определена от вещото лице при изготвянето на оценителните експертизи. Това само
по себе си не води обаче до единствено възможния извод за осъществено престъпление по чл.217,
ал.2 от НК. За да е налице обективната страна на това престъпление е необходимо осъществяване на действия от
страна на представителя или пълномощника,
които са насочени срещу законните интереси на представлявания. В
настоящия случай свид. Александър Станчев
изрично е бил упълномощен да се разпореди с посочените в пълномощното от 17.08.2010г., имоти когато иска, на когото иска и на цена,
каквато прецени. Т.е. от обективна страна той не е излязъл извън пълномощията,
дадени му от упълномощителя. Разликата
между продажните цени и пазарните
оценки на имотите не е достатъчна, за да
бъде направен категоричен извод, че е налице ощетяване на имуществото на
пострадалата. Липсват каквито и да било доказателства пълномощникът да е имал
възможност да продаде имотите на по-висока цена и да не е сторил това. В
условията на търсене и предлагане цената по сделката е тази, която се договори
между страните, а не данъчната или пазарната оценка. Не на последно место
- не следва да се игнорира и
недобросъвестната практика на голяма част от гражданите на Република България в нотариалните актове да вписват цена, по-ниска
от реално договорената, с цел избягване възникването на по-големи по размер
данъчни задължения.
Не е налице и субективната страна на престъплението по чл.217, ал.2 от НК. Същото може да бъде извършено само при условията на пряк умисъл. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен и еднозначен извод, че продажбата на имотите е извършена от пълномощника съзнателно против законните интереси на представлявания. Тук следва да се посочи, че при упълномощаването на свид. Станчев, Костадинка Великова не е определила продажните цени на имотите, за същите не е правена оценка за пазарната цена и съответно такава не е предоставяна на упълномощеното лице. Липсват доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че свид. Станчев е знаел пазарната оценка на всеки един от имотите – такава, каквато е посочена от оценителните експертизи и че въпреки това е продал същите на по-ниски цени.
Действително, поведението на свидетелите Александър
Станчев и Галин Терзийски накърнява чувството за справедливост у обществото, но
това не е достатъчно за да се пристъпи към повдигане на обвинение и съответно
осъждане. Съгласно българското законодателство /чл.212 от НПК/ към такова накърняване на правната сфера на дадено лице
се пристъпва само когато са налице достатъчно доказателства, че е осъществено престъпление от общ характер и че
негов извършител е именно лицето, което ще бъде привлечено като обвиняем.
Поведението на роднините на Костадинка Великова преди узнаването за покупко-продажбите
на имотите й също накърнява чувството за справедливост у обществото.
Прокурорът няма задължения, а и не притежава право
да обсъжда влезлите в сила решения на съда за унищожаване на пълномощното от
пострадалата Великова. Тези решения касаят гражданско правни отношения, които
не касаят наказателно-правните изводи на
прокурора в случая.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че формирането на правните изводи, при решаването на въпросите
по чл.242, ал.1 от НПК е правилно.
Водим
от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление
от 02.01.2020г. на ШРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 1161/2011г. по описа на РУ МВР гр.Шумен, като обосновано и
правилно.
Настоящото
определение подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщаване
му с връчване на копие от него на страните пред Окръжен съд гр. Шумен.
Препис
от определението да се изпрати на жалбоподателите и на Районна прокуратура гр.
Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :