Решение по дело №143/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Люлин Венелинов Лозанов
Дело: 20191300600143
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 74

гр. Видин, 10.10.2019г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на дванадесети септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

              

                                          Председател: Л.Л.

                                                  Членове: ВЛ.С.

                                                                  Р.Д.

при секретаря      А.А.                      и в присъствието на

прокурора                    В.Д.      като разгледа докладваното от

                                СЪДИЯТА . следното:

            С присъда № 177/24.04.2019г. по НОХД№ 608/2018г., по описа на Районен съд-Видин, подсъдимият Ц.Б.С. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН, в това, че в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК в периода 20-21.02.2017г. в землището на с. общ. М., обл. В., в съучастие, като извършител, умишлено подпомогнат от И.В.М., ЕГН ********** ***, при условията на посредствено извършителство - чрез наказателно неотговорни лица Р. Б.Ш.в, ЕГН **********,*** и Г. И. Г., ЕГН ********** ***, действащи невиновно поради незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключващи умисъл, въвеждайки в заблуждение лицата, че има документи за сеч на дърва за този имот, без редовно писмено позволително отсякъл и извозил от горския фонд- имот № ******** попадащ в отдел „********“ подотдел „********“, в землището на с.П., общ. М., 22 броя немаркирани дървета от цер и 63 броя немаркирани дървета от дъб, равняващи се на 18. 85 пр. куб. метра дърва за огрев на стойност: 1071.00 лв.; от имот № *********, попадащ в отдел „*****“, подотдел „******“, в землището на с. П.. общ. М., обл. В. 31 броя немаркирани дървета от дъб, равняващи се на 5. 90 пр. куб.метра дърва за огрев на стойност 354,00 лв. и двата имота, собственост на П.В.П. от с. П., общ. М., обл. В.: от имот ******, попадащ в отдел ***“, подотдел „*****“- държавна горска територия, в землището на с. П.. общ. М. 13 броя немаркирани дървета от бук и 12 броя немаркирани дървета от дъб, равняващи се на 14. 2 пр. куб. метра дърва за огрев на стойност 852,00 лв. общото количество на дървата е 38,95 пр. куб.м. на стойност 2277лв./две хиляди двеста седемдесет и седем лева/ - престъпление по чл.235, ал.1, във вр.с чл.26,ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, Съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение.

            Подсъдимият И.В.М. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН, в това че в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26. ал. 1 от НК в периода 20- 21. 02. 2017г. в землището на с. П., общ. М.. обл. В., в съучастие с Ц.Б.С., ЕГН **********,***, като помагач - чрез даване на разяснения и напътствия къде де се извърши сечта и даване на разрешение да се извози добитата дървесина е създал условия и е улеснил извършването на престъплението, при условията на посредствено извършителство чрез наказателно неотговорни лица Р. Б. Ш.. ЕГН ****** *** * и Г. И.Г., ЕГН ********** ***, действащи невиновно поради незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключващи умисъл, въвеждайки в заблуждение лицата, че има документи за сеч на дърва за този имот, без редовно писмено позволително, умишлено подпомогнал Ц.Б.С.. ЕГН **********.*** да отсече и извози от горския фонд - имот № ******** попадащ в отдел „*****“, подотдел „**“ в землището на с. П., общ. М.. 22 броя немаркирани дървета от цер и 63 броя немаркирани дървета от дъб. равняващи се на 18. 85 пр. куб. метра дърва за огрев на стойност 1071.00 лв. : от имот № *******, попадащ в отдел „******“, подотдел ******“, в землището на с. П.. общ. М.. обл. В., 31 броя немаркирани дървета от дъб, равняващи се на 5. 90 пр. куб. метра дърва за огрев на стойност 354,00 лв. и двата имота, собственост на П.В.П. от с. П., общ. М., обл. В.от имот № 281023. попадащ в отдел „*****“, подотдел „****“- държавна горска територия, в землището на с. П., общ. М. 13 броя немаркирани дървета от бук и 12 броя немаркирани дървета от дъб, равняващи се на 14. 2 пр. куб. метра дърва за огрев на стойност 852,00 лв., общото количество на дървата е 38.95 пр. куб.м. на стойност 2277 лв. - престъпление по чл. 235. ал. 1. във вр. с чл. 26. ал. 1 и чл. 20. ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, Съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение.

            Веществените доказателства: 8 /осем/ кубични метра дърва за огрев, оставени на съхранение в двора на 01 ГОДГ-ГПУ - Брегово, са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА.

            Против присъдата в срок е подаден протест от Районна прокуратура – Видин. В протеста са развити съображения, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на закона, не е съобразена с събраните по делото доказателства, необоснована е и незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа протеста и моли да бъде отменена първоинстанционната присъда, тъй като е неправилна, и да бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения.

 

            Подсъдимият Ц.Б.С. лично и чрез своите защитници- адвокатите Й. К. и Г.Ц., заяви, че оспорва протеста и моли да се потвърди първоинстанционната присъда  ИЛИ присъдата да се отмени, тъй като е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила- липса на мотиви, и делото да се върне за ново разглеждане на първата съдебна инстанция.

            Подсъдимият И.В.М., лично и чрез своя защитник- адвокат Г.Г., заяви, че оспорва протеста и моли да се потвърди първоинстанционната присъда. 

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.    

            При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от  НПК, и е абсолютно основание за отмяна- липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

            Видно е, че фактическата обстановка визирана от ВРС е словесно почти идентична с обстоятелствената част на обвинителния акт. Това, само по себе си, не би опорочило присъдата, но в случая, ведно с неизпълнението на процесуалните изисквания за изготвяне на мотиви, изразява формалиня подход на основния съд.

            Видно от мотивите на ВРС, липсва надлежен анализ на доказателствата. ВРС си е послужил с твърде общи изрази, лишени от конкретика, и не съдържщи анализ на доказателствата събрани по време на съдебното следствие. Относно гласните доказателства, само са изброени имената на свидетелите. За показанията им, освен горната констатация за липса на надлежен анализ, се вижда и друго- съображенията на ВРС са противоречиви и несъответстващи на стореното в с.з. пред първата инстанция.  ВРС е визирал следното: „…Съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели по делото, като следва да се отбележи в конкретния случай, че по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1 от НПК показанията на общо 8 свидетели бяха прочетени, на основание посочения по-горе процесуален ред, поради обстоятелството, че в хода на съдебното следствие въпросните свидетели не можаха да изложат по един ясен, категоричен и логически обоснован начин придобитите от тях възприятия относно фактите и обстоятелствата относими към изясняване на фактическата обстановка по делото.“ На първо място, не ставя ясно кои 8 свидетели е имал предвид основния съд. Освен че именета им не са посочени, в с.з. не е извършен прочит на показанията на 8 свидетели при условията на ал.4 на чл.281 от НПК. От дванадесете свидетели по делото: Д., О., И. и П. са разпитани пред Съда, без да им се четат показанията от ДП; със съгласие на страните са прочетени показанията на неявилите се свидетели Е. Д. и С. К.- на първия пред Съдия на ДП при условията на чл.281, ал.1, т.5 от НК, и на втория при условията на чл.281, ал.5 във вр. с чл.281, ал.1, т.5 от НПК; поради избледнели спомени за обстоятелства по случая са прочетени показанията от ДП на свидетелите Ш., Г., Г., А. и Н.в, но това е сторено със съгласие на страните, т.е. при условията на чл.281, ал.5 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Единствения свидетел на когото са четени показанията от ДП при условията на ал.4 на чл.281 от НПК, е К.М. С.. Формалния подход на ВРС проличава и от неглижирането на спецификата и начина по който е събрал посочените гласни доказателства. Освен това, не са изложени съображения има ли противоречия между тях, кореспондират ли гласните доказателства помежду си и с останалите доказателства по делото, кои показания кредитира- дадените пред съда или тези от ДП, и защо им дава вяра, след като е записал в т.нар. „мотиви“: „…в хода на съдебното следствие въпросните свидетели не можаха да изложат по един ясен, категоричен и логически обоснован начин придобитите от тях възприятия относно фактите и обстоятелствата относими към изясняване на фактическата обстановка по делото.“ В крайна сметка, не е ясно дали прочитането на показанията от ДП при хипотезата на т.2 на ал.1 на чл.281 от НПК, е спомогнало да се изяснят обстоятелствата, които са от съществето значение по делото. Не става ясно и кои обстоятелства ВРС е преценил като такива.

            Видно от т.нар. „мотиви“ в тях е записано, че фактическата обстановкса се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, но са конкретизирани само имената на свидетелите и заключенията на двете експертизи. В с.з. на 24.04.2019г., ВРС, на основание чл.283 от НПК, е постановил прочитане на протоколите и другите документи по делото, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по него. Не е ясно кои документи са прочетени и инкорпорирани в доказателствения материал, но в т.нар. „мотиви“ не са отразени значими документи от ДП, респ.: протоколи за следствени експерименти; протокол за оглед на ВД; позволителни за сеч; констативни протоколи, пълномощни; документи относно процесните имоти, вкл. скици. В тази насока ВРС не е извършил необходимия анализ на доказателствата. По смисъла на чл.107, ал.5 от НПК, всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

            Както беше посочено по-горе, от т.нар. „мотиви“ не става ясно, през призмата на предмета на делото, кои обстоятелства, според ВРС, са от съществено значение в случая. В крайните си изводи във фактически аспект, ВРС е приел, че е извършена сеч на дървета в имотите, така както е визирано в диспозитива на обвинителния акт. Липсват обаче конкретени съображения по въпроса, кои е извършил тази сеч, има ли връзка между процесната сеч и подсъдимите, при наличие на такава- кое поведение на всеки от подсъдимите от обективна и субективна страна запълва съдържанието ѝ.

                Напълно липсват правни съображения на ВРС за неговото решение. В тази насока изобщо не е преценено поотделно поведението на всеки от подсъдимите, от обективна и субективна страна, през призмата на престъпния състав по който е обвинен. Съдията от ВРС си е послужил само с общи фрази, без анализ на конкретното поведение и субективно отношение на всеки от подсъдимите. Логично продължение на липсата на фактически изводи, досежно обстоятелствата от съществено значение по делото и пълното отсъствие на правни съображения за решението, е и крайната обосновката на ВРС, съдържаща се основно в две изречения. Едното е следното: „…Нормата на чл.301, ал.1 от НПК изрично забранява Съдът да постановява присъдата си на предположения, а в конкретния казус освен предположения, относно авторството на инкриминираното деяния, друго не може да се направи, в смисъл въз основа на доказателствата да се стигне до един несъмнен и безспорен извод, че именно подсъдимите са автори на извършената незаконна сеч- предмет на настоящото обвинение.“ Горното освен, че е лишено от конкретика, още повече при липса на анализ на доказателствата по делото, съдържа и несъответствие с обвинението спрямо всеки от подсъдимите, което е за престъпление при посредствено извършителство. Разсъждения за такова и съобразяване поведението на подсъдимите през призмата на това понятие, липсват в т.нар. „мотиви“.   Другото: „…При постановяване на присъдата съдът се съобрази и с разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК, като взе предвид обстоятелството, че показанията на общо осем броя свидетели бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1 от НПК.“ Не е ясно какво е имал предвид първоинстанционния съд, тъй като посочената норма няма отношение към делото. Всъщност цитираното изречение е показателно единствено за това, че ВРС не е извършил анализ на доказателствения материал, включващ гласни, но и писмени доказателства, и експертни заключения, а от свидетелските показания, само показанията на един свидетел са инкорпорирани при условията на посочената норма. От друга страна, не посочената норма определя каква ще бъде присъдата, а условията уредени в чл.303 и 304 от НПК.

                Предвид горното,  изправени сме пред същественото процесуално нарушение, представляващо липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на присъдата, съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на това съществено процесуално нарушение.

            Жалбата на подсъдимите е основателна, доколкото се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на ВРС за ново разглеждане.

             С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от ВРС, въззивния Съд следва да отмени присъдата като неправилна и да върне делото за ново разглеждане, от друг състав на ВРС.

            Водим от горното  и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

            РЕШИ:

            ОТМЕНЯ присъда № 177/24.04.2019г. по НОХД№ 608/2018г., по описа на Районен съд-Видин.

            ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, посочени в обстоятелствената част на решението.

          Решението е окончателно.

 

                         

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: