РЕШЕНИЕ
№ 772
Монтана, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | БИСЕРКА БОЙЧЕВА |
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20247140700197 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 166 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от Р.И.П. ***, чрез пълномощника адв.М.М., със съдебен адрес:***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/с изх. № 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 8 775,66 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013, направление“Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС1/ за кампании 2012, 2013 г., 2014 г., 2015 г., във връзка с подадените от Р.И.П. Общи заявления за плащане на площ за 2012 с УИН: 12/290512/54502, за 2013 с УИН: 12/110613/60411, за 2014 с УИН: 12/120614/64557, за 2015 с УИН: 12/080715/69269 , на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“, във вр. с чл.24,ал.1 и ал.2 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила , нарушение на материалния закон ,в противоречие с действащата правна уредба и в несъотвествие с актовете на правото на ЕС. Твърди се,че ДФЗ-София приема в уведомителното писмо с изх.№01-6500/9510 от 08.05.2019г. ,че за част от площите е доказана невъзможност за спазване на поетия ангажимент в следствие изменението на § 15, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ,бр.61/2015г./, вр. с чл.37и, ал.1 ЗСПЗЗ,като процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за текущата кампания, спрямо референтните парцели за участие при поемане на многогодишния ангажимент е 49,73%,при което ДФЗ отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по Направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/. Твърди се, че самата законодателна промяна и последвалото прекратяване на договорите за наем представлява „форсмажорно обстоятелство“ по см. на §1,т.4 ,б“в“ от ДР на Наредба№11/2009г., което не би могло да се предвиди от жалбоподателя при поемане на ангажимента, а също неправилно е определен и процентът на наложената санкция-20% по буква „в“ на чл. 18,ал.4 ,вместо 10% по буква „г“ на чл.18,ал.4 от Наредба №11/2009г. , т.к. Уведомителното писмо за прекратяване е издадено след приключване на петата година от поетия ангажимент. По изложените в жалбата съображения, поддържани в хода на производството по делото се иска оспорения акт да бъде отменен, като се присъдят и сторените по делото разноски. В съдебно заседание ,чрез пълномощника си адв. С*** С*** поддържа жалбата си и моли за отмяна на акта,както и за присъждане на всички разноски в настоящето и в предходните съдебни производства.
Ответникът- заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ , чрез юрк.Й. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди издадения индивидуален административен акт ,като правилен и законосъобразен.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като не възразява срещу претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение в списъка с разноски.
По делото са представени и приети писмени доказателства.С Разпореждане №572/18.04.2024г. по насрочване на делото е указана и доказателствената тежест на страните.
Настоящият съдебен състав, след преценка на доказателствата, във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че оспорващият в качеството си на „земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, през 2012 г. е подал заявление за подпомагане №12/290512/54502/01.06.2012г. с УРН 572655 ,като е кандидатствал по три схеми, вкл. по направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 -2013/л.153,т.ІІ/.
С уведомително писмо изх. № 01-6500/10201 от 24.09.2012 г. от изп.директор на ДФЗ, ./л.87,т.ІІ/ заявителят е уведомен за одобрените и неодобрените площи за участие по това направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност по мярка 214 „Агроекологични плащания“, съгласно приложена таблица л.87 -91 от т.ІІ от делото.
Не се спори и, че по подадените заявления за първите четири години от поетия петгодишен ангажимент, на оспорващия са изплатени суми за кампания 2012 – 9 472,87лева; за кампания 2013 – 11446,83 лева, за кампания 2014-11479,31 лева и за кампания 2015 – 11479,31 лева, т.е. общата стойност на изплатената субсидия за 2012 г. - 2015 г. възлиза на 43 878,32 лева.
Не се спори и, че оспорващият е подал заявление за подпомагане за 2016г.с УИН:12/230616/72557 от 03.06.2016г./л.59,т.ІІ/, но вече с редуцирани парцели ,поради частично прекратяване на действащите договори за наем на земеделска земя от кмета на община Георги Дамяново,които са били правно основание за кандидатстване по програмата/доказателства за това са приложени на л.41-76,т. І от предх. дело№433/21г.по описа на АС.Монтана/.
С Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9510 от 08.05.2019 г./л.21,т.І от предх. адм.д.№433/2021г./, издадено от зам. -изпълнителен директор на ДФЗ, е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2016 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013/Наредбата/. Уведомителното писмо не е обжалвано, същото е влязъл в сила, стабилен административен акт.Част от уведомителното писмо е и Приложение№1, от което е видно колко са референтните парцели-29,20ха, колко са заявените за текущата кампания 2016г. парцели-14,52ха ,което прави 49,73% /1452:29,20=49,73%/ площ от пресичане между референтните и заявените парцели.Този процент е необходим, съгласно чл.24,ал.2 от Наредба№11/2009г.според който „Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент“.
С писмо изх.№01-6500/9510 от 18.12.2018г./л.25,26,т.І от адм.д.№433/21г./е открито производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишния ангажимент,като е осигурена възможност на оспорващия да представи възражение в 7- дн. срок,като същият е подал възражение на л.33,т.І,прието от органа за неоснователно ,в резултат на което е издадено горецитираното Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9510 от 08.05.2019 г./л.21,т.І от пр. адм.д.№433/21г./, издадено от зам. -изпълнителен директор на ДФЗ,с което е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2016 г. По възражението от 25.01.2019 г. има отговор от ДФЗ с изх.№ 01-6500/9510#3от 06.02.2019г./л.29,т.І от делото/.
С писмо с изх. № 01-6500/9510#8 от 13.07.2020 г. на основание чл. 26, ал. 1 АПК, получено от оспорващия на 12.08.2020 г., същият е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, мотивирано по съображения на влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Оспорващият е уведомен, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, б.“в“ от Наредба № 11/2009 г. следва да възстанови 20% от получената сума 43878.32 лева, която се равнява на 8 775.66 лева/л.27-28 т.І от пр. адм.д.№433/21г.от делото/. Дадена е възможност в 7-дневен срок да представи възражения или допълнителни доказателства, от което право същият се е възползвал/л.30,т.І/. В подаденото възражение, отново изложил доводи, по които е възразил и през 2019 г., че се касае за площ от 20,49 ха, а не 29.20 ха/л.30-31 ,т.І от делото/.
В резултат е издаден оспорения акт – АУПДВ № 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г., получено на ръка на 03.09.2021 г. от Р.И.П./л.18,т.І по делото/. Същият е обжалван пред съда с жалба вх.№ 01-6500/9510#1 от 17.09.2021 г. по описа на ДФЗ-София.
Делото е второ по ред след като първоначално е образувано адм.д.№433/21г. ,по което с Решение №471/10.11.2021г. ,АС-Монтана, ІV състав, е отхвърлил жалбата на Р.И.П. срещу АУПДВ № 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г.на зам.- изп. директор на ДФЗ-София, като неоснователна.С решение №4509/11.04.2024г. на ВАС, това решение е отменено и делото е върнато на съшия съд за ново разглеждане от друг състав ,като са дадени указания при новото разглеждане съдът да укаже на жалбоподателя доказателствената тежест ,а именно да посочи кои са форсмажорните или изключителни обстоятелства по см на §1,т.4 от ДР на наредбата ,на които е позовава оспорващия ,както и да изясни делото от фактическа и правна страна след обсъждане на представените по делото писмени доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,вкл. в светлината на Решение от 18.01.2024г. по делоС-656/22г.на СЕС по преюдициално запитване от ВАС ,както и да се произнесе по разноските пред ВАС на основание чл.226,ал.3 АПК.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за който същия е неблагоприятен и срещу подлежащ на оспорване акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
По компетентостта на органа ,издал акта.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по закон. Процесният акт има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия за възстановяване на получена финансова помощ поради прекратяване на агроекологичен ангажимент с влязъл в сила индивидуален административен акт.
В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП/в предх. редакция/ е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП/в предходна редакция/ регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6 /налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 11, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Съгласно нормата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП/предх. редакция/ е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на разплащателната агенция издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел IІІ от ЗУСЕСИФ. Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Следователно, посочените разпоредби изрично допускат възможност за делегиране на правомощия за издаване на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФЗ.
От приложената по делото заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г./л.24-26 от т.ІІ /, е видно, че на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ П*** Д*** С*** са делегирани правомощия по т. 3 да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления е уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Въз основа на горното съдът приема, че процесният АУПДВ е издаден от надлежно овластено лице, действало в рамките на предоставените му правомощия.
По формата на акта.
Актът е издаден в писмена форма, като изложените съображения по приложението на чл. 18, ал. 4, б.“в“ от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 и влязъл в сила индивидуален административен акт/необжалвано Уведомително писмо за прекратяване на многогодишния ангажимент/ представляват мотиви на АУПДВ, поради което съдът намира изискването по чл. 59, ал. 2 АПК за спазено.
По спазване на адвминистративно-производствените правила.
При издаване на оспорения в настоящото производство акт – АУПДВ, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото оспорващият е уведомен на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, като му е дадена възможност за представяне на възражение и доказателства, от което право същият се е възползвал. Предоставена му е такава възможност и преди прекратяване на многодишния ангажимент,като същият се е възползвал от това свое право и е подал възражение.
По спазване на материалния закон и целта на закона.
Видно от указанията на ВАС ,възраженията, изложени в жалбата относно Уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент са относими към настоящото производство. В Уведомително писмо изх.№ 01-6500/9510 от 08.05.2019 г. е посочено, че за част от площите, за които е поет петгодишния ангажимент е налице твърдяна невъзможност да бъде спазен поетия анжажимент ,предвид изменението на §15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ чл.37и,ал.1 от ЗСПЗЗ и същите са изключени от поетия ангажимент, като е определена нова референтна площ в размер на 29.20ха. Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените площи през кампания 2016, спрямо референтните парцели е 49.73%, съгласно приложение№1. Предвид което на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. ДФЗ отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Това уведомително писмо е получено лично от Р. П*** на 28.05.2019 г./гърба на л.27 от т.ІІ по делото/ и не се спори в производството, че същото не е оспорено от него. Съгласно чл.24,ал.2 от Наредба№11/2009г. „Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент“.Очевидно от влязлото в сила уведомително писмо,необжалвано и влязло в сила е видно, че този процент е 49,73% и е под 90% за 2016г ,което има за последица прекратяване на поетия петгодишен ангажимент,Съгласно чл.18 ,ал.6 от Наредба №11/от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. „В случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ“.
Съгласно чл. 75, параграф 1 от Регламент №1122/2009 г., ако даден земеделски производител не е в състояние да спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, както е посочено в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, той запазва правото си на помощ по отношение на площта или животните, допустими към момента на възникване на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. В параграф 2 е допълнено, че случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 биват съобщени в писмен вид на компетентния орган, със съответни доказателства, които удовлетворяват компетентния орган, до десет работни дни от датата, на която земеделският производител е в състояние да направи това, т. е. в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се определят случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които следва да се признават от държавите-членки. Когато в резултат на такива случаи даден земеделски производител не е в състояние да изпълни своите задължения, той не следва да губи своето право на плащане на помощ. В същото време е определен краен срок, в рамките на който земеделският производител следва да съобщи за възникването на такъв случай и този срок е десет дни. Според дефиницията на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се признава от компетентния орган в случаи като: а) смърт на земеделския стопанин; б) дългосрочна професионална неработоспособност на земеделския стопанин; в)тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в стопанството; г)случайно унищожение на постройките за животни в стопанството; д)епизоотична ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на земеделския стопанин. Редакцията на текста предполага, че случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства следва да са дефинирани примерно, а не изчерпателно от компетентния национален орган. Посоченият обхват на текста се потвърждава и от последвалата нормативна уредба, създадена с Регламент 1306/2013. В съответствие с насоките, изразени в съображение № 5 ("За да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда"), чл. 2 на Регламент 1306/2013 г. дефинира понятието изрично примерно, а не изчерпателно. Анализирайки обхвата на понятието на ниво право на Европейския съюз, съдът приема, че нормата на чл. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г. следва да тълкува в смисъл, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. В този смисъл при широко тълкуване на дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г., причините довели до неизпълнение на ангажимента на жалбоподателя могат да се разглеждат на подобни на описаните в § 1, т. 4 буква "в" от ДР на Наредбата. Изрично в уведомителното писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент се съобщава на жалбоподателя, че ДФЗ-РА след разглеждане на представените документи е приел ,че за част от площите жалбоподателя е доказал невъзможност да спази поетия ангажимент по мярка 214“Агроекологични плащания“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.в следствие на изменението на §15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.37и,ал.1 ЗСПЗЗ,като площите ,за които е доказал това обстоятелство са изключени от поетия ангажимент.При това ,новата референтна площ/за която има ангажимент/ е 29,20ха.Видно от Приложение№1 /л.28,т.ІІ/заявените парцели за кампания 2016 са 14,52ха ,а процента припокриване между референтни и заявени парцели за последната година от поетия агроекологичен ангажимвент е 49,73%.Не е възможно да бъде продължен ангажимента при заявени парцели 14,52ха за 2016г. от референтни -29,20ха.УП за прекратяване на агроекологичния ангажимент е връчено на оспорващия на 28.05.2019г.и е могло да бъде обжалвано в 14 дн срок от тази дата ,т.е.до 11.06.2024г.вкл.,не е обжалвано и е влязло в сила на 12.06.2019г.,който факт не се оспорва по делото.Самото писмо е един стабилен административен акт и не може да се преразглежда.
Няма спор между страните , че първоначално жалбоподателят е изпълнявал задълженията по поетия агроекологичен ангажимент, като е подавал заявления за подпомагане за предходни кампании 2012г.до 2015 г. вкл. и съответно са получавани следващите се суми, представляващи финансово подпомагане съобразно поетия петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 по ПРСР. С настъпилата законодателна промяна със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД на ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., и новият § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, съгласно който ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4, който предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Според ал. 3 на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината.В изпълнение на § 15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /Обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. / предвид променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общинския поземлен фонд, с уведомление изх. № 34-3-А/01.02.2016г е прекратен частично сключения на 08.08.2012г. договор№84-VІ/2012 за наем на земеделска земя с Р.И.П. за стопанската 2015-2016г.,считано от 01.02.2016г./л.54,от предходното адм.дело№433/21г./Представени са и самия договор от 08.08.2012г., ведно с анексите към него. С уведомление изх.№33-3-А829.01.2016г./л.41, от присъединеното адм.д.№433/21г./е прекратен частично договор от 28.06.2012г. за наем на земеделска земя с Р.И.П. ,считано от 01.02.2016г. Представени са и самия договор от 28.06.2012г., ведно с анексите към него.След прекратяване на договорите за наем за 2016г жалбоподателя в заявлението си е кандидатствал с драстично по-малък размер парцели-14,52ха,видно от Приложение №1 към УП за прекратяване на агроекологичния ангажимент.При това намален е процента на припокриване между референтни и заявени парцели за последната година от поетия агроекологичен ангажимвент - 49,73%,който съграсно чл.24,ал.2 от наредбата не бива да пада под 90%. В резултат на непредвидените законодателни промени жалбоподателят е поставен в невъзможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009, според която в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Според §1,т.4 б“в“ от ДР на наредбата , отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът е "форсмажорно или изключително обстоятелство". В този смисъл са Решение № 523 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2020 г., V о. и Решение № 11160 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 373/2020 г., V о.В този смисъл следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.
Тези разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В случая,административният орган не е изследвал приложимостта на разпоредби, изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013.
От мотивите на административния орган не става ясно, и защо след като е признал обективно основание за прекратяване на ангажимента в УП за прекратяване на ангажимента ,по отношение на намалените парцели, е изискал възстановяване на 20 % от полученото подпомагане за 2012,2013, 2014 и 2015 г.вместо 10% ,доколкото прекратяването е станало след петата година и следва да да се приложи чл.18,ал.4,б“г“ от наредбата. Следкато веднъж е приел вече ,че е налице значително намаление на стопанството в резултат на прекратените договори за наем ,като едно от основанията за прекратяване на ангажимента е следвало да не налага санкция и като е наложил такава, и то по чл.18,ал.4,б“в“ от наредбата вместо по буква“г“ е нарушил материалния закон . В този смисъл необосноваността на административния акт е довела до противоречие с приложимия материален закон. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 9971 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2021 г.; Решение № 4103 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3594/2022 г., I о., докладчик председателят Е*** М*** ; Решение № 10004 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2022 г., VIII о., докладчик председателят Т*** Н*** /.
Съдът намира ,че Решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656 от 2022 г. е постановено при сходни факти – спор между търговско дружество по българското право и изпълнителния директор на ДФЗ по повод на решение, с което на дружеството се разпорежда да възстанови субсидия, получена по програма за развитие на селските райони за 2007-2013 г., при което дружеството е поддържало, че прекратяването на договорите за наем от съответните общини представлява "форсмажорно и/или изключително обстоятелство" по смисъла на §1,т.4 от ДР на наредбата, поради което дружеството не дължи връщане на получената субсидия.
По отношение на размера на определената сума за връщане съдът я намира за неправилно определена. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година - 10 %. Анализът на нормата сочи, че крайният момент на посочените в нея периоди не е обвързан с годината, за която е установено основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а с момента на волеизявлението на административния орган за прекратяването му, като се съобрази това, то налице е одобрение през 2012 година, а прекратяването е през 2019 г. т. е. след петата година и съответно при определяне на дължимите за възстановяване суми е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. "г" от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, предвиждаща възстановяване на 10 % от получената финансова помощ, а не на 20%. В този смисъл е и актуалната практика на ВАС –Решение № 3349/ 15.03.2021 г. по адм. д. № 10238/ 2020 г. на ВАС, Осмо отделение.
В заключение съдът приема, че обжалваният акт е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 18, ал. 6 вр. с § 1, т. 4, буква "в" от ДР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), според които възстановяване на помощта не се изисква при форсмажорни и изключителни обстоятелства ,определени в чл.2 от Регламент №1306/2013г., във вр. с чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013.поради отчуждаване(преразпределяне) на голяма част от стопанството на земеделския производител, което води до обективна невъзможност за изпълнение на ангажимента.
Всичко изложено налага извод за незаконосъобразност на оспорения акт, който макар и издаден от компетенетн орган, при спазване формата на акта и в съответствие с административно-производствените правила, е постановен в нарушение на материалния закон,и целта на закона и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора и с оглед указанията на ВАС в отменителното решение съдът следва да се произнесе по разноските на основание чл.226,ал.3 АПК, вкл. тези пред ВАС. Основателна, с оглед изхода на спора е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото за всички съдебни инстанции ,от които 2000лв. адвокатско възнаграждение,платени в брой, съгласно Договор за предоставяне на правни услуги на л.252-255 и списък на разноски на л.256 по настоящето адм.д.№197/24г.по описа на АС-Монтана,разноски за адвокат по адм.д.№433/21г. по описа на АС-Монтана в размер на 1500лв.по Договор за предоставяне на правни услуги на л.14-17 от делото,платени в брой и държавна такса 10лв., и разноски за адвокат по к.адм.д.№91/22г. по описа на ВАС в размер на общо 1571лв./1500лв адвокатско възнаграждение и 71лв. държавна такса/съгласно списък на л.39 и договор за предоставяне на правни услуги на л.40-43 от делото ,общо разноски в размер на 5081,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/с изх. № 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 8 775,66 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013, направление“Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС1/ за кампании 2012, 2013 г., 2014 г., 2015 г., във връзка с подадените от Р.И.П. Общи заявление за плащане на площ за 2012 с УИН: 12/290512/54502, за 2013 с УИН: 12/110613/60411, за 2014 с УИН: 12/120614/64557, за 2015 с УИН: 12/080715/69269 , на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“, във вр. с чл.24,ал.1 и ал.2 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"гр.София да заплати на Р.И.П. ***, разноски по делото в общ размер на 5081(пет хиляди и осемдесет и един лева) лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138,ал.3 АПК.
| Съдия: | |