МОТИВИ
към Присъда №260041/18.12.2020г. по НОХД №694/2020г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу Р.Р.К. ЕГН: ********** – за това, че: „На 20.05.2019
година, в град ***, област ***, по хулигански подбуди, причинил на полицейски
орган- Ж.Ц.Ж.- *** в Група „***“, Сектор „***“ при Първо РУ- ***, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в натъртване по
гърба на лявата длан с оток и кръвонасядане, довело до болки и страдания, без
разстройство на здравето
- престъпление по чл.131, ал.ІІ
т.4 във вр. с ал.І т.12 във вр. с чл.130, ал.ІІ от Наказателния кодекс на
Република България.“
Представителят на РП – ***
поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че в хода на съдебното следствие
са събрани доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, се доказва по несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание около една година лишаване
от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, бъде отложено за
срок от три години, както и да бъдат възложени на Р.К., направените по делото
разноски.
Подсъдимият К. се явява лично и с
упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения в подкрепа на
тази своя позиция. Пледира да бъде признат за невинен. В този смисъл пледира и
защитникът, който изтъква, че в хода на наказателното производство са спорни
голяма част от относимите факти и обстоятелства, в т.ч. – за механизма, по
който пострадалият е получил твърдяните наранявания, квалифицирани като лека
телесна повреда, както и дали подсъдимият е извършил деянието, в което е
обвинен. Отбелязва, че се оформят две групи свидетелски показания, които се
намират помежду си в тежки, съществени противоречия по редица елементи от
подлежащата на изясняване фактическа обстановка. Счита, че показанията на
свидетелите Н.Б., Г.М., В.А., К.А., С.М.
и Ф.Н., следва да бъдат кредитирани, независимо че са „...доста по-примитивни, доста по-необразовани...“, но се намират
помежду си в ***хрон и вярно отразяват действителната фактическа обстановка. От
друга страна, показанията на свидетелите Ж.Ж., М. В., Р.Г. И К.М. преценява като дадени от
лица, заинтересовани от изхода на наказателното производство, тъй като във
връзка с поведението на тези полицейски служители е извършвана предварителна
проверка от Прокуратурата, за извършено от тяхна страна престъпление при
упражняване на правомощията им спрямо Р.Р.К.. Изтъква, че показанията на тази
група свидетели са „заучени“,
идентични с дадените в досъдебното производство, но все пак помежду си се
намират в противоречия по редица въпроси: начина на извеждане на подсъдимия от
стаята, в която същият е празнувал със своите близки, начина на нападение, за
който полицейските служители твърдят, че К. е предприел срещу тях, вида, естеството
на получените от Ж.Ж. увреждания, каква е била позата, стоежа на тялото, от
която К. е нападнал по-високия и физически здрав пострадал, отричането на
предприето насилие от споменатите полицейски служители, спрямо подсъдимия. В
тази връзка защитникът посочва като относими няколко дела, разгледани от страна
на ЕСПЧ, при които е констатирано нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС, по които РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати обезщетения на частни лица, за претърпени вреди -
"Б. К. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", жалба № 61701/11, „А. Г. И ДРУГИ СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ“, жалба 51284/09, "Т. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", жалба 42027/98; в тази връзка изтъква, че Р.К.
също би могъл да осъди РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за такова нарушение, както и че са
многобройни случаите в медиите на лица, оплакващи се от упражнено полицейско
насилие. Също така отбелязва, че по делото не са събрани надлежни доказателства
за факт от субективната действителност, какъвто са хулиганските подбуди по
смисъла на чл.131 ал.1 т.12 НК. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
След като обсъди задълбочено
събраните по делото доказателства и доказателствени средства - поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Р.Р.К. е роден на *** ***,
постоянен адрес:*** ул. „***”, **, ***гражданин, с основно образование, работи,
неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Към 19.05.2019г. подсъдимият Р.Р.К.,
жената с която се намирал във фактическо съжителство – свидетелката Н.С.Б. и
нейното дете – Ф.Н.С., което познавало подсъдимия като свой **, обитавали къща
в град ***, ул.“***“ **. Подсъдимият наскоро се бил завърнал от чужбина, поради
което, на 19.05.2019г. вечерта поканил свои близки, за да празнуват - свидетелите
Г.Д.М. /с променени имена, към момента на провеждане на досъдебното
производство - Г.Д.М./, В.С.А., К.С.А. и С.М.А., за да ги почерпи.
Споменатото празненство продължило
няколко часа, като междувременно подсъдимият К. и неговите близки консумирали
алкохол. Наред с това, слушали високо музика от уредба и нарушавали нощната
тишина в района, безпокоейки и причинявайки неудобства на гражданите в района.
Около 03:10 часа, лице от женски
пол, пожелало анонимност, се се свързало с ЕЕН 112 с оплакване, че от адреса на
подсъдимия се вдига силен шум, детето й не може да спи и се плаши.
Около 03:33 часа последвало друго
обаждане на национален телефон № 112, този път от лице от мъжки пол, също
пожелало анонимност, с оплакване, че силната музика и шума /определени от
лицето и като „страшен джангър“/ от
дома на подсъдимия Р.К. продължават, като се чуват из целия квартал.
Така подадените сигнали били
препредадени на органите на полицията, като на място пристигнал полицейски екип
от 01 РУ - ***, в състав - свидетелите Ж.Ц.Ж. и Р.К.Г. – и двамата заемащи длъжност „* ***“ в Група „***“,
Сектор „***“ при Първо РУ- ***.
Двамата служители лично се убедили,
че от споменатия адрес се чува силна музика и викове; почукали на входната
врата, но никой не отворил. Започнали да чукат по прозорците на къщата, при
което на входната врата излязъл подсъдимият К.. Същият бил във видимо нетрезво
състояние – говорел завалено, лъхал на алкохол. Свидетелите Ж. и Г. разяснили
на подсъдимия причината за посещението си и му разпоредили да спре силната
музика. Наред с това, свидетелят Р.Г. съставил на подсъдимия Протокол от
20.05.2019г. за полицейско предупреждение – за спазване на реда, ненарушаването
на нощна тишина и времето за почивка. Подсъдимият формално се съгласил с
направената констатация за нарушена нощна тишина, като наред с това, музиката в
къщата била спряна.
Известно време след като полицейските
служители си тръгнали обаче - около 10-15 минути по-късно – споменатата по-горе
компания продължила празненството си, съпроводено с консумация на алкохол,
вдигане на шум и силна музика, в нарушение на изискванията за нощна тишина.
Около 03:43 часа, лице от женски пол, пожелало анонимност, се свързало с ЕЕН
112 с оплакване, че въпреки намесата на полицията, силният шум и музика от
адреса на подсъдимия, продължават. Сигналът бил препредаден на 01 РУ на МВР- ***
и това наложило свидетелите Ж.Ц.Ж. и Р.К.Г. отново да посетят къщата в гр.***,
УЛ. „***“ **.
И този път двамата служители се
убедили, че от къщата се носи силна музика. Свидетелите Ж. и Г. обаче
преценили, че е необходимо подкрепление, защото се чували различни мъжки
гласове и допускали, че въдворяването на обществения ред е възможно да срещне
трудности. На място пристигнали свидетелите М.В.В. и К.Г.М. – първият заемащ
длъжност „* ***“, а вторият – „***“, в Група „***“, Сектор „***“ при Първо РУ- ***.
На входната врата, вместо подсъдимия, този път излязла свидетелката Н.С.Б., която
заявила, че подсъдимият е много пиян и може да излезе; предложила на
полицейските служители да влязат, за да се уверят сами в това.
Четиримата полицейски служители влезли
в къщата, като в една от стаите – видимо холно помещение – установили
подсъдимия Р.Р.К. и свидетелите Г.Д.М., В.С.А., К.С.А. и С.М.А.. На масата
имало различни алкохолни напитки, включително – „твърд“ алкохол, мезета и др.
Служителят Ж. разпоредил на подсъдимия да излезе навън, за да му бъде съставен Акт
за установяване на административно нарушение – нарушаване на нощната тишина в
жилищния район. Р.К. обаче не само не се подчинил, но започнал на висок тон да
отправя арогантни и обидни реплики към полицейските служители – запитал ги кои
са те, че да му пишат акт, нарекъл ги „помияри“. На подсъдимия било разпоредено
да излезе отвън с личната си карта, за да му бъде съставен акт, защото в
противен случай ще бъде задържан на основание ЗМВР. Подсъдимият К. обаче не се
подчинил, продължил да крещи и ръкомаха.
В резултат на така създалата се
ситуация, полицейските служители преценили, че за да изпълнят задълженията си
по ЗМВР без излишни обструкции и ескалиране на напрежение, следва да отделят
подсъдимия К. – видимо, домакин на празненството – от останалата компания, още
повече, че междувременно и други от присъстващите на празненството лица,
започнали да негодуват. Ето защо, след
като К. отказал да се подчини на даденото му устно разпореждане да излезе
навън, за да му съставят Акт, полицейските служители предприели действия по изолирането
и задържането му – подсъдимият бил изведен от хола - в коридора; междувременно,
останалите в къщата лица останали в холното помещение /свидетелите Г.Д.М., В.С.А.,
К.С.А. И С.М.А./ и кухненското помещение
/св.Н.Б., Ф.Н./, вратите на които били затворени.
Междувременно, подсъдимият се
съпротивлявал на задържането. Докато св.Ж. се опитвал да му постави белезници,
подсъдимият замахнал с ръка, опитвайки се да удари полицейския служител в
областта на лицето. Ж. обаче инстинктивно вдигнал своята лявата ръка пред
лицето, за да се предпази, като по този начин, ударът на подсъдимия попаднал в
областта на гърба на лявата длан на полицейския служител. В резултат,
свидетелят Ж. получил натъртване по гърба на лявата длан, с оток и
кръвонасядане, без разстройство на здравето, като болезненото усещане продължило
и след нанасянето на удара. Съпротивата на подсъдимия обаче продължавала –
същият силно издърпал левия ръкав на униформата на свидетеля Ж., свидетелят залитнал,
ударил се в намиращ се наблизо дървен шкаф, а униформата в областта на ръкава /пагона/
- била скъсана.
Описаното противозаконно поведение
на подсъдимия принудило полицейските служители да използват физическа сила и
помощно средство – гумена палка по образец, за да усмирят подсъдимия К., който
продължавал да се опитва да рита, блъска с лакти и хапе, дори когато бил повален
на земята. В крайна сметка, със съвместни усилия, полицейските служители
съумяли да обездвижат подсъдимия, да му поставят белезници и да го изведат пред
дома му; същият бил качен в патрулен автомобил и отведен в сградата на 01 РУ- ***,
където бил задържан на основание ЗМВР – за срок от 24 часа. През периода на
задържането му била оказана съответна медицинска помощ, а непосредствено след
освобождаването му, подсъдимият си извадил СМУ **/2019г. за телесните увреждания,
причинени при задържането му.
С Постановление от 01.07.2019г. на
прокурор при РП – *** било образувано досъдебно производство №Д-1037/2019г. по
описа на същата Прокуратура; в хода на разследването, за престъпление по
чл.131, ал.ІІ т.4 във вр. с ал.І т.12 във вр. с чл.130, ал.ІІ НК бил привлечен Р.Р.К.
ЕГН: **********.
Възприетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите Ж.Ц.Ж., Р.К.Г.,
М.В.В., К.Г.М. - дадени в хода на съдебното следствие. Показанията на тези
свидетели се намират в ***хрон помежду си по отношение на фактите и
обстоятелствата, касаещи двете посещения на полицейски служители в дома на
подсъдимия, обстановката в същия дом, поведението на присъстващите лица преди и
по време на задържането на подсъдимия К., както и причините за това задържане;
- Протокол от 20.05.2019г. за
полицейско предупреждение – за спазване на реда, ненарушаването на нощна тишина
и времето за почивка /л.13 от ДП/;
- заключение по съдебна техническа
експертиза /л.107 – 128 от ДП/, от което се установява, че на представен от
страна на ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112“ компакт-диск са налице общо осем
аудиофайла, съдържащи звукозапис на повиквания към ЕЕН 112, като качеството на
записите позволява тяхното възпроизвеждане и текстовото им съдържание е
предадено в констативно-съобразителната част на експертизата. Съдът намира, че
може да бъде обобщено, че повикванията са извършени от съответно уточнени
мобилни телефонни номера в ранното утро на 20.05.2019г. и могат да бъдат
резюмирани хронологически по следния начин: повикване №1 – 03:10 часа, от лице
от женски пол, пожелало анонимност, което е заявило, че детето й не може да
спи, тъй като от къщата на адрес „***“ ** в гр.*** се вдига шум, висока музика,
като сигналът е препредаден на полицейските органи; повикване №2 – 03:33 часа,
от лице от мъжки пол, пожелало анонимност, което е заявило, че от къщата на
адрес „***“ ** в гр.*** се вдига шум, висока музика, осъществена е конферентна
връзка с дежурна част на полицията и е изпратен полицейски екип; повикване №3 –
03:43 часа, от лице от женски пол, пожелало анонимност, което е заявило, че от
къщата на адрес „***“ ** в гр.*** продължава да се вдига шум, висока музика,
въпреки посещението на полицейски служители, като е осъществена конферентна
връзка с дежурна част на полицията и е върнат вече изпратения полицейски екип;
повикване №4 – 04:00 часа от лице от мъжки пол, което не се е представило и е
заявило, че се обажда от гр.***, УЛ.“***“, като връзката е прекъснала;
повикване ** – 04:03 часа от лице от мъжки пол, което не се е представило и е поискало
изпращане на екип на „СПЕШНА ПОМОЩ“, тъй като приятелят му е бил пребит от
полицаи, като връзката е прекъснала; повикване №6 – 04:05 часа от лице,
представило се като С.А., което е заявило, че приятелят му е бил пребит от бой
от страна на четирима полицаи, които биели наред и са нанесли побой на „всички“ в гр.***, УЛ.“***“, при което
диспечерът е заявил, че ще предаде сигнала на Полицията, но все пак е
посъветвал сигналиста да подаде жалба в съответното РУ, на което лицето от
мъжки пол отговаря „ВИЕ СТЕ СУПЕР КУРВА“
и разговорът приключва по този начин; повикване №7 – 04:16 часа от лице,
представило се като Н.Р., което е се е оплакало от сърдечен проблем във връзка
с посещение на полицейски служители у негови съседи в гр.***, УЛ.“***“,
осъществена е и конферентна връзка с дежурен в „СПЕШНА ПОМОЩ“ и лицето е
получило съответни напътствия; повикване №8 – 04:27 часа от лице от мъжки пол,
което не се е представило и е заявило, че полицаите са дошли в къща в гр.***,
УЛ.“***“ и са пребили едно момче, след което диспечерът е обърнал внимание на
сигналиста, че вече е подаден такъв сигнал и е взето отношение. Съдът намира,
че експертното заключение е обосновано и не буди съмнение в своята правилност,
поради което, му отдава вяра;
- заключение по съдебно-медицинска
експертиза /л.47 – 48а от ДП/, от което се установява, че на Ж.Ц.Ж. е причинено
натъртване по гърба на лявата длан, с оток и кръвонасядане; увреждането е
резултат от тъпа травма – удар с тъп или върху тъп предмет, като е довело до
болки и страдания; вещото лице уточнява, че както удар с ръка, така и удар в
дървен шкаф, биха могли да са довели до телесното увреждане; уточнява, че не се
касае за моментно болезнено усещане, а такова с известна продължителност. Съдът
намира, че експертното заключение е обосновано и не буди съмнение в своята
правилност, поради което, му отдава вяра;
- заключение по съдебно-медицинска
експертиза /л.98 – 101 от ДП/, ведно с компакт-диск от извършения преглед и
медицински книжа във връзка със здравословното състояние на подсъдимия /л.102 –
106 от ДП/, от които се установява, че на Р.Р.К. са причинени охлузвания и
кръвонасядания по окосмената част на главата, гръдния кош, коремната стена,
крайниците, както и счупване на шесто ляво ребро; уврежданията са резултат от
тъпи травми, които могат да са получени чрез удари с ръце, крака, палка; вещото
лице изтъква, че счупването на шесто ляво ребро е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания - до
болка и страдание. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и не
буди съмнение в своята правилност, поради което, му отдава вяра;
- удостоверение за служебно
качество, ведно с длъжностни характеристики за длъжност „*** – * ***“ в Група „***“, Сектор „***“ при
Първо РУ- *** /л.54 – 58 от ДП/;
- препис на СМУ №266/2019 г. /л.21
от ДП/;
- справка и компакт-диск,
представени от ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112“, РЦ 112 – МОНТАНА /л.130 – 131
от ДП/;
- заверен препис на Постановление от
18.05.2020г. по преписка №1991/20г. по описа на ОП – *** и Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство по преписка №В-5438/2019г. по описа
на РП – *** /л.94 – 98 от делото/;
- справка от ОС „ИН“ – *** за
търпяно от страна на подсъдимия наказание пробация /л.200 от делото/;
- кадрови справки, издадени от ОДМВР
– *** за служителите Ж.Ц.Ж., Р.К.Г., М.В.В., К.Г.М. /л.204 – 211 от делото/;
- педагогическа характеристика за Ф.Н.С.,
издадена от СУ „А.Д.“ – *** /л.219 от делото/;
- характеристични данни за
подсъдимия и свидетелите Г.М., В.А., К.А., С.А., Н.Б./л.18, л.189 – 197 от
делото/;
- справка за съдимост /л.20 - 22 от
делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице особености, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На първо място, ясно се обособяват
две групи гласни доказателствени средства. От една страна - свидетелските
показания на Ж.Ц.Ж., Р.К.Г., М.В.В., К.Г.М., а от друга – показанията на
свидетелите Н.С.Б., Г.Д.М., В.С.А., К.С.А., Ф.Н.С., С.М.А. и обясненията на
подсъдимия Р.Р.К.. Следва да бъде отбелязано, че и двете споменати групи
позволяват да бъде изведена от тях определена фактология по обстоятелствата на
случая, макар и при наличието на известни нюанси между лицата в същата група.
Също така следва да бъде подчертано, че Съдът държи сметка, че процесната
ситуация се отличава с динамика, като наред с това е относително отдалечена във
времето; оттук и извода, че е допустимо личните възприятия на отделните лица,
дори в една от групите, да бележат споменатите нюанси; от друга страна обаче, налице
са съществени противоречия между двете групи, които не могат да бъдат отдадени
единствено на споменатите динамика и отдалеченост от времето.
Според гласните доказателствени
средства, дадени в хода на съдебното следствие от условно посочената втора
група - показанията на свидетелите Н.Б., Г.Д.М., В.А., К.А., Ф.Н.С., С.А. и
обясненията на подсъдимия Р.Р.К., може да се изведе следната фактическа
обстановка: в къщата на адрес ГР.***, УЛ. „***“ **, на 19.05.2019г. вечерта
било организирано тържество послучай връщането на подсъдимия К. от чужбина. На
празненството се консумирали мезета и бира, без „твърд“ алкохол, а присъстващите
- подсъдимият и свидетелите Г.Д.М., В.А., К.А., С.А., въпреки употребения
алкохол, не били пияни; в друго помещение на къщата се намирали Н.С.Б. и нейния
*** - Ф.Н.С. - малолетен, познаващ подсъдимия като биологичен ** /неприпознат/.
В определен момент от празненството, което било озвучавано с мини-уредба,
пристигнал полицейски екип; същият бил посрещнат от св.Н.Б., която предала на
подсъдимия и неговата компания, че са дошли полицаи и след като полицаите
отправили тази бележка, уредбата на празненството била спряна, а същото
празненство продължило - но само под звуците на музика от мобилен телефон.
Малко след това обаче, полицаите дошли отново, като този път били повече на
брой; без излишни формалности или позволение, влезли директно в холното
помещение, където се провеждало тържеството; свидетелят Ж.Ж. нанесъл ритник на
подсъдимия в областта на торса /корем или гръден кош/, нарекъл го „циганин“ и
му отправил обида, че наскоро е излязъл от затвора. След това подсъдимият бил
изведен в коридора, където полицейските служители му нанесли побой, а
присъстващите лица в къщата били отделени в две помещения – Н.Б. и Ф.Н.С. – в
кухнята, а Г.Д.М., В.А., К.А., С.А. – в хола, но все пак, по един или друг
начин, успели да видят някаква част от така нанесения побой. След като
полицаите нанесли побой на подсъдимия, го отвели в помещение за задържане в 01
РУ; междувременно обаче св.С.А. сигнализирал за инцидента посредством ЕЕН 112 –
че на подсъдимия бива нанесен побой от полицейски служители. Тази група гласни
доказателствени средства е категорична в това, че при второто посещение на полицейските
служители, никой от присъстващите, вкл. – подсъдимия – не се е държал
агресивно, не е отправял обидни реплики към полицейските служители, като подсъдимият
в частност - не е посягал да удря полицейски служител, но въпреки това, е бил
безпощадно бит от полицаите – с юмруци, ритници, палки, докато ги умолявал да
спрат.
Следва обаче да бъде изтъкнато още
тук, че показанията на свидетелите от коментираната група и обясненията на
подсъдимия, влизат в пряко противоречие с някои доказателствени източници,
които имат обективен характер. Така, налице е Протокол за полицейско
предупреждение спрямо подсъдимия Р.К., съставен в 03:25 часа на 20.05.2019г.,
подписан от самия К., налице са и отбелязаните по-горе установени посредством
съдебно-техническата експертиза повиквания от №1 до № 3 включително на ЕЕН 112,
от които се установява вдигания шум и музика от празненството на подсъдимия,
които са продължили дори след първоначалното пристигане на полицейски екип и
неговото напускане на адреса. Както беше отбелязано, това са фактически
положения, които са обективно установени и опровергават тезата, че първото
посещение на полицейските служители е било посрещнато от страна на св.Б., както
и че вдигането на шум, след това посещение, е било преустановено. Напротив –
подсъдимият се е срещнал със служителите Ж. и Г., подписал е Протокол за
предупреждение, но след тяхното напускане на адреса – високата музика отново
продължила. Тези факти са важни, защото ясно рамкират изначалната позиция на страните
в конфликта и недвусмислено показват, че подсъдимият не само не е имал
намерение да преустанови шумното си празненство в ранното утро на 20.05.2019г.,
но и демонстрират неговото – а и на свидетелите Г.Д.М., В.А., К.А., С.А.
отношение към нощната тишина като важна част от правовия ред в Република
България. Поставя се въпроса дали граждани, имащи сериозно отношение към
Закона, след отправяне на предупреждение от страна на полицейски орган, биха
продължили с констатираното си незаконосъобразно поведение. Факт е обаче, че
същото е продължило, защото музиката и шума от адреса на подсъдимия отново
озвучили жилищния квартал и именно това наложило второ посещение на полицейски
служители, този път – с необходимото подкрепление.
При положение обаче, че
подсъдимият и свидетелите от коментираната група не само не желаят да признаят
собственото си незаконосъобразно поведение, станало повод за това повторно
посещение на полицейските органи, но при разпитите в хода на съдебното
следствие най-настоятелно твърдят, че след първото посещение на полицаите,
музиката продължила тихо, от пуснат мобилен телефон - поставя се въпроса
доколко техните гласни доказателствени средства биха могли да бъдат достоверни
при изясняване на цялата конфликтна ситуация, разразила се между подсъдимия, от
една страна и полицейските служители – от друга. Както беше изтъкнато в резюме,
гласните доказателствени средства от обсъжданата група навеждат за един, своего
рода, безцеремонен побой от страна на дежурни полицаи, спрямо нищо неподозиращ
гражданин, празнуващ спокойно в дома си; свидетелите и подсъдимия, при това използват
езикови похвати и красноречие, очевидно целящи да обрисуват ситуацията като
един мрачен сценарий на насилие от страна на безпричинно озверели полицейски
служители, спрямо случайни български граждани, събрали се да празнуват. Както
версията, която съвместно въплътяват, така и разгледани поотделно обаче,
гласните доказателствени средства от тази условно наречена втора група, не издържат
на критичен анализ, тъй като наред с общите за свидетелите и подсъдимия
твърдения, които бяха резюмирани по-горе, налице са и други - нелогични, объркани, противоречиви или
направо неверни твърдения - поради което накратко, следва да бъдат коментирани:
-
Според показанията на свидетелката Н.Б., дадени в съдебното следствие,
първото посещение на полицейските служители е било около 22:30-22:45 часа на
20-ти май, 2019г., а второто - около „малките часове, говорим около 02:30-02:45
часа“, но при допълнителни въпроси свидетелката променя интервала от
няколко часа – на няколко минути между посещенията; посочва, че при влизането на полицейските
служители в хола, „Следващият господин /свидетелят
Ж. – бележката наша/ директно започна да
бие Р. в носа и да казва „ти, циганин мръсен, вчера излезе от затвора и сега си
дошъл и нарушаваш порядъка, излез навън, трябва да подпишеш документи“.“;
твърди, че полицейските служители са се заканили на присъстващите „долни цигани, ако станете от тук ще ви сполети
същото това“; посочва, че главата на подсъдимия е била сцепена с пистолет,
от страна на полицейски служител; твърди, че не е виждала как полицейските
служители използват физическа сила срещу подсъдимия, защото вратата на
помещението, в което се е намирала била затворена и затискана от полицейски
служител, но все пак е успяла да открехне и надзърне в някакъв момент, обаче
същевременно, разказва за твърдяния „побой“,
като че ли е била очевидец на същия; наред с това свидетелката твърди, че е
различавала ударите, които не е виждала,
но чувала, че били нанасяни спрямо подсъдимия, от полицейските служители – дали
са нанасяни с крак или с ръка, като се ориентирала по величината на звука. При
все, че по този начин описва как на К. е бил нанасян жесток побой от страна на
полицейските служители, впоследствие свидетелката уточнява - „Ние даже не сме усетили кога са го изкарали
от нас. Въобще всичко за секунди, когато вече бяха в патрулката.“. Във
връзка с обстоятелствата по освобождаване на подсъдимия от помещението за
задържане в РУ първоначално посочва „Изглеждаше
в окаяно състояние, той не можеше да говори...“, а впоследствие – описва
как й е разказвал /т.е. говорел за/ случилото се, като след уточняващи въпроси
заявява, че К. все пак е можел да говори, но трудно.
o
На осн. чл. 281 ал. 5 вр. с ал. 1 т. 1 НПК бяха прочетени показанията на
свидетелката Н.С.Б., дадени в досъдебното производство. Същите, за разлика от
дадените в съдебното следствие показания, са със значително по-общ характер, до
голяма степен бегли в изложението на фактологията, особено във връзка с
обсотятелствата по задържането и отвеждането на подсъдимия в РУ. Тук свидетелката
Б. не посочва да е излязла при първото посещение на полицейските служители, а
само отбелязва, че са били дошли полицаи; същата свидетелка сочи, че при
влизането в хола, полицейските служители /т.е. не един, а повече от един/ направо
са започнали да нанасят побой на К., отправяйки му обидни думи, че е циганин и
наскоро излязъл от затвора, за разлика от твърденията й в съдебното следствие,
където посочва, че побой е започнал да нанася и обидни думи да отправя, в
холното помещение, само св.Ж.. При задаване на допълнителни въпроси по
прочетените показания, свидетелката прояви определена неубедителност, като общо
посочи, че поддържа показанията си от ДП, но наред с това - и заявеното в хода
на съдебното следствие. Заслужава внимание следният пасаж:
§ „СЪДЪТ – Защо? Има разлика между един от четирима да ритне някого с
кубинка, от една страна, а от друга страна, четирима души да нанасят побой на
някой. Правите разлика между едното и другото, нали така?
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Да, има разлика.
СЪДЪТ – Защо тогава сте заявили, че те са го биели, а не, че единият го е
ритнал с кубинката?
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Защото в коридора са го били и другите.
...
СЪДЪТ – Тогава защо не уточнихте, че сте гледала през някакъв процеп във
вратата?
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Аз казах, че открехнах вратата.
СЪДЪТ – Сега го казвате, тогава не сте го заявила това нещо.
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Ми явно от стреса, не мога да си го обясня, но аз съм
заснела тези елементи.
СЪДЪТ – Разпитът ви е провеждан на 28.08.2019 г., а събитията, за които
сте разказала са от 20.05.2019 г. Твърдите ли, че към 28.08., в резултат на
стрес сте дала показания, които недостатъчно добре отразяват възприятията ви по
делото?
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – С течение на времето това нещо, което съм видяла не се
изтрива от паметта, но че има моменти, когато човек забравя е нормално. Не мога
да запомня дословно едно и също нещо. Помня нещата, знам случая, но има
моменти, когато и човек бърка.“
§ В крайна сметка св.Б. обобщи, че
разследващият ***, провеждащ разпита в ДП, не е записал коректно всичко, което
свидетелката е разказала.
-
Според показанията на свидетеля Г.Д.М., дадени в съдебното следствие, след
като подсъдимият бил изведен от холното помещение, полицаите се заканили - „Никой да не излиза от стаята, цигани мръсни,
всичките ви чака този начин”. Викаме „добре”. Свидетелят уверено твърди, че
един от полицейските служители е използвал пистолет в процесната ситуация - „Изкара си пистолета човека и каза „никой да
не мърда, от тука никой няма да мърда”. Уточнява, че при първото посещение
на полицейските служители, те са счупили уредбата, чрез която е било озвучавано
празненството – „Единият от полицаите
ритна масата и уредбата падна и тя.“; сочи, че полицаите са били четирима
още при първото посещение, а впоследствие уточнява, че били петима, като самото
първото посещение на полицаите е било около 01:30 часа на 19.05.2019г. Подобно
на св.Б. твърди, че е виждал през открехната врата на помещението, в което се е
намирал, как полицейските служители нанасят побой на подсъдимия:
o
„ПРОКУРОРЪТ – И вие през толкова
открехната врата и през двама полицая успяхте да видите как го бият, така ли?
СВИДЕТЕЛЯТ М. – Как няма да видиш? Жена му като се разкрещя…
ПРОКУРОРЪТ – Вие лично видяхте ли как го бият и кой го бие?
СВИДЕТЕЛЯТ М. – Да, да.
ПРОКУРОРЪТ – Кой го би?
СВИДЕТЕЛЯТ М. – Аз съм посочил, колко пъти да казвам?
ПРОКУРОРЪТ – Сега кажете.
СВИДЕТЕЛЯТ М. – Може и другите, ма аз знам само него помня.
ПРОКУРОРЪТ – Кой го би конкретно?
СВИДЕТЕЛЯТ М. – Конкретно човекът по-пълния го би най много (свидетелят
посочва свидетеля Ж.).
ПРОКУРОРЪТ – Как го би?
СВИДЕТЕЛЯТ М. – Е, би го, питайте го защо.
ПРОКУРОРЪТ – Не, аз не питам защо, а как? С какви удари, с какво?
СВИДЕТЕЛЯТ М. – С палката си го би, с ритници, с палка, с какво да го
бие? Той си е ***. С ритници и с палката, това е.“
o
На осн. чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК бяха прочетени показанията на
свидетеля М., дадени в досъдебното производство. Същите, за разлика от дадените
в съдебното следствие показания, са със значително по-общ характер, до голяма
степен бегли в изложението на фактологията, особено във връзка с
обсотятелствата по задържането и отвеждането на подсъдимия в РУ. Свидетелят М.
тук не е уточнил, че при първото посещение на полицейските служители е излязла да разговаря с тях св.Б., а просто
посочва, че са дошли полицаи, като наред с това изразява убеждение, че музиката
на тържеството, не е била толкова силна; цялата конфликтна ситуация между К. и
полицейските служители, М. е обобщил в едно изречение – „Полицаите се нахвърлиха върху Р. и го биха“ - без каквито и да било
уточнения или конкретизация на случилото се, за разлика от заявеното в хода на
съдебното следствие. След прочитането на показанията, свидетелят не взе
конкретно отношение на какво се дължат противоречията с дадените в съдебното
следствие показания, а отбеляза, че е дал недостатъчно подробни показания в
полицията, тъй като разчитал да даде подробни пред Съда.
-
Според показанията на свидетеля К.А., дадени в съдебното следствие, влезлите
в хола четирима полицейски служители представявали „тълпа“, като посочва, че един от тях се е засилил от тълпата и е ритнал подсъдимия в корема.
o
На осн. чл 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 1 НПК, бяха прочетени показанията на
свидетеля, дадени в досъдебното производство. Същите, за разлика от дадените в
съдебното следствие показания, са със значително по-общ характер, до голяма
степен бегли в изложението на фактологията, особено във връзка с обстоятелствата
по задържането и отвеждането на подсъдимия в РУ. К.А. също не уточнява, че при
първото посещение на полицейските служители
е излязла да разговаря с тях св.Б., а просто посочва, че са дошли
полицаи; изобщо не влиза в някаква конкретика какво се е случило при второто
посещение на полицаите, но отбелязва, че след като поискали Р.К. да излезе
навън, започнали да го дърпат, а „Нас ни
отделиха в една стая и нищо повече не видяхме. Видяхме само, че го удариха,
след това не виждахме какво се случва в коридора на къщата“, т.е. за
разлика от показанията в хода на съдебното следствие, където свидетелят все пак
сочи, че е видял някаква част от нанасяния „побой“
от страна на полицейските служители. След прочитането, свидетелят не взе
отношение по съпоставката на едните и другите показания, а отдаде съществените
разлики между тях на това, че си е имал семейни проблеми по времето, когато е
провеждан разпита в досъдебното производство.
-
Според показанията на свидетеля В.А., дадени в хода на съдебното
следствие, първото посещение на полицейските служители е било някъде след 21:00
часа на процесната дата, а второто – около 20 минути по-късно; свидетелят
посочва, че докато на подс.К. бил нанасян „побой“ в коридора, един от
полицейските служители стоял при свидетелите К.А., В.А., С.А. и им казал „...никой да не става, никой да не мърда срещу
нас вика „да не ви се случи и на вас това”.“. Също така свидетелят заявява,
че бил заплашван от полицейски служител с пистолет, но пък впоследствие, при
зададени уточняващи въпроси отбелязва, че един полицейски служител „Просто си държеше ръката, аз това, което е
видях е, че си държеше ръката на пистолета.“. Също така, първоначално, св.В.А.
е категоричен, че след като е бил освободен от задържането в РУ, подсъдимият е
имал наранявания „навсякъде“, но при
зададени уточняващи въпроси, съвсем не е убедителен и не е в състояние да
посочи какви конкретни увреждания по цялото тяло е имал Р.К., при положение, че
именно така твърди.
-
според показанията на Ф.Н.С., при второто си посещение полицейските
служители са влезли в дома на подсъдимия със силен блъсък; при влизането им в
холното помещение, първо св.Ж. е ритнал подсъдимия, а впоследствие, заедно с
друг неуточнен *** - са започнали да ритат Р.К., още преди да го изкарат в
коридора, т.е. пред всички присъстващи в холното помещение.
-
Според показанията на свидетеля С.М.А., полицейските служители са
посетили дома на подсъдимия около „може би 23:00-00:00 часа“; при свободния
разказ на свидетеля той посочва, че подсъдимият отказал да излезе от холното
помещение и след това „двама човека го
хванаха за ръцете и го изкараха в коридора и викат „ти вчера излезе от затвора,
днес почна да ми правиш проблеми твоята майка и циганин“.“. Също при
свободния разказ, свидетелят заявява „След
като го изкараха в коридора, започнаха да го бият, ние видяхме през вратата.
Около 5-10 секунди видяхме какво става, след това те задържаха вратата
затворена и се чуваше само удари и охкания, и ругатни от страна на полицаите.“.
Впоследствие, при въпроси на прокурора, свидетелят внася някои съществени
уточнения:
o
„ПРОКУРОРЪТ – Когато дойдоха
полицаите, Р. по някакъв начин нещо да е говорил, реплики да е отправял?
СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – Да, имаше
реплика от негово име, защото той каза „каквото има, искам да подпиша тук, защо
трябва да излизам навън“ и тогава извади телефон да снима и те тогава го
издърпаха, дръпнаха го на земята и го издърпаха навън в коридора.
СЪДЪТ – Какво е искал да снима?
СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – Искаше да снима
полицаите, които са вътре и питаше „с какво право влизате вътре без прокурорско
нареждане“.
ПРОКУРОРЪТ – Това нещо в коя стая на къщата стана?
СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – В стаята, където
пием, където бяхме на гости, там стана, а боят беше повече в коридора, между стаите.
ПРОКУРОРЪТ – Вие лично с очите си
видяхте ли го боя?
СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – Видях го около
2-3 сек., докато беше отворена вратата, след това само чувахме.“
o
След въпроси на защитата обаче, разказаната дотук версия на св.А. беше
видоизменена и допълнена с нови съществени моменти:
§ „СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – Нецензурно
нищо не каза. Каза „какво право имате да влизате без предупреждение и без
адвокатско нареждане в къщата ми и да излизам навън, защо трябва да излизам
навън“. Те тогава го напсуваха „циганин мръсен“ и го издърпаха.
АДВ. К. – Освен напсуване, нещо
друго случи ли му се? Той на табуретката ли остана?
СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – Не, точно тогава
те го гътнаха долу на земята с шут, гътнаха го долу на земята и го издърпаха в
коридора.
АДВ. К. – Този шут стигна ли до
тялото му?
СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – Да, естествено.
АДВ. К. – Той ударен ли беше?
СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – Ударен, да.
АДВ. К. – И от този удар ли падна?
СВИДЕТЕЛЯТ С.А. – Предполагам, че
да, те го издърпаха.“
-
Според обясненията на подсъдимия Р.К., наред с версията, която се извлича
от коментираната група гласни доказателствени средства и за която вече стана
дума, същият заявява, че след задържането и отвеждането му в РУМВР, полицейските
служители продължили да му нанасят побой – в самото управление; категорично
отрича да е нанасял удар в която и да е част на тялото на св.Ж.Ж., както и да
му е късал униформата, като посочва, че е бил през цялото време повален на
земята; подобно на св.С.А. твърди, че при влизането на полицейските служители в
холното помещение е получил удар, защото е извадил телефон, за да ги снима, но
наред с това, за тяхното влизане посочва -
„...те влязоха с палки в ръце,
настроени буйствено, с викове със „цигани”, с обиди.“
Видно е, че преценени както
съвкупно при отразяване на посочената по-горе версия, така и поотделно, показанията
на свидетелите Н.Б., Г.Д.М., В.А., К.А., Ф.Н.С., С.А. и обясненията на
подсъдимия Р.Р.К., не съставляват наддеждни доказателствени източници. Според
защитата, същите имат „по-първичен“ характер, но достоверно отразяват случилото
се на инкриминираната дата. Съдът не би определил по подобен начин показанията
на свидетелите от втората група и обясненията на подсъдимия, но в резултат на
горния анализ намира за неизбежен извода, че гласните доказателствени средства
от същата група, в най-добрия случай, могат да се определят като твърде
своеобразни, обрисуващи фактическа обстановка, която е недостоверна, а в
най-лошия – като напълно неверни и изключително тенденциозни. Впрочем, лицата,
попадащи в тази група гласни доказателствени средства са в близки
приятелски/интимни/роднински отношения, а оттук изводът за заинтересованост от
изхода на наказателното производство, е самоочевиден.
В ярък контраст на гласните
доказателствени средства от втората група, са свидетелските показания от т.нар.
първа група – показанията на свидетелите Ж.Ц.Ж., Р.К.Г., М.В.В., К.Г.М.. Същите
се намират в потвърждение помежду си, отличават се с убедителност и
последователност, като именно на тях Съдът изгражда фактическата обстановка,
изложена по-горе. От тези свидетелски
показания се извежда достоверна версия за релевантните моменти от фактическата
обстановка и по-конкретно – причините за посещението на адреса, обитаван от
подсъдимия, неговото поведение при даване на разпореждане да излезе от
помещението, за да му се състави АУАН, неговата съпротива в коридорното
помещение на къщата, включително – нанасянето на удар в областта на ръката на
св.Ж., скъсването на служебната му униформа, продължилата съпротива при
задържането му по ЗМВР, наложила използване на физическа сила и помощно
средство – гумена палка по образец, спрямо него. Свидетелите са категорични,
наред с това, че в коридорното помещение не е имало други лица, а че вратите
към стаите са били затворени, т.е. никой от свидетелите от обсъдената
т.нар.втора група, не е можел визуално да възприеме случващото се в коридора. В
потвърждение на изводимата от показанията на свидетелите Ж., Г., В., М.
фактическа обстановка, както беше отбелязано вече, са и редица други
доказателствени материали, изброени вече по-горе – в т.ч. Протокол от
20.05.2019г. за полицейско предупреждение, заключения по съдебна техническа,
съдебно-медицински експертизи, кадрови справки, издадени от ОДМВР – *** за
служителите Ж.Ц.Ж., Р.К.Г., М.В.В., К.Г.М.. Специално по отношение на
последните следва да бъде отбелязано, че от тях се установява, че се касае за
служители, заемали различни длъжности в системата на МВР, отличаващи се с
достатъчен професионален опит към датата на инкриминираното деяние, като всеки
от тях е неколкократно награждаван и никой от тях – дисциплинарно наказван.
Най-малкото на фона на последното, като крайно житейски недостоверна проличава
версията, застъпена във втората група гласни доказателствени средства,
обрисуваща един безцеремонен, своеволен, разпасан начин на поведение на
полицаи, при изпълнение на службата им, включително – безпричинно нанасяне на
тежък побой на нищо неподозиращ гражданин, по напълно неясни причини.
Недостоверността на описаната от т.нар. втора група доказателствени източници версия
обаче проличава и от съпоставката им със заключението по съдебно-техническата
експертиза, от което следва подаване на няколко оплаквания от силната музика на
адрес гр.***, УЛ. „***“, продължаващото вдигане на шум дори след посещение на
полицейски екип, безпардонното държане от страна на сигналиста С.А., който си
позволява /наред с изключително хаотичния си сигнал/ да твърди, че полицаите
бият наред, бият всички /което впрочем, както се установява по делото, е
напълно невярно/, както и за финал на разговора - отправя репликата срещу
дежурния служител на ЕЕН 112 - „ВИЕ СТЕ
СУПЕР КУРВА“; проличава и от заключението по съдебно-медицинската
експертиза, касаеща уврежданията, причинени на Ж.Ц.Ж. и механизма на
причиняването им.
По отношение на свидетелските
показания на Ж.Ц.Ж., Р.К.Г., М.В.В., К.Г.М., в хода на пренията, защитата изтъкна
редица възражения: че показанията на тази първа група свидетели не дава ясна
представа по какъв начин е бил изведен подсъдимият от холното помещение и че полицейските
служители си противоречат по какъв начин е бил хванат или дори – дали сам е
напуснал същото помещение; че показанията на полицейските служители са
противоречиви и неубедителни досежно начина на твърдяното нападение от страна
на подсъдимия спрямо св.Ж., в т.ч. – по какъв начин точно подсъдимият е бил
замахнал, с коя ръка, къде точно е попаднал удара в тялото на Ж. или дали се
касае за загуба на равновесие от последния, падане и последвало удряне на
пострадалия в шкаф; че тези свидетели си противоречат и за възприетото от тяхна
страна телесно увреждане на св.Ж. – къде точно е било разположено по ръката му;
че са неубедителни и по отношение на това в каква поза, стоеж на тялото се е
намирал подсъдимият, когато е посегнал да удари св.Ж.; че полицейските
служители отричат да са употребили насилие, което влиза в пряко противоречие с
приетото заключение по съдебно-медицинска експертиза, касаеща Р.Р.К., от което
се установяват множество и различни телесни увреждания, значително по-тежки от
причинените на св.Р.Ж.. Във връзка с последното защитата изтъква, че са налице
множество неуредици в българското общество и държава, включително – че по
случаи, сходни с процесния, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е следвало да заплати съответни
обезщетения след производства пред Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/,
поради констатирани нарушения на Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/; в тази връзка се посочват например делата
"Б. К. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", „А. Г. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“, "Т.
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" и се сочи, че и в тези случаи, ЕСПЧ е стигнал до извода за
обосновано подозрение, че са налице наранявания, причинени от полицейските
органи, както и проява на жестоко отношение, в нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Изтъква се, че показанията на свидетелите Ж.Ц.Ж., Р.К.Г., М.В.В., К.Г.М., са „заучени“, преповтарящи отразеното в
досъдебното производство и няма как да бъдат приети като незаинтересовани, тъй
като същите свидетели, относно поведението си при изпълнението на тяхната
служба, потенциално носят отговорност, за причинените на подсъдимия телесни
увреждания.
Съдът намира, че така изтъкнатите
възражения на защитата, не могат да бъдат споделени. Несъществен от гледна
точка на фактическата обстановка е въпроса по какъв начин е бил изведен
подсъдимият от холното помещение, поради което и сочените от страна на защитата
противоречия в свидетелските показания в тази насока, нямат действително правно
значение. От друга страна, въпросите касаещи начина на твърдяното нападение от
страна на подсъдимия спрямо св.Ж., в т.ч. – по какъв начин точно подсъдимият е
бил замахнал, с коя ръка, къде точно е попаднал удара, къде точно е било
разположено по ръката му телесното увреждане, в каква поза, стоеж на тялото се
е намирал подсъдимият, когато е посегнал да удари св.Ж. – несъмнено се ползват
с правно значение, но при изясняване на тези обстоятелства следва да се има
предвид, че се касае за изключително динамична обстановка по задържане на
съпротивляващо се лице, а оттук – напълно разбираемо е полицейските служители,
участващи в самата ситуация, да не са в състояние да възпроизведат същата
ситуация с толкова много детайли. Напълно понятно е, че при една подобна
обстановка, няма как всеки един от тях да разкаже подробно и с изключителни
детайли какво е вършел друг негов колега, при положение, че вниманието му е
насочено към овладяване на една твърде напрегната ситуация, която при това – е
наложила употребата на физическа сила и помощни средства. И тук, защитата
неправилно интерпретира показанията на четиримата полицейски служители – същите
съвсем не отричат да са употребили физическа сила и гумена палка по образец, но
отново – няма как всеки един от тях, при динамиката на обстановката да е в
състояние детайлно да разкаже какво е вършел всеки от другите трима негови
колеги, къде се е намирал, в какво положение на тялото и т.н. – а всичко се
развива впрочем, в коридорно помещение, т.е. на тясно, при това – задържането
на лица е неизменна част от полицейската работа, т.е. дори само от тази гледна
точка, не е разумно да се очаква конкретиката на този случай да бъде
възпроизведена с пунктуалността, за която очевидно настоява защитата. Напротив
- и четиримата свидетели дават достатъчно ясни, последователни и убедителни
данни по какъв начин се е развила процесната ситуация и в частност – какво е
било поведението на подсъдимия в нея, съпротивата и арогантното му държане,
опита да удари св.Ж. в областта на лицето, вкл. – удара, попаднал в лява ръка
на същия свидетел. Некоректно, защитата се позовава на дела от практиката на
ЕСПЧ, с внушението, че и настоящият случай може да стане причина РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да бъде осъдена да заплати обезщетение за нарушение на ЕКЗПЧОС. Следва
да бъде отбелязано, че делата "Б. К. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" и „А. Г. И ДРУГИ
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“, не бележат надлежно сходство с процесния случай, щото да бъдат
ползвани като относима, авторитетна юриспруденция, при неговото решаване. Така, делото "Б. К.
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" касае задържане и причинени телесни увреждания на лице при
провеждане на гей-парад, а „А. Г. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“ - причинени телесни
увреждания на лица в офис, в хода на провеждана специализирана полицейска
операция на ЦСБОП, за събиране на доказателства за извършени престъпления
против интелектуалната собственост, в хода на която впрочем, били използвани
електрошокови палки от страна на полицейските оргтани. Единствено делото "Т.
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" разкрива известна относимост към настоящия казус, тъй като
касае нанасяне на телесни увреждания на лице, при полицейско задържане, както и
нанесени от страна на Т. телесни увреждания на компетентен полицейски служител,
при изпълнение на службата му. Относимостта обаче, все пак е само известна, тъй
като по това дело, ЕСПЧ единствено извежда недостатъчна процесуална и друга
активност при разследване на обстоятелствата, при които на Т. са причинени
твърдяни, известни телесни увреждания от страна на полицейски служители, а не
изследва /нито би могъл да изследва, доколкото не притежава подобна
компетентност/ нейното собствено противоправно/престъпно поведение спрямо
компетентен полицейски служител – за което впрочем, Т. е осъдена с влязла в
сила Присъда, преминала през триинстанционен съдебен контрол. Наред с това,
Съдът намира, че без съмнение, практиката на ЕСПЧ по приложението на ЕКЗПЧОС
съставлява неоспорим стандарт за защита правата на човека и основните свободи,
но от една страна, същата практика не може да бъде изтъквана като аргумент за
незаконосъобразно поведение и отношение към полицейските органи. От друга -
както самият ЕСПЧ е изтъкнал в Решенията и по трите споменати по-горе дела,
използването на сила от страна на полицията, по-специално по време на операции
по задържане, невинаги представлява отношение в нарушение на чл. 3 ЕКЗПЧОС, но
според практиката на Съда / И.В. срещу България, № 48130/99, § 63, от 12 април
2007 г., с допълнителните препратки и конкретно във връзка с използването на
сила за потушаване на масови безредици, Muradova v. Azerbaijan, № 22684/05, §
109, 2 април 2009 г./, използването на такава сила не е в нарушение на този
член само ако това е абсолютно необходимо и не е прекомерно. В тази връзка Съдът
намира, че от показанията на свидетелите Ж., Г., В., М. се установява по
несъмнен начин, че необходимостта от използване на физическа сила е била
абсолютна и е била насочена единствено към сломяване съпротивата на подсъдимия К.,
т.е. не е била неуместна или прекомерна. Налага се, в тази връзка да бъде
изтъкнато, че поведението на компетентните полицейски служители е било предмет
на съответна проверка по сигнал на Р.Р.К., като преписката е приключила с
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка
№В-5438/2019г. по описа на РП – ***, впоследствие – потвърдено изцяло с
Постановление от 18.05.2020г. по преписка №1991/20г. по описа на ОП – ***. С
други думи, Прокуратурата е имала възможност да разгледа оплакванията на
подсъдимия Р.Р.К. по отделна преписка, като е намерила същите за неоснователни,
а предприетите действия от посочените четирима полицейски служители по
овладяване на арогантното, буйствено държане на подсъдимия – за законосъобразни
и неналагащи ангажирането нито на наказателна, нито – на дисциплинарна
отговорност, доколкото за последната не е сезиран съответен орган от системата
на МВР. Така извършените произнасяния от страна на РП – *** и ОП – *** са от съществено значение,
доколкото изхождат от единствено оправомощените органи, от чиято компетентност в
случая е образуването на наказателно производство, както и ангажирането на
наказателна отговорност за извършено престъпно деяние – РП-***, ОП-***. В тази
връзка, Съдът държи сметка за споменатите Постановления на Прокуратурата, но
наред с това, по изследваните въпроси на настоящото наказателно производство и
по-конкретно – налице ли е употребена физическа сила и помощни средства от
страна на четиримата полицейски служители спрямо подсъдимия, от какво е
породена употребата на физическа сила и помощни средства, дали е била
необходима и съразмерна - се основава на собствения си анализ на
доказателствения материал, изложен по-горе като намира, че несъмнено са
употребени както физическа сила, така и помощно средство – гумена палка по
образец, но това се е наложило единствено поради интензивната съпротива на лице
в нетрезво състояние, в процеса на овладяване на неговата съпротива, за
последващо задържане – подсъдимият Р.Р.К. /блъскане с ръце, крака, удар върху
св.Ж., дори след като бил повален на земята/, поради което и употребената
физическа сила и помощни средства, съответстват на интензитета на самата
съпротива.
В съответствие с тези съображения
Съдът намира, че при обективен анализ на
показанията на свидетелите Ж., Г., В., М., същите няма как да се преценят като
„заучени“, в каквато посока изразява
съмнения защитата – напротив, тези свидетелски показания са убедителни,
последователни и достоверни. Наред с това, същите се намират в потвърждение и с
другите доказателствени материали, изброени по-горе, върху които Съдът основава
приетата фактическа обстановка, като съвкупно, всички те дават възможност за
изясняване обстоятелствата на процесния случай по логичен, подреден и правдив
начин. Обратно, гласните доказателствени средства от т.нар.втора група, са
объркани, нелогични, неподкрепени от другите доказателствени източници и видимо
тенденциозни при изложение на относимите факти и обстоятелства; очевидно,
същите са насочени към това да омаловажат собственото противоправно поведение
на подсъдимия и неговата компания по нарушаване на нощната тишина и
последващата безпардонна съпротива от страна на Р.К. спрямо компетентните
полицейски служители, по този начин - осигурявайки удобна защитна теза на
подсъдимия. Поради това, Съдът не отдава вяра на свидетелските показания на Н.Б.,
Г.Д.М., В.А., К.А., С.А., Ф.Н.С. и обясненията на подсъдимия К.. По отношение
на последните приема, че представляват проявление на правото му на защита, но
са необективни и неверни като доказателствен източник. От друга страна, като
неотразяващи действителната фактическа обстановка в процесната ситуация,
показанията на Н.Б., Г.Д.М., В.А., К.А., С.А. не могат да бъдат кредитирани, а
след влизане на Присъдата в сила, препис от нея, ведно с настоящите мотиви,
протоколите за съдебни заседания от 28.08.2020г., 12.10.2020г и 18.12.2020г. и
протоколите за разпит в досъдебното производство на Н.Б., Г.М. /ГАТЬО М./ и К.А.
– следва да се изпратят на РП – ***, за преценка предпоставките за наказателно
преследване по чл.290 НК, а по отношение на Ф.Н.С. – следва да бъде сезирана
МКБППМН – ***.
На следващо място, налага се да
бъде отбелязано, че със съответен Протокол, от страна на С.М.А. е предаден компакт-диск
/л.132 от ДП, л.236 от делото/, за който е посочено, че съдържа презапис на
видеоматериали, заснети с мобилен телефон от страна на Н.Б. по време на
процесната ситуация. По отношение на съдържанието на този компакт-диск, в
досъдебното производство е изготвено заключение по видео-техническа експертиза,
което е прието в хода на съдебното следствие. Според заключението, при
извършеното изследване е установено, че на представения 1 бр. оптичен носител
компактдиск „CDR”, марка „HP”, с
ръкописен надпис „ДП №-1037/2919 РП гр. ***,
ул. „*** **“ има два видеофайла, които съдържат видеозаписи, заснети от
едно заснемащо устройство. Видеозаписите са с малка резолюция – 720х1240
пиксела и вертикален формат на камерата; от формата и размера на камерата може
да се направи извод, че файловете са заснети с камера на мобилен телефон; в
записаното изложение няма вкопирана дата – таймкод, системно време, като такава
информация не се съдържа и в техническата информация на файловото разширение;
единствената информация, която може да бъде получена от техническата
характеристика на видеофайловете е, че те са записани на представения за
изследване диск, на дата 09.01.2020 г. в 16:13 часа и 16:15 часа, като тяхната
продължителност, съответно е 43 и 56 секунди, но не може да бъде установена
дата и час на първичния оригинален запис; при изследването не са установени
следи от манипулация или намеса върху записаната информация. Вещото лице
посочва, че при прегледа на видеозаписите се наблюдават динамични кадри с малка
резолюция и нестабилна камера, поради което от видеозаписите не е възможно да
бъдат експортирани кадри с добро качество и с достатъчно информационна
стойност, които да бъдат използвани за детайлно онагледяване на заснетите лица
и действията, които извършват. Все пак, експортирани са кадри от видеозаписите,
подредени в хронологичен ред, във фото-приложението към експертизата, но
експертът е категоричен, че не е възможно дори след допълнителна техническа
обработка да се подобри качеството на записаните изображения, както и да се
отделят кадри за детайлно онагледяване на заснетите лица, обекти и действия; не
е възможно действието да бъде онагледено с достатъчно ясен образ на заснетите
лица, действия и обекти, които са заснети, не са налице и кадри, годни за
лицево-идентификационно изследване.
Съдът намира, че само по себе си,
обсъжданото заключение по видео-техническа експертиза не буди съмнения в
неговата правилност, както и не са налице основания да се приеме, че е непълно
или необосновано. В този смисъл, принципно не са налице пречки да бъде прието
към материалите по делото и Съдът да използва същото, наред с изследваните два
броя видеозаписи, съдържащи се на компактдиск
„CDR”, марка „HP” с надпис „ДП №-1037/2919 РП гр. ***, ул. „*** **“.
Същевременно обаче Съдът намира, че не следва да цени нито двата посочени
видеозаписи, нито – изследвалото ги експертно заключение, по следните причини.
На първо място, касае се за
видеозаписи, които са изготвени не по реда и със средствата на НПК, а именно –
от частно лице, с мобилен телефон. Следва да бъде отбелязано, че
Наказателно-процесуалният кодекс предвижда строго формален подход във връзка с
доказването в наказателния процес, като наред с това, споменатият формализъм е
израз на своеобразен законодателен консерватизъм, насочен към поддържане на
определен стандарт, при създаване на гаранции за процесуалната годност на
събираните доказателства и доказателствени средства, посредством които е
допустимо разкриването на обективната истина. Съобразно чл. 104 НПК, „Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите
данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното
изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.“, а съобразно
чл. 105 ал.1 и ал.2 НПК, съответно „Доказателствените
средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на
доказателства или на други доказателствени средства.“ и „Не се допускат доказателствени средства,
които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този
кодекс.“. В отговор на бурно развиващите се обществени отношения /особено в
областта на техниката, в частност – касателно широко разпространените в нашето
съвремие възможности за записване на образ и звук/, съдебната практика, по
тълкувателен път, е извела, че при известни обстоятелства, дори и видеозаписи,
неизготвени по реда и със средствата на НПК, биха могли да бъдат използвани в
наказателния процес за разкриване на обективната истина. Същевременно, въведени
са и определени ограничения в тази насока, именно за да се отговори надлежно на
законодателната воля, въплътена в цитираните по-горе императивни разпоредби на
НПК. Така, в трайната практика на Върховния касационен съд е застъпена
позицията, че видеофайловете /видеозаписите/ от охранителни системи
представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, а не
доказателствени средства, тъй като по същността си представляват предмет
/електронен запис върху оптичен носител/, който може да послужи за изясняване
на обстоятелствата по делото. В тази насока са редица решения на върховната
съдебна инстанция, като в случая следва да бъдат посочени например Решение №
462 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК и Решение №
390 от 2.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 393/2009 г., II н. о., НК, тъй като в тях
особено отчетливо се акцентира върху един специфичен, съществен елемент, присъщ
на видеозаписите от охранителни системи – техния случаен характер. Именно това,
според обсъжданата практика на ВКС, е решаващ критерий за преценка доколко един
видеозапис би могъл да представлява годно веществено доказателство по смисъла
на чл.104 НПК: същият следва да има случаен характер. Последното гарантира един
естествен, неповлиян от въздействия начин на възникване на вещественото
доказателство, както и неговата обективност; отделно от това, сами по себе си,
охранителните системи имат като основно свое предназначение възможността за
визуално проследяване на случващото се в определен район, превенцията на
противозаконни действия, както и евентуалното им запечатване, когато биват
извършвани, с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата по тяхното
извършване. Настоящият случай обаче е напълно различен – както се спомена, предоставени
са за нуждите на наказателното производство два видеозаписа, които са заснети
от частно лице с мобилен телефон, при това – в нарушение на забранителната
разпоредба на чл.32 ал.2 от Конституцията на Република България /“Никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“/,
тъй като при извършеното заснемане с мобилен телефон, нито е поискано съгласие
от заснеманите лица, нито дори това се е случило с тяхно знание, за да могат да
дадат или откажат да дадат, такова съгласие. Следователно, не се касае за годни
веществени доказателства по смисъла на чл.104 НПК, възникнали в обективната
действителност по случаен начин, имащи отношение към предмета на доказване и
способстващи за неговото изясняване, поради което – Съдът изключва същите
видеозаписи от доказателствената съвкупност, а наред с тях – и заключението по
видео-техническата експертиза, тъй като са експертно изследвани негодни веществени
доказателства, неподлежащи на приобщаване към доказателствената съвкупност по
делото.
За пълнота на настоящите мотиви
обаче – без по какъвто и да било начин да бъде дерогирано изложеното в
предходния абзац – следва да бъде отбелязано, че дори да би била възприета
обратна позиция, а именно – че по някакви причини се касае за годни веществени
доказателства, както и за експертно заключение, което следва да бъде взето
предвид при решаване на делото по същество – то следва да бъде подчертано, че
дори в този случай, е налице принципна неинформативност на двата обсъждани
видеозаписа. Това е така, защото както се установява и от експертното
заключение, а и от извършеното възпроизвеждане на записите в открито съдебно
заседание, същите не могат да дадат ясна представа нито кои лица са заснети,
нито техните действия, в частност - техните изявления, нито в каква обстановка
на време, място, присъстващи лица, околни предмети и прочие, са се случили
заснетите събития. Единствените обстоятелства, които зрително и слухово могат
да бъдат възприети са: шум от трудноразличими крясъци, писъци, други
неразличими шумове, съпроводени със силно клатеща се камера /заснемащо
устройство на мобилен телефон/. Следователно, дори да не биха били изключвани
от доказателствената съвкупност, тези два видеозаписа не се ползват с никаква
полезна информативност относно случилото се; всъщност във вида, в който се
намират, те не ползват нито обвинението, нито защитата, както и по никакъв
начин не способстват за разкриване на обективната истина. Както беше отбелязано
обаче, настоящото се изтъква единствено по съображения за пълнота, тъй като
позицията на Съда по обсъждания въпрос беше ясно и недвусмислено заявена в
предходния абзац.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Р.Р.К.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.131, ал.2 т.4 във вр.
с чл.130, ал.2 НК - на 20.05.2019 година, в град ***, причинил на полицейски
орган - Ж.Ц.Ж. - *** в Група „***“, сектор „***“ при Първо РУ- ***, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в натъртване по
гърба на лявата длан, с оток и кръвонасядане, довело до страдание, без разстройство
на здравето.
Престъплението по чл.131, ал.2 т.4
във вр. с чл.130, ал.2 НК е квалифициран състав на лека телесна повреда по
чл.130 ал.2 НК. Квалифициращ признак се явява особеното качество на
пострадалото лице – в случая, полицейски орган, при изпълнение на службата му,
което обстоятелство се доказва от приетите по делото удостоверение за служебно
качество, ведно с длъжностна характеристика за длъжност „*** – * ***“ в Група „***“,
Сектор „***“ при Първо РУ- ***, както и кадрова справка, относими към свидетеля
Ж.Ц.Ж.. Изпълнителното деяние на престъплението се е изразило в действие –
причиняване на телесна повреда, посредством нанесен от страна на подсъдимия
удар в областта на лявата ръка на свидетеля Ж., като в причинно-следствена
връзка с този удар са настъпилите телесни увреждания - натъртване по гърба на
лявата длан, с оток и кръвонасядане. Както беше изтъкнато и по-горе, според
заключението по приетата съдебномедицинска експертиза, в т.ч. – разпита на
вещото лице в хода на съдебното следствие, касае се за по-продължителна болка,
а не за моментно неприятно усещане, т.е. престъпният резултат се изразява в
причинено страдание /т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС -
„По своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.“/.
Авторството и изпълнителното
деяние се доказват пряко от показанията на свидетелите Ж.Ж., Р.Г., М.В., К.М.;
механизмът на причиняване на телесната повреда и нейното естество като
престъпен резултат се доказват пряко както от показанията на същите свидетели,
така и от заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза на Ж.Ц.Ж., препис
на СМУ №266/2019 г.
От субективна страна, деецът е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни
последици /причиняване на телесно увреждане на полицейски орган, при изпълнение
на службата му/, като е целял тяхното настъпване. Субективната страна на
деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените източници, които
бяха посочени и по – горе и от които се установява неговата обективна страна.
Извън всяко съмнение, подсъдимият си е давал сметка, че нанасянето на удар,
насочен към областта на лицето на пострадалия е от естество да му причини
известна телесна повреда, независимо дали /както и на практика се е случило/
ударът попадне в тази или друга част на тялото, в частност – дланта на лява
ръка.
На следващо място, не може да бъде
споделена приетата от страна на Прокуратурата правна конструкция – а именно, за
причиняване на телесната повреда по хулигански подбуди и квалифициране на
деянието по „чл.131, ал.ІІ т.4 във вр. с
ал.І т.12 във вр. с чл.130, ал.ІІ от Наказателния кодекс на Република България“.
Редакцията на чл.131 ал.2 НК гласи „За
причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган,
разследващ ***, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и
помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по
приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на
Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, или
на медицински специалист, на учител (възпитател) при или по повод изпълнение на
службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода: 1. от пет до
петнадесет години при тежка телесна повреда; 2. от три до десет години при
средна телесна повреда; 3. от една до пет години при лека телесна повреда по
чл. 130, ал. 1; 4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.“.
Видно е, че диспозицията на чл.130 ал.2 НК не предвижда препращане към
квалифициращите състави, уредени в чл.131 ал.1 НК, а единствено – към основните
състави за тежка, средна и лека телесна повреда. Този подход на Законодателят е
напълно оправдан, тъй като обществената опасност на престъплението по чл.131
ал.2 НК следва пряко от особеното качество на пострадалото лице, в т.ч.,
изпълняваната от негова страна служба или функция, т.е. от обективна страна е
достатъчно споменатите особено качество, служба/функция да са налице, а от
субективна – да са налице предпоставките на умисъл в която и да било негова
форма по чл.11 ал.2 НК. Ирелевантни са подбудите на дееца, неговият мотив, т.е.
наличието или липсата на особен такъв – какъвто са хулиганските подбуди по
чл.131 ал.1 т.12 НК и това е разбираемо – Законодателят не се интересува какви
биха могли да бъдат подбудите на деец, който причинява телесна повреда на някое
от лицата по чл.131 ал.2 НК, тъй като във всеки случай, деянието се отличава с
достатъчно висока обществена опасност, следваща от особеното качество на
пострадалия. Следователно, при липса на изрично препращане от чл.131 ал.2 към
чл.131 ал.1 НК, връзката между тези правни разпоредби влиза в противоречие с
принципа за законоустановеност на престъпленията, явява се неправилна и не може
да бъде възприета. В съответствие с това, подбудите на подсъдимия К. при
нанасянето на процесната телесна повреда, не подлежат на обсъждане, доколкото
не се обхващат от субективната страна на престъпния състав, за който му е
повдигнато обвинение.
Въз основа на тези доводи Съдът прие, че са
налице както обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл.131,
ал.2 т.4 във вр. с чл.130, ал.2 НК, като вината на подсъдимия Р.Р.К. в
извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин - и същият
следва да бъде признат за виновен в неговото извършване. Същевременно, не е
налице квалифициращ признак по чл. чл.131 ал.1 т.12 НК и в тази част на
обвинението, подсъдимият следва да бъде оправдан.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.131, ал.2 т.4 във вр. с чл.130, ал.2 НК, следваща от уредената в закона
наказуемост, е умерена - предвидено е наказание лишаване от свобода до три
години, т.е. престъплението не е „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК, но от
друга страна, за разлика от останалите уредени състави на леки телесни повреди,
не е предвидено алтернативно, по-леко наказание, вместо наказанието лишаване от
свобода.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Р.Р.К., Съдът приема като умерена. Видно от представената справка за
съдимост, налице са общо седем отбелязвания в същата, за наложени и търпени от
страна на подсъдимия наказания, в т.ч. – ефективно изтърпяване на лишаване от
свобода. При съобразяване на отразените в справката дати на изтърпяване на
наложените наказания лишаване от свобода и на наказанието пробация, за което е
изискана надлежна справка от ОС „ИН“ Съдът намира, че за всички осъждания на Р.К.
са изтекли сроковете по чл.88а НК; по-конкретно, наказанието пробация по НОХД
№2810/2010г. по описа на РС – *** е изтърпяно към 15.03.2012г., а последното от
търпените наказания лишаване от свобода – към 17.01.2012г., т.е. при отчитане
на сроковете по чл.88а ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.4 и 5 НК, реабилитацията по право е
настъпила към 18.01.2017г. Следователно, въпреки настъпилата реабилитация, налице
е многократно въздействие върху личността на подсъдимия със средствата на
наказателната репресия, но поправянето и превъзпитанието му се разкриват като
проблематични, за което красноречиво свидетелства, че малко повече от две
години след изтичане на сроковете по чл.88а НК, К. отново демонстрира
незачитане на правопорядъка в страната, извършвайки деянието, предмет на
настоящото наказателно производство. Реабилитацията настъпва по силата на
Закона и не може да бъде поставяна под съмнение, но въпреки това, в качеството
на характеристични данни, предходните осъждания няма как да не бъдат взети
предвид при обрисуване личността на дееца / Решение № 150 от 23.03.2012 г. по нак. д. № 211/2012 г. на
Върховния касационен съд/. Наред с това, представените в нарочна справка характеристични данни за
подсъдимия, също са преимуществено отрицателни – същият не се ползва с добро
име по местоживеене, налице са данни за злоупотреба с алкохол и контакти с лица
от криминалния контингент. Ето защо Съдът намира, че въпреки настъпилата
реабилитация по право, степента на лична обществена опасност на подсъдимия,
следва съвкупно да се прецени като умерена.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства,
Съдът взе предвид лошите характеристични данни, както и цялостното безпардонно
поведение в процесната ситуация, предхождащо и съпровождащо нанасянето на
телесна повреда на полицейски служител – упорито нарушаване на нощна тишина,
груб език спрямо органите на реда, яростна съпротива на полицейско задържане.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е престъпление с умерена
обществена опасност, деец – с умерена лична обществена опасност и известен
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Не са налице юридически
аргументи в полза на определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, тъй
като не е налице нито изключително по характера си, нито – многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено
наказание /лишаване от свобода/ да се явява несъразмерно тежко. Ето защо Съдът
прецени, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено при
условията на чл.54 НК и следва да бъде ориентирано под средата на санкцията,
регламентирана в чл.131, ал.2 т.4 НК.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия Р.Р.К. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
20.05.2019 година, в град ***, причинил на полицейски орган - Ж.Ц.Ж. - *** в
Група „***“, сектор „***“ при Първо РУ- ***, при изпълнение на службата му,
лека телесна повреда, изразяваща се в натъртване по гърба на лявата длан, с
оток и кръвонасядане, довело до страдание, без разстройство на здравето -
престъпление по чл.131, ал.2 т.4 във вр. с чл.130, ал.2 НК, поради което и на
основание чл.131, ал.2 т.4 във вр. с чл.130, ал.2 НК във вр.чл.54 НК го осъди
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, като го оправда в частта на
обвинението за причиняване на телесната повреда по хулигански подбуди, при
условията на чл.131 ал.1 т.12 НК.
Като взе предвид, че спрямо
подсъдимия са налице предпоставките за приложение на института на условното
осъждане, включително – за поправянето и превъзпитанието му не се налага
ефективно на изтърпи наказанието лишаване от свобода, на основание чл.66 ал.1 НК Съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, за срок от ТРИ ГОДИНИ. Наред
с това обаче, за обезпечаване по-интензивното въздействие на наказанието върху
личността на подсъдимия К., с оглед по-голямата ефективност на упражняваната
наказателна репресия спрямо неговата личност, както и предвид посочените
по-горе проблеми на поправянето и превъзпитанието, на основание чл.67 ал.3 НК
Съдът постанови през посочения изпитателен срок, да бъде изпълнявана
пробационна мярка на основание чл.42а ал.2 т.1 НК – “Задължителна регистрация
по настоящ адрес”***, при периодичност два пъти седмично.
Така определеното и наложено
наказание Съдът приема за съответстващо на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да
способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице. По-нисък
размер на наказанието или въздържането от приложението на възможността по чл.67
ал.3 НК, не биха упражнили достатъчен поправителен, превъзпитателен и
индивидуално-превантивен ефект; по-висок размер, от друга страна, не би бил
съответен на извършеното престъпление, в т.ч. – на степента на засягане на
охраняваните обществени отношения. В преценените от Съда предели, изпълнени се
явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да е съответно на извършеното престъпление.
При този изход на наказателното
производство, на основание чл.189 ал.3
НПК Р.Р.К. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените по делото
разноски във връзка с изготвянето и доклада на експертните заключения по
делото, както следва: 412,29 лв. /четиристотин и дванадесет лева и двадесет и
девет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – *** и 110 лв. /сто и десет лева/ - по
сметка на РС – ***.
Върху тези мотиви, Съдът основава
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: