Р Е Ш Е Н И Е
№ 261016 / 27.9.2021г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесети септември Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02088 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б.К.А., с ЕГН:**********, С.В.С., с ЕГН:**********, и В.В.С., с ЕГН:**********, и тримата със съдебен адрес:г*** „******, ******, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“******, с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищците, в качеството им на наследници на В.С.А., искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължат сумата от 1361,35лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.12.2007г.- 27.11.2012г., сумата от 259,79лв., представляваща лихва за забава за периода 21.02.2008г.- 06.03.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.05.2013г. по ч.г.д.№1676/2013г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1013/2013 на ЧСИ С.Б..
Ищците твърдят, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но се явява неоснователен. Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргументи за допустимост на процесния отрицателен установителен иск ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр.д.№ 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си.
Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
По основателността:
Видно от удостоверението за наследници ищците Б.К.А., с ЕГН:**********, С.В.С., с ЕГН:**********, и В.В.С., са наследници на В.С.А.- починал на 04.04.2021г.
Видно от изпълнителен лист от 10.05.2013г. по ч.г.д.№1676/2013г. на ПРС наследодателят на ищците В.С.А. е осъден да заплати на ответника сумата от 1361,35лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.12.2007г.- 27.11.2012г., сумата от 259,79лв., представляваща лихва за забава за периода 21.02.2008г.- 06.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп.д.№1013/2013 на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение. По изпълнителното дело са правени различни справки, като последното изпълнително действие е от 14.12.2013г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника.
По изпълнителното дело няма събрани суми по процесния изпълнителен лист.
С разрешението по т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК /чл. 330, ал.1, б.„д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР№2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид гореизложеното съдът намира, че изп.д.№110/2013 на ЧСИ С.Б. е прекратено по право на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК на 14.12.2015г. Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС). Поради това и от 27.05.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 27.05.2018г.
Съдът намира, че процесните вземания се погасяват с кратката тригодишна давност по следните съображения: съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищецът има интерес да установи със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищците претендират присъждане на направените разноски в размер на 841,85лв., от които сумата от 64,85лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело и сумата от 750,00лв. за адвокатско възнаграждение и 3,00лв. за банков превод.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съдът обаче намира, че в случая всеки от ищците е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 250,00лв., или общо тримата ищци са заплатили възнаграждение в размер на 750,00лв., което не е прекомерно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Б.К.А., с ЕГН:**********, С.В.С., с ЕГН:**********, и В.В.С., с ЕГН:**********, и тримата със съдебен адрес:г*** „******, ******, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“******, че ищците, в качеството им на наследници на В.С.А., не дължат на ответника сумата от 1361,35лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.12.2007г.- 27.11.2012г., сумата от 259,79лв., представляваща лихва за забава за периода 21.02.2008г.- 06.03.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.05.2013г. по ч.г.д.№1676/2013г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1013/2013 на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., ******, да заплати на Б.К.А., с ЕГН:**********, С.В.С., с ЕГН:**********, и В.В.С., с ЕГН:**********, и тримата със съдебен адрес:г*** „******, ******, сумата от 841,85лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 64,85лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело, сумата от 750,00лв. за адвокатско възнаграждение и 3,00лв. за банков превод.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала Д.К.