№ 26
гр. Гълъбово, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20225550200022 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000212 от 07.09.2021г. на
Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на ИВ.
АТ. ИВ. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева – за извършено
нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.137е от
ЗДвП.
В жалбата си и в с.з. чрез пълномощник, жалбоподателят И.И. излага съображения за
неправилност и незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното Наказателно
постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. Писмено изразява становище, че НП е правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Писмо с изх.№85-03-28/15.01.2019г.
на Гл.директор на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ гр.София до
1
Николай Тонев – Кмет на Община Гълъбово, гр.Гълъбово, относно връчване на препис от
наказателно постановление; Наказателно постановление № НЯСС-2/11.01.2019г. ; АУАН №
07-167/01.10.2018г.; Писмо с изх.№ 12-00-47/20.06.2018г. на Николай Тонев, Кмет на
Община Гълъбово, гр.Гълъбово до ДАМТН гр.София – в оригинал; Известие за доставяне –
в оригинал; Констативен протокол за техническото състояние на язовир „Шавова кория“ и
съоръженията към него; Наказателно постановление № НЯСС-2/11.01.2019г. в оригинал;
Известие за доставяне; Писмо с изх.№ 85-03-28 от 15.01.2019г. от Гл.директор на ГД
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ гр.София до Николай Тонев – Кмет
на Община Гълъбово, гр.Гълъбово; Заповед №А-5/02.01.2018г. на П.Горновски, Председател
на ДАМТН, гр.София; АУАН № 07-167/01.10.2018г. в оригинал; Покана за съставяне на
АУАН от Началника на РО НЯСС-ЮЦБ гр.Пловдив с изх.№85-02-268/21.08.2018г. до
Николай Тонев – Кмет на Община Гълъбово, гр.Гълъбово; Писмо с изх.№85-01-
765/27.07.2018г. от С.Кирова, инсп.РО НЯСС-ЮЦБ до Николай Тонев – Кмет на Община
Гълъбово, гр.Гълъбово; Констативен протокол № 07-06-50/18.07.2018г. от проверка и
контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията;
Заповед № 517 от 12.07.2018г. на П.Горновски, Председател на ДАМТН, гр.София;
Констативен протокол за техническото състояние на язовир „Шавова кория“ и
съоръженията към него и Акт за общинска публична собственост № 32 за недвижим имот,
находящ се в с.Главан, обл.Хасково.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: Д. Н. Д. – съставил АУАН и
ИВ. Р. Д. – свидетел по АУАН.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна
На 22.08.2021г., св.Д.Д. и св.И.Д. – служители на РУ - Гълъбово осъществявали
контрол на автомобилния транспорт в с.Искрица, общ.Гълъбово. В около 15.15 часа,
двамата полицейски служители установили, че в центъра на с.Искрица на километър 3 от
път трети клас с № 5504, в посока изток – запад, лицето ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН **********
управлява мотоциклет Даелим Сити 100, като водачът е без защитна каска, мотоциклетът не
е регистриран по надлежния ред и самият водач е неправоспособен. Св.Д.Д. съставил АУАН
серия АА с № 149544, в който отразил констатираните нарушения на водача ИВ. АТ. ИВ. с
ЕГН **********: 1.Управлява мотоциклет Даелим Сити 100 без регистрационна табела –
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; 2. управлява мотоциклета без СУМПС /не притежава/ –
нарушение по чл.150 от ЗДвП; 3. управлява мотоциклета без да използва защитна каска –
нарушение по чл.137е от ЗДвП.
Жалбоподателят И.И. подписал съставения му АУАН, като отразил, че няма
2
възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения по АУАН.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 21-0447-000212
от 07.09.2021г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-
Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в
обстоятелствената част на което Административно-наказващия орган /АНО/ е възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО издал процесното НП, с което на
ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева – за извършено
нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.137е от
ЗДвП.
Относно констатираното управление на нерегистрирано МПС, АНО е преценил, че не
се касае за административно нарушение, а за престъпление и не е наложил административно
наказание, като е изпратил материалите на Районна прокуратура за реализиране на
наказателна отговорност на водача.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по
делото – Д. Н. Д. и ИВ. Р. Д., потвърдиха изцяло описаното в акта за установяване на
административно нарушение. Свидетелите бяха категорични, че са възприели визуално, че
жалбоподателят И.И. е бил водач на мотоциклета, управлявал го е, без да използва защитна
каска и при извършената проверка е установено, че е неправоспособен – не притежава
СУМПС. Свидетелите подробно обясниха мястото и начина на извършената проверка и
направените констатации. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като
те са пълни, взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по
между си, така и с останалите доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра и
приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен
начин от и събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в
НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното
3
постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Административно- наказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3/три/-
месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било
установено нарушението, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административно-наказващия
орган и актосъставителя следва от така представените заповеди на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-
наказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са
ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита
на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН
жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от
това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към
момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл.40 от
ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Всяко от
нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.
1.Относно нарушението по чл.150 от ЗДвП.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената е НП
4
разпоредба на чл.150 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от
ЗДвП.
Безспорно се установява, че на 22.08.2021г. в с.Искрица, общ.Гълъбово, на километър
3 от път трети клас с № 5504, в посока изток – запад, лицето ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН **********
е управлявал мотоциклет „Даелим Сити 100”, като водачът е без защитна каска,
мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред и самият водач е неправоспособен.
Констатациите в АУАН от фактическа страна съответстват на събраните гласни и
писмени доказателства. След преценка на цялата доказателствена съвкупност те не се
опровергават. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Именно ,преценката на доказателствата
дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по
безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на
нарушението. Еднопосочни в този смисъл са показанията на свидетелите и представените
писмени доказателства, а именно справка за нарушител/водач, че жалбоподателят е
управлявал автомобила и не е правоспособен за това. Тоест не изпълнил изискванията на
закона и подзаконовите нормативни актове по придобиване на правоспособност за
управление на ППС. Не се ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя в
обратната насока, въпреки предоставената възможност.
От субективна страна нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да не управлява ППС без
да е правоспособен може да доведе до настъпване на обществено опасни последици – както
за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на
последиците, а именно е бил водач на МПС, с което е извършил нарушението при пряк
умисъл.
Описаното нарушение по чл.150 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, която предвижда при управление на
МПС без правоспособност нарушителят да се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. В
случая., АНО е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл.27 от ЗАНН, като е наложил наказание в минимален размер.
2.Относно нарушението по чл.137е от ЗДвП.
На жалбоподателя И.И. е наложено и административно наказание за нарушение по
чл.137е от ЗДвП. Посочената разпоредба вменява задължение на водачите и на пътниците
на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски. Съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин жалбоподателят И.
5
да е извършил административното нарушение по чл.137е от ЗДвП.
Безспорно се установява, че на 22.08.2021г. в с.Искрица, общ.Гълъбово, на километър
3 от път трети клас с № 5504, в посока изток – запад, лицето ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН **********
е управлявал мотоциклет „Даелим Сити 100” - без да използва защитна каска. Времето и
мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство от страна на жалбоподателя
И. се установяват от показанията на свидетелите, на които съдът даде вяра. В случая
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, поради което притежава правното
качеството "водач", легално дефинирано с разпоредбата § 6, т.25 от ДР на ЗДвП. Тъй като
видът на моторното превозно средство, което той е управлявал, е мотоциклет, то
жалбоподателят се явява и годен субект на нарушението по чл.137е от ЗДвП. Следователно
той е бил задължен да спазва посоченото правило за поведение при управлението на
процесния мотоциклет „Даелим Сити 100” . Изпълнителното деяние на нарушението
представлява поведението на И.И. по неизползване на защитна каска при управлението на
мотоциклета. Това обстоятелство също е категорично доказано по делото от показанията на
свидетелите. С факта на осъществяване на изпълнителното деяние нарушението е
довършено от обективна страна, тъй като същото е формално и за съставомерността му не се
изисква да са настъпили определени вредоносни последици.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Към момента на осъществяване на деянието жалбоподателят е формирал представа
за проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на
нарушението, а именно, съзнавал е, че управлява МПС, което е мотоциклет, и че не използва
защитна каска, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване, при съзнаване на
общественоопасния му характер.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, АНО е наложил на нарушителя административно наказание
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Видът и размерът на следващото се наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер. Следователно не е допуснато нарушение
нито при определянето, нито при индивидуализацията на наказанието.
Следва да бъде отбелязано, че в разглеждания казус не може да се говори за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, относно нито едно от нарушенията, тъй
като, видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, се установяват
предходни извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, което е индиция, че
настоящите нарушения не са изолирана проява и същия е системен нарушител, въпреки
обстоятелството, че е неправоспосебен водач
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
6
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по
дела по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно с.з., при което юрисконсултът не е участвал
лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000212 от 07.09.2021г. на
Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на ИВ.
АТ. ИВ. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 /сто/ лева – за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.137е от ЗДвП.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Стара Загора
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението му пред Aдминистративен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
7