РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Велико Търново, 30.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н. изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 651 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 254, ал. 3 от Закона за горите /ЗГ/
Образувано е по
жалба, подадена от *** П.Н. *** като пълномощник на Я.А.Б. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, и на М.И.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу
Заповед № РД06-245/ 20.09.2022 г., издадена от заместник-директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново /РДГ/. С оспорената заповед, на
основание чл. 252, чл. 253, ал. 3, т. 3 и чл. 254 от Закона за горите, е
наложена принудителна административна мярка – спиране на сечта по Позволително
за сеч №0685045/ 03.09.2022 г., издадено от инж. Я.Б. на М.Й. – нает
регистриран лесовъд на „Елваис“ ООД, за отдел 367, подотдел „г“, имот
№83171.216.1, землище Шилковци, общ. Елена, общинска горска територия и са
дадени задължителни предписания за отстраняване на посочени в акта установени
нарушения: 1. да се обозначат трайно на терен в отдел 367, подотдел „г“, имот
№83171.216.1, границите с другите собственици /с посочени подотдели/; 2.
Тракторните временни извозни пътища да се проектират на терен съгласно
изискванията на чл. 24, ал. 1 от Наредба №5/ 31.07.2014 г. за строителството в
горските територии без промяна на предназначението им, като се спазват основните
геометрични елементи за такъв вид пътища; 3. Котлите в насажденията да се
премаркират в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 4 от Наредба №8/
05.08.2011 г. за сечите в горите и 4. Подлесната растителност, в частта, в
която ще се изсича подлеса да бъде маркирана и сортиментирана, и отразена в
карнет-описа, както и да се отрази в карнет-описа количеството келяв габър,
подлежащ на сеч от трасето на тракторния път.
Жалбоподателите
твърдят незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му от лице без
материална компетентност, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и при несъблюдаване на неговата цел – отменителни
основания по чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Изтъкват, че заповедта не
е издадена от директора на РДГ – Велико Търново, а от негов заместник. Като
съществени процесуални нарушения сочат неизпълнение на чл. 26 от АПК за
уведомяване на заинтересованите страни за началото на производството,
обусловило провеждането му без тяхно участие, неуведомяване за издаването на
заповедта на част от заинтересованите лица – Община Елена и „Елваис“ ООД – гр.
Елена, неяснота на вида на издадения административен акт и непосочване на
адресатите на задължителните предписания, невярност на отразените в акта
фактическите констатации и липса на указание, че същият може да бъде оспорен
пред горестоящ орган. Твърди се неистинност на част от фактическите
констатации, посочени като основания за налагането на оспорената ПАМ, вкл. тези
за липса на трайно обозначени на терен граници с други имоти, сеч на дървета,
немаркирани с КГМ в участъка, извозните пътища и просека, както и неяснота на
други констатации, касаеща размерите на установени „котли“ и сеч на подлес без маркировка.
Изтъква се, че извършените при сечта действия съответстват на посочените в
заповедта нормативни изисквания и част от задължителните предписания са
безпредметни, тъй като реално са изпълнени, преди да бъдат дадени, развиват се
съображения в тази насока. Конкретно по отношение на маркировката и
отразяването на сечта на подлес са развити доводи, че това не е необходимо, тъй
като става въпрос за провеждане на сеч без материален добив. На последно място
се изтъква, че оспорената заповед, предвид допуснатото незабавно изпълнение, не
съответства и на целта на закона, доколкото лишава населението на Община Елена
от възможност за закупуване на дърва за огрев при съществуващата в страната
тежка икономическа обстановка. С тези доводи от съда се иска да отмени изцяло
оспорения административен акт, като незаконосъобразен, претендира се присъждане
на направените по делото разноски. В хода на съдебното производство
жалбоподателите чрез упълномощения *** П.Н. ***, поддържат
жалбата по изложените в същата съображения. В представена по делото писмена
защита доразвиват съображенията за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът – директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново,
чрез ***Ж.К., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателите
адвокатски възнаграждения. В представени писмен отговор и писмена защита
ответникът е развил подробни аргументи в подкрепа на законосъобразността на
оспорената заповед по всички критерии, посочени в чл. 146 от АПК.
Заинтересованата страна – Община Елена не изпраща представител в съдебно
заседание. Излагат се мотиви в подкрепа на оспорването в представено по делото
писмено становище от кмета на общината. Изброяват се редица пороци от
материален и процесуален характер, които обуславят незаконоеъобразността на
Заповед №РД06-245 от 20.09.2022 г. на директора на РДГ - Велико Търново. На
първо място, в качеството си на заинтересована страна общината не е участвала в
административното производство, нито е уведомена за започване на същото, поради
което е лишена от възможността да защити правата и интересите си. На следващо
място счита, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като са нарушени чл. 26, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК за
уведомяване на заинтересованите страни за започване на производството, за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на
доказателства. Накрая подчертава, че преустановяването на добива по договор,
респективно продажба на преференциални цени и доставка спрямо определени
категории субекти на дървесина за огрев от отдел 367, подотдел „г", имот №
83171.216.1 в землището на с. Шилковци създава рискове за незадоволяване на
потребностите на гражданите и социалните учреждения с твърдо гориво в зимния
сезон и накърнява както правата и интересите им, така и отговорността на Община
Елена спрямо тях. Моли за отмяна на заповедта. Претендира за присъждане на
разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатените от ответника разноски.
Заинтересованата страна - „Елваис“ ООД, редовно уведомена, не изпраща представител
в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С Договор №
РД.02.11-561/ 02.09.2022 г., Община Елена е възложила на „Елваис“ ООД да
извърши със свои сили и технически средства сечта за обект №Е1-2022, подотдели
367г съгласно утвърден от кмета на общината технологичен план.
С Позволително
за сеч № 0685045/ 03.09.2022 г., издадено от инж. Я.Б. при РДГ – Велико Търново
е разрешено на „Елваис“ ООД, с нает регистриран лесовъд М.Й., да извърши добив
в отдел 367, пододдел „г“, имот № 83171.216.1, землище Шилковци, общ. Елена,
общинска горска територия. Видът на разрешената сеч е постепенно котловинна с
втори вид сеч – изсичане на подлеса. Определен е срок за провеждането ѝ е
от 06.09.2022 г. до 31.12.2022 година.
На 14.09.2022 г.
е извършена проверка на терен от инж. С.И.З.- гл. експерт в РДГ - Велико
Търново, инж. В.Д.Ц. - гл. експерт в РДГ - Велико Търново и инж. Г.И.М. - гл.
експерт в РДГ - Велико Търново в присъствието на М.Й. - нает регистриран
лесовъд на фирма „Елваис“ ООД. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол Серия В № 009578, № 009579, № 009580 и № 009581 от
14.09.2022 година. Проверяващите са установили, че: 1. Границите на отдел 367,
подотдел „г“, имот № 83171.216.1, землище Шилковци, община Елена с други
собственици, не са трайно обозначени на терен; 2. Има извършена сеч на 9
/девет/ броя дървета от дървесен вид габър, немаркирани с контролна горска
марка, което представлява нарушение на изискванията на чл. 104, ал. 1, т. 5 от
Закона за горите; 3. Направени са три броя извозни пътя – от север на юг, от
северозапад на югоизток и от северозапад на юг, неотразени в технологичния
план, което представлява нарушение на изискванията на чл. 104, aл. 1, т. 5 от
ЗГ; 4. Направена е технологична просека за изграждане на тракторен път, като на
места в нея дървостоят е отсечен. Технологичната просека е с ширина от 7 до 20
метра, което представлява нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 1 от Наредба
№ 5/ 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на
предназначението им, вр. с Приложение 3 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата; 5. В
източната част на отдела е установен котел, в който част от дървостоя е
отсечен. Котелът е с диаметър по-голям от два пъти средната височина на
насаждението, което е в нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 4 от Наредба №
8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите; 6. Има дървета от дървесен вид келяв
габър, представляващи подлес и подлежащи на сеч. Установява се наличие на
дървета от дървесен вид келяв габър и в трасето на тракторния път. По
Позволителното за сеч очакваният добив е от 612 плътни куб. м. лежаща маса от
дървесен вид зимен дъб, бук, габър и цер, като липсва дървесен вид келяв габър.
Въз основа на
констатациите от проверката от заместник-директора на РДГ – Велико Търново е
направен извод, че сечта в отдел 367, подотдел „г“, имот № 83171.216.1, землище
Шилковци, община Елена - общинска горска територия, се провежда в нарушение на
Закона за горите, Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите и Наредба № 5/
31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на
предназначението им, и следва да бъде преустановена. За целта е съставена
оспорената Заповед № РД06-245 от 20.09.2022 г., с която на основание чл. 252,
чл. 253, ал. 3, т. 3 и чл. 254 от ЗГ, е наложена принудителна административна
мярка – спиране на сечта по Позволително за сеч № 0685045/ 03.09.2022 г.,
издадено от инж. Я.Б. на М.Й. – нает регистриран лесовъд на „Елваис“ ООД, за
отдел 367, подотдел „г“, имот № 83171.216.1, землище Шилковци, общ. Елена,
общинска горска територия и са дадени задължителни предписания за отстраняване
на посочените в протокола нарушения: 1. Да се обозначат трайно на терен
границите с другите собственици; 2. Тракторните временни извозни пътища да се
проектират на терен съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 5/
31.07.2014 г., като се спазват основните геометрични елементи за такъв вид
пътища; 3. Котлите в насажденията да се премаркират в съответствие с
изискванията на чл. 25, ал. 4 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г.; 4. Подлесната
растителност в частта, в която ще се изсича подлеса, да бъде маркирана и
сортиментирана, и отразена в карнет-описа, както и да се отрази в карнет-описа
количеството келяв габър, подлежащ на сеч от трасето на тракторния път. Срокът
на наложената ПАМ е до отстраняване на нарушенията, за което РДГ – Велико
Търново следва да бъде уведомена писмено, с цел извършване на последваща
проверка. Указано е, че на основание чл. 254, ал. 2 от ЗГ заповедта подлежи на
незабавно изпълнение. Видно от придружителното писмо и представената
административна преписка Заповед № РД06-245/ 20.09.2022 г. на
заместник-директор на РДГ - Велико Търново е връчена на М.И.Й. по куриерска
служба на дата 28.09.2022 година. Няма данни кога тя е била доведена до
знанието на Я.А.Б..
Адресатите на
заповедта са входирали жалба директно в деловодството на АС – Сливен, на
11.10.2022 година. С Определение № 268/ 11.10.2022 г. по адм. д. № 379/ 2022 г.
на АС – Сливен на основание чл. 135, ал. 2, вр. с чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК делото е изпратено по подсъдност на АСВТ. Във връзка с тази жалба е образувано и настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене от ответника се представиха документите от
административната преписка, коментирани по-горе, както и разпечатка от интернет
страницата на АГКК за поземлен имот 83171.216.1 в землището на с. Шилковци в
Община Елена, Поименно разписание на длъжностите на РДГ – Велико Търново в сила
26.08.2022 г., Поименно разписание на длъжностите на РДГ – Велико Търново в
сила от 01.10.2022 г. и Длъжностно разписание на РДГ в сила от 01.01.2021 г.,
както и Документ изх. № РДГ05-1724/ 21.02.2023 г., издаден от зам. директор на
РДГ гр. Велико Търново, удостоверяващ права за ползване на програмен продукт
„ОРУКС Мапс“ към дата 14.09.2022 година. По искане на ответника до разпит са
допуснати свидетелите инж. С.И.З., инж. В.Д.Ц. и инж. Г.М. – служители в РДГ –
Велико Търново, извършили проверката на терен.
Като доказателства са приети писмените документи, приложени към жалбата
на Я.Б. и М.Й. – Трудов договор № ОА-211/ 30.07.2021 г., според който инж. Я.Б.
е назначен като ръководител „Общинска горска собственост“ в Община Елена,
Допълнително споразумение от 16.09.2021 г. и Длъжностна характеристика. По
искане на жалбоподателите са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Г.И. ***, и Х.Г.Н. ***.
От заинтересованата страна община Елена са изискани Скица на поземлен
имот № 15-1416461/ 06.12.2022 г. на СГКК – Велико Търново за ПИ с идентификатор
83171.216.1; извадка от таксационно описание от горскостопанския план на
територията на ДГС – елена и Договор № РД.02.11-561/02.09.2022 г. за добив на
дървесина с „Елваис“ ООД.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Оспорената заповед обективира волеизявление на административен орган, съдържащо нареждане за спиране на сечта по позволително за сеч, което безспорно засяга правната сфера на жалбоподателите и в този смисъл е индивидуален административен акт по аргумент на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият подлежи на съдебен контрол. При това положение жалбата е подадена от лица с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт съгласно чл. 254, ал. 3 от ЗГ, и е препратена по компетентност на АСВТ. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Противно
на твърденията в жалбата, при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения
административен акт, доколкото обжалваната заповед е валиден административен
акт, издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите
правомощия. Според чл. 253, ал. 3, т. 3 от ЗГ директорите на регионални
дирекции по горите спират дейности в горските територии, които се извършват в
нарушение на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за
защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за
лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на
селскостопанското имущество и на подзаконовите актове по прилагането им. В този
смисъл е и чл. 60, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в
горите, съгласно който сечта в насаждението се спира със заповед на директорите
на регионалните дирекции по горите - за всички горски територии. Поради
продължителен отпуск за временна неработоспособност на директора на РДГ –
Велико Търново, за което е представен Болничен лист № Е20222501880/ 09.09.2022
г., заместник-директорът инж. Зорка Иванова съвместява длъжностите по силата на
Допълнително споразумение № К-1109/ 11.08.2022 г. към Трудов договор № 490/
01.12.2011 година. Това обосновава извод, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, в условията на заместване на титуляра.
Оспорената
заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаване й, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. В диспозитивната част на заповедта като правно основание
са посочени разпоредбите на чл. 252, чл. 253, ал. 3, т. 3 и чл. 254 от ЗГ, с
което са конкретизирани правните норми, които административният орган намира за
относими към описаната фактическа обстановка. Верността на фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи касае материалноправната, а не формалната законосъобразност на
акта. Обратно на възраженията в жалбата, недвусмислено е посочен видът на
наложената ПАМ, мотивите за налагането й и са дадени предписания на основание
чл. 253, ал. 5 от ЗГ. По аргумент от чл. 252 от ЗГ, процесната ПАМ е приложена
със заповед на компетентния орган и обстоятелството, че за жалбоподателите е
останал неясен видът на издадения административен акт, не съставлява
отменително основание. На последно място, действително в заповедта фигурира
опцията за съдебно обжалване, но не е указана възможността за оспорването й по
административен ред Този порок не влияе съществено върху формалната й
законосъобразност, въпреки че така направен записът не удовлетворява
императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, задължаваща
административният орган, издател на акта, да посочи изчерпателно изброените
реквизити от т. 1 до т. 8, включително и пред кой орган и в какъв срок може да
се оспорва. Нормата на чл. 254, ал. 3 от ЗГ регламентира, че приложените
принудителни административни мерки могат да се обжалват по реда на АПК. В
случаи като настоящия обаче административното оспорване не е задължителна
предпоставка за съдебното такова. Отделно, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК,
когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок
за обжалване пред съда се удължава на два месеца. Тоест, неизпълнението на
задължението на административния орган да укаже изчерпателно пред кого и в
какъв срок може да бъде обжалван издаденият от него акт се въздига от
законодателя единствено в основание за автоматично удължаване на сроковете за
обжалването му. В конкретния случай този пропуск на издателя не е попречил на
жалбоподателите да сезират съда в срок. Не се оправдава и възражението на жалбоподателите
за липса на адресат на задължителните предписания. В разпоредителната част на
акта е означено по кое конкретно позволително за сеч е спряна сечта, а в
мотивите е допълнено кой е издател на позволителното и на кого е издадено.
Следователно еднозначно може да се установи адресата на предписанията, като не
всяка непрецизност в разпоредителната част на един индивидуален административен
акт води до липса на адресат. Разпоредбата на чл. 253, ал. 3, т. 3 от ЗГ
предвижда прилагането на принудителна административна мярка по отношение на дейности в горските територии, които се
извършват в нарушение на изброени нормативни актове. Процесната ПАМ е свързана
с претендирана от органа незаконна дейност в определена горска територия. От
съдържанието на правните последици на приложената ПАМ, свързани с
възпрепятстване извършването на тези дейност, следва изводът, че адресат на
приложената мярка е нарушителят, извършващ въпросните дейности, на когото
именно е връчена и заповедта. Съдът преценява дали всички елементи на адресата
и на разпоредителната част са установими и с оглед на това могат ли валидно да
обективират волята на органа. В случая това е безспорно и доводите на
оспорващите за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на чл. 59, ал.
1, т. 3 от АПК, са неоснователни.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, водещи до ограничаване правата на
жалбоподателите и обуславящи отмяна на оспорения индивидуален административен
акт. Заповедта е издадена след извършена от
контролните органи на РДГ проверка в процесния обект, при която констатираните
нарушения са отразени по предвидения за това в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии начин, чрез
съставянето на Констативен протокол Серия В № 009578/ 14.09.2022 година. По
реда на чл. 8, ал. 3 от цитираната наредба, доколкото са констатирани нарушения
по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, проверяващите са предоставили
констативния протокол и всички доказателства по случая на компетентния орган по
чл. 253 от ЗГ и въз основа на тях е съставена оспорената заповед за прилагане
на ПАМ. Твърдението, че в нарушение на чл. 26 от АПК не са уведомени заинтересованите
страни за началото на производството и провеждането му е протекло без тяхно
участие, се разколебава от доказателствата в преписката. На първо място, видно
от констативния протокол проверката се е състояла в присъствието на М.Й. – нает
регистриран лесовъд на „Елваис“ ООД. Същият е запознат с всички констатации и е
отказал да подпише протокол, което е установено с подписите на двама свидетели.
Установява се и предварително уведомяване за проверката на инж. Я.Б., което
уведомяване е извършено по телефона. В случая определящо значение има и
спецификата на ЗПАМ, целяща преустановяване на нарушение, при което
предварителното уведомяване на всички заинтересовани лица не винаги е
практически възможно. Процесната заповед е редовно връчена на издателя на
подволителното за сеч. Не са нарушени и правата на заинтересованите лица –
Община Елена и „Елваис“ ООД – гр. Елена, които са конституирани като такива в
делото, а уведомяването им за издаването на заповедта има отношение единствено
относно сроковете за нейното обжалване, а не и за законосъобразността й.
Предвид горното не може да се сподели
възражението, че адресатите на акта не са уведомени за началото на
административното производство, като същите са разполагали с възможност да
участват в него, какато и да осъществят правото си на защита срещу приключващия
го акт, което и са сторили.
Оспорената заповедта съответства на материалния закон и на преследваната от него цел.
Правното основание за прилагане на процесната принудителна
административна мярка е по чл. 253,
ал. 3, т. 3 от ЗГ, съгласно която норма директорите на регионални дирекции по
горите
спират дейности в горските територии,
които се извършват в нарушение на този закон, Закона за лова и опазване на
дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите,
Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за
опазване на селскостопанското имущество и на подзаконовите актове по
прилагането им. При тази
законова регламентация за налагане на принудителната административна мярка по
чл. 253, ал. 3, т. 3 от ЗГ е достатъчно служителите по горите да са
констатирали извършване на нарушение на някоя от визираните забрани в закона
или на подзаконовите актове по прилагането му. Данните по делото сочат на
извода, че са налице предпоставките по чл. 253, ал. 3, т. 3 от ЗГ за спиране на
сечта в съответната горска територия, за която е издадено позволителното за
сеч. Извършването на нарушения на императивно разписани правила по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му е установено по надлежния ред от
контролните органи на дирекцията по горите при проведената проверка в процесния
обект, приключили с издаването на констативен протокол съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. С
Констативния протокол са установени няколко нарушения на ЗГ и на подзаконовите
актове по прилагането му: нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, нарушение на
чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 / 05.08.2011 г. за сечите в горите, на чл. 24, ал. 1 от
Наредба № 5/ 31.07.2014 г. за
строителството в горските територии без промяна на предназначението им, на чл.
25, ал. 4 от Наредба № 8 / 05.08.2011 г. за сечите в горите. В заповедта е налице позоваване на констивния
протокол от проверката, който е подписан от всички проверяващи без възражения,
тоест мотиви се съдържат и в преписката по издаването на заповедта.
Констативният протокол е съставен по установения ред и форма от длъжностни лица
в това им качество и във връзка с изпълнението на служебните им задължения и
като такъв има характер на официален удостоверителен документ в частта на
отразените в него констатации от проверката и се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила. В хода на съдебното оспорване установените с него факти и
обстоятелства не бяха опровергани от жалбоподателите, чиято е доказателствената
тежест за това. Обратно, същите се потвърждават от свидетелските показания на
извършилите проверката служители в РДГ – Велико Търново С.З., В.Ц.и Г.М., а
също и от тези на свидетелети Х.Н. и В.И., разпитани по искане на оспорващите
лица. Сведетелите подробно, последователно и изчерпателно изнасят данни за
протичането на проверката, участието и поведението на отделните членове на
комисията, направените констатации и прочие. Поради това, оспорването верността
на фактическите констатации в протокола от страна жалбоподателите, съдът намира
за недоказана защитна теза. Съображенията за неяснота на част от констатациите
също е неубедително и не кореспондира с доказателствата по делото.
Осъществяването на посочените в заповедта нарушения на ЗГ и приложимите наредби
е обосновано с оглед писмените доказателства по делото и гласните такива,
включително показанията на разпитаните свидетели. Всяко от констатираните от
контролните органи на РДГ нарушения на императивни разпоредби на ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му - немаркиране на терен границите на имота, в който се осъществява сеч,
отсичане на немаркирани дървета, несъобразяване на проекта и при работа на
терен с изискванията при прокарване на временни извозни пътища, немаркиране на
подлежаща на сеч дървесина, несъответствие с нормативните изисквания на оразмерените
котли в насажденията при постепенно
котловинна сеч, е достатъчно, за да
обуслови правомощието на директора на РДГ по чл. 253, ал. 3, т. 3 от ЗГ да спре
сечта в проверения обект. В случая извършването на тези нарушения се установява
от писмените и тгласните доказателства, събрани в хода на проиводството, което
обуславя материалната законосъобразност на акта. Законосъобразно е определен и
срокът на приложената ПАМ, които кореспондира с правилото по чл. 254, ал. 1 от
ЗГ, според който принудителните административни мерки се прилагат за срок до
отстраняване на нарушението, а в случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 - за срок до
6 месеца.
Прилагането на процесната ПАМ е съобразено изцяло и с целта на закона,
предвид факта, че към момента на издаване на заповедта на директора на РДГ –
Велико Търново установените нарушения не са били отстранени и предвид нормите
на чл. 252 от ЗГ и чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, определящи, че целта на ПАМ е да се
предотвратят или преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят
и отстранят вредните последици от тях. Целта на принудителната административна
мярка по чл. 253, ал. 3, т. 3 от ЗГ, е да преустанови и препятства занапред
вече започналото и продължаващо нарушение на императивни норми, уреждащи
правилата за сеч в горите. В тази връзка, неотносимо е възражението, че
оспорената заповед лишава населението на Община Елена от възможност за
закупуване на дърва за огрев при съществуващата в страната тежка икономическа
обстановка. Недопустимо е възможността за закупуване на дървесина да се
обезпечава за сметка на нарушения на правилата за сечите в горските територии.
Подобно разбиране би довело до незаконно изсичане на горски масиви, което е в
разрез с надделяващия обществен интерес.
При проверката за законосъобразност на акта, с който се налага ПАМ,
съдът установи материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, които в
случая се свеждат до съставянето на надлежен констативен протокол от
служителите по горите. След като са изпълнени законовите условия и предпоставки
за налагане на ПАМ, административният орган законосъобразно е наредил спирането
на сечта в обекта.
Съобразно изложеното, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № РД06-245 от 20.09.2022 г., издадена от заместник-директор на РДГ –
Велико Търново, е законосъобразна и жалбата срещу нея като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото неоснователна е претенцията на жалбоподателите
и на заинтересованата страна Община Елена за присъждане на направените разноски
по делото.
От страна на ответника е заявявана
такава претенция и в негова полза разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се присъдят в размер на 100,00 лв., определени по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната
помощ. При това положение възражението за прекомерност, направено от
заинтеросаваната страна, не намира приложение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр.
с чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Я.А.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, и на М.И.Й.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу Заповед №РД06-245/ 20.09.2022 г.,
издадена от заместник-директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново.
Осъжда
Я.А.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, и на М.И.Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, да заплатят на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: