ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Гр. Кула 06.08.2020г.
Районен
съд Кула, втори състав, в закрито заседание на шести август две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Дияна Дамянова - Цанкова
като
разгледа докладваното от съдията Дамянова - Цанкова, гражданско дело № 67 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на М.Г.Н., ЕГН ********** *** против
И. П. Н., ЕГН ********** ***, за прекратяване на брака между страните, сключен
на *** в ***., чрез развод, по вина на
ответника, поради дълбоко и непоправимо разстройство, за предоставяне на
родителските права върху малолетното им, родено от брака, дете – И.Н., ЕГН **********
на ищцата, местоживеенето на детето да бъде определено да бъде при нея, да бъде
осъден ответникъ да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 200 лв.,
да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата, ответник в
настоящото производство, както и за фамилното име на ищцата след прекратяване
на брака. Твърди се в молбата, че от
начало бракът вървял добре, но в последствие с ответника
постоянно се карали, защото той си внушил, че ищцата има връзка с
най-добрия му приятел. Твърди също, че от
сключването на брака до месец април 2019 год. живеели
заедно в Република Чехия. Детето ни се роди там, като тя работела и поддържала
домакинството, но през месец април 2019 год. положението станало нетърпимо, като ответникът постоянно ù вдигал скандали
и започнал да посяга да я бие. И тъй като тя не искала детето да става
свидетел на тези постоянни скандали и насилие срещу нея се прибрала с детето в България, където живее в апартамент, собственост на „Жилфонд” ЕООД и плаща месечен наем в
размер на около 90 лева, полага грижи и за двете си деца от предходен брак, които на са 12 години и на 17
години. Твърди също,
че работи в ***. и получава около 750 лева месечно и 100 лева
купони за храна, няма движимо и недвижимо имущество,
от което да реализира доходи. Излага твърдения, че ответникът
получава месечно около 2100 -2200 лева заплата в Чехия, но от момента на раздялата им
до сега не е плащал издръжка за детето им. Посочва, че настъпилата между
тях разделност е довела до пълното им отчуждаване, като разстройството
в брака им се задълбочило и
се прекъснали всякакви връзки, а бракът им
съществува само формално.
В срока за
отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
чрез процесуалния му представител адв. Й.Д. ***, със съдебен адрес:*** Княз
Александър Дондуков – Корсаков“ № 5, вх. В, ап. 25 и насрещен иск за
прекратяване на брака между страните, чрез развод, по вина на ищцата, поради
дълбоко и непоправимо разстройство, иск за предоставяне на родителските права
върху малолетното им дете на него, за определяне на местоживеенето му при него,
за определяне на режим на лични контакти на детето с майката, след развода и за
осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 160 лв., който иск е приет от съда за съвместно разглеждане с Определение от
22.06.2020г. Ответникът не оспорва иска за развод поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, тъй като твърди, че брачната
връзка е изчерпана от съдържание и между страните съществуват
непреодолими противоречия .Не оспорва твърдението на
ищцанта, че са
сключили граждански брак на 01.08.2016 г. и от
брака имат дъщеря - И.Н., родена на *** г. в ***, както и че от
сключването на брака им до месец април 2019 г. са
живеели заедно в ***,
след което оттогава до настоящия момент живеят разделени,
а бракът им е проста формалност. Твърди, че отношенията
помежду им винаги са били много добри, базиращи се
на взаимно уважение, отдаденост и грижи за семейството, като съвсем естествено са
съществували разногласия между тях, които са били в рамките
на нормалното, като и двамата са се грижили за дома и семейството,
поради което е останал неприятно изненадан, учуден и силно разочарован от
факта, че ищцата, заедно с дъщеря им, без да
го уведоми, съвсем тайно е купила билет и
се е върнала в България. Посочва също, че когато е разбрал, че си е заминала
с дъщеря им, започнал да я
търси с непрестанни телефонни обаждания и съобщения,
които останали без отговор. Оспорва изцяло твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, че е упражнявал
психически и физически тормоз върху нея, продиктуван от болестна ревност,
следейки я и ревнувайки я от най-близкия си приятел, както и твърденията,
че не се интересува от дъщеря си и че се е дезинтересовал
от родителските си задължения. Твърди, че откакто
ищцата прекратила съвместното им
съжителтсво, тя не му
позволява по никакъв начин да осъществя контакт с дъщеря си, не може
да я вида и дори да разбера как е, какво е здравословното ù състояние, като многократните
му опити да осъществя контакт с ищцата
и съответно с три годишната си дъщеря са били
неуспешни.
Твърди, че с оглед посоченото, ищцата не би могла
да бъде пример за поведение на дъщеря им, нито
да я отглежда и възпитава.
Ищцата/майката/
по първоначалния иск е изпратила отговор по чл. 131 ГПК на насрещния иск, с
който оспорва твърденията на ищеца/бащата/ по него, а именно: оспорва
твърдението тайно да е купила билет и да се върнала в България, като твърди, че
лично бащата я е изпратил на автогарата, като посочва, че това нейно действие е
продиктувано от упражняваното върху нея от бащата физическо и психическо
насилие, свидетел на което не е искала да става детето. Оспорва твърденията на
бащата да е откъснала детето от него, като твърди, че по никакъв начин не е
възпрепятствала контактите му с него, като твърди, че бащата само 3-4 пъти е
търсил контакт с детео по „ Месинджър” , като посочва, че не е се е интересувал
как е то и не му е предоставял издръжка. Посочва, че претенцията на бащата за
предоставяне на родителските права на него и плащане от нейна страна на
издръжка на детето са неоснователни. Излага твърдения, че осигурила всичко
необходимо за отглеждане на детето им, като в отглеждането на детето е
подпомагана от родителите си, както и от пълнолетното си дете, което не е общо
с бащата.
С
оглед предявените искове от ищцата и ответника за упражняване на родителски
права и издръжка на детето, както и изискването на чл. 59, ал.6 от СК и чл 15,
ал.6 от ЗЗкрД, по делото следва да
се укаже на Дирекция
социално подпомагане гр.Д., отдел „Закрила на детето”, да даде становище в
съдебно заседание или да представи социален доклад относно предоставяне на
родителските права и издръжката на детето.
Приложените към
исковата молба и отговора по чл. 131 от ГПК писмени доказателства Удостоверение
за сключен граждански брак № ***,
издадено от община Д.,
Удостоверение за раждане №
*** от ***, издаден от община
Д., издадено въз основа на Акт за раждане
№ ***., съставен в гр. Д.,Удостоверение за настоящ адрес изх. № ***., , Удостоверение за постоянен адрес изх. № ***, издадени от община
Б., по отношение на които
страните не са взели отношение съдът намира, че следва да бъдат приети по делото като допустими, относими към предмета на спора и
необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.
Направеното от ищцата с исковата молба доказателствено искане за разпит на
двама свидетели не следва да бъде уважавано на този етап, тъй като не са посочени, в съответствие с чл. 156, ал.2 ГПК фактите и
обстоятелствата, които ще се установяват с разпита на двамата свидетели, поради
което съдът ще се произнесе по това доказателствено искане в съдебното
заседание.
С отговора на исковата молба е
направено доказателствено искане от ответника за допускане на разпит на двама
свидетели, при режим на довеждане, с разпита на които ще установява
обстоятелства относно отглеждането и възпитанието на детето И.Н., както и
обстоятелства относно отношенията между страните, срещу което искане ответната
страна не възразила, което искане съдът намира за основателно, поради което
същото следва да бъде уважено. С отговора на исковата молба, ответникът е
направил и доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което
да послужи пред НАП – Д., за да се снабди с удостоверение, от което да е видно
къде е местоработата на ищцата и какъв е месечният ù доход, срещу което
ответната страна не е възразила, което искане съдът намира за основателно и
като такова, същото следва да бъде уважено.
След извършената
проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намира, че следва да бъде
насрочено заседание за разглеждане на делото, за което и на
основание чл. 140 вр. чл.146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА
делото на 11.09.2020г. от 11:45 часа в открито съдебно заседание, за която дата
да се призоват страните, като на ищеца по насрещния иск се връчи отговора по
чл. 131 от ГПК.
Да
се уведоми Дирекция „ Социално подпомагане” -
гр.Д. за настоящото производство, като се изпратят преписи от исковата
молба, отговорът към нея, насрещната искова молба и отговорът към нея.
УКАЗВА
на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Д. да извърши социално проучване, като
се запознае с обстоятелствата по делото, да даде становище в съдебно заседание
или да представи социален доклад, със заключение относно възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето,
привързаността на детето към родителите, възможността за помощ от трети лица –
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на
родителите, както и необходимите средства за издръжка на месец на детето.
ПРИЕМА приложените
към исковата молба и отговора по чл. 131 от ГПК писмени доказателства, а именно: Удостоверение
за сключен граждански брак № ***,
издадено от община Д.,
Удостоверение за раждане №
***., издаден от община
Д., издадено въз основа на Акт за раждане
№ ***, съставен в гр. Д.,Удостоверение за настоящ адрес изх. № ***, , Удостоверение за постоянен адрес изх. № ***, издадени от община
Ботевградкато
допустими, относими към предмета на спора и необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото.
ДОПУСКА
до разпит двама свидетели на ответника, при режим на довеждане с разпита на
които ще установява обстоятелства относно отглеждането и възпитанието на детето
И.Н., както и обстоятелства относно отношенията между страните По отношение
доказателствените.
ДОПУСКА да се издаде на ответника съдебно удостоверение, което да послужи пред
НАП – Д., за да се снабди с удостоверение, от което да е видно къде е
местоработата на М.Г.Н. и какъв е месечният ù доход, след внасяне на
законоустановената такса в размер на 5 /пет/лв.
ИЗГОТВЯ Проект за доклад на делото, както следва:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК и небрачни
искове с правно основание чл. 322 ал. 2 ГПК, вр. чл. 53, чл. 59, ал.2 и чл. 143 от СК. за прекратяване чрез развод на гражданския брак между страните, сключен
на ***.. в гр. Д., за което е съставен Акт за граждански брак № ***от същата дата, съставен в гр. Д., поради дълбоко и
непоправимо разстройство с произнасяне за вината за това, за възстановяване на
фамилното име преди брака на съпругата, за предоставяне на родителските права
върху малолетното дете М. И.С., родена на ***г., определяне на
местоживеенето му и неговата издръжка.
Претендираните права произтичат от това, че страните
твърдят, че на *** са сключили граждански брак, от
който имат родено едно дете И.Н.. Съпругата/ищца по първоначалния иск/ твърди,
че причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, който
системно я е малтретирал физически и психически, а съпругът/ответник по
първоначалния иск и ищец по насрещния иск/ твърди, че вината е на съпругата,
която без да го предупреди се е изнесла от жилището, което са обитавали в ***, заедно с детето и се е прибрала в България. Всеки от съпрузите твърди, че той е по –
подходящ родител, който да отглежда детето и твърди, че другият съпруг няма
нужния родителски капацитет. И двете страни твърдят, че живеят разделено и
бракът им е изчерпан от съдържание, като съществува само формално.
По делото не се спори,
че страните са сключили граждански брак на ***. в гр. Д., за което е съставен Акт за граждански брак № *** от същата дата, съставен в гр. Д., че бракът е дълбоко и
непоколебима разстроен, страните са във фактическа раздяла от м. април 2019г.,
както и че от брака имат родено едно дете И.Н., родена на ***г. , поради което съдът
намира, че на осн. 146,ал. 1,т. 4, във вр. с чл. 153 от ГПК тези обстоятелства
не се нуждаят от доказване, поради което
ОПРЕДЕЛИ
Отделя като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са сключили граждански
брак на 01.08.2017г. в гр. Д., за което е
съставен Акт за граждански брак № *** от
същата дата, съставен в гр. Д., че бракът е дълбоко и непоколебима разстроен,
страните са във фактическа раздяла от м. април 2019г., както и че от брака имат
родено едно дете И.Н., родена на ***г.
Всяка
от страните следва да докаже, фактите и обстоятелствата,
сочещи на вина у ответната страна за разстройството на брака, обстоятелството,
че е по – подходящият родител за упражняване на родителските права върху детето
.
УКАЗВА
на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищцата, че не сочи и не представя
доказателства за фактите и обстоятелствата, сочещи на вина у ответната страна
за разстройството на брака.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните, на основание чл.146, ал.3 ГПК, в срок до насроченото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия.
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите на твърдени нови обстоятелства и
посочване и представяне на нови доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят
своевременно, както и при нововъзникнали
обстоятелства.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че
за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация.
Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на
доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb). Медиацията е платена
услуга. В гр. Видин
има Център по медиация с адрес гр. Видин, ул. „ Цар Александър II” № 3, ет.1, офис 13, www.mcmvidin.com.
Към Софийски районен съд
работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по
медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за
Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа
на тел. 8955423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. „Цар Борис ” III № 54.
Указва на страните, че за постигане на
съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: