МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 25.11.2011г. ПО НОХД № 1484/2011
ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна прокуратура е възвела
обвинение срещу С.И.И. ЕГН ********** за това, че за периода 30.09.2010г. –
26.11.2010г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент – дебитна карта № 6760640162306654 издадена от
Уникредит Булбанк АД –клон Варна, без съгласието на титуляра й А.Р.Т. и
изтеглил сумата от 9740.00 като деянието
не представлява по – тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият заявява, че
по реда на чл. 371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението като доказано по безспорен
начин включително и предвид позицията на подсъдимия. Счита за законосъобразно
да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл. 66,
ал.1 от НК,както и- пробационна мярка
„периодични срещи с пробационен служител” по реда на чл. 67, ал.3 от НК.
Гражданският ищец Т. поддържа предявеният
граждански иск за сумата от 9740 лева и моли присъждане на сумата.
Защитникът на подсъдимия сочи, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, поради чистото му съдебно минало,
младата му възраст, фактът, че е трудово ангажиран, както и критичното му
отношение към деянието. Моли за приложение разпоредбата на чл.55 НК и налагане
на наказание „лишаване от свобода” под предвидения в закона минимум от 2
години, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, както и да не
бъде налагано второто предвидено в закона наказание „глоба ”.
В последната си дума подсъдимият И.
изразява съжаление за извършената.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
С.И.И. живеел на семейни начала със св.
Гергана Танева от 2006 г в жилище находящо се в ж.к. „Вл. Варненчик". Св. А.Р.Т.
- баща на св. Танева обитавал жилище находящо се на ул."Възраждане" в
гр. Варна. Св. Танева имала ключ от апартамента на баща си и го посещавала всяка
събота, за да му помага. Неколкократно св. Т. бил посещаван и от подсъдимия И..
Св. А.Т.
бил назначен на длъжност шлосер в „Агрополихим" АД - Девня. По
споразумение между него и работодателя трудовото му възнаграждение се
превеждало по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк" АД клон Варна. Св. Т.
имал издадена дебитна карта № 6760640162306654, която държал в шкаф до леглото
си.
Подсъдимият
И. бил безработен от 2008 г. Имал кредити към различни банкови институции.
Знаел, че св. Т. има събрана известна сума пари в банковата си сметка, поради
което решил да използва дебитната му карта, за да изтегли нужните му парични
средства. На 30.09.2010 г. взел ключовете на св. Танева, и отишъл в дома на св. Т., докато последният
отсъствал. Взел дебитната карта,която била прибрана в нощно шкафче.В тефтер
били записани различни числа,включцително и четирицифрено. Подсъдимият
предположил, че това е ПИН — кода на картата. Проверил и изтеглил парична сума
в размер на 400 лв. от ATM устройство, находящо се пред магазин „Кауфланд". След
това върнал картата на мястото й. Седмица след този случай И. си направил
дубликат на ключа от жилището на св. Т.. Така периодично последният ходел в
жилището, взимал дебитната карта и теглил различни парични суми. Така в периода
30.09.2010 г. - 26.11.2010 г., подсъдимият И. осъществил двадесет и четири
тегления от различни ATM устройства, като общата сума била в размер на 9740 лв.
На
17.12.2010 г. св. Т. се опитал да изтегли парична сума от дебитната си карта,
но видял че наличността е 5.87 лв. Последният знаел, че в сметката му трябва да
има сума около 9000 лв., обадил се в банката и разбрал, че действително са
осъществявани тегления, поради което се тъжил в полицията и било образувано
настоящото досъдебно производство.
Видно
от заключението на извършената комплексна видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза /л. 38-45 от ДП/ лицето заснето на записите
от охранителните камери и предоставените снимки на обвиняемия е едно и също, а
именно С.И.. При изследването не са констатирани следи от манипулация върху
записаната от охранителните камери информация.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства - заключението на извършената комплексна видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, показанията на свидетелката Танева и
свидетеля Т., направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т.2
от НПК.
Съдът възприема заключението на експертизата като мотивирано
и компетентно изготвено,като кредитира и показанията на разпитаните свидетели
като достоверни и добросъвестно депозирани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери за доказано по безспорен
начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и го призна за виновен
по така възведеното обвинение.
Предвид
процедурата по чл.371 т.2 НПК,съдът следва да определи наказание по реда
предвиден в чл.58 а НК.
Подсъдимият
не е осъждан,на млада възраст,изразява искрено съжаление за
извършеното,започнал е работа,съдействал е за разкриване на обективната истина
при разследването.Касае се обаче за деяние извършено с упоритост и за
сравнително продължителен период от време,при което пострадалият е бил ощетен
със значима по размер парична сума.При тези данни реалното наказание,което
следва да бъде наложено е над минимума,а именно 2 години 7 месеца и 20 дни
лишаване от свобода.При приложението на чл.58 а НК и намаляване на санкцията с
една трета наказанието следва да бъде 1
година и 11 месеца.Съдът обаче намира,че в конкретния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК,доколкото са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства,при което и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за така извършеното деяние.При отчитане
размера на получената сума и проявената престъпна упоритост,съдът счита,че и в
този случай законосъобразното наказание също е 1 година и 11 месеца лишаване от
свобода.Тази законова разпоредба обаче е по-благоприятна за
подсъдимия,доколкото по силата на ал.3 от същия законов текст може и да не се
наложи наказание глоба.Съдът приема,че по отношение на подсъдимия,който е млад
човек,който е започнал трудова дейност и следва да възстанови щетите на
пострадалия може да се прояви
снизходителност като не се налага кумулативно предвидената в правната норма
санкция.Предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и всички данни по
делото съдът счита,че не е необходимо подсъдимият И. да бъде изолиран от
обществото,поради което отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
с минималния изпитателен срок-3 години.
Съдът
счита, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен изцяло, предвид
имущественият характер на вредите и фактът, че същият се доказа по основание и
размер в хода на наказателното производство, с оглед на което и на основание
чл. 45 от ЗЗД осъди подсъдимия И. да заплати на гражданския ищец А.Т. сумата от
9740 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на деянието.
Подсъдимият
е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
389.60 лв., както и направените по делото разноски в размер на 80 лева по сметка
на ВОС, в полза на Държавата.
Предвид
гореизложеното ,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: