РЕШЕНИЕ
№408
гр. Велико Търново, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря п.и. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №387 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на на чл. 149 и
сл. от АПК, вр. с чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 45,
т. 6 от Наредба №14/28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова
помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства
и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г.“, издадена от министъра на земеделието и храните/по нататък в текста
„Наредба №14“/.
Образувано е
по жалба на С.Й.К.
***, срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане/АУПДВ/ №26/06/1/02149/2/01804/01/13.09.2018г.,
издаден от директора на Областна
дирекция – Велико Търново на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
С обжалвания акт, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба №14, вр. с чл. 165
и чл. 166 от ДОПК, на жалбоподателката са определени подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. и лихви
за периода от 01.05.2018г. до погасяване на задължението. От оспорващия се твърди
незаконосъобразност на обжалвания акт, поради противоречие със съответните материалноправни разпоредби на Наредба №14,
както и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се за отмяна на
оспорвания АУПДВ като незаконосъобразен и присъждане на направените разноски по
делото.
Ответникът по делото – директора на Областна дирекция – Велико
Търново на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез
пълномощника си по делото оспорва жалбата по съображения изложени в съдебно
заседание и в писмено становище. Моли съда да отхвърли жалбата, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Обжалваният АУПДВ е
връчен на С.К. чрез куриерска служба, на дата 27.09.2018 г., видно от
съдържащата се в делото товарителница /синя папка, последен лист/. Жалбата
срещу него пред АСВТ е подадена чрез директора на ОД – гр. В. Търново на ДФ „Земеделие“
и заведена там с вх. №02-040-6500/3821/09.10.2018г, с което е спазен и срокът
по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, засегнато от действието
на оспорения акт, при наличието на правен интерес от оспорване и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
С Решение
№9980/28.06.2019г. по АД №2508/2019г. състав на ВАС е отменил Решение
№543/0.01.2019г. по АД №756/2018г. по описа на АСВТ и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Между страните не се спори и от съдържащата се в
преписката регистрационна карта /класьор, стр. 24/ се установява, че през
2015г. С.К. като земеделски производител е подала заявление за подпомагане с
идентификационен №25/06/1/0/02149 от 23.07.2015 г. по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014
– 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на
животни – зайкини-майки, наемане и отглеждане на овошки – сливи. Към същото са
били приложени бизнес план, анкетна карта, съответните декларации и
справки-декларации, справки за доходи, Удостоверение за регистрация на
животновъден обект №386/22.07.2015г. на Областна дирекция по безопасност на
храните /ОБДХ/ - гр. Търговище, удостоверение за банкова сметка, ***ска сграда
под наем, инвентаризационен опис на налични пчелни семейства и т.н. След
извършени документална проверка и такава на място са установени факти и
обстоятелства, довели до съмнения за изкуствено създаване на условия за
предимство /еднакъв адрес с друг кандидат за подпомагане/, които обаче не водят
до отказ от финансиране на заявлението за подпомагане. В крайна сметка С.К. е
получила окончателна оценка по критериите за подбор 46,23 точки и подаденото от
нея заявление за финансиране е одобрено със Заповед №03-250-РД/41/22.04.2017г.
на директора на Областна дирекция – гр.
Търговище на ДФЗ. Одобряването е извършено при следните условия: размер на
финансовата помощ – 48 895 лв., от които на първо плащане 24 447,50 лв., на
второ плащане 24 447,50 лв. и избрана крайна дата на периода за проверка
изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ – 30.04.2018г. С
Уведомително писмо за одобрение с изх. №01-250-6500/76 от 22.04.2016г.
жалбоподателката е уведомена за издадената заповед. Последвало е сключването на
Договор №25/06/1/0/02149 от 25.04.2016г. между ДФЗ-РА, представлявана от
директора на Областна дирекция – гр. Търговище на ДФЗ и С.Й.К., за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС
2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Съгласно договора фондът предоставя на бенефициера
безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка за изпълнение на одобрен
проект №25/06/1/0/02149, в размер 48 895 лв.,
от които първото плащане в размер на 24 447,50 лв. да се извърши в срок
до два месеца от сключване на договора, а второто плащане в размер на 24 447,50
лв. в срок до три месеца след издаване
на УИН на заявката за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи
съгласно Приложение №7 към Наредба №14. Предвидена е възможност уговорения
тримесечен срок от подаване на заявката за второ плащане да се удължава в
случаите и в срока по чл. 36, ал. 3 от Наредба №14. В чл. 3, ал. 3 от договора
е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 30.04.2018г. От
Приложение №1 – неразделна част от договора, наименовано „Списък на критериите
за подбор, по които ползвателят е получил приоритет“ се установява, че проекта
на оспорващият е оценен като такъв, водещ до създаване на работни места, за
земеделско стопанство, включващо отглеждани животни и/или плодове и зеленчуци,
което към момента не включва култури и животни, отглеждани по биологичен начин,
но е планирано такова. Между страните не се спори, че първото плащане по
процесния договор в размер на 24 447,50 лв. е извършено на 28.04.2016г.
Впоследствие от С.К. са били подадени три броя искания за промяна на договора,
които са били уважени и между нея и ДФЗ – РА са сключени съответните анекси.
Исканията не са касаели избраната крайна дата на периода за проверка на
изпълнението на бизнес плана и за подаване на заявката за второ плащане.
На 30.04.2018г. жалбоподателката е представила в ОД
– гр. В. Търново на ДФЗ заявка за второ плащане по процесната мярка, с
приложени документи, вкл. доказателства за закупуване на материални активи,
такива за арендоване на земеделска земя, посоченото по-горе Удостоверение
№386/22.07.2015г. на ОБДХ- гр. Търговище и разпечатка от регистър за
животновъден обект, договор за контрол и сертификация, удостоверения за
завършени курсове на обучение, трудови договори и др. Съгласно контролен лист за окомплектованост,
към заявката са били приложени необходимите документи, без удостоверение от
БАБХ за регистрация на животновъден обект /стр. втора от контролния лист/,
поради което заявката не е приета и документите са върнати на бенефициера.
С писмо изх. №01-043-6500/111
от 21.05.2018г. на директора на ОД – гр. В. Търново на ДФЗ/връчено на
29.05.2018г./, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ С.К. е уведомена за
откриване на производство по налагане на финансова корекция, във връзка с
нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор №25/06/1/0/02149 от
25.04.2017г. и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба
№14. В писмото е посочено, че при проверка е установено неспазване на
срока за подаване на заявка за второ плащане с всички изискуеми документи, тъй
като такава не е подадена до 30.04.2018г. На бенефициера е указан размера на финансовата корекция /100% от одобрената
финансова помощ по договора/, вкл. че ще дължи връщане на полученото първо
плащане. Указано му е, че в 14-дневен срок може да подаде възражения
срещу основателността и размера на финансовата корекция и/или дължимостта на
посочените в писмото суми, като му е определени 14-дневен срок за представяне
на писмени доказателства, относими към откритото производство, вкл. такива удостоверяващи наличието на
особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за
подаване в срок на заявката за второ плащане, ако такива обстоятелства са налице.
Жалбоподателката е подала до директора на ОД – гр. В. Търново на ДФЗ възражение с вх. №01-043-6500/111#2/12.06.2018г.
с възражения, че заявката за второ плащане е подадена в срок за наличието на обективни пречки за представяне на
удостоверение от БАБХ, а именно – забавено даване на становище от орган Община
Търговище, в голяма степен аналогични на тези в жалбата пред съда. Към
възражението си същата е приложила Заявление №94-00-1188/18.04.2018г.,
Становище № 845/ 08.06.2018 г. на ОБДХ – гр. Търговище дадено на основание чл.
136, ал. 3 от ЗВМД и Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№101/153088/11.06.2018 г. на ОБДХ – гр. Търговище по чл. 137, ал. 6 от ЗВМД.
Съгласно отбелязаното в удостоверението, същото е издадено по Заявление вх.
№101/11380 от 04.05.2018г. След
изготвяне на докладна записка до дирекция „Правна“ на ДФЗ и получаване на
ответно становище за неоснователност на същото, директорът на ОД – гр. В.
Търново на ДФ „Земеделие“ е издал АУПДВ № 26/06/1/02149/2/01804/01 от
13.09.2018 г., с който на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба №14, вр. с
чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, на С.К., са определени подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. и лихва, считано от
01.05.2018г.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на РА организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и представлява същата, а съобразно чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП в приложимата й редакция /обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп. бр. 2 от 2018
г./, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи
от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително
за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания
за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В
изпълнение на тези си правомощие, с представената по делото негова Заповед
№03-РД/286/01.02.2017 г., изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал
на директорите на областните дирекции на фонда,
правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции и актове
за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вкл.
по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
по ПСРС 2014 – 2020, да започват, провеждат, спират и прекратяват съответните
за това производства, както и да преразглеждат издадените актове, ако са налице
условията по чл. 91, ал.1 от АПК. Съобразно горното и вида на оспорения акт,
същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на
делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
В мотивите на решението
на ВАС са дадени указания, които съгласно чл. 224 от АПК са задължителни при
понататъшното разглеждане на делото, и в които е визирано, че са спазени
процесуалните правила по издаването на акта, като съдът следва да се произнесе
досежно материалната законосъобразност на АУПДВ.
Като основание за
издаването на АУПДВ е посочено неизпълнение на изискванията по чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Наредба №14, изразяващо се в непредставяне на изискуемото съгласно т.
15 от Приложение №7 удостоверение, издадено от БАБХ, за регистрация на животновъден
обект. Съображенията на издателя са, че
жалбоподателката като ползвател на помощта,
е регистрирала животновъдния си обект едва след изтичането на посоченият срок
30.04.2018г., който е краен срок за
подаване на заявка за второ плащане. Ответникът е приел, че в случая не става
въпрос за формална липса на документ по повод вече регистриран животновъден
обект, а за първоначална регистрация на такъв. Регистрацията на животновъден
обект по чл.137 от ЗВмД е съществен ангажимент за всеки земеделски
производител, който отглежда животни, при което за нейното извършване
жалбоподателката е имала достатъчно
дълъг период от момента на сключването на договора до годината на проверка
изпълнението на бизнес плана, респективно крайния срок за подаване на заявка за
второ плащане. С тези аргументи не е прието за основателно направеното
възражение от нейна страна, че
неспазването на срока за подаване на заявка за второ плащане е по независещи
от нея причини. Счел е, че при полагане на дължимата грижа, жалбоподателката е
могла да извърши регистрацията на животинновъдния обект в срока за подаване на заявка за второ плащане.
След като не се е възползвала от правото на
всеки земеделски производител да
поиска и промяна в крайния срок за подаване на заявка за второ плащане при
условията на чл. 40, ал. 2 от Наредба №14, то неизпълнението на задължението за подаване на редовна заявка за
второ плащане е изцяло по нейна вина, което мотивира административният орган да
поиска връщането на първоначално полученото плащане. Тези мотиви съдът намира
за неправилни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал.1, т. 1 от Наредба №14 ползвателят на помощта няма
право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2
и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е
подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно
приложение №7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на
финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в
срока по чл. 36, ал. 2.
В случая спорно се явява изпълнението, респ. неизпълнението на изискването за
представяне на посоченото в т. 15 от Приложение №7 удостоверение, издадено от
БАБХ, за регистрация на животновъден обект.
Между
страните не е било спорно, че с подаването на заявление за подпомагане по чл.
24, ал. 1 от Наредба №14 жалбоподателката е приложила изискуемите съобразно
приложение №6 документи, вкл. и този по т. 13 от него, а именно – удостоверение
за регистрация на животновъден обект с №386/22.0.2015г. на ОДБХ – гр.
Търговище. Съгласно чл. 137, ал. 6 от ЗВмД директорът на ОДБХ вписва
животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, а според
ал. 8 на чл. 137 от ЗМвД регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Следователно,
след като вече е бил налице регистриран според изискванията на ЗВмД
животновъден обект от жалбоподателката, което е прието като изпълнение на
изискванията по чл. 24, ал. 1 от Наредба №14 от страна на администрацията на
ответника, основателни са възраженията на оспорващата, че в конкретния случай
неоснователно се претендира неизпълнение на нормативните изисквания по чл. 34,
ал. 1 от същата наредба. Вярно е, че представяне на удостоверение за
регистрация на животновъден обект, издадено от БАБХ е изискване и по т. 15 от
Приложение №7 към чл. 34, ал. 1 от Наредба №14, но целта на посоченото
изискване не е да се представят допълнително доказателства за вече известни
обстоятелства, нито да се вменява допълнителна административна тежест върху
получателите на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ. Изплащането
на помощта по Наредба №14 се осъществява по начина, указан в чл. 10 от
наредбата, като вторият етап от изплащането на помощта е обвързан с подаване на
заявка от получателя, което следва да е направено в срока по чл. 34, ал. 2.
Именно защото от сключването на договора, извършването на първото плащане
съгласно чл. 29 от Наредба №14 и подаването на заявката по чл. 34, ал. 1 изтича
сравнително продължителен период от време, изискването по цитираната разпоредба
за комплектоването на документите съгласно приложение №7 цели да даде
възможност да се установи дали е настъпила промяна на вече декларираните
обстоятелства, вкл. и по отношение на броя и вида на животновъдните обекти на
получателя. В конкретни случай обаче такива обстоятелства не са били налице.
Видно както от
представените с подаването на заявлението за кандидатстване документи, така и
от тези, които са били подадени от жалбоподателката с депозираното възражение с вх. №01-043-6500/111#2/12.06.2018г.,
касае се за един и същи животновъден обект, регистриран съгласно изискванията
на чл. 137 от ЗВмД, за който са били налице изискванията по Наредба
№44/20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти, издадена от министъра на земеделието и горите. При това положение, подаването на ново
заявление от страна на жалбоподателката по реда на чл. 137 от ЗМвД и задвижване
на процедурата по посочената разпоредба не може да се тълкува в нейна вреда,
респ. от това да се извличат доводи за неполагане на дължимата грижа и
неизпълнение в срок на нормативните изисквания по чл. 34, ал. 1 от Наредба №14.
Жалбоподателката е предприела всички необходими действия за снабдяване с ново
удостоверение, без да е било необходимо да се издава ново удостоверение по реда
на чл. 137 от ЗМвД при наличие на вече редовно и безсрочно такова.
Поради това в случая непредставянето на ново
удостоверение от БАБХ, при наличието на вече представено такова, което съгласно
закона удостоверява непроменящи се във времето обстоятелства, не представлява
неизпълнение на изискванията по чл. 34, ал. 1 от Наредба №14 и не влече след
себе си правните последици по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 45, т. 6 от същата
наредба, както е приел ответникът.
Поради това, след като
не са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорвания
административен акт, същият ся явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че след отмяната на акта администрацията
следва да продължи действията си по Раздел I от Глава четвърта на Наредба №14 след подадената заявка по чл. 34, ал. 1 от
жалбоподателката.
При този изход на спора
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените за
производството разноски е основателно и следва да бъде уважено в претендирания му пред настоящата инстанция
размер от 610 лв./съгласно списък за разноските на стр. 53 от делото/,
представляващи внесена държавна такса за производството пред АСВТ и адвокатски
хонорар.
Водим от горното и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на публично държавно вземане №26/06/1/02149/2/01804/01/13.09.2018г., издаден от
директора на Областна дирекция – Велико
Търново на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на С.Й.К. ***
разноски по делото в размер на 610/шестстотин и десет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :