Р
Е Ш Е
Н И Е № 260013
гр.Враца,
09.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 18.01.2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№123 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД от Г.Й.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.М.Н.-Т. ***"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата
молба се твърди, че на 21.04.2020г. около 16.25ч., на ул."Стоян
Заимов" до №2 Ц.Й.С. при управление на л.а."Тойота Пикник" с
рег.№ВР *** АД е участвал в ПТП с ищеца, пресичащ на пешеходна пътека. Според
ищеца причина за произшествието са неправомерни действия на водача на лекия автомобил,
който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП да не поставя в
опасност живота и здравето на хората, да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, да управлява МПС със
скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка, с което виновно е причинил
телесни увреждания на ищеца. Мястото на ПТП било посетено от екип на спешна
помощ и служители на МВР, като за произшествието е образувано ДП №369/2020г. на
РУ-Враца.
Ищецът твърди,
че пристигналият медицински екип му оказал първа помощ и след удара той за
кратко изгубил съзнание. Бил откаран в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца,
откъдето бил насочен към специализирано болнично заведение. Същият ден ищецът
постъпил в "Първа частна МБАЛ-Враца" със силна и спонтанна болка и
палпаторна болезненост в областта на дясна раменна става, а горният десен
крайник се намирал в принудително положение на аддукция, с флексия в лакетната
става и болка в областта на главата. Ищецът чувствал силна болезненост и имал
ограничени движения в ставата и при палпация били установени костни крепитации.
В областта на дясната вежда имал разкъсно-контузна рана с дължина 5см. и
умерено кървене в същата, имал болки във врата и главата, бил леко
дезориентиран, имал и болки в носа и около него, левият му глезен бил силно
оточен и болезнен.
Нататък в
исковата молба се изброяват проведените изследвания и консултации, като се сочи
поставената на ищеца окончателна диагноза: Фрактура коли хумери декстра
/счупване на горния край на дясна раменна кост/, контузио капитис с
разкъсно-контузна рана в областта на дясна вежда, комоцио церебри, ВЛК
палпебре, фрактура на носни кости с оток на тъканите на лицето, оток на лява
глезенна става, лекостепенна предна лестеза на ниво С3-С4 и изразена кантова
остеофитоза". На 27.04.2020г. на ищеца била извършена операция, като под
рентгенов контрол била направена закрита мануална репозиция на фрактурата чрез
тракция и компресия обратна на деформацията и същата имобилизация с ортеза за
горен крайник. Било предписано медикаментозно лечение и след шестдневно
лекарско наблюдение ищецът бил изписан от болницата, като му били дадени
препоръки за спазване на режим за срок от 34 дни и му била назначена
терапевтична схема за налагане на студени компреси на носа и употреба на обезболяващи
медикаменти.
На 21.05.2020г.
ищецът посетил личния си лекар по повод оплаквания от силни болки в лявата
глезенна става и в дясната раменна става. Направено му било рентгеново
изследване, при което било установено счупване на вътрешния /медиален/ малеолус
на левия крак.
Нататък в
исковата молба се твърди, че поради неотминаващ оток и болка и ограничени
движения на дясната раменна става на 04.06.2020г. ищецът постъпил отново в
"Първа частна МБАЛ-Враца" за рехабилитация и там бил проведен
рехабилитационен комплекс с магнитно поле, ИТ, УВЧ, ЛФК и ДЕЖ до 11.06.2020г. с
указания за провеждане на два ежегодни
курса ФТР или санаторно лечение.
Ищецът твърди,
че получените при произшествието наранявания са му причинили болки и страдания
за дълъг период от време, още на са преминали и се проявяват с голям
интензитет. Продължително време той изпълнявал щадящ режим, без физическа
активност и натоварване и това пречело на самообслужването му, като той все още
получава помощ от своите близки. Фрактурата на дясната раменна става довела до
затруднено движение на дясната ръка за продължително време, а възстановителният
период и рехабилитационните процедури продължават и в момента. Ищецът твърди,
че не може да използва пълноценно дясната си ръка, всяко движение и натоварване
му причиняват силни пронизващи болки и крайникът е загубил хватателната си
функция. При промяна на времето ищецът изпитва болка в мястото на счупването, а
фрактурата на левия глезен също причинява болки при опит да стъпи на крака и
води до затруднения в придвижването. Фрактурата на носа провокирала остри болки
при допир и при вдишване и издишване, контузията на главата и комоциото
причинявали замаяност, сънливост и обща слабост, а контузията на шийните
прешлени за дълго причинявали на ищеца болка дори в легнало положение.
Разкъсно-контузната рана на лицето се отразила на външния вид на ищеца и го
загрозила. За продължително време ищецът не можел да спи, да се храни и да диша
нормално, обезболяващите медикаменти не му действали, покачило се и кръвното му
налягане.
Следващите
твърдения на ищеца са, че инцидентът повлиял негативно и на емоционалното му
състояние. От ведър, спокоен човек, опора на близките си, ищецът станал
тревожен и умислен, безсънните нощи го направили потиснат и унил. Преди
инцидента ищецът бил самостоятелен, обслужвал се сам, чувствал се физически
добре, пазарувал, разхождал се, посрещал роднините си, а след него той коренно
се променил, станал раздразнителен и тревожен, нуждата и зависимостта от чужда
помощ го потиснали, той се чувства в тежест на близките си и се срамува от
това. Отслабнал е драстично, чувства се немощен и е изгубил желание за живот,
сринал се психически, затворил се в себе си, не желае да общува с никого и
постоянно мисли за инцидента.
В исковата
молба се сочи, че лекият автомобил "Тойота Пикник" е имал при
ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" по полица №BG/02/120000225985, валидна към датата
на събитието, поради което ищецът предявил пред ответника застрахователна
претенция №ОК-311192/09.06.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение,
по която липсва произнасяне.
По този начин е
обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 70
000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно със законната лихва, считано от
09.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
Чрез
пълномощника са адв.Ал. И. от САК ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск, както и твърдения от ищеца механизъм на ПТП.
Предявеният иск
е оспорен и по размер, за който ответникът поддържа, че е прекомерно завишен и
счита за адекватна на уврежданията сумата 15 000лв., предвид представените от
ищеца медицински документи.
В условията на
евентуалност ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредата от
страна на пострадалия, който според ответника не е пресичал на обозначеното за
целта място, но дори и да е, не е направил необходимото, за да избегне удара,
въпреки че е имал такава възможност, не се е съобразил с посоката и скоростта
на приближаващото МПС и не изпълнил задълженията си по чл.113 от ЗДвП, с което
се е поставил в риск.
Ответникът
оспорва извършването на деликт от страна на водача на МПС и твърди, че е налице
случайно деяние по смисъла на НК.
В отговора се
оспорва и претенцията за лихва, като се сочи, че същата не е съобразена с
чл.380 и чл.497 от КЗ и застрахователят не е могъл да се произнесе по нея,
поради което не е в забава.
Ответникът
претендира разноски.
Чрез
пълномощника си ищецът е подал допълнителна искова молба, в която поддържа
първоначалните си твърдения за противоправност на извършеното от водача Ц.С.
деяние.
Ищецът поддържа
всички свои искания, заявени с исковата молба.
Ответникът е подал
допълнителен отговор, в който поддържа заявеното в първоначалния.
След като
анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С исковата
молба е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
18.05.2020г., от който е видно, че на 21.04.2020г. около 16:25ч. в гр.Враца, на
ул."Стоян Заимов" до №2 е настъпило ПТП с участник МПС
"Тойота", модел "Пикник" с рег.№ВР *** АТ, управляван от Ц.Й.С.,
и ищеца Г.Й.М., който е пострадал. В протокола е отбелязано, че за
произшествието е образувано ДП №369/2020г. на РУ-Враца.
Представен е
амбулаторен лист и епикризи на "Първа частна МБАЛ-Враца"ЕООД, от
които се установява, че ищецът е постъпил на лечение на 21.04.2020г. с
окончателна диагноза "Фрактура коли хумери декстра. Комоцио церебри. ВЛК
палпебре декстра/S42.2 Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/", претърпял
е оперативно лечение и е изписан на 27.04.2020г., както и че в периода от
04.06. до 11.06.2020г. е бил настанен в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина.
Ищецът е
представил застрахователна претенция вх.№ОК-311192/09.06.2020г., с която е
поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди. По повод тази претенция ответникът е образувал
щета, по която писмено е изискал представянето на допълнителни доказателства, а
с писмо от 12.06.2020г. ищецът е представил допълнителна епикриза.
За установяване
на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, по делото е изслушан
като свидетел водача на л.а."Тойота Пикник" Ц.С.. Същият дава
показания, че в деня на произшествието е управлявал автомобила в района на
пл."Софроний Врачански" в гр.Враца и след подминаване на кръгово
движение видял отляво на тротоара група хора, които разговаряли, а на десния
тротоар нямало никой. Според С. той карал бавно, движението било спокойно и
въпреки че валял дъжд, видимостта била добра, а в обратната посока на движение
в близост до пешеходната пътека имало спрял тролейбус. Свидетелят дава
показания, че в този участък улицата е с две ленти за движение и в неговата нямало паркирани коли. Виждайки, че
групата хора на левия тротоар стои на едно място, С. решил, че те няма да
пресичат, дал газ и в последния момент видял на предния капак на автомобила човек,
появил се отдясно. Съприкосновението с пешеходеца било в предната част на
автомобила, до регистрационния номер, но според свидетеля нямало удар, тъй като
пешеходецът се подпрял на капака и паднал.
Ударът според С. настъпил на около един метър след пешеходната пътека. С.
слязъл от колата и отишъл при човека, който бил паднал, кървял в областта на
носа и му се извинил, като казал, че е отивал на работа и е бързал. Свидетелят
дава показания, че в участъка на пешеходната пътека има метални ограждения,
които ограничават пресичането на пешеходци.
По делото е
допусната и изслушана специализирана комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза.
Вещото
лице-автоексперт е установило, че произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието в гр.Враца на ул."Стоян Заимов" с начало площад "Св.
Софроний Врачански" на пешеходна пътека тип М.8.1 "Зебра" с
ширина 3 метра, времето е било облачно със слаб дъжд, нормална видимост и
директна видимост на водача от около 35 метра. Участъкът на удара е прав,
хоризонтален, без наклон, а движението в него е двупосочно с две ленти,
разделени от непрекъсната линия. От двете страни на улицата се намират пешеходни
тротоари, отделени от платното за движение с метални парапети, които са с
начало краят на пешеходната пътека. Участъкът е прав, хоризонтален, покрит с
асфалт без неравности, платното е било мокро, а лекият автомобил се е движил в
посока от площада към ул."Ст. Заимов" със скорост от около 44км/ч.
Намирайки се на около 27,86 метра от мястото на удара, водачът е имал
техническа възможност да види и възприеме навлизащия отдясно по пешеходната
пътека пешеходец, да реагира на аварийно спиране, но поради закъснялата му
реакция с предна челна ъглова част на автомобила в областта на предната броня е
ударил пешеходеца в левия крак. Според автоексперта пешеходецът е предприел
пресичане на улицата със спокоен ход по пешеходната пътека отдясно наляво и
след изминаване на разстояние от около 2,30 метра е бил ударен от автомобила.
Вследствие на удара и получения ударен
импулс под центъра на тежестта на тялото в левия опорен крак пешеходецът е
отхвърлен напред вляво на автомобила, след което е паднал и е получил наранявания.
Заключението на вещото лице е, че от техническа гледна точка причина за настъпилото
ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил, който е поставил сам
себе си в невъзможност да предотврати произшествието. В заключението се приема,
че ищецът е имал видимост към лекия автомобил в момента, в който същият се
движел в кръговото кръстовище, възприел го е като участник в движението, но не
е могъл да възприеме и определи посоката му на движение, тъй като в кръстовището
навлизат 6 улици и по него се движат много автомобили с различни посоки на
движение. Пешеходецът е могъл да избегне удара преди да предприеме пресичане на
платното за движение, т.е. когато се е намирал на тротоара. Същият е пресичал
на пешеходната пътека и заради поставените метални парапети не е могъл да
пресече платното извън района на същата. Автоекспертът се произнася, че при
движение на автомобила с установената скорост от 44км/ч водачът му не е имал
възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, а времето на закъснялата
му реакция е 0,33 сек.
Вещото лице,
ортопед-травматолог приема, че в резултат от ПТП ищецът е получил счупване на
шийката на дясната раменна кост, разкъсно-контузна рана на дясна вежда,
счупване на носни кости без дислокация на фрагментите и оток на лицето, а около
месец след произшествието са били налице данни за счупване на ляв вътрешен
глезен. Счупването на шийката на раменната кост е причинило на ищеца трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник за срок от 3-4 месеца, а
мекотъканните увреждания в областта на лицето и счупването на носните кости са
ми му причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от
около 3 седмици. В заключението се сочи, че извършването на операцията на
раменната става е било необходимо, а установена скованост и ограничаване на
движенията на същата се дължат на претърпяната травма. Необходимо е било и
извършването на рехабилитационни процедури за възстановяване на функциите на
горния десен крайник. Счупването на носа е довело да временни затруднения при
вдишване и издишване и болки при пипане вследствие на развилия се оток, като се
налагало поставяне на компреси, но това не е довело до обща отпадналост, респ.
до нужда от чужда помощ. Счупването на вътрешния глезен е затруднило
придвижването на ищеца, водело е до болка в областта на ходилото, ищецът е
могъл да се движи с помощно средство и е имал нужда от чужда помощ за около 45
дни, но според вещото лице д-р К. не може да се приеме, че същото е в причинна
връзка с процесното ПТП, тъй като е диагностицирано един месец по-късно. В
обясненията си в съдебно заседание вещото лице сочи, че в момента ищецът не е
напълно възстановен, тъй като е налице ограничение на движенията на дясната
раменна става и той може да разтваря дясната си ръка максимум до 30 градуса и в
същия процент са ограничени всички движения на ръката поради развита тежка артроза
на раменната става, която се дължи на естеството на счупването. Това
ограничение има необратим характер и не може да бъде преодоляно. Според вещото
лице възрастта на ищеца е важен фактор за възстановителния процес. По отношение
на фрактурата на глезена вещото лице К. счита, че тъй като ищецът е бил лекуван
в болнично заведение, същата е следвало да бъде установена още тогава, както е
че такава фрактура се получава по индиректен механизъм при стъпване накриво и
усукване на подбедрицата около фиксираното стъпало, а ако е била получена при
удар от автомобил, би трябвало да има външни белези и счупването е щяло да бъде
с раздробяване. При директен удар според д-р К. няма как да се получи усукване
на глезена и ако травмата е била налице, след произшествието рентгенологът би
следвало да я установи.
По искане на
ищеца е допусната и изслушана повторна съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото лице д-р
М.М. се произнася, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата с
разкъсно-контузна рана над дясната вежда с дължина 4-6 см и мозъчно сътресение;
счупване на носните кости без дислокация с кървене от десния носов проход с
хематом по лицето; счупване на дясната раменна кост в горния й край и на
външната част на процесус коракоидиус скапуле /коракоиден израстък на
лопатката/; счупване на вътрешния глезен вляво без разместване, които се
намират в причинна връзка с произшествието. По отношение на счупването на
глезена вещото лице М. прави заключение, че е получено при първата травма на
левия долен крайник от предната броня на автомобила.
В повторното
заключение се сочи, че в острия период болките на ищеца са били много силни,
особено в главата, дясната раменна става и в лявата глезенна става поради
нарушаване на меките тъкани, костите и периоста, развитието на хематоми и
посттравматични отоци. След манипулациите болковият синдром е отшумял и костите
са зараснали. В периода на рехабилитация болките са били силни във връзка с
преодоляване на контрактурите, възстановяване обема на движенията, мускулната
сила и еластичност, а към настоящия момент са налице ограничени движения в
дясната раменна става и болезненост, като в тази връзка възрастта на ищеца е
утежняващ фактор.
По въпроса за
извършената на ищеца операция вещото лице пояснява, че същата представлява
манипулация по закрито наместване на счупването и имобилизация с превръзка по Dissault, като няма данни за имобилизация на
долния крайник и поради стабилността на счупването същото е лекувано
функционално. Ищецът се нуждае от продължаване на рехабилитационната терапия и
болнеолечение.
В.л. М. приема,
че заради фрактурата на носа за период от 20-25 дни дишането на ищеца е било
затруднено. По отношение на контузията на главата и мозъчното сътресение в
повторното заключение се сочи, че симптомите обща отпадналост, замаяност и
сънливост са по-характерни за посткомоционния период, свързан с развитието на
церебрастенен синдром, неврози, депресивни разстройства и преходни разстройства
на психиката, но няма писмени медицински данни за провеждано лечение.
В заключението
се сочи също, че фрактурата на тибиалния малеол е довело до затруднение в
движението за период от 45 до 60 дни и при стъпване е предизвиквала болки.
Ищецът е бил затруднен в обслужването си поради едновременното засягане на
горния и долен крайници, не е могъл да ползва патерици, нуждаел се е от чужда
помощ в ежедневното си обслужване и е бил емоционално потиснат.
В съдебно
заседание в.л. д-р М. обяснява, че при първото постъпване на ищеца в болница е
направена рентгенова снимка на лявата глезенна става и лекарят-рентгенолог е
приел, че няма убедителни данни за костни увреждания на тази става. Изхождайки
от механизма на произшествието, вещото лице приема, че ударът е настъпил от
външната страна на подбедрицата, която е отклонена напред спрямо движението на
ходилото, което от своя страна е извършило две подробно описани движения и в
резултат от натиска върху глезенната става и голямото напрежение върху вътрешния
глезен се е получила фрактурата. По тази причина вещото лице приема, че
счупването на глезена е станало именно при процесното ПТП. Ако фрактурата е
неразместена, е възможно при първоначалния рентгенов преглед счупването да не
бъде видяно, но още тогава е имало болков синдром в ставата и е напълно
възможно фрактурата да бъде видяна при повторно рентгеново изследване след един
месец.
По въпроса за
мозъчното сътресение вещото лице приема, че
такова е било налице,а травмата на главата на ищеца е била сериозна, тъй
като е паднал от 1-1,50м., счупил е носа си и от записа за прегледа от невролог
е видно, че се касае за контузия на главата с мозъчно сътресение без патология
в черепно-мозъчните нерви.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Св. Р. М. е
съпруга на ищеца и го е посетила веднага след произшествието в спешния център,
където го заварила легнал в количка с обляна в кръв глава. Ищецът бил в
съзнание и контактен, оплаквал се от силни болки в главата и в ръката и при
настаняването му в болницата левият му глезен бил отекъл. В болницата била
зашита раната над веждата на ищеца, главата му отекла силно, носът му бил
счупен и от него вадели съсиреци кръв. М. съобщава, че съпругът й бил 5-6 дни в
болница и тя го посещавала всеки ден, той бил с памперс, защото не можел да
стъпва на крака си, оплаквал се от болки в главата, в ръката и в крака. При
прибирането си вкъщи ищецът не можел да ходи и бил обслужван от съпругата си и
от приятели. След месец при проверка на ищеца в болница по повод продължаващите
болки в крака била направена рентгенова снимка, при която се установило
счупване. Димитрова свидетелства, че съпругът и още не е възстановен, не може
да се облича сам заради болките в рамото, изпитва страх да излиза и е получил
страхова невроза, не може да върши нищо, докато преди катастрофата бил
трудоспособен и се занимавал със земеделие. Според показанията на съпругата
преди произшествието ищецът бил контактен човек, събирал се с приятели, веселил
се, но към момента е затворен и заради главоболието повече не може да чете и да
гледа телевизия.
Св. Д. М. е
семейна приятелка на ищеца и го е посещавала в болницата. Тогава той се
оплаквал от болки в главата, в ръката и в крака. М. посещава ищеца и в дома му
и му помагала, тъй като той не можел да се самообслужва, бил в легнало
положение и с памперси в продължение на месец, кракът му бил силно отекъл и той
не можел да стъпва на него. Свидетелката дава показания, че преди
произшествието ищецът бил весел човек, ходел редовно на село и на лозето си,
където работел, четял книги, помагал на съседи и познати, всеки ден излизал на
разходка. Докато преди това бил душата на компанията, след произшествието
ищецът вече не е същия човек, гледа в една точка, затваря се в себе си, не
разговаря, притеснява се, че е в тежест на околните, дясната му ръка е
изкривена и затова върши всичко с лявата, има проблеми при движение, бързо се
уморява.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото се
установява по безспорен начин, че като пешеходец на 21.04.2020г. ищецът е
претърпял ПТП, при което е пострадал. От доказателствата по делото и конкретно
от заключението на автотехническата експертиза може да се направи извод, че
виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил "Тойота
Пикник" Ц.С., който на пешеходна пътека не се е съобразил с конкретната
пътна обстановка и с условията на участъка и в резултат от забавената си
реакция е блъснал пресичащия на означеното за това място ищец. По делото не са
събрани доказателства за противоправно поведение на пострадалия.
Между страните
липсва спор по факта, че отговорността на виновния за произшествието водач е
застрахована от ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и произшествието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
Доказан е и
факта, че ищецът е предявил пред ответника застрахователна претенция, но
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди не му е изплатено.
Показанията на разпитаните
свидетели и заключенията на двете съдебно-медицински експертизи дават основание
на съда да приеме, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата с
разкъсно-контузна рана над дясната вежда и мозъчно сътресение, счупване на
носните кости без дислокация с кървене от десния носов проход с хематом на
лицето, счупване на дясната раменна кост в горния й край и на външната част на
процесус коракоидеус /коракоиден израстък на лопатката/ и счупване на вътрешния
глезен вляво без разместване.
Във връзка с
разногласието между вещите лица по първоначалната и повторна медицински
експертизи съдът намира, че следва да се кредитира заключението на втората, в
което обективно и компетентно се дава отговор на въпроса, че счупването на
глезена е настъпило именно при процесното ПТП, и което кореспондира с
показанията на разпитаните свидетели.
Изложеното дава
основание на съда да приеме, че ищецът е доказал прякото си право по чл.432 КЗ
да получи от ответника обезщетение за претърпените при процесното ПТП неимуществени
вреди.
Като взе
предвид броя, характера и тежестта
на получените от ищеца увреждания, претърпените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес и това, че счупването на раменната
става е довело до трайно и необратимо ограничаване на движенията на крайника,
което ще съпътства пострадалия и ще
създава неудобства в самообслужването и в бита му и ще ограничава
неговата работоспособност до края на живота му, съдът намира за справедливо по
критерия на чл.52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди същият да бъде
обезщетен със сумата 30 000лв., в който размер предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020г.,
когато е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне по предявената застрахователна
претенция, до окончателното му изплащане.
При този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 1 200лв., както и направените за сметка на
бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 1 150лв.
В полза на адв.М.Т.
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА в размер на 1 430лв.
Ответникът
претендира разноски по представения по делото списък по чл.80 ГПК.
Пълномощникът на ищеца прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3 240лв., което
съдът намира за основателно, предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размера на минимума по чл.7, ал.2, т.4 от наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно на сумата 2 030лв. С оглед на
приетото съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 1 340лв.
Така мотивиран,
Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да
заплати на Г.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата 30 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП на 21.04.2020г., ведно
със законна лихва, считано от 09.09.2020г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 200лв., както
и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 1
150лв.
ОСЪЖДА
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да
заплати на адвокат М.Н. -Т. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1 430лв.
ОСЪЖДА Г.Й.М.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***разноски по компенсация в размер на 1
340лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: