Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159
гр. П.**, 23.10.2023
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**, касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е.В. и с
участието на прокурор А.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 133 по описа за 2023 година на
Административен съд – П.**, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) – П.**, чрез юрисконсулт А. М.**, негов пълномощник, срещу решение
№ 266 от 04.07.2023 г., постановено по АНД № 286 по описа за 2023 година на
Районен съд – П.**.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) №
14-0000934 от 06.01.2023 г., издадено от директора на ДИТ – П.**, с което на „**“
ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: с. А.**, община Х.**, област Б.**,
ул. „**“ № 5, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), за
неизпълнение на задължението по чл. 49, т. 2 във вр. с т. 1.1.2 във вр. с т.
3.1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2 от 22.03.2004 г.),
е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди
лева).
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи срещу изводите на
решаващия първоинстанционен състав за недоказаност на процесното нарушение,
като твърди, че същите са противоречие със събрания по делото доказателствен
материал. Пледира законосъобразно насочване на административнонаказателното
обвинение срещу ответника по касация в качеството му на работодател, липса на
предпоставки за преквалификация на нарушението като маловажно, процесуална и
материална законосъобразност на проведеното производство. Моли съда да отмени
обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да
потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба,
редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК представя отговор
чрез адвокат Д. П.** от АК – С.**, пълномощник на управителя на наказаното
дружество. Оспорва жалбата с доводи за некоректно и непълно посочени в НП
правни норми, непълно описание на нарушението, липса на яснота в какво качество
е наказано „**“ ЕООД – работодател или строител, както и липса на доказателства,
че дружеството притежава някое от тези две качества. Моли съда да остави в сила
решението на районния съд.
В проведеното на 27.09.2023 година съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
юрисконсулт Антон М.**. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
В проведеното на 27.09.2023 година съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – „**“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат П.
С.**от АК – С.**, пълномощник на управителя. Оспорва жалбата по изложените в
писмения отговор доводи, моли съда да я отхвърли като неоснователна.
В проведеното съдебно заседание на
27.09.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – П.**, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – П.**, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд
за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
за основателна. Доводите за това са следните:
С НП № 14-0000934 от 06.01.2023 г., въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-0000934 от 08.12.2022 г.,
директорът на ДИТ – П.**, на основание чл. 413, ал. 2 КТ във вр. с чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, наложил на „**“ ЕООД, ЕИК: **, имуществена санкция в размер на 5 000
лв. за това, че на 28.11.2022 г. към
14:00 часа, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, и
на строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., на обект – „Ремонт на битова канализация
Ф-300 в кв. „**“ – магазин „**“, гр. П.**, на който дружеството извършвало
строително-монтажни работи (СМР), като
не е предприел подходящи мерки за
безопасност, които включват оформяне на откоси или използване на подходящо
укрепване, както и преди започване на изкопните работи не е извършил монтиране
на предпазни съоръжения от нивото на терена, не е изпълнил задължението си по чл. 49, т. 2 във вр. с т. 1.1.2
във вр. с т. 3.1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г., тъй като на същата дата и към
посочения час и на обекта, четирима работници на дружеството полагали канализационна тръба, част от
изграждащата се канализационна мрежа, в изкоп
с вертикални стени с височина около 4.5 м, на дъното на който е спусната секция
от преместваемо предпазно укрепващо съоръжение с височина около 2.5 м и
височина около 2.0 м., като по този начин оставали около 3 м неукрепени стени
до нивото на терена, при което, при
настъпило внезапно свличане на земна маса от северната страна на изкопа, трима
от четиримата работници са затрупани изцяло, като двама от тях загиват
вследствие на срутването. Нарушението е установено от инспектори в ДИТ – П.**,
при извършена проверка на обекта по повод сигнал за настъпилата трудова
злополука.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – П.**, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е отменил като незаконосъобразно поради
констатирани допуснати съществени нарушения, свързани с процесуалните
изисквания към съдържанието на АУАН и НП, както и с приложението на материалния
закон. Прието е в решението, че АУАН и НП, издадени от компетентни органи, не
съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, касателно
нарушените законови разпоредби, които не са изписани прецизно и в пълнота, че
приетите за установени факти и обстоятелства не съответстват с достатъчна
точност на дадената им правна квалификация, че не е извършено точно описание на
нарушението, съответно не е посочена водещата административнонаказателна
разпоредба при наказването, както и че по делото не е доказано как е установено
качеството на санкционирания субект.
Решението е неправилно.
Не се споделят изводите в решението, свързани със съдържанието на АУАН и НП,
касателно изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Посочените в акта и НП законови разпоредби очертават признаците на състава
на процесното нарушение. Именно в чл. 49, т. 2, вр. с т. 1.1.2 във вр. с т. 3.1
от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., се съдържат
конкретните правила, съответно изисквания, включително към строителя-работодател,
чието несъобразяване е обвързано със санкцията на чл. 413, ал. 2 от КТ. Същите
са част от вмененото му задължение за осигуряване на комплексни здравословни и
безопасни условия на труд (ЗБУТ) в съответствие с минималните изисквания на
Наредбата за всички работещи при извършването на СМР на изпълняваните от него
строежи в съответствие със спецификата на строителния процес, установено в чл.
16, т. 1, б. „б“ от Наредбата. Следва да се посочи, че невключването на
цитираната бланкетна разпоредба на чл. 16, т. 1, б. „б“ на Наредбата като част
от нарушените законови разпоредби в случая не се преценява като съществен порок
на производството с оглед наличието на фактическо обвинение в този смисъл,
съответно валидно законово основание за прилагане на санкционната разпоредба на
чл. 413, ал. 2 от КТ. Предвид това не е налице празнота или неточност при
определяне на нарушените законови норми, което да съставлява съществено
нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
а мотивите в решението, свързани с непосочване „водещата“ санкционна разпоредба
не се възприемат от касационния състав.
Не се споделят във връзка с горното и мотивите на районния съд за „неточно“
и „непълно“ описание на процесното нарушение. Както актът, така и издаденото
наказателно постановление съдържат описание на нарушението и обстоятелства по
неговото извършване, такова, попадащо именно под приложената разпоредба на чл.
49, т. 2 във вр. с т. 1.1.2 във вр. с т. 3.1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2
от Наредба № 2/22.03.2004 г. Съдържащото се в обстоятелствената част на АУАН и
НП описание: извършване на СМР в изкоп с вертикални стени с височина около 4.5
м, на дъното на който (на мястото, на което се полага тръбата), е спусната
секция от преместваемо предпазно укрепващо съоръжение с дължина на секцията
около 2.5 м и височина около 2.00 м, „като по този начин над нея остават около
3.00 м неукрепени стени над нивото на терена“, и полагане към този момент и
въпреки това, от страна на работници, на канализационна тръба, покрива в
достатъчност елементите от обективна страна на приложения
административнонаказателен състав. Съгласно чл. 49, т. 2 от Наредба №
2/22.03.2004 г., при изкопни ... работи се предприемат подходящи мерки за
безопасност, които включват оформяне на откоси или използване на подходящо
укрепване, като съгласно т. 1.1.2 във вр. с т. 3.1 от Приложение № 1
„Извършване на земни работи“ към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, преди започване на
изкопните работи се извършва монтиране на ограждащите и предпазните съоръжения,
а изкопи с вертикални стени с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени
изкопи, се укрепват от нивото на терена.
Не се споделят и изводите на районния съд, свързани с недоказаност по
делото как е установено качеството на санкционирания субект. Ответникът по
касация е наказан в качеството му на строител и работодател по смисъла на § 1,
т. 2 от ДР на Наредбата, съответно § 1, т. 1 от ДР на КТ. По делото не е било
спорно, както и са приобщени доказателства, видно от които към 28.11.2022 г. на
обекта са извършвани СМР само и единствено от ответника по касация, т. е.
същият е строител. Установено е още, което също не е било спорно (включително в
жалбата до районния съд се сочи, че „**“ ЕООД е изпълнил задължението си на
работодател, да осигури необходимото укрепващо съоръжение...“ (л. 4 от АНД), че
работниците, извършвали СМР в изкопа, работят за „**“ ЕООД. От тези факти следва
категоричен извод, че именно наказаното дружество е строителят, а в този
смисъл, на основание § 1, т. 2 от ДР на Наредбата и работодателят по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на КТ. В каквото качество е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност. Задължението за осигуряване на
комплексни ЗБУТ в съответствие с минималните изисквания на Наредбата е именно
за строителя-работодател, съгласно чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба №
2/22.03.2004 г., а неизпълнението му и е обвързано със санкцията на чл. 413,
ал. 2 от КТ. Ирелевантно към преценката за законосъобразност на процесното
производство е наличието на основание за ангажирането на
административнонаказателна отговорност на конкретно физическо лице – длъжностно
лице съгласно чл. 413, ал. 2, предл. последно от КТ, в случая технически
ръководител на обекта, тъй като отговорността, която се следва за двете групи
субекти е с различно правно основание.
Неправилни във връзка с горното, като некореспондиращи с приобщените
по делото доказателства са и изводите на решаващия първоинстанционен състав за
недоказаност на процесното нарушение. По делото не е било спорно, че процесният
изкоп е бил с височина, изискваща укрепването му. Сам жалбоподателят излага в
жалбата си до районния съд (последен абзац на л. 3, гръб от АНД) твърдение за
монтирано укрепително съоръжение в процесния изкоп, с височина 3 м, съответно
доводи за наличие на доставена допълнителна „надстройка“ на същото с височина
2.00 м, която „е била в процес на поставяне“, като същата „се явява напълно
достатъчна за укрепването на изкопа“. Т.е. безспорно е, че е изкопът е бил с дълбочина,
изискваща укрепване (арг. от т. 2.1. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от
Наредбата), независимо от липсата на точни измервания от страна на
проверяващите (възприели дълбочина от 4.5 м), както и безспорно е, че в изкопа
към момента на срутването на земни маси, довело до злополука с летален изход за
двама работници, е било монтирано укрепително съоръжение с височина, недостатъчна
за укрепването на цялата височина на изкопа (около 2.00 м според проверяващите,
3 м според наказаното дружество), но въпреки това към този момент в изкопа са
извършвани СМР по полагане на канализационна тръба от четирима работници! В
конкретния случай изпълнителното деяние се състои в това, че при проведените
изкопни работи не са предприети подходящи мерки за безопасност, които с оглед
обстоятелствата в процесния случай – изкоп с височина по-голяма от допустимата
за неукрепени изкопи (над 2.00 м (арг. от т. 2.1 на Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата), включват задължително и ПОДХОДЯЩО укрепване, извършвано от
нивото на терена!
По изложените съображения настоящият състав счита обжалваното съдебно
решение за постановено в нарушение на закона – касационно основание за отмяната
му по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
При преценка относно валидност и
процесуалната законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство се установява, че същото е водено от компетентни органи, в
законоустановените срокове и без допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до неяснота по делото от фактическа страна, съответно препятстващи
проверката, свързана с установяване на нарушението и неговото авторство или
ограничили правото на защита на наказаното лице, включително предявеното с АУАН
административнонаказателно обвинение е в основата и на издаденото процесно НП.
При преценка на материалната
законосъобразност на проведеното производство се установява, че безспорно
установеното по делото непредприемане от страна на „**“ ЕООД, ЕИК: **, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, и строител по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., на обект – „Ремонт
на битова канализация Ф-300 в кв. „**“ – магазин „**“, гр. П.**, на който
дружеството извършвало СМР, на подходящи мерки за безопасност, включващи
използването на подходящо укрепване чрез монтиране и от нивото на терена на
предпазно съоръжение в изкоп с вертикални стени, с височина по-голяма от
допустимата за неукрепени изкопи, осъществява приложения административнонаказателен
състав – чл. 49, т. 2 във вр. с т. 1.1.2 във вр. с т. 3.1 от Приложение № 1 към
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ.
По вида и размера на санкцията:
Наложена с процесното НП е предвидената по вид в санкционната разпоредба на
чл. 413, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН имуществена санкция и в
размер, съобразен с правилата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 83, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗАНН – към минимума, но завишен предвид тежестта на нарушението
с оглед настъпилите от същото вредни последици – загинали двама от тримата
работници, затрупани от свляклата се в неукрепения изкоп земната маса.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото касаторът има право на разноски. Такива не се претендират,
поради което не се присъждат.
С оглед
изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника по
касация е неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд – П.**
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 266
от 04.07.2023 г., постановено по АНД № 286 по описа за 2023 година на Районен
съд – П.**, и вместо него:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 14-0000934 от 06.01.2023 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – П.**, с което на „**“ ЕООД, ЕИК: **,
седалище и адрес на управление: с. А.**, община Х.**, област Б.**, ул. „**“ №
5, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, за неизпълнение на
задължението по чл. 49, т. 2 във вр. с т. 1.1.2 във вр. с т. 3.1 от Приложение
№ 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/
/П/