Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. М. К. от [населено място], [улица], *, чрез адв.Т. Р. от АК-Бургас против Решение № 65/01.04.2024 г. по анд № 20232330201231/2023 г. на Районен съд-Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0813-001422/06.10.2023 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл.175а, ал.1, предл.ІІІ от ЗДвП на П. М. К. са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и е осъден П. М. К. да заплати на ОД на МВР-Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, вследствие на което са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните права на касатора, а решението на съда е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при липсата на ясни и конкретни мотиви: касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2, ал.2 и ал.3, т.1 и т.2, предложение първо от НПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН. Касаторът претендира да се отмени изцяло оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло Наказателно постановление №23-0813-001422/06.10.2023г., издадено от началник сектор в ОДМВР Ямбол, сектор „Пътна полиция" Ямбол, като незаконосъобразно, да бъдат присъдени сторените разноски по делото за двете инстанции, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие, като с оглед евентуалния изход на делото, прави възражение за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение, предвид факта, че делото не е с правна и фактическа сложност, и следва да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част в съответствие с Наредбата за заплащане на правната помощ.

В съдебно заседание за касатора се явява процесуалния му представител, който подържа и доразвива съображенията в жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като по съображения посочени в писмено възражение оспорва жалбата с искане за оставяне в сила на решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в процеса прокурор намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, т.к. при допуснатите административни нарушения, санкционирани по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил обжалваното наказателно постановление, поради което следва жалбата да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 65/01.04.2024 г. по анд № 20232330201231/2023 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №23-0813-001422/06.10.2023 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл.175а, ал.1, предл.ІІІ от ЗДвП на П. М. К. са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и е осъдил П. М. К. да заплати на ОД на МВР-Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазени форма и ред за издаване, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушенията; че както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вменените нарушения; че последователно, ясно и еднозначно са посочени както конкретните действия на жалбоподателя, така и времето и мястото на извършването им и затова оплакванията в жалбата, че в акта и в НП липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не могат да бъдат споделени, ката е преценил за неоснователно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение. Според съда от материалноправна страна доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административните нарушения по чл.104б, т.2 и по чл.20, ал.1 от ЗДвП от страна на касатора.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболският районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

В посочения смисъл районния съд подробно се е аргументирал както по въпроса за извършените от водача действия и за доказателствата в подкрепа на възприетата фактическа обстановка, така и по въпроса за тяхното кредитиране.

Поради това извършените от водача действия, изразяващи се в преминаване от едната лента в другата по платното за движение и обратно, налагат извода, че водача не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари и е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, въвеждаща забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, предвиденото за което наказание е в абсолютен размер и не подлежи на преценка.

По отношение наведените в касационната жалба доводи следва да се посочи на първо място, че всеки свидетел възприема и описва по субективен начин наблюдаваното от него и в случая няма противоречие между показанията по отношение на фактите, подлежащи на доказване, като без значение е невъзможността да се посочат детайли като времето на получаване на сигнала за ПТП, разстоянието от кръстовището до колата, скоростта при удара, името на магазина и т.н., които са неотносими и не водят да промяна на релевантната фактическа обстановка.

В тази връзка и навеждането като довод на изчисления въз основа на неясни данни е несъстоятелен опит за превратно тълкуване на установените факти.

На второ място изрично съдът е посочил защо кредитира показанията на свидетелите, като това не само не е направено частично, а са взети под внимание относимите факти и обстоятелства, но и липсват други доказателства, които да опровергават дадените сведения.

Нещо повече, обсъдени са и твърденият на оспорващия, като е направен обоснования извод, че нито неравностите на пътя са причина да управлява автомобила по описания начин, нито е имало препятствия по пътя, които да налагат преминаването от едната лента в другата по платното за движение и обратно.

Напротив познаването не само на правилата за движения, но и статистиката, на която касатора се позовава, е основание за по внимателно шофиране, съобразено и условията на пътя и с по-ниска скорост, което същия явно не е сторил, за да стигне да сблъсък с паркиран автомобил.

На трето място изрично в наказателното постановление е посочено в какво се изразява извършването на демонстративните маневри и същото се потвърждава по безспорен начин от необорените показания на свидетелите, като теоретизирането в насока понятието „дрифт“ не променя извода за осъществяване на фактическия състав на нарушението.

Следва да се акцентира, че районният съд обосновано и мотивирано не е уважил доказателствените искания на жалбоподателя, и не е допуснал шиканиране на процеса и отклоняване от предмета на доказване.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

При този изход на делото следва да се отхвърли искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски и се осъди същия да заплати на ответната страна юрискосултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/01.04.2024 г. постановено по анд № 20232330201231/2023 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на П. М. К. от [населено място], [улица], *за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА П. М. К. от [населено място], [улица], * да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.