Р Е Ш Е Н И Е
№ 1101
гр.Пловдив, 26.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 514 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на З.Т. ***, ЕГН **********, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно
производство по ЗАНН. Претендират се и направените по настоящото производство
разноски.
Ответникът в писмено становище
оспорва иска като неоснователен и недоказан и претендира разноски.
Прокурор от ОП – Пловдив
изразява становище за основателност на иска.
Видно от изисканото и
приложено АНД № 7064/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив срещу ищцата е било издадено НП, което е било
обжалвано и отменено, като решението е влязло в сила.
Представен е договор за правна
защита и съдействие /л.6 от първоинстанционното
дело/, с посочена сума 300 лв., за която е посочено, че е заплатена в брой. По
настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие /л.5/, с
договорено възнаграждение 300 лв., за което също е посочено, че е изплатено.
При тези доказателства съдът
намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за
отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на
чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това
число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието
на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от
увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт,
увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално
претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение
и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако
не беше издадено процесното наказателно
постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
Неоснователни са направените
възражения за прекомерност по отношение адвокатските възнаграждения за
производството по ЗАНН и по ЗОДОВ, тъй като същите са минимално предвидените,
съобразно приложимите редакции на НМРАВ към момента на договаряне и плащане на
възнагражденията.
При така изложеното следва да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., както и
направените по делото разноски в размер на 310 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на З.Т. ***, ЕГН **********,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на З.Т. ***, ЕГН **********,
разноски в размер на 310 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: