Присъда по дело №1901/2010 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 273
Дата: 21 септември 2010 г. (в сила от 11 ноември 2010 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20105220201901
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 септември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                      П Р И С Ъ Д А

                            Гр.ПАЗАРДЖИК 21.09.2010г

 

                            В  И М Е ТО Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 21.09.2010 год. В СЪСТАВ:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

                                                Съдебни заседатели: Ю.К.

                                                                                       Н.Т.

                                   

ПРИ СЕКРЕТАРЯ В.Н. В ПРИСЪСТВИЕТО НА ПРОКУРОРА АТАНАС АТАНАСОВА КАТО РАЗГЛЕДА НОХД № 1901  ПО ОПИСА ЗА 2010 год.                                                                                                  

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подс. В.Н.П. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан , с ЕГН:**********. за ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2010 г. в лекия си автомобил, марка „****” с рег. № **** на АМ „Тракия” – 69 км. в посока гр. Пловдив е държал акцизни стоки без бандерол – 5000 кутии цигари марка „ Ракел” на обща стойност 12 500.00 лева, като такъв се изисква по силата на Закона за акцизите и данъчните складове, като случая не е маловажен  , поради което  и на основание чл. 234, ал.1 от НК във вр. с чл. 57 ал.2 и чл. 58 а ал.1 от НК го осъжда на  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и глоба в размер на 12500.00 лева, платими в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

          На осн. чл 66 ал.1от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода се отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

          На осн. чл 234 ал. 3 от НК постановява предметът на престъплението 5000 кутии цигари марка „ Ракел” на обща стойност 12 500.00 лева да се отнеме в полза на държавата и поради на липсата на икономическа стойност да се унищожи.

          На осн. чл 53 ал.1  б. А от НК постановява вещественото доказателство лек автомобил марка „***”, модел „Е 320 СДИ”,  с ДК ****, двигател *****, рама № *****, собственост на подсъдимия, находящо се на съхранение в РУП Пазарджик ДА СЕ ОТНЕМЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА.

 

На основание чл. 189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА под. В.Н.П. да заплати сторените по делото разноски в размер на 50 лева, платими в полза на държавата по сметка на РУП Пазарджик.

 

         

          Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред пазарджишкия окръжен съд.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                              1:

                                                                                       2.

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

НОХД № 1901/2010 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението  против подсъдимия  В.Н.П. ***, с ЕГН ********** е по чл.234 ал.1, предл.2 от НК за това, че на 08.09.2010г. в лекия си автомобил, марка „***” с рег.№ ***** на АМ „***** – 69 км. в посока гр.П. е държал акцизни стоки без бандерол – 5 000 кутии цигари, марка „Ракел”, на обща стойност 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, като такъв се изисква по Закона за акцизите и данъчните складове и случаят не е маловажен.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда.

                Подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, като се признава за виновен по обвинението, признава изцяло фактите по обвинителния акт е не желае да се събират доказателства за тези факти.

          Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

На 08.09.2010г. около 13.00ч. подс.В.П. пътувал с личния си лек автомобил „***” с ДК№ ***** по АМ „****” от гр.С. за гр.П.. Минавайки по пътен възел Ц., в района на 69-ти  километър  той  бил спрян за проверка от пътни полицаи – свидетелите С. И. и С. В.. При извършената проверка на автомобила било установено, че в него се превозват акцизни стоки без бандерол, а именно цигари.

На място веднага пристигнала дежурна оперативна група с разследващ полицай, като било извършване претърсване и изземване в автомобила. В багажника и купето били намерени и иззети общо 10 мастербокса, съдържащи общо 5 000 кутии цигари от марката „Ракел”, без необходимия по Закона за акцизите и данъчните складове бандерол. Иззет бил и лекия автомобил, собственост на подс.П..

По повод но всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената  по делото оценъчна  експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,  общата стойност на иззетите 5 000 кутии с цигари, посочени по-горе възлиза на сумата от 12 500 лева.

          Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят направените самопризнания, а именно показанията на свидетелите И. и В., заключението на оценъчната експертиза, а също и от  писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

          Съдът дава изцяло вяра на всички събрани по делото доказателства,  тъй като същите са последователни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, за безспорно установено по делото, че подс.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.234 ал.1, предл.2 от НК като на 08.09.2010г. в лекия си автомобил, марка „*****” с рег.№ ***** на АМ „****” – 69 км. в посока гр.П. е държал акцизни стоки без бандерол – 5 000 кутии цигари, марка „Ракел”, на обща стойност 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, като такъв се изисква по Закона за акцизите и данъчните складове и случаят не е маловажен.

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на престъпния състав - съзнавал е, че процесните цигари са акцизни стоки и по силата на ЗАДС същите следва да са облепени с бандерол, за да могат да се държат или пък продават в търговската мрежа. Съзнавал е също, че за тези цигари не платен акциз и той няма право да ги държи, но въпреки това ги е държал, което означава, че е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, т.е. действал  е  с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.  

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.

          Съдът отчете относително завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид предмета на престъплението, който е в едно значително количество – 5000 кутии с цигари.  Отчете се и относително ниската степен на обществена опасност на дееца, който не е осъждан, не криминално проявен, позитивно охарактеризиран по местоживеене и настоящото деяние е инцидентно в неговия живот. 

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, регулиращ обществените отношения в областта на отделните стопански отрасли.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направените самопризнания, както и тежкото семейно и материално положение – безработен, живеещ на съпружески начала, с две деца на 10 и 13 години. Отегчаващо обстоятелство -  значителното количество на инкриминираните акцизни стоки. Според съда това трябва да се отчита именно като отегчаващо обстоятелство, т.к. против подсъдимия не повдигнато обвинение по чл.234 ал.2,т.3 от НК – предмет в големи размери.

При тези данни и като отчете относителната тежест на всяко едно от смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът при индивидуализацията на наказанието съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК като определи наказание за подсъдимия  в размер на  една година и шест месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на престъплението и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

След като определи размера на наказанието лишаване от свобода по правилата на общата част на НК, съдът намали същото  с една трета, като осъди подсъдимия В.П. на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

Съобразявайки наличните смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът наложи на подс.П. и кумулативно предвиденото наказание глоба, като го осъди на глоба в размер на 12 500 лева, което се равнява на еднократния размер на пазарната цена на акцизните стоки.

Съдът не наложи третото кумулативно предвидено наказание – лишаване от права по чл.37 т.7 от НК, т.к. подсъдимия не упражнява конкретна професия или дейност, свързана с настоящата му престъпна деятелност.

          С оглед данните събрани за личността на  подсъдимия съдът прецени, че за  постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното  наказание лишаване от свобода. Действително институтът на условното осъждане е изключение от правилото за начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода.  Отчитайки обаче възрастта на подсъдимия, отчитайки инцидентността на престъпната проява и изразеното разкаяние и критично отношение към стореното, съдът намери, че принудително-възпиращото и поправително-превъзпитателното въздействие по отношение на извършителя, както и предупредителното и общовъзпитателно спрямо всички останали членове на обществото ще се постигне и без ефективното изтърпяване на наложеното  наказание лишаване от свобода.   С оглед на гореизложеното  и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието  лишаване от свобода, като определи  изпитателен срок от 3 години. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът съобрази отново данните за личността на подсъдимия.

На основание чл.234 ал.3 от НК съдът постанови предметът на престъплението – 5000 кутии цигари м.”Ракел” на обща стойност 12 500 лева  да се отнемат в полза на държавата и поради липсата на икономическа стойност да се унищожат.

Съдът постанови още на основание чл.53 ал.1,бук. А от НК вещественото доказателство лек автомобил марка „*****”, модел „******”,  с ДК № *****, двигател № *****, рама № *****, собственост на подсъдимия, находящо се на съхранение в РУП П. да се отнеме в полза на държавата.

Безспорно се установи, че този лек автомобил е собственост на подсъдимия,          както и че именно този лек автомобил е вещ,   послужила на П. за извършване на умишленото престъпление и по – специално на неговото изпълнително деяние. В конкретния случай П. е обвинен, че е осъществил втората форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.234 ал.1 от НК, изразяваща се в „държане” на акцизните стоки.  Обвинен е също, че е държал тези стоки, които са били поставени в автомобила, в района на 69 –тия километър на АМ*****”. Самият подсъдим не е дал обяснения за произхода на вещите, както и за причината те да се намират в автомобила му, при което прокуратурата е доказала безспорно обвинението за държане на вещите на инкриминираната дата и място – 69 км. на магистралата и по описания начин – в автомобила. Следва да се отбележи, че без да бъдат поставени вещите в автомобила е невъзможно тяхното държане от страна на подсъдимия на 69 км. по магистралата. С други думи той в конкретния случай не би могъл по никакъв друг начин да осъществява фактическа власт върху цигарите, освен като ги държи в автомобила си, при което и последният се явява вещ, послужила за извършване на престъплението.

С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на държавата, направените по делото разноски в размер на 50 лева  за експертиза.    

По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.         

                                                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: