Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 01.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: К. АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: И.
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 7659 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 72901 от 15.04.2020
г. по гр.д. № 59027/2017 г. по описа на СРС,64 с-в е допусната съдебна делба на
АПАРТАМЕНТ в град София, Район Средец, ул.*******, построен на целия партерен
етаж от сградата, със застроена площ от 192 кв.м., състоящ се от четири стаи,
вестибюл, преходен хол, кухня и сервизни помещения и външна стълбищна площадка
със стълбище, при граници на имота: стълбище към другите етажи и невъзстановена
част от сградата, от север и изток – двор, от юг – улица *******, заедно с мазе към апартамента,
находящо се в североизточната ъглова част от сградата с площ от около 10 кв.м.
при граници: от север и изток – двор, от юг и запад – коридор на мазетата на д- р М.Л.и Р.Л., заедно със
130/460 ид.ч. от тавански помещения, находящи се таванския етаж на сградата и
толкова от останалите общи избени помещения, заедно със 130/460 ид.ч. от общите
части на сградата, както и със съответните ид.ч. от дворното място, върху което
е построена сградата, цялото с площ от 1058 кв.м., съставляващо имот със стар
планоснимачен № 14 (нов № 10), кв.393 по плана на гр.София, местност „Център“,
който апартамент по кадастрална карта представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.101.10.1.3 между И.В.П., ЕГН **********, Б.И.З., ЕГН **********
и Р.И.П., ЕГН **********, всички с адрес ***, при следните права:
1/ И.В.П. – 1/3 ид.част
2/ Б.И.З. – 1/3 ид.част и
3/ Р.И.П. – 1/3 ид.част.
С постановеното решение
е отхвърлен иска за делба на гореописания недвижим имот, предявен от И.В.П.,
ЕГН **********, Б.И.З., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН ********** ***.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от Столична община, в която са развити
съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Излагат се
доводи за неправилно установена фактическа обстановка по спора и неправилно
формирани въз основа на това изводи. Според въззивника, Столична община се
легитимира като собственик на самостоятелен обект- жилище /гарсониера/,
намиращо се на ул.И. *******, състоящо се от стая, антре и клозет с площ от 24
кв.м. на първи етаж в сградата, мазе под стълбището, 1/24 ид.ч. от общите части
на сградата и 6/300 ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 1053 кв.м., за
което е съставен АОС № 959/22.10.2014 г. вписан в Служба по вписванията. Според
жалбоподателя имотът е обособен като самостоятелен обект въз основа на съдебна
делба по протокол от 05.05.1974 г. по гр.д.№ 1184/1974 г. на СРС, 7 с-в вписан
в книгите за вписвания, нотариален акт № 185/1975 г. и нотариален акт №
106/1992 г. Поддържа, че между страните не е бил налице спор относно правата на
собственост на Столична община спрямо това жилище, находящо се на партера на
сградата. Спор между страните е бил налице за това дали Столична община
притежава реален обект от партерния етаж или идеални части от правото на
собственост върху него. В случая чрез събраните доказателства е установено, че
Столична община е собственик на самостоятелен обект, находящ се на партера на
сградата съгласно даденото описание, като с постановеното решение съдът е въвел
спор какъвто между страните не съществува и не е отчел постигнатите между
страните съдебни спогодби. Съдът е приел, че не е налице такова фактическо
обособяване на двустайно жилище с площ от около 102 кв.м. през 1965 г. без
вещите лица да са изследвали този въпрос към този момент. Същите са изследвали
въпроса към 1974 г.-1975 г. Освен това с извършената на 23.07.1965 г. съдебна
спогодба, /одобрена от съда/ е направено парично уравнение на дяловете между
съделителите Б.Л.и Р.М.и Д.М.. Поддържа, че в резултат на тази делба от 1965 г.
Б.Л.и Р.М.продават на Ч.А.с нот.акт № 10/1965 г. ¼ от собствения им
апартамент в югозападната част на партерния етаж на описаната триетажна сграда
построен на около 102 кв.м., който граничи с апартамента на Д.М.. Неправилно
съдът е приел, че делбата от 1965 г. е нищожна поради невъзможен предмет
съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Неясен е изводът на съда, че Ч.А.не притежава дори
идеални части от имота след прехвърлителната сделка, поради което не е придобил
права върху самостоятелен обект и след делбата от 05.05.1974 г. Именно при тази
делба от 1974 г. Ч.А.получава в дял първи жилището – гарсониера, състоящо се от
една стая, антре и клозет с площ 24 кв.м. обособено от делбения съд заедно с
мазе под стълбището, 1/24 ид.ч. от общите части на сградата и 6/300 ид.ч. от
поземлен имот, като дял втори се отрежда за Б.Л.и Р.М.. Тези дялове са
обособени и след заключение на вещото лице, което е дало своето становище за
поделяемост на имота на два дяла, като официално е било извършено и поделянето
му от техническите власти. Неправилно с постановеното решение СРС е приел, че
обособяването на тези два обекта противоречи на действащите към този момент
Строителни правила и норми /1959 г./. За
обосноваване на този извод съдът не е съобразил становището на в.л. инж.С.К.,
че при разделяне на заварени жилища с
оглед да се образуват повече жилища се допуска по изключение с разрешение на
главния архитект при окръжния, съответно градски народен съвет,
новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник, съответно банята да не
отговаря на действащите норми – чл.38, ал.4 от Строителните правила и норми
/обн. ДВ, бр.75/18.09.1959 г., изм. бр.13/1965 г./. Идентични констатации и
изводи е направила и вещо лице Б.в своето заключение позовавайки се на
правилата на чл.2, ал.1, т.4 и чл.2, ал.4 от Наредбата за площите и елементите
на жилищата /обн.ДВ, бр.101/21.12.1973 г./. С оглед това изводът на съда, че
делбата от 1974 г. противоречи на закона е неправилен и несъобразен с
материалния закон. Поддържа, че този самостоятелен обект е бил такъв и се е
ползвал самостоятелно в периода 1974 г.-2017 г., когато ищецът я приобщава без
съгласието на Столична община към другия апартамент. От своя страна обявяването
на сградата за паметник на културата става след 1974 г., където отново този
обект е посочен като самостоятелен. Освен това поддържа, че жилището е търпим
строеж по см. на § 16 от ПЗР на ЗУТ.
Моли за отмяна решението
на СРС в частта, с която е отхвърлен искът за делба срещу Столична община, като
бъде отхвърлен иска за делба, поради това че Столична община е собственик на
описания имот, за което обстоятелство е съставен АОС.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.В.П., Б.И.З. и Р.И.П.,
с който въззивната жалба се оспорва и се моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила. Излагат, че районният съд правилно е възприел фактите по
спора и е приложил правилно материалния закон. Съдебната спогодба от 1965 г. е
нищожна поради противоречие със закона, а делбата от 1974 г. е нищожна поради
невъзможен предмет. С оглед това Столична община не се легитимира като
собственик на самостоятелен обект, находящ се на партера в сградата.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбите.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че извършената на
23.07.1965г. съдебна спогодба на партерния етаж на сградата е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие със закона – чл.39, ал.2
ЗС, доколкото поставеното в дял на Б.М.Л.и Р.М.Л. не е отговаряло на
изискванията за самостоятелно жилище. Поставеното им в дял жилище в
спогодителния протокол от 23.07.1965г. е описано като жилище, състоящо се от
две стаи и сервизни помещения с площ около 102 кв.м., като не установява
конкретно тези сервизни помещения да са включвали самостоятелна кухня или
кухненски бокс, клозет и избено или таванско помещения, без които помещения не
може да става въпрос за обособяване на самостоятелно жилище – чл.155 от
Правилник за планово изграждане на населените места (обн. ДВ. бр.51 от
02.03.1950г. и отм.), съгласно която норма всяко жилище трябва да има
най-малко: преддверие, стая, кухня, клозет, килер и зимнично и таванско
помещение, каквито изисквания са налице и съгласно пар.38 от Строителни правила
и норми за изграждане на населени места (обн.ДВ бр.75 от 18.09.1959г., отм.). Приел
е че от събраните по делото доказателства, вкл. и заключения на вещите лица по
съдебно – техническа експертиза (основно и допълнително) не се установява да е
имало такова фактическо обособяване на двустайно жилище с площ около 102 кв.м.
При това съдът е приел, че въз основа на съдебната спогодба от 23.07.1965г. Б.Л.и
Р.Л. не са се легитимирали като собственици на самостоятелен обект на правото
на собственост. Целта на извършената през 1965г. делба не е постигната –
съсобствеността не е прекратена чрез получаване на дял в натура или парично
уравнение, поради което последните са останали носители на ид.ч. от партерния
етаж на триетажната къща, а не от посочения несамостоятелен обект. Приел е че
макар със сделката от 1965г. в полза на Ч.А.последните да са извършили разпореждане
с ид.ч. от двустайното жилище от 102 кв.м., което, както е приел съда, не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тази сделка е нищожна
поради невъзможен предмет съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД при съобразяване на
Тълкувателно решение № 3/2014г. по тълк.д. № 3/2014г. на ОСГК на ВКС.
С оглед това съдът е
приел, че Ч.А.не е придобил права на собственост върху обект, който не
съществува, представляващ гарсониера, състояща се от една стая, антре и клозет
с повърхност от 24 кв.м., при граници: улица *******, двор, стълбище и жилище
на Б. М. и Р.М.. Поради това и същият не е могъл да придобие такива
самостоятелни права при извършената делба
със съдебна спогодба от 20.08.1974 г. и да прехвърли такива права на
23.01.1975 г. с договор за замяна в полза на К. М. М.. Съответно последната не
е могла да прехвърли собствеността върху такъв обект на своята дъщеря Е.Х. И.,
която е починала на 01.06.2009 г. без да остави свои наследници. Именно така,
съдът е приел, че Столична община не се легитимира като собственик на такъв
несъществуващ обект по силата на чл.11 от Закона за наследството независимо от
съставен на посоченото основание акт за общинска собственост. С оглед това е
приел, че описания имот е съсобствен между съделителите И.В.П., Б.И.З. и Р.И.П.
при квоти – по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, като е отхвърлил иска за делба срещу
Столична община.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Във връзка с доводите за неправилност по въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Производствотo e по реда
на чл.341 и сл. ГПК и е образувано по предявени от И.В.П., Б.И.З. и Р.И. *** по
чл.34 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот представляващ: апартамент,
находящ се в град София, Район Средец, ул.*******, построен на целия партерен
етаж от сградата, със застроена площ от 192 кв.м., състоящ се от четири стаи,
вестибюл, преходен хол, кухня и сервизни помещения и външна стълбищна площадка
със стълбище, при граници на имота: стълбище към другите етажи и невъзстановена
част от сградата, от север и изток – двор, от юг – ул.И. *******, заедно с мазе към апартамента,
находящо се в североизточната ъглова част от сградата с площ от около 10 кв.м.
при граници: от север и изток – двор, от юг и запад – коридор на мазетата на д-
р М.Л.и Р.Л., заедно със 130/460 ид.ч. от тавански помещения, находящи се
таванския етаж на сградата и толкова от останалите общи избени помещения,
заедно със 130/460 ид.ч. от общите части на сградата, както и със съответните
ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от
1058 кв.м., съставляващо имот със стар планоснимачен № 14 (нов № 10), кв.393 по
плана на гр.София, местност „Център“, който апартамент по кадастрална карта
представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.10.1.3.
Страните не спорят и
чрез представените в производството пред СРС документи и констатациите на
експертите по приетите пред СРС основна и допълнителна СТЕ на вещо лице инж. С.К.
и вещо лице С.Б., които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК е
установено, че сградата, в която се намира така описания апартамент – предмет
на делбата, находящ се на партерния етаж е била проектирана през 1912 г. от
арх.К.М.и е обявена за паметник на културата от местно значение /обявена в ДВ,
бр.40/1978 г./. Установено е, че оригиналните чертежи на сградата са запазени,
като копие – извадка архитектурния план на партерния етаж е приложено към
изготвеното заключение на л.128 от делото на СРС –приложение № 3. Именно от
него се установява, че към датата на построяване на сградата /1912 г./ не е
била проектирана и съответно построена и самостоятелно обособена на партерния
етаж гарсониера /жилище/ състояща се от една стая, антре и клозет с повърхност
от 24 кв.м., при граници: улица *******, двор, стълбище и жилище на Б. М. и Р.М..
Това жилище е било посочено като самостоятелно обособено и е поставено в дял на
съделителя Ч.М.А.при постигната съдебна спогодба на 05.05.1974 г. по дело за
делба с участие на съделителите Б. М. и Р.М.. Установено е че към този момент
същия е основал правата си на съсобственост /1/4 ид.ч. от апартамент от 102 кв.
м. находящ се в югозападната част на партерния етаж от сградата/ въз основа на
прехвърлителна сделка извършена от съделителите Б. М. и Р.М.в него полза с
нотариален акт № 10/1965 г. /който не е представен по делото, но съдържанието
му се извлича от другите събрани в производството писмени доказателства/. От
своя страна последните се легитимирали като собственици на така описания
обект-апартамент с площ от около 102 кв.м. находящ се на партера въз основа на
постигната на 23.07.1965 г. съдебна спогодба по делбеното дело /гр.д.№
3050/1965 г./ в което производство е участвал и съсобственика Д. В.М.. При
одобряване от съда на тази спогодба страните съделители са постигнали воля за
извършване на делба на партерният етаж на сградата, като същия се разделя между
Б. М., Р.М.и Д. В.М., като Б. М. и Р.М.получават в собствен дял двустайния
апартамент, който се намира в югозападната част на партерния етаж на предната
триетажна жилищна сграда на ул.*******,
при съседи на апартамента: от юг – ул..*******,
от запад – малко дворче и стълбище на сградата, север – незастроената част на
сградата и изток – хола и вестиерата на североизточния апартамент. Посочено е,
че този апартамент съдържа две стаи и сервизни помещения и заема площ от около
102 кв.м.
Установено е в
производството, че към датата на построяване на сградата /1912 г./ описаните
два обекта – два апартамента – едностаен и двустаен по спогодбата от 23.07.1965
г. не са съществували фактически като самостоятелно обособени обекти и за
обособяването на същите не е било извършено преустройство при спазване
действащите строителни правила и норми. С оглед така установеното, настоящия
състав намира че извършената на 23.07.1965г. съдебна спогодба на партерния етаж
на сградата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие
със закона – чл.39, ал.2 ЗС, доколкото поставеното в дял на Б. М. и Р.М.не е
отговаряло на изискванията за самостоятелно жилище и самостоятелно обособен
обект на правото на собственост.
Правилни и съобразени са
изводите на СРС, че поставения в дял обект не отговаря на изискванията за жилище
/състояло се от две стаи и сервизни помещения с площ около 102 кв.м./, но не е
включвало самостоятелна кухня или кухненски бокс, клозет и избено или таванско
помещения, без които помещения не може да става въпрос за обособяване на
самостоятелно жилище – чл.155 от Правилник за планово изграждане на населените
места (обн. ДВ. бр.51 от 02.03.1950г. и отм.). Съгласно посочената действаща
към този момент разпоредба всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие,
стая, кухня, клозет, килер и зимнично и таванско помещение, каквито изисквания
са налице и съгласно § 38 от Строителни правила и норми за изграждане на
населени места (обн.ДВ бр.75 от 18.09.1959г., отм.).
Дори и да се приеме, че
към този момент § 155 ППИНМ (отм.) и § 38 от Строителни правила и норми за
изграждане на населени места (обн.ДВ бр.75 от 18.09.1959г., отм.) имат
приложение само за новостроящите се жилищни сгради и апартаменти, а не за
заварено строителство, при постигане на съдебната спогодба от 1965 г. по цитираното
делбено дело за подялба на партерния етаж на два самостоятелни апартаменти е
следвало да бъде изпълнено изискването етажът да се раздели на части от етажи,
които могат да се ползуват самостоятелно без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените, съгласно чл. 39, ал.2 ЗС, което в случая
не е сторено. Последното, доколкото в производството е установено, че тези два
обекта /реални части от партерния етаж/ не са били преустроени и самостоятелно обособени
при спазване действащите строителни правила и норми, както и фактически ползувани
като отделни жилища преди съдебната спогодба.
В резултат, въз основа
на съдебната спогодба от 23.07.1965г. Б. М. и Р.М.не се легитимират като
собственици на самостоятелен обект на правото на собственост и целта на делбата
– прекратяване на съсобствеността с получаване на реален самостоятелен обект от
съсобствеността не е постигната. Поради това и същите не са прехвърлили в полза
на Ч.М.А.собствеността върху самостоятелен реален съществуващ и обособен обект
на правото на собственост. Сключената с последния сделка оформена с нот.акт №
10 от 1965г., е нищожна поради невъзможен предмет съгласно чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД при съобразяване дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
3/2014г. по тълк.д. № 3/2014г. на ОСГК на ВКС. Даденото с последното тълкуване
е, че ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от
недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но
е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията
в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради
невъзможен предмет. В случая е установено, че фактическо обособяване на два
самостоятелни апартамента – двустаен и едностаен от партерния етаж на сградата
не е било извършено, както и че не е възможно обособяването им като
самостоятелни обекти съобразно действащите строителни правила и норми, т.е.
налице е правна и фактическа невъзможност за обособяване на два самостоятелни
обекта – жилища.
Съответно в
производството е установено, че извършеното в периода 1974г. – 1975г.
преустройство на партерния етаж с оглед обособяване на възложената със
съдебната спогодба от 20.08.1974 г. в дял на Ч.А.гарсониера /жилище/ без
одобряване на строителни книжа за това строителство (което преустройство е
премахнато през 2017г.) не отговаря на действащите към момента на създаването й
Строителни правила и норми за изграждането на населени места, обн. ДВ. бр.75 от
18 Септември 1959г. Както е установено за създаването на този реален обект е
било извършено без одобрени строителни книжа преустройство на югозападната стая
на партерния етаж, в обема на която стая е било изградено помещение за тоалетна
чрез изграждане на стена, по – ниска от тази на стаята, чрез направа на отвор
за врата в носещата стена на стълбищната клетка за втори и трети етаж на
сградата и зазиждане на два съществуващи отвора към съседни помещения на
източната страна. Освен това този несамостоятелен и несъществуващ обект не е
жилище, тъй като не включва кухня или кухненски бокс, както и баня (тъй като е
бил изграден само клозет), както и зимник или складово помещение, т.е. липсвали
са задължителни елементи от това обектът да отговаря на изискванията за самостоятелен
обект -жилище.
Съответно собствеността
върху тази несамостоятелна и необособена реална част от целия партерен етаж от
сградата, не е била придобита от Ч.А.. Материално право на собственост върху
такъв несъществуващ несамостоятелен обект не е било прехвърлено и на К. М. М. /по
договор за покупко-продажба от 23.01.1975 г./ и впоследствие на нейната дъщеря Е.Х.
И. с договор за покупко-продажба от 24.03.1992 г. Със сключените сделки не е
настъпил вещно-прехвълителен ефект за такъв реален несъществуващ обект от
партерния етаж.
Съответно в патримониума
на Столична община, като универсален правоприемник на починалата Е.Х. И. по
силата на чл.11 от Закона за наследството не е преминало правото на собственост
на описаното жилище- гарсониера. Разпоредбата на чл. 11 ЗН определя като
собственост по наследство на общината намиращите се на нейна територия движими
вещи, жилища, ателиета и гаражи, както и парцели и имоти, предназначени
предимно за жилищно строителство, когато няма лица, които могат да ги
наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се
откажат от наследството или изгубят правото да го приемат.
За обосноваване на този
извод е без значение съставения от Столична община АОС № 959/22.10.2014 г.,
вписан в Служба по вписванията, тъй като същият констатира права, които е
установено, че не са били преминали в патримониума на ответника по посочения от
закона начин- универсално правоприемство на наследството на починалата Е.Х. И.,
която не е оставила свои наследници.
Доводите на въззивника
за реално обособяване и фактическо съществуване на тази реална част като
самостоятелен обект на правото на собственост, настоящият състав намира за
неоснователни и опровергани чрез събраните в производството доказателства. Така,
в представените пред първата инстанция документи издадени в периода 2013
г.-2015 г. Столична община изрично е документирала и удостоверила извършените
проверки на място и в архивите за наличие на строителни книжа, в резултат на
които е заявила, че реален самостоятелен обект на правото на собственост,
представляващ гарсониера /едностаен апартамент/ - част от партерния етаж не
съществува фактически, на място е извършено без одобрение на строителни книжа
обособяване на стая /помещение/, което не
отговаря на минималните изисквания за жилище /чл.110, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и норми на
отделните видове територии и устройствени зони и не представлява жилище /л.48-л.53
от делото на СРС/ и представлява незаконно строителство /преустройство/.
Доводите на въззивника,
че посочения обект е търпим строеж по смисъла на §16 от Преходните разпоредби
на ЗУТ са неоснователни. Чрез представените
и обсъдени писмени доказателства и констатациите на експертите по СТЕ, приети
пред първата инстанция и събраните документи се установява, че така описания
обект не представлява „търпим строеж“.
С оглед това съдът
намира, че тази несамостоятелна и необособена реална част от партерния етаж
като част от предмета на спогодбата от 20.08.1974г. е възложена в дял на Б. М. Л..
Съгласно чл. 203 ЗУТ, за
да се обособи един обект на правото на собственост в самостоятелни дялове,
които да се разпределят между съсобствениците в индивидуална собственост следва
да бъде одобрен инвестиционен проект, който да отразява начина на обособяване
на обектите. Нормата на чл. 62, ал. 2 ЗТСУ (отм.) е в същия смисъл. При
действието на тези норми, относно поделяемостта на сгради, в които още при
изграждането им са изградени отделни обекти, в т. 5 от Постановление № 7 от
28.11.1973 г., Пленум на ВС се приема, че когато обособяването на жилищата не е
свързано с изменение на утвърдените архитектурни проекти, не е необходимо да се
изисква одобрен архитектурен проект. В Решение № 368 от 17.01.2011 год. на ВКС
по гр. д. № 851/2009 г од ., II г. о., ГК, се приема, че ако обектите са
обособени като самостоятелни още при изграждане на сградата, не е необходимо
представянето на одобрен инвестиционен проект със всичките му части.
За да се извърши съдебна
делба на жилищна сграда, жилище или друг обект, законът - чл. 203 ЗУТ, респ.
чл. 62, ал. 2 ЗТСУ - отм. /виж и § 7 от ЗР на ППЗТСУ - отм./, изисква
съответните дялове да могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Тези
понятия са дефинирани в съдебната практика - Постановление № 7 от 28.11.1973
г., Пленум на ВС. Законът обаче не установява количествен критерий за това кога
преустройството следва да се определи като значителни и в кои случаи свързаните
с него неудобства могат да се окачествят като по-големи от обикновените. Това
са фактически въпроси, които се решават от делбения съд конкретно във всеки
отделен случай. Възможни са различни хипотези. В съдебната практика трайно се
приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да
се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с
обема и стойността на необходимите строително-монтажни работи за обособяването
на самостоятелните обекти в него - виж Решение № 210 от 13.09.2011 год. на ВКС
по гр. д. № 1770/2009 год ., I г. о., ГК.
Правото на собственост
може да съществува само върху застроен обект, който съставлява самостоятелен
обект на вещни права съгласно действалите към момента на построяването или
обособяването му или понастоящем строителни правила и нормативи. Преценката
дали сградата, респ. етаж или част от етаж е делима се извършва с оглед нормите
на съответния благоустройствен закон, а не с оглед жилищната нужда на
съделителите. Следва да се има предвид и дали сградата е заварена към момента
на влизане в сила на съответния благоустройствен закон и какво предвиждат
разпоредбите на този закон по отношение на заварените сгради. Нормативната
уредба определя минималния брой и характер на помещенията в жилищата - според
чл. 209, ал. 1 от Закона благоустройството на населените места /Обн., ДВ, бр.
117 от 13.05.1941 г., отм., ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г. /, всяко жилище трябва
да има най-малко: преддверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещения.
Според чл. 155 от Правилника за планово изграждане на населените места /Обн.,
ДВ, бр. 51 от 02.03.1950 г., отменен с § 311 от ЗР на ППЗПИНМ - Изв., бр. 76 от
20.11.1960 г. /, всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие стая, кухня,
клозет, килер и зимнично и таванско помещение. Според § 38 /изм. - ДВ, бр. 39
от 1963 г., бр. 13 от 1965 г. / от Строителни правила и норми за изграждане на
населени места - СПН /издадени основа на чл. 52, ал. 1 ЗПИНМ - Обн., ДВ, бр. 75
от 18.09.1959 г., отм., ДВ, бр. 69 ат 02.09.1977 г. / - всяко жилище трябва да
има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня
с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф,
зимник или складово помещение. При едно или двустайни жилища и при тристайни
жилища, когато една от стаите е проходна, се допуска клозетът да бъде в едно
помещение с баня. При разделяне на заварени жилища, с оглед да се образуват
повече жилища, се допуска по изключение с разрешение на главния архитект при
окръжния, съответно градския народен съвет новообразуваните жилища за нямат
баня и дрешник, съответно банята да не отговаря на действащите норми.
Както бе посочено, тъй
като обособяването, използването на отделните жилища -части от партерния етаж
като отделни самостоятелни обекти е станало след изменението на § 38 СПН
/17.05.1963 г. / в отклонение на посочените изискванията, то разделянето е невъзможно.
С Тълкувателно решение №
96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е прието, че при решаване на въпроса относно
възможността за самостоятелно ползване на етаж или части от етаж, следва да се
отчете, че § 155 ППИНМ от 1950 г. и § 38 и 39 от Строителните правила и норми
за изграждане на населени места до изменението на последните от 05.04.1960 г.,
уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат след влизането
им в сила. Взето е предвид, че съобразно § 158 и сл. ППИНМ от 1950 г. и § 121,
290 и сл. от новия ППЗПИНМ, построените по време на стари строителни правила и
норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно
устройство и могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите
строителни правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове
условия. Прието, че самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и
частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми е
позволено от закона. Според даденото тълкуване при делба на заварени към
17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи
или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от
Строителните правила и норми за изграждане на населени места, ако тези етажи
или части от етажи представляват обособени по-рано отделни жилища. Когато
обаче в производството за съдебна делба се създават самостоятелни отделни
жилища, следва да се имат предвид действащите към момента на извършване на
делбата строителни правила и норми, които са задължителни.
В разглеждания случай
въззивният съд приема въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по
делото, че с постигнатата съдебна спогодба от 23.07.1965 г. е било предвидено,
че от партерния етаж са били обособени две жилища-едностаен и двустаен
апартамент, което фактически не се установява да е било извършено към този момент.
Доколкото сградата, в която се намира този етаж без соченото преустройство е
била заварена към 17.05.1963 г. е установено, че преустройството на партерния
етаж на така посочените в съдебната спогодба две жилища е било извършено в
отклонение на строителните правила и норми както по време на обособяването,
така по време на подялбата.
Идентичен извод се
налага и за съдебната спогодба от 20.08.1974 г. според която партерния етаж е
бил преустроен на две жилища – двустайно и гарсониера в отклонение от строителните
правила и норми както по време на обособяването, така по време на подялбата.
Доводите на въззивника,
че към момента на постигане на така посочените спогодби за преустройството не
се прилагат сочените строителни правила и норми, съдът намира за неоснователни.
Според даденото тълкуване при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени
жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и
да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми за
изграждане на населени места, ако тези етажи или части от етажи представляват
обособени по-рано отделни жилища. Когато обаче в производството за съдебна
делба се създават самостоятелни отделни жилища, следва да се имат предвид
действащите към момента на извършване на делбата строителни правила и норми,
които са задължителни.
Едностайното жилище
/гарсониера/, на което Столична община основава правата си на собственост е
създадено фактически едва след спогодбата от 1974 г., т.е. в отклонение от
изискванията на сочените приложими и действащи към този момент строителни
правила и норми без надлежно разрешение за извършеното преустройство на
партерния етаж. С оглед това в патримониума на Столична община като универсален
правоприемник на починалата продавачка по силата на чл. 11 от Закона за
наследството
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение в обжалваната част следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 72901 от 15.04.2020 г. по гр.д. № 59027/2017 г. по описа на СРС,64 с-в, в
частта с която е отхвърлен иска за делба предявен от И.В.П., ЕГН **********, Б.И.З.,
ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН ********** *** делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
в град София, Район Средец, ул.*******, построен на целия партерен етаж от
сградата, със застроена площ от 192 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл,
преходен хол, кухня и сервизни помещения и външна стълбищна площадка със
стълбище, при граници на имота: стълбище към другите етажи и невъзстановена
част от сградата, от север и изток – двор, от юг – улица *******, заедно с мазе към апартамента,
находящо се в североизточната ъглова част от сградата с площ от около 10 кв.м.
при граници: от север и изток – двор, от юг и запад – коридор на мазетата на д- р М.Л.и Р.Л., заедно със
130/460 ид.ч. от тавански помещения, находящи се таванския етаж на сградата и
толкова от останалите общи избени помещения, заедно със 130/460 ид.ч. от общите
части на сградата, както и със съответните ид.ч. от дворното място, върху което
е построена сградата, цялото с площ от 1058 кв.м., съставляващо имот със стар
планоснимачен № 14 (нов № 10), кв.393 по плана на гр.София, местност „Център“,
който апартамент по кадастрална карта представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.101.10.1.3.
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.