№ 152
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20251800500089 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 230 от 22.11.2024 г. по гр. дело № 34/2024 г. Районен съд –
Самоков са уважени предявените от А. Г. П. срещу Дирекция „Национален
парк Рила“, конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му извършено със
Заповед ЛС № 525/15.11.2023 г. и е възстановен на длъжността „главен
специалист“ в ПУ Говедарци, отдел „Контрол и охрана Север“, в дирекция
„Контрол и охрана“, при Дирекция „Национален парк Рила“, с длъжностно
ниво 11, с наименование на длъжностното ниво специалист 1, с код НКПД
3359-3026, която е заемал преди незаконното му уволнение и осъдителен
такъв с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с който
ответникът е осъден да заплати на А. Г. П. сумата от 5 346.00 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 21.11.2023 г.,
като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която е
присъдено обезщетение за оставане без работа. Със същото решение на осн.
чл. 78 ГПК Дирекция „Национален парк Рила“ е осъдена да заплати на ищеца
А. Г. П. сторените по делото разноски в размер на 1200.00 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. Също така ответникът Дирекция
„Национален парк Рила“ е осъден да заплати в полза на Районен съд –
Самоков държавна такса в размер на 373.84 лв. и 170.00 лв. възнаграждение за
вещо лице.
1
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подадена въззивна жалба от Дирекция „Национален парк Рила“, чрез адв. Д.
Б., с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост на изводите на съда. Счита, че
първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила не е
допуснал събирането на доказателства, което е обосновало постановяване на
решението при непълнота на доказателствения материал. Съдът необосновано
е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна на посоченото в нея фактическо основание „липса на
необходимото за заемане на длъжността образование“, както и поради липсата
на доказателства за изменение на изискванията за заемане на длъжността,
настъпили след предходното уволнение. Излага, че за работодателя в лицето
на ответника е възникнало ново съмнение относно редовността на
представените от работника документи за притежаване на необходимото
образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, с оглед
на информацията от представеното като доказателство по делото Писмо изх.
№ РД21/24/18.09.2023 г. на Директора на Професионална гимназия по
Механоелектротехника – гр. София, „Н.Й.Вапцаров“ 13 и информацията от
Началника на РУО-София-град, както и такава от проверка на РП – Ботевград.
Поддържа, че след предходното възстановяване на А. Г. П. на длъжност от
съда е извършена нова вътрешна проверка и е констатирана изначална липса
на документ за завършено образование, което е ново надлежно обстоятелство.
В хода на посочената проверка работодателят е изискал официална
информация от ръководството на учебното заведение РУО-София-град и от
РП-Благоевград, според която информация липсва лично дело на ученика и
данни за издаването на диплом за завършено средно образование. Също така
липсва и документация за А. Г. П. в архивите на посоченото „СПТУ по редки
метали“ – гр. Бухово. Излага, че и при новото постъпване на работа ищецът
представя заверени копия на посочения диплом за средно образование със
съмнителен характер. Посочва, че съдът необосновано е игнорирал
образуваната пр.пр.№ 687/2021 г. на РП – Благоевград. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемият – ищецът А. Г. П., чрез пълномощника си - адв. Стойка
Карабонева, оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е редовна и допустима.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят не се представлява. От същия е депозирано становище с вх.
№ 2632/12.03.2025 г. в което заявява, че поддържа жалбата и моли съда да я
уважи по изложените в нея съображения.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
2
се явява лично и се представлява от адв. Карабонева, оспорва жалбата и моли
съда да я остави без уважение. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства, като е налице произнасяне на съда с Определение № 131 от
10.02.2025 г., с което заявените доказателствени искания на въззивника са
оставени без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд
и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Г. П. с искова молба, с
която срещу Дирекция „Национален парк Рила“ са били предявени обективно
кумулативно съединени искове – главен с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1
КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и
акцесорните искове за възстановяване ищеца на заеманата длъжност от преди
уволнението, с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ и иск по чл. 344 ал. 1, т.
3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 21.11.2023 г. до
20.05.2024 г.
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен трудов
договор № 383/05.11.2009 г., по силата на който ответникът е възложил на
ищеца да изпълнява трудовата функция на „главен специалист“ - паркова
охрана и контрол в парков участък „Говедарци“, при условията на осем часов
работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 891,00 лв.
Между страните не се спори, а се установява и от събраните
доказателства, че с предходна Заповед № ЛС-7/04.01.2021 г., издадена от
Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, считано от 05.01.2021 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че ищецът не отговаря на
изискванията на чл. 69, ал. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и
Класификатора на длъжностите в администрацията, № 305, 11, ниво
специалист 1, длъжност „главен специалист“ относно изискването за
минимална образователна степен – средно образование, необходима за
заемане на длъжността „главен специалист“ при Дирекция „Национален парк
Рила“ и за изпълняваната от него работа, възложена му с трудов договор №
383/05.11.2009 г.
Не се спори също, че така издадената заповед е била предмет на
предходно съдебно производство между страните, което е приключило с
влязло в сила Решение № 87 от 18.04.2022 г., постановено по гр.д. № 229/2021
3
г. по описа на Районен съд – Самоков по силата на което уволнението с
посочената заповед е било признато за незаконно и е било отменено, като А. Г.
П. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност посочена по-
горе. Също така в това производство е бил разгледан и отхвърлен иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ за установяване на несъществуването на трудовото
правоотношение, основано на сключения между страните трудов договор,
поради претендирана недействителност на този договор, обусловена от
недобросъвестното му сключване от А. Г. П. без да има завършено средно
образование, както и е признато за недоказано оспорването на истинността на
диплома на А. Г. П. за завършено средно образование, серия А86, № 035646,
регистрационен номер 1343, издадена на 17.09.1986 г. от СПТУ по редки
метали – гр. Бухово, Софийски окръг.
След влизане в сила на посоченото решение А. Г. П. е бил възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност при същото месечно трудово
възнаграждение въз основа на Заповед № ЛС № 431 от 04.09.2023 г.
В последствие с процесната Заповед ЛС № 525/15.11.2023г., на
основание: чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 69, ал.4 от
337, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредба за прилагане на Единния
класификатор на длъжностите в администрацията, във връзка с писмо с
изходящ № РД 21- 24/18.09.2023г. на директора на ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров" и
във връзка с чл. 50, т. 1 от Закона за защитените територии в чл. 7, т. 1 от
Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните
паркове, работодателят е прекратил отново трудовото правоотношение на
служителя А. Г. П., заемащ длъжността главен специалист в ПУ Говедарци,
отдел „Контрол и охрана – Север“, в Дирекция „Контрол и охрана“, при
Дирекция „Национален парк Рила“ с длъжностно ниво 11 с наименование на
длъжностното ниво специалист 1, с код по НКПД 3359-3026 в Дирекция
„Контрол и охрана“, считано от 20.11.2023 г.
В разглеждания случай процесното трудово правоотношение е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, според която разпоредба
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или
служителят не притежава необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. Посочените в мотивите на заповедта
фактически основания за уволнение се свеждат до това, че по отношение на А.
Г. П. не е налице необходимото за заемане на длъжността образование, тъй
като не притежава изискващото се средно образование.
Спорен между страните в настоящото производство е въпроса, дали
предходното проведеното съдебно производство обвързва страните със сила
на пресъдено нещо по отношение на истинността на диплома за завършено от
ищеца средно образование серия А-86 № 035646 на СПТУ по редки метали гр.
Бухово, изд. на 17.09.1986 г. с рег. № 1343, установена в производство по чл.
193 ГПК и може ли следващото уволнение да се основава на същите
фактически предпоставки. Това са основните възражения в депозираната
въззивна жалба, които обуславят и твърдяната непълнота на доказателствения
материал при която било постановено първоинстанционното решение.
4
В принципен план настоящият състав е изразил позицията си още с
постановеното по делото определение от 10.02.2025 г., с което е отхвърлил
доказателствените искания на въззивника и в което е посочил, че
потвърждаването на истинността или неистинността на документ в резултат
на оспорване, се решава със сила на пресъдено нещо, както е прието в
мотивите на ТР № 5/2012 на ОСГТК на ВКС и като е взел предвид, че по този
въпрос има произнасяне с влязлото в сила решение по гр.д. 229/2021 г. на РС -
Самоков, е достигнал до извода, че повторно откриване на производство по
този ред на оспорения документ е недопустимо, доколкото страната се
домогва да пререши въпрос, който е решен със сила на пресъдено нещо.
Както е прието в посоченото тълкувателно решение „в разпоредбите на
чл.193, ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата
страна да оспори истинността на представен документ по делото и по
този начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК.
Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа,
който е представен по делото – формалната доказателствена сила на
подписан частен документ и материалната доказателствена сила на
официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността
или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на
оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора
относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по
чл.193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен
установителен иск за установяване неистинност на документ“.
В унисон с настоящият правен спор следва да се посочи, че в
предходното съдебно производство между същите страни, приключило с
влязло в сила решение е решен със сила на пресъдено нещо въпроса за
истинността на посочената диплома за завършено от ищеца средно
образование серия А-86 № 035646 на СПТУ по редки метали гр. Бухово, изд.
на 17.09.1986 г. с рег. № 1343 и чиято твърдяна неистинност е дала основание
на ответникът Дирекция „Национален парк Рила“ да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца А. Г. П..
В настоящото производство предмет на разглеждане е уволнението на
ищеца, извършено със Заповед ЛС № 525/15.11.2023г. на същото основание –
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с изложени твърдения отново за неистинност на
представената от ищеца диплома, при подаването на молбата му за
възстановяване на работа, след отмяна на предходното уволнение на същото
основание.
Следва да се изтъкне, че ако въззивникът - Дирекция „Национален парк
Рила“ счита, че са налице нови обстоятелства, каквито впрочем твърди, с
оглед сезирането на РП-Благоевград и ако такива се установят при
реализираната проверка от страна на прокуратурата, то той би разполагал с
възможността чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК да поиска отмяна на съдебното решение,
което е единствения способ за преодоляване на обвързващата сила на влязло в
сила решение по гр.д. № 229/2021 г. по описа на Районен съд – Самоков по
въпроса за истинността на процесната диплома за средно образование серия
А-86 № 035646 на СПТУ по редки метали гр. Бухово, изд. на 17.09.1986 г. с
5
рег. № 1343. В посоченото ТР № 5/2012 на ОСГТК на ВКС е изяснено, че
„съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в
сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на
документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което
е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния
представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с
решаване на делото“.
Също така, с оглед заявените доводи във въззивната жалба следва да се
посочи, че процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в
сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта
на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно
преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК.
Следователно установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред
означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или
споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5
ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по
посочените причини в НПК. Горното води до извода, че изразената принципна
позиция на въззивника, че съдът не е съобразил становището на прокурор при
РП – Благоевград по пр.пр. № 687/2021 г. на РП – Благоевград е
несъстоятелна. Това е така, тъй като прокурорско постановление по никакъв
начин не обвързва решаващия съд, тъй като неистинността на процесната
диплома следва да бъде установена по посочения надлежен ред, а именно с
влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск.
В синхрон с всичко изложено ответникът не доказа да са налице
посочените в заповедта основания, обосновали уволнението. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради
посоченото в нея фактическо основание – липса на необходимото за заемане
на длъжността образование. Липсват доказателства за изменени изисквания за
заемане на длъжността, които да са настъпили след предходното уволнение,
признато за незаконно със влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 229/2021
г. по описа на Районен съд – Самоков. С посоченото влязло в сила съдебно
решение освен, че е решен със сила на пресъдено нещо въпроса за
истинността на посочената диплома е отхвърлен и иск за установяване
несъществуването на трудовото правоотношение, основано на сключен между
страните трудов договор № 383/05.11.2009 г. поради претендирана
недействителност на този договор на основание чл. 74, ал. 1 от КТ, обусловена
от недобросъвестното му сключване от А. Г. П. без да има завършено средно
образование. По тези въпросите между страните е формирана сила на
пресъдено нещо, отнасяща се до фактическите и правни въпроси, разрешени
със съответното съдебно решение – наличие на нормативно установеното
изискване за средно образование за заемане на длъжността, заемана от ищеца
в ответната дирекция, както и истинността на официален удостоверителен
документ, удостоверяващ завършване на средно образование от ищеца.
Страните са длъжни в отношенията си да зачетат така формираната сила на
пресъдено нещо. Ответникът обаче в нарушение на това изискване отново е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като отново се е позовал на
6
отреченото със сила на пресъдено нещо негово твърдение – че липсва
необходимото за заемане на длъжността от страна на ищеца образование, т.е.
прекратил е трудовото правоотношение на същото фактическо основание.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че работодателят незаконосъобразно е приел наличието на основание за
прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание – чл. 328,
ал.1, т. 6 КТ, поради което атакуваната заповед е незаконосъобразна.
Съответно, уволнението, извършено поради липсва необходимото за заемане
на длъжността от страна на ищеца образование, е лишено от основание и –
поради това – незаконосъобразно, а предявения иск е основателен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл. 344,
ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ.
Предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл. 344,
ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се намират в отношение на материално правна
обусловеност от основателността на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. С оглед основателността на обуславящия иск
по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, то и предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ е основателен и
като такъв следва да бъдат уважен. Основателен е и предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението. Налице е фактическият състав, от който възниква правото на
обезщетение /същият включва следните елементи: признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, вреда - пропуснатото брутно трудово
възнаграждение за времето след уволнението, през което служителят е останал
без работа поради уволнението и причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа/. Искът е основателен в установения от
експертизата размер от 5346.00 лв. за периода от 21.11.2023 г. до 20.05.2024 г.,
в който следва да бъде уважен.
Предвид наличието на съвпадение на направените изводи с тези на
първоинстанционния съд по своя резултат, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия съдебни разноски за производство пред СОС в размер 1000.00
лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства за реалното му заплащане /пълномощно и разписка на л. 21/.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230 от 22.11.2024 г. по гр.дело № 34/2024
г. по описа на Районен съд – Самоков.
7
ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк Рила“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, обл. Благоевград, кв.
„Вароша“, ул. „Бистрица“ № 12В да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Г.
П., ЕГН ********** сумата в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв., представляваща
сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от 26.03.2025 г. при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8