Определение по дело №72/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 92
Дата: 15 февруари 2019 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20193001000072
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  92/15.02.2019

 

14.02.2019г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                           НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 72

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ ЗК „ОЛИМПИК” АД – гр- Никозия, Кипър, действащо чрез „ ЗК ОЛИМПИК – клон България” КЧТ - гр. София, представляван от ю. к. Д.С., срещу решение № 859/13.12.2017г., постановено по т. д. № 126/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

Жалбата е насочена срещу решението в частта, с която са уважени предявените от Х.Ю.В. и Н.Н.Р. срещу въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от настъпилото пътно – транспортно произшествие на 22.05.2015г. Застрахователят не оспорва наличието на основание за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, а са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетенията, и за необоснованост на извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Направено е и искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Процесуалните представители на ищците Х.Ю.В. и Н.Н.Р. са депозирали общ отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

При извършване на задължителната преценка за редовност и допустимост на жалбата въззивният съд констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните осъдителни части съобразно процесуалното качество на жалбоподателя, и е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВнАпС. Жалбата обаче е нередовна по смисъла на чл. 260, т. 4 от ГПК, тъй като в нея не е обективиран адекватен петитум, който да съответства на оплакванията в обстоятелствената част за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Въпреки че този размер подлежи на определяне от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД, както ищецът, при подаване на исковата молба е длъжен да заяви размер на претенцията си, така и ответникът, при обжалване размера на обезщетението, следва да посочи сумата, която според него се дължи за обезщетяване на процесните вреди при спазване принципа на справедливост, а в случая, и след съобразяване на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лице. Това налага даване на указания и срок на въззивника, на основание чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 267 ГПК за уточняване предмета на жалбата с посочване на адекватен петитум.

С оглед спазване принципа за процесуална икономия, и тъй като въззивната жалба отговаря на останалите изисквания на чл. 261 и чл. 262 ГПК, въззивният съд намира, че е целесъобразно указанията по чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 267 ГПК да бъдат дадени с определението за насрочване на делото, като при неизпълнението им в срок, ще бъде постановено определение за прекратяване на производството по жалбата на застрахователя, насочена срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част за неимуществени вреди.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „ ЗК „ОЛИМПИК” АД – гр- Никозия, Кипър, действащо чрез „ ЗК ОЛИМПИК – клон България” КЧТ - гр. София, представляван от ю. к. Д.С., срещу решение № 859/13.12.2017г., постановено по т. д. № 126/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

УКАЗВА на въззивното дружество, на основание по чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 260, т. 4 ГПК, че в срок до датата на насроченото открито съдебно заседание с писмена молба следва да уточни петитума на жалбата, като посочи сумите, които според него се дължат на всеки от ищците за обезщетяване на процесните неимуществени вреди при спазване принципа на справедливост и след съобразяване на твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица.

При неизпълнение на указанията в срок производството по жалбата на застрахователя, насочена срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част за неимуществени вреди, ще бъде прекратено с протоколно определение от открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.03.2019г. от 15.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.