РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-007788 от
12.08.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Д. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка, която се оспорва
и при допуснати съществени процесуални нарушения, като предлага същото
да бъде отменено изцяло. Процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат Ч. поддържа жалбата, като сочи, че доколкото на жалбоподателя Д. е
вменено допускане на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
описано с термина „дрифт“, който е преднамерено извеждане на превозното
1
средство извън контрол, то действията на водача следва да бъдат съзнателни
и целенасочени, а не да се дължи на други обстоятелства като напр. навлизане
в завой с по-висока или с несъобразена скорост, които не са изследвани и
описани в настоящия случай. Още посочва, че обвинителната теза не
съответства на предвиденото в ЗДвП, в който не се съдържа легална
дефиниция на понятието „дрифт“, което прави недопустимо налагането на
санкция за нарушение, което законодателят не е описал и което всеки
свободно интерпретира. Взема становище, че въз основа на събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен начин, че всъщност
жалбоподателят е използвал път, отворен за обществено ползване, с друга
цел, в случая е не е достатъчно предположението на полицейските служители,
а реално осъществяване, което не се дължи на неправилни маневри, не
съобразени с конкретната пътна обстановка. Във връзка с това сочи, че в
АУАН и наказателното постановление самото нарушение е описано по начин,
по който се ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като
фактите са неясни, липсва описание на това какво е било времето и пътната
обстановка, както и какви са другите цели, за които е използвано пътното
платно не по предназначение, по смисъла на чл.104б, т. 2 от ЗДвП. На
следващо посочва, че в АУАН, и в наказателното постановление е налице
бланкетно посочване на изрази като „извършва резки маневри“, „извежда
МПС извън контрол“ и „с презавиване до загуба на сцепление на задните
гуми“, което е твърде общо, неясно е доколко колко рязко и въобще до какво
състояние на „извън контрол“ се е достигнало като краен резултат. Взема
становище, че наказващият органът изобщо не е обърнал внимание на
възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН, по който ред предлага да
се квалифицира настоящия случай, като деянието разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, не са произтекли никакви имуществени вреди,
включително каквито и да е негативни последици. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, и да ни присъдите сторените разноски.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б., оспорва жалбата. Сочи,
че в съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление
извършеното нарушение е подробно и ясно описано, не е създадена каквато и
да е невъзможност за жалбоподателя да разбере в какво точно се изразява
2
поведението, за което е наказан. Още отбелязва, че след предоставяне на акта,
който му е връчен на място, жалбоподателят изрично е записал, че няма
възражения, което предполага, че същият е разбрал действията, за които
следва да бъде санкциониран. Още посочва, че за извършеното от
жалбоподателя нарушение законодателят е предвидил толкова тежка санкция
именно поради факта, че нарушението е изключително опасно за живота и
здравето както на самия извършител, така и на околните, както и целта е да
има превантивен ефект. Взема становище, че по време на
административнонаказателното производство не са допуснати никакви
процесуални нарушения и наказателното постановление е законосъобразно,
поради което предлага същото да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а при евентуално уважаване на жалбата
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 20.08.2021г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 27.08.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.07.2021г., около 22:15 часа, в гр.Пловдив, свидетелите С. Г. Ф. и
В. М. К. – в качеството им на служители на сектор „СПС“ на ОД МВР –
Пловдив, изпълнявали задълженията си по утвърден график, когато
забелязали на бул.Марица - кръговото кръстовище с бул.„Цар Борис III
Oобединител“ лек автомобил марка „БМВ 318ИС“ с рег.№„***“, който
навлязъл в гореописаното кръстовище, като извършил резки маневри и извел
МПС извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на задните
3
гуми (т.нар. „дрифт“). Свидетелите Ф. и К. последвали и спрели за проверка
лек автомобил с рег.№„***“, като установили, че последния бил управляван
от жалбоподателя Д. Д. Д..
С оглед на горното, на място и в присъствието на водача, свидетелят Ф.
съставил АУАН с бланков № 922404 от 19.07.2021г. срещу жалбоподателя Д.
Д. Д. за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата,
който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление
за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели с С. Г. Ф. и В. М. К., които помнят
случая и описват подробно обстоятелствата във връзка с нарушението. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От
същите се установява описаната като установена от съда фактическа
обстановка, включително начина на управление на МПС от страна на
жалбоподателя, както и процедурата по съставяне на АУАН.
Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая
съвсем не е доказано, предвид коментираната доказателствена съвкупност.
Още следва да се съобрази, че горната фактическа обстановка не е
спорна между страните, по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
4
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Д. Д. Д., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата
за това, че на 19.07.2021г., около 22:15 часа, в гр.Пловдив, на бул.Марица -
кръговото кръстовище с бул.„Цар Борис III Oобединител“, е използвал пътя,
отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговто предназначение за превоз на хора и товари, а именно – извършил
резки маневри и извел МПС извън контрол, чрез презавиване до загуба на
сцепление на задните гуми (т.нар. „дрифт“).
В разглеждания случай се установиха се всички съставомерни за
горните нарушения обстоятелства, предвид вече коментираната
доказателствена съвкупност.
Съдът намира за неоснователни възраженията в смисъл, че вменено
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, описано с термина „дрифт“, който е
преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, поради което
действията на водача следва да бъдат съзнателни и целенасочени, а не да се
дължи на други обстоятелства като напр. навлизане в завой с по-висока или с
несъобразена скорост, неправилни маневри, не съобразени с конкретната
пътна обстановка, в който смисъл е налице само предположение, както и
липсват доказателства. Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно
чл.7, ал.1 от ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.7,
ал.2 от ЗАНН - непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В този смисъл вярно е, че за да извърши нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, водачът следва съзнателно да цели да ползва пътя за
5
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, а не просто да
загуби контрол върху автомобила, което би съставлявало друго нарушение.
Въпреки това, въпросът за субективната страна на деянието, включително –
субективната цел на дееца, може да бъде изследван единствено въз основа
установените негови обективни действия. В случая безспорно се установява и
свидетелите Ф. и К. сочат, че са наблюдавали едни действия на по управление
на жалбоподателя Д., които очевидно са несъвместими с всяко ползване на
пътя по предназначение. Свидетелят Ф. още е категоричен, че действията на
жалбоподателя са били умишлени, една преценка, която по никакъв начин не
противоречи на становището на К., че не може да каже, дали поначало е
възможно наблюдаваното движение на автомобила да се дължи на навлизане
с по-висока скорост, което е съвсем общо съждение. Не на последно място
следва да се отбележи, че и двамата свидетели са категорични, че след
спирането му за проверка, водачът Д. изцяло признал вината си и същият
никога не е твърдял, че извършеното от него е случайно, по други причини и
т.н.. Всичко това, в светлината на обективно констатираните действия на Д.,
прави крайно невероятно предположението, че същите негови действия са
резултат от други причини – навлизане в завой с по-висока или с
несъобразена скорост, неправилни маневри и т.н..
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че
обвинителната теза не съответства на предвиденото в ЗДвП, в който не се
съдържа легална дефиниция на понятието „дрифт“, което прави недопустимо
налагането на санкция за нарушение, което законодателят не е описал и което
всеки свободно интерпретира. Следва да се посочи, че жалбоподателят Д. е
извършил нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП не за това, е извършил т.нар.
„дрифт“, а за това, че е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с неговто предназначение за превоз на хора
и товари, а именно – извършил резки маневри и извел МПС извън контрол,
чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми. Терминът „дрифт“
безспорно не е законов и той не съставлява нищо повече от разговорно
наложил се израз, в случая явно посочен от актосъставителя като опит за
някакво обобщение на наблюдаваното. Терминът „дрифт“ обаче не е нужен за
законосъобразното описание на разглежданото нарушението чл.104Б, т.2 от
ЗДвП, доколкото конкретните действия на водача са изрично описани, а
именно - същият извършил резки маневри и извел МПС извън контрол, чрез
6
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че в АУАН и
наказателното постановление самото нарушение е описано по начин, по който
се ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като фактите са
неясни, липсва описание на това какво е било времето и пътната обстановка,
както и какви са другите цели, за които е използвано пътното платно не по
предназначение, по смисъла на чл.104б, т. 2 от ЗДвП. Тук на първо място
следва да се посочи, че в АУАН и наказателното постановление следва да
намерят описание само съставомерните по твърдяното нарушение факти и
обстоятелства, а не всички обстоятелства във връзка с време, пътни условия,
обстановка и т.н., което очевидно е невъзможно. Последното, разбира се, по
никакъв начин не препятства жалбоподателя да твърди и да докаже връзка на
подобни обстоятелства с твърдяното нарушение – в който смисъл данни по
настоящото дело изцяло липсват. На следващо място - АУАН и наказателното
постановление изчерпателно е посочено с каква цел жалбоподателят е
използва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговто предназначение за превоз на хора и товари, а именно
– да извършва резки маневри и да изведе МПС извън контрол, чрез
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми. В случая следва да се
прави разлика между пряката субективна цел на дееца и неговия по-общ
мотив, който може да бъде – да се забавлява, да впечатли някого и
др.подобни, които обаче не подлежат на изследване в
административнонаказателното производство, съответно – на описание в
АУАН и наказателното постановление.
Като неоснователно следва да се прецени и възражението, че в АУАН,
и в наказателното постановление е налице бланкетно посочване на изрази
като „извършва резки маневри“, „извежда МПС извън контрол“ и „с
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми“, което е твърде общо,
неясно е доколко колко рязко и въобще до какво състояние на „извън
контрол“ се е достигнало като краен резултат. Както вече бе посочено – в
АУАН и в наказателното постановление действията на жалбоподателя са
описани възможно най-подробно и изчерпателно, доколкото е описано
установеното движение на управляваното от него МПС. Тук следва да се
посочи, че обстоятелства като това – колко рязка е една маневра и до колко
състоянието на управляваното МПС е „извън контрол“ са такива, които не
7
могат да бъдат количествено остойностени, съответно – описани в по-голяма
конкретика.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените
нарушения, както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбите на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата и чл.104Б,
т.2 от Закона за движението по пътищата отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесните нарушения са такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобни деяния, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Още следва да се посочи, че
обществената опасност на разглежданото нарушение, както на по-голямата
част от нарушенията, описани в ЗДвП се изразява създаването на опасност за
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. Ето
защо, единствено факта, че от действията на жалбоподателят Д. не се е
стигнало до ПТП, съответно – до имуществени или други вреди, съвсем не е
достатъчен за заключение, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, съдът намери, че съгласно разпоредбата на
чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата предвижда – за
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В случая законодателят е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така
наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушения.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
8
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, доколкото фактическата обстановка
не е спорна между страните, още процесуалният представител на
въззиваемата страна е участвал в рамките на едно съдебно заседание, с кратка
продължителност, разпитан е един свидетел, поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-007788 от
12.08.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Д. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по
пътищата;
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
9
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10