РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. ЛЕВСКИ, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20224410200025 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г. П. Г.,
ЕГН**********, с адрес: с. ****,
срещу НП №21-0241-000342/01.02.2021г. на началник РУ към ОДМВР
– Плевен, РУ - Белене.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител обжалва
издаденото против него наказателно постановление, с което на основание чл.
175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като счита, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, като подробни съображения
излага в съдебно заседание.
Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление,
алтернативно съдът да намали наложеното наказание до предвидения в
закона минимум.
1
В с.з. жалбоподателят се явява и лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало с издаване на АУАН, с посочена дата на съставяне 27.11.2021г., за
това, че на същата дата в с. Татари, общ. Белене, пред дом №46 управлява лек
автомобил *** с рег. № ***, негова собственост, като не спира след подаден
светлинен сигнал от служебен автомобил, с посочени данни.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №21-0241-
000342/19.12.2021 год. от началник РУ - към ОДМВР - Плевен, РУ - Левски, с
което на жалбоподателя за извършеното нарушение – не спира след подаден
светлинен сигнал от служебен автомобил, на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание е разпитан актосъставителят ПЛ. К. П. – служител
в РУ - Белене.
В показанията си П. заявява, че при влизане в с. *** със служебния
автомобил срещу тях забелязали да се движи непознат за тях автомобил.
Изчакали да се приближи. Спрели на осветен участък и подали светлинен
сигнал. Св. П. заявява, че излязъл да подаде сигнал и със стоп палка.
Автомобилът спрял рязко в тъмната част на улицата срещу тях, след което
видели силует на човек да се премества от шофьорското място на мястото на
пътника. Вратата се отворила и човекът побягнал в обратна на тях посока.
След като се приближили до автомобила установили, че контактният ключ се
е намирал на таблото и е свирело радио. При извършената справка в
дежурната част на РУ – Левски установили собственика на автомобила.
Маневрирали по улицата с цел установяване на водача, но не успели, след
което се върнали мястото. След около 10 мин. при тях се появил
2
жалбоподателят и се поинтересувал да не е станало ПТП. Заявил, че колата е
негова и мислел, че някой я е блъснал. На въпрос защо е тръгнал, започнал да
говори объркано. За извършеното нарушение бил съставен АУАН.
Актосъставителят разяснява, че пуснали светлинен сигнал. В момента, в
който излязъл, за да подаде сигнал със стоп палка, лицето се преместило на
седалката на пътника. Не може с категоричност да заяви, че жалбоподателят е
лицето, което е слязло от автомобила.
Показания в качеството на свидетел е дал и Б. П. Б. – също служител в
РУ – Белене. Свидетелят разяснява, че изпълнявайки служебните си
задължения извършвали обход на с. Татари. Влизайки в селото със служебния
автомобил, на осветена улица забелязали, че срещу тях се движи лек
автомобил. Водачът на служебния автомобил – актосъставителят спрял на
осветен участък, като свидетелят подал светлинен сигнал за спиране на
автомобила, който се е движел срещу тях. Предприели действие по излизане
от служебния автомобил с цел да ги види водачът и да спре. В момент преди
да ги приближи автомобилът изведнъж спрял в неосветен участък на самата
улица и видели как от шофьорското място водачът се изместил на предна
дясна седалка. Отворил вратата и побягнал от автомобила в обратна посока на
движението му. Автомобилът бил с включени габаритни светлини, ключът
бил в контакта. Извършили обход да търсят водача, но не го открили.
Изчакали до автомобила и направили справка с дежурния на РУ – Левски, с
цел установяване на собственика на автомобила. Изчакали и след около 10 –
15 мин. при тях дошъл Г. и попитал да не би някой да му е блъснал колата.
Заявил, че той е водачът и на въпроса защо е избягал, обяснил, че трябвало да
отиде на друга улица, за да прибере друг автомобил, който бил пълен с
картофи.
И този свидетел не е категоричен, че жалбоподателят е управлявал
автомобила. Разяснява, че освен със светлинен сигнал по друг начин не е
спиран водачът, защото сам спрял след като видял сините лампи да светят на
служебния автомобил.
Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.
Словесно описаното нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП
предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролни органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
3
контрол място.
Видно от показанията на разпитаните свидетели, освен че те не са
разпознали водача, същият е спрял след „подаден светлинен сигнал“ и преди
актосъставителят да успее да подаде сигнал със стоп- палка. И двамата
свидетели сочат, че освен светлинен сигнал не са подавали друг сигнал за
спиране на водача.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не конкретизира понятието „подаден
сигнал за спиране“, поради което цитираната разпоредба препраща към
разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП.
Последната задължава контролния орган да подаде своевременно ясен
сигнал за спиране със стоп – палка, при който за водача на ППС да е
оформено убеждението, че този своевременно подаден сигнал за спиране е
предназначен за него, след което следва задължението да спре най – вдясно на
пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства
и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ де полицейски автомобил или мотоциклет.
За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да
е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който
да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия
сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най –
дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е
подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка съгласно чл.
170, ал.3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил.
Светлинният сигнал не е сред предвидените възможни варианти за
спиране от контролния орган. Светлинният сигнал не може да удостовери
задължението на водач на ППС да спре за проверка – този вид сигнал
означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите
водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този
автомобил със специален режим на движение.
От изложеното следва, че подаването на светлинен сигнал от автомобил
със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за
4
спиране по смисъла на ЗДвП.
Нещо повече – съгласно чл. 207, изр. последно от ППЗДвП, сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ!“.
Подаването на светлинен сигнал от движещ се полицейски автомобил
за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за
спиране и не вменява задължение на водача за това. Установената фактическа
обстановка предпоставя липса на административно нарушение. По делото
безспорно е установено, че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е
подаван сигнал за спиране от полицейските служители.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да
установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на
издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност,
което в случая не е сторено.
Описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка не бе
доказана в хода на съдебното дирене.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 ЗАНН предвижда, че съдът се произнася по
въпроса за веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата
и разноските по делото.
Представено е пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил
адв. Р. Р. да го представлява по делото.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
5
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление 21-
0241-000342/19.12.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР – Плевен,
РУ – Белене, с което на Г. П. Г., ЕГН********** , с адрес: с. ***, на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на двеста лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Плевен да заплати на адв. Р.Р. за осъществена по
реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6