Р Е Ш Е Н И Е
№37 20.03.2020 г. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 20.02.2020 г.
В публично
заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя
Атанас Динков гр.дело номер № 570 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен иск с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба
(ИМ) подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора (ВиК), чрез адв. З.Д.Д. ***
се твърди, че ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и **Х.,
наследодател на ответника Г.С.Х. се
намирали в договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество открило
партида на името на **Х., с партиден № 000033 за имот, находящ се в **, във
връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни
води. Твърди се, че през периода от месец октомври 2016 г. до месец август 2018
г. ищцовото дружество доставило питейна вода по партиден № 000033 и отвеждало
канална вода, за която били издадени квитанции с номера и стойности, както
следва: квитанция № ********** от
01.11.2016 г. на стойност
6,52лв., квитанция № ********** от
01.12.2016 г. на стойност
6,52лв., квитанция № **********
от 01.01.2017 г. на
стойност 6,52лв., квитанция
№ ********** от 01.02.2017 г.
на стойност 6,52лв.,
квитанция № ********** от
01.03.2017 г. на стойност
6,52лв., квитанция № ********** от
01.04.2017 г. на стойност 6,52лв., квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на
стойност 8,68лв., квитанция № ********** от
01.12.2017 г. на стойност
10,86лв., квитанция № **********
от 28.08.2018 г. на
стойност 104,26лв. Стойността на
предоставената услуга от страна на ищцовото дружество не била заплатена, като
общата стойност по квитанциите била в размер на 162.93 лв. Навеждат, че
съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на отношенията между
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора и потребителите на
предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължал на ищцовото дружество по
горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 8,62лв., по всяка една от
квитанциите, за периода от 01.12.2016 г. до 02.10.2018 г. Твърдят, че до
подаване на ИМ в съда не било извършено плащане на дължимите суми по
горепосочените квитанции в общ размер на
162.93 лв., както и дължимата лихва в общ размер на 8.62 лв. Твърдят, че към
настоящия момент потребителят ****починал, като оставил наследници, съгласно
Удостоверение за наследници с изх. № 92-02-126/23.04.2019г., а именно: **, ЕГН **********,
с адрес: ** и Г.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***. Навеждат, че наследниците
отговаряли разделно за пълния размер на задълженията на своя наследодател, като
съобразно чл. 5, чл. 9 от ЗН - всеки от наследниците отговарял до размера на
наследствената си част. Поради обстоятелството, че не били заплатени дължимите
суми към ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, чрез пълномощника си
адвокат **, подал заявление по чл. 410 от ГПК против наследниците на ****за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 249/2019 г. по описа на Районен съд - Чирпан, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена
на Г.С.Х. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид гореизложеното,
неизплатеното и дължимо задължение от наследниците на ****към ищцовото
дружество било в общ размер на 171.55 лв., от които сумата 162.93 лв., представляваща
дължими главници по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ
размер на 8,62 лв. Моли съда, да постанови решение, с което да признае за
установено, че Г.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството му на
наследник на ****, ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: **, ЕИК *********: 1/2 част от следните сумите, както
следва: 1/2 част от сумата 162,93 лв. /сто шестдесет и два лева и 93
стотинки/, представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода по квитанция № ********** от
01.11.2016 г. на стойност
6,52 лв., квитанция № ********** от
01.12.2016 г. на стойност
6,52 лв., квитанция № **********
от 01.01.2017 г. на
стойност 6,52 лв., квитанция
№ ********** от 01.02.2017 г.
на стойност 6,52 лв.,
квитанция № ********** от
01.03.2017 г. на стойност
6,52 лв., квитанция № ********** от
01.04.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на
стойност 8,68 лв., квитанция № ********** от
01.12.2017 г. на стойност
10,86 лв., квитанция № **********
от 28.08.2018 г. на
стойност 104,26 лв., представляваща
сума в размер на 81,47лв. /осемдесет
и един лева и 47 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и 1/2
част от сумата 8,62 лв. /осем лева и 62
стотинки/, представляваща общ размер на лихва по всяка една от
квитанциите за периода 01.12.2016 г. до 02.10.2018 г., съобразно падежа на
всяка квитанция или сума в размер на 4,31лв. Молят съда, да им присъди
направените по настоящото производство разноски в размер на 372.50 лв., от които сумата 12,50 лв.,
представляваща доплащане на държавна такса и сумата 360 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат, както и направените по ч.гр.дело № 249/2019г. по
описа на Районен съд – Чирпан, разноски в размер на 105 лв.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител – адв. Д.Д. ***, с който взема становище, че ИМ е допустима, но неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустим като предявен в едномесечния срок от заявителя срещу длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 249/2019 г. по описа на Районен съд – Чирпан е издадена за вземане, представляващо
задължение на ответника Г.С.Х., в качеството му на
наследник на **Х. за стойност на
консумирана питейна и отведена канална вода за имот с партиден номер 000033 по
издадени квитанции в периода от 01.11.2016 г. до 28.08.2018 г. Идентично и исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявена за същото задължение на ответника Г.С.Х., в качеството му на
наследник на **Х..
Общоизвестно обстоятелство е, че ищецът
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора е еднолично търговско
дружество с държавно имущество, предоставящо публични услуги по водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за територията на област Стара
Загора.
Установи се, че с нотариален акт от 16.05.1996 г. за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 37, том II, дело № 1093 г. по описа на Районен съд – Чирпан, **Х.
е прехвърлил (продал) на сина Г.С.Х., описаните в акта – дворно място, масивна
жилищна сграда, кухня и стопански постройки, както и празно дворно място,
всички находящи се в с. Братя Даскалови (л. 45 – 46 от приложеното ч.гр.дело № 249/2019 г. на РС - Чирпан).
По делото е приет като писмено доказателство договор
за доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води от 25.11.1999 г., сключен
между **Х. *** (л. 19 – 20).
По делото са приети като писмени доказателства процесните квитанции, издадени в периода от 01.11.2016 г. до 28.08.2018 г. (л. 8 - 16), от които е видно, че партида № ********* за имот в с. Братя Даскалови, Община Братя Даскалови, се води на името на **Х., абонат № 258619. Всички квитанции са издадени по карнета № 412/6-1, съставена от инкасатор **.
Към ИМ е приложен лихвен лист (л. 7), от който е
видно, че партида 000033, се води на Г.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.
По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. № 92-02-126/23.04.2019г., от което е видно, че **Х. е починал на 10.12.2003 г., за което е съставен акт за смърт № 0023 от 11.12.2003 г. в с. Братя Даскалови, област Стара Загора, като е оставил следните наследници по закон: **, ЕГН **********, с адрес: ** и Г.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** (л. 6).
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза
(СИЕ), от чието заключение се установява, че за партида № 000033 с титуляр **Х.
с ЕГН ********** за имот, находящ се в с. Братя Даскалови и за периода от
01.11.2016 г. до 28.08.2018 г. има задължения
в размер на 162.93 лева като до момента на изготвяне на заключението на
вещото лице няма извършени плащания по посочената партида. Вещото лице е
изчислило, че дължимата лихва за забава на плащането към 12.04.2019 г. е в
размер на 17.30 лева, като в заключението е посочило подробно лихвите по всяка
квитанция по размер и период. Вещото лице сочи, че през периода от 01.10.2016
г. до 31.08.2018 г. ползваната питейна вода по партида № 000033 е начислявана и
отчитана по показанията на водомера от инкасатор ** по реда на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, като за посочения
период във ВиК – Стара Загора, район Чирпан не е документирано спиране на
водоподаването, поради неплащане на ползвана питейна вода в имот в с. Братя
Даскалови с партиден № 000033 на името на **Х. (л. 75 – 85).
По делото е приета допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, от чието заключение се установява, че предмет на процесните
квитанции е доставена вода на ищеца, регистрирана в „Досието на абоната“.
Вещото лице сочи, че фактурираните услуги - потребена питейна вода, съответстват
на счетоводните записвания, свързани с осчетоводяването на възникналите вземания
по всяка една от процесните квитанции по дебита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“.
Начисляването на количеството потребена
питейна вода е осъществено при спазване на нормативната уредба, изключение на
това, че експертизата не е установила информация касаеща и обуславяща
начисленото количество консумирана питейна вода от 3 куб. метра на
стойност 6.52 лв. за
периода от 01.06.2014 г. до 05.10.2016 г. (двадесет и осем месеца).
Количеството потребена питейна вода,
установена посредством отчитане показанията на водомера от инкасатора **,
отразени в досието на абонат № 0000033, съответстват на фактурираните
количества и на заявеното за плащане от ВиК оператора. Вещото лице сочи, че
за процесния период сумите за ползвани ВиК
услуги са вписвани първоначално по
карнета, а от 2017 г. са определяни на база отчетени от радио модул данни за
потребено количество вода, т.е. било е извършвано дистанционно отчитане на
потребена вода (л. 104 – 109).
Не са представени по делото Общите условия на ищцовото дружество, но същите са служебно известни на настоящия съдебен състав, а отделно от това са публикувани на интернет страницата на дружеството и са общодостъпни.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са
договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и
сл. от ЗЗД, относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да
докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното
материално правоотношение правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (отменена на 12.10.2004 г.) и Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 14.09.1994
г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ, бр.
77 от 23.09.1994 г.), приложима към датата на сключване на договора за доставка на вода и отвеждане на
отпадъчни води от 25.11.1999 г. между **Х. ***, ползването на води от
водоснабдителните системи и включването на отпадъчни води в канализационните
системи се извършва въз основа на писмен договор за водоснабдяване, който се
сключва между експлоатационното предприятие "В и К" и собственика на
имота по негова писмена молба, съобразно т. 1 от разпоредбата или пълномощник
на собственика на водоснабдявания имот, който може да бъде управителят или
председателят на управителния съвет на етажната собственост, ползвателят,
наемателят или друго упълномощено лице, съобразно т. 3 от разпоредбата.
Между страните не се спори, че **Х., баща на ответника Г.С.Х. е ползвал процесния
имот, и като такъв е сключил договора
за доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води от 25.11.1999 г., а синът му
Г.С.Х., като собственик на водоснабдявания
имот не се е противопоставил на това. Поради това съдът приема, че между Г.С.Х.
и ВиК е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК
услуги. Установи се също така, че **Х. е починал на 10.12.2003 г., което
обуславя извод, че след тази дата не би могъл да е ползвател на услугите на
ищцовото дружество.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от
Общите условия. В чл. 23, ал. 4 от същите е посочено, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. В случая не е спорно, че отчитането на процесния водомер в имота на
ответника за 2016 г. не е било извършено дистанционно, при което редът е друг,
което е установено и от заключението на вещото лице по допълнителната СИЕ.
Видно от съдържанието на представения по делото хартиен карнет (л. 114), за
месеците ноември и декември 2016 г. са вписани кубици вода помесечно, като
обаче липсва подпис на абоната срещу записванията, извършени от инкасатора,
които подписи да удостоверяват съответствието на показанията на водомерите с данните
в отчета. Предвид това, с оглед оспорванията, направени в отговора на исковата
молба, че ответникът не е потребил посочените количества вода и предвид това,
че доказателствената тежест за установяване на този факт е на ищеца, изрично
разпределена му с доклада по делото, то съдът намира за недоказани исковите
претенции за установяване на дължимост на сумите по квитанциите, издадени през
2016 г.
Не така стои въпроса обаче по отношение на исковете
претенции за дължимост на суми за потребена и отведена канална вода по
квитанциите от 2017 и 2018 г. Видно от събраните по делото доказателства и от
заключението на допълнителната СИЕ, за тези години отчитането на водата е било
дистанционно, чрез радиомодул (л. 106). Отчетените количества вода съответстват
на издадените през 2017 и 2018 г. квитанции (01.01.2017 г. до 28.08.2018 г.) и възлизат
на сума на обща стойност 149.89 лева.
Съгласно разпоредбата чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неспазване на
сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите
условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл.
44 от Общите условия на ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Дължимата лихва върху главницата в
общ размер на 149.89 лева, съгласно квитанциите, издадени в периода от
01.01.2017 г. до 28.08.2018 г. възлиза общо на сумата от 14.23 лева за периода
от 01.01.2017 г. до 28.08.2018 г.
Ответникът, чиято доказателствена тежест е да
докаже, че е платил, не представи доказателства за заплащането на тази сума.
Ищецът иска да бъде установено, че ответникът му
дължи главница в размер на 81.47
лева, представляваща цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по процесните
квитанции за периода 01.11.2016 г. до
02.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, и мораторна лихва в
размер на 4.31 лева, за периода 01.11.2016 г. до 02.10.2018 г. представляващи
½ от задължението на наследниците на **Х. в общ размер на 162.93 лева – главница и мораторна лихва за
цитирания период в общ размер на 8.62 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение.
По гореизложените съображения, съдът счита, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 74.94 лева за доставена и потребена питейна
вода и отведена и пречистена канална вода, съгласно квитанции, издадени в
периода 01.01.2017 г. до 28.08.2018 г. по партида № 000033 за имот, находящ се
в **, собственост на ответника Г.С.Х., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.04.2019 г.
до изплащането й, като искът за главница над този размер до пълния претендиран
размер от 81.47 лева и съгласно квитанции от 01.11.2016 г. и 01.02.2016 г.
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед акцесорния характер на иска за мораторна
лихва същият следва да бъде уважен в размер от 7.15 лева за периода от
01.01.2017 г. до 28.08.2018 г. и отхвърлен до пълния претендиран размер от 8.62
лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските,
съразмерно с уважената част от исковете, което прави сумата 1026.36 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1
от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете,
което прави сумата 100.48 лева.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски,
поради което такива не му се присъждат, съразмерно с отхвърлената част от
исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление **, ЕИК *********, представлявано от **, за следните суми: сумата 74.94 лева, представляваща ½ част от сумата 149.89 лева – главница, представляваща цените на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода партида № 000033 за имот, находящ се в **, собственост на Г.С.Х., съгласно квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.04.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на стойност 8,68 лв., квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на стойност 10,86 лв., квитанция № ********** от 28.08.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.04.2019 г. до изплащането й, КАКТО и за сумата 7.15 лева, представляваща ½ части от сумата 14.23 лева - общ размер на мораторната лихва по всяка една от квитанциите, както следва: квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.04.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на стойност 8,68 лв., квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на стойност 10,86 лв., квитанция № ********** от 28.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница ***д установения размер до пълния претендиран от 81.47 лева, съгласно квитанции от 01.11.2016 г. и 01.02.2016 г., вкл. и иска за мораторна лихва над установения размер до пълния претендиран размер от 8.62 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.С.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление **, ЕИК *********,
представлявано от **, сумата в размер на 1026.36 лева, представляваща направени
съдебни и деловодни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА Г.С.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление **, ЕИК *********, представлявано от **, сумата в размер на 100.48
лева - разноски по ч.гр.дело № 249/2019 г. на РС
- Чирпан.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление **, ЕИК *********, представлявано от **, а
именно: Централна
Кооперативна банка АД, IBAN – ***; BIC – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: