Р Е Ш Е Н И Е
№616 / 8.4.2020г.
гр. Перник, 08.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7350 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Златина Петрова,
срещу Б.Б.М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 4427.39 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот –
апартамент № 21, находящ се в гр. ***, от които главница в размер на 3760.51
лева за периода от 21.11.2012 г. до 29.07.2019 г. вкл, и 666.88 лева – лихва за
периода от 04.02.2013 г. до 28.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения
ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени
да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с
обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК"
ООД Перник парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на
услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № 1230606
в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – наследодателя на ответницата.
Обръща се внимание, че последната не е изпълнила и задължението си след смъртта
на нейния наследодател /на 13.11.2010 г./ да промени титуляра на партидата като
представи удостоверение за наследници. Посочва се, че в съответствие с
посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в
обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от потребеното
количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил
дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Представени
са извлечения от сметка, Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник и удостоверение за
наследници на З.С.Т..
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, не е постъпил писмен отговор.
В
депозираното по ч.гр.д. № 5198/2019 г. по описа на Пернишкия РС възражение по
чл. 414 от ГПК от страна на длъжника ответник е направено възражение за
погасяване по давност на претендираните суми. Ответницата е оспорила и
собствеността върху водоснабдения имот като е посочила, че не е собственик на
същия.
В съдебно
заседание, проведено на 09.03.2020 г., страните редовно призовани, не се
явяват, не изпращат представители и не вземат становище по исковете.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3495/09.09.2019
г. по ч.гр.д. № 5198/2019 г. по описа на РС Перник. Срещу последната от страна
на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение.
По делото е представено копие от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация”
ООД – Перник.
От приложено към исковата молба удостоверение за
наследници се установява, че ответницата Б.М. е дъщеря на лицето З.С.Т. –
починала на 13.11.2010 г., като освен ответницата починалата има още четири
дъщери.
Видно от представени справка – извлечение № 16002 и
справка – извлечение № 12836 на името на лицето З.С.Т. е открита партида при
ищеца с абонатен номер 1230606 относно имот с адрес: ***. За периода от
21.11.2012 г. до 29.07.2019 г. вкл. за имота е начислена сумата от общо
17 615.72 лева – главница за ползвани ВиК услуги /11 727.33 лева +
5 888.39 лева/. Доколкото сумата не е заплатена е начислено и обезщетение
за забава за периода от 04.02.2013 г. до 28.08.2019 г. – в размер на общо
2900.41 лева /752.76 лева + 2 147.65 лева/.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124,
ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за предоставени ВиК услуги, за посочения по-горе имот, за което е
издадена заповед № 3495/09.09.2019 г. по ч.гр.д. № 5198/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника като същият е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната
стойност.
Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по
делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи доказателства
за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса. На ищеца
е указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства и в частност
за обстоятелството ответницата да е собственик на процесния имот
респ. ползвател на ВиК услуги за процесния имот през процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен
срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество
и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като
съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно
титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на
жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК
услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК
услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди
като ползва водоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В
конкретния случай ответницата по делото не е подала отговор на исковата молба.
Въпреки това във възражението срещу заповедта за изпълнение същата изрично е
оспорила качеството си на потребител на ВиК услуги като е посочила, че не е
собственик на процесния имот. Съгласно т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обаче в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се
разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК
оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на
исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. По
тези съображения и съдът е указал с доклада по делото на ищеца, че не сочи
доказателства относно обстоятелството ответницата да има качеството потребител
на ВиК услуги относно процесния имот в процесния период. Въпреки това от страна
на ищцовото дружеството не е ангижирано нито едно доказателство в полза на
твърдението му, че ответницата е собственик на процесния имот – апартамент №
21, находящ се в гр. *** или въобще ползвател на ВиК услуги за същия.
Ангажирано е единствено доказателство, че ответницата е наследник на лицето З.С.Т.,
на името на която е открита партида при ищеца с абонатен номер 1230606 относно
имот с адрес: ***. Лицето З.С.Т. обаче е починало още на 13.11.2010 г. т.е.
преди процесния период. Не са представени никакви доказателства относно
вещноправния статут на процесния имот след смъртта на З.С.Т.. В тази връзка
единствено от представеното удостоверение за наследници на З.С.Т. не може да се
приеме за установено, че ответницата Б.М. има качеството потребител на ВиК
услуги относно процесния имот, предвид направеното от нея изрично оспорване на
този факт.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответницата досежно
доставка на ВиК услуги за процесния имот, то и предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за
неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период относно процесния имот, то и съдът не намира за нужно да
обсъжда останалите доводи на ответната страна в това число възражението за
давност, макар същото да е частично основателно за периода от 21.11.2012
г. до 15.07.2016 г. относно главницата респ. за съответните на погасената
главница обезщетения за забава.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направило само ищцовото дружество.
По разноските в ч.гр.д. № 5198/2019 г. по описа на РС
Перник /заповедно производство/:
С оглед
изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без
уважение.
Длъжникът не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в гр.д. № 7350/2019 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
С оглед
изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без
уважение.
Ответницата
не претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11
срещу Б.Б.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, установителни искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо от общо
4427.39 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода за имот – апартамент № 21, находящ се в гр. ***, от които
главница в размер на 3760.51 лева за периода от 21.11.2012 г. до 29.07.2019 г.
вкл, и 666.88 лева – обезщетение за забава за периода от 04.02.2013 г. до
28.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 5198/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, липсва необходимост изисканото ч. гр. д. № 5198 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде връщано на съответния състав, тъй като е представено в копие. Препис от
от влязлото в сила решение по настоящето дело да се изпрати на съответния
състав за прилагане по ч. гр. д. № 5198 по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА