Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр.
Велико Търново, 28.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП –
Невена Орманджиева, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10232/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на С.В.Д. ***, чрез
адвокат С.С. от САК, с адрес ***, против Решение № 149 от 16.07.2021 г. по НАХД
№ 20214120200198 по описа за 2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, Серия К № 3488623,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяната на ЕФ.
Според касатора, въззивният съд необосновано е приел за доказано нарушението,
за което е санкциониран, а в обжалваното решение липсват фактически и правни
изводи относно релевантните за твърдяното като извършено нарушение - предмет,
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, както и по
приложението на закона. Счита че първоинстанционният съд не е събрал необходимите
доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. В тази връзка
твърди, че липсват доказателства за ограничението на скоростта в
процесния участък и за техническата годност на радарната система, с която е
установено нарушението. В описанието на нарушението в ЕФ липсвали данни за това
дали посочената като установена за наказуема стойност е след приспадане на толеранса
от 3 % в полза на водача, което правело невъзможна преценката
за съответствието между описания фактически състав и приложената санкционна
норма. Това довело до невъзможност да разбере точната правна квалификация на
административното нарушение и нарушение на правото му на защита. В съдебно
заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. Не
претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба - ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не взема
становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата,
като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ГОРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по
принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
На 12.03.2020 г., в 10.55 часа, на ПП І-4 (София – Варна), км 153 + 343,
общ. Лясковец, в посока гр. Варна, при ограничение на скоростта
След приспаднат толеранс от
В законния срок фишът е оспорен пред ГОРС, който го е потвърдил като законосъобразен,
тъй като след анализ на събраните доказателства е намерил, че той съдържа
всички задължителни реквизити и правилно ангажира отговорност за Д., доколкото
е доказано авторството и извършване на деянието. Преценил е, че не е налице
нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ, а посочената за нарушена
разпоредба съответства на приложената санкционна такава. Намерил е, че случаят
не е маловажен и не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
На първо място, в касационната жалба е наведено оплакване за необоснованост
на обжалваното решение на Горнооряховския районен съд, но съгласно нормата на
чл.220 от АПК, приложима по силата на чл. 63 от ЗАНН, фактическите
установявания на въззивния съд не подлежат на касационен контрол. От друга
страна, необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено
законоустановените такива са противоречие с материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо.
Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат правени нови
фактически установявания респ. решението на въззивния съд да бъде отменено
поради необоснованост.
Настоящата
инстанция намира, че проверяваното
решение е правилно и при неговото
постановяване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. РС е попълнил делото с необходимия доказателствен
материал и решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от
страните доводи и възражения.
При
касационния контрол се установи, че решението на РС е постановено при изяснена
фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и всестранен анализ на
събраните доказателства, при изложени подробни мотиви. Изводите на районния съд
са съответстващи на доказателствата по делото и материалния закон. Правилни са
изводите на районния съд, че по същество извършеното деяние е безспорно
доказано и правилно на основание чл. 188, ал.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността
на собственика на процесното МПС.
Наведените в касационната
жалба доводи за незаконосъобразност на електронния фиш са заявени и пред
въззивната инстанция. Районният съд излага подробни съображения по всяко едно
от възраженията и достига до извод за неоснователността им, като настоящия
състав споделя мотивите на ВТРС и намира, че не следва да ги повтаря.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че не съответства на събраните по делото
доказателства твърдението, че липсвали доказателства за годността на
техническото средство, с което е установена скоростта на лекия автомобил. От
съдържащите се в административната преписка документи (снимка № 317) по
несъмнен начин се установява, че на датата на заснемане/извършване на
нарушението (12.03.2020г.), на главен път
І-4, км
153+343, е използвано именно автоматизирано техническо средство или система тип
“Multaradar SD 580” с №00209D33F1А0, което съставлява одобрен тип средство за
измерване със срок на валидност до 08.12.2020 г., видно
от Удостоверение №10.02.4888, издадено от Български институт по метрология.
Използваната стационарна система за видеоконтрол на скоростта е преминала
последваща проверка за годност според представения Протокол за проверка №45-С-ИСИС/22.08.2019г.
на БИМ.
Несъстоятелно е и възражението на касатора за ограничаване
на правото му на защита до степен невъзможност да разбере точната правна
квалификация на извършеното нарушение на ЗДвП и засечената с АТСС скорост на
движение на собственото му МПС. От доказателствата по делото (вкл. приложена
снимка) безспорно може да бъде направен извод за нарушаване на разрешената
максимална скорост от 60 км/ч в извън населено място, като от описанието на
нарушението по несъмнен начин се установява, че вписаната в ЕФ скорост на
движение на МПС от 90 км/ч. е след като е приспаднат толеранса от 3 км/ч. и е
налице именно посоченият от АНО административно-наказателен състав.
Накрая, в електронния фиш точно и ясно
е описано от обективна и субективна страна извършеното от С.Д. административно
нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила
скорост с въведеното от закона ограничение. Че действително на място е имало
въведено скоростно ограничение с пътен знак В26 се доказва категорично от
приложената и приета като доказателство по делото Схема – вертикална
сигнализация и хоризонтална маркировка, която показва наличието на знак на
указаното място в ЕФ (л. 24 от въззивното дело).
Процесният ЕФ определя наказанието на касатора на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и цитираната норма е посочена в
него като основание за определяне на наказанието по вид и размер.
Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията,
така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни,
защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като
такова следва да се остави в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149 от 16.07.2021 г. по НАХД № 20214120200198
по описа за 2021 г. на ГОРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.