Р Е
Ш Е Н
И Е №260026
гр.Шумен 9.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на дванадесети януари, две
хиляди двадесет и първа година ,
в
състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1.Теодора Димитрова
2.мл.с.Соня Стефанова
при секретаря Галина Георгиева и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№418 по
описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №463/17.07.2020г. по
гр.д.№2066/2019г. по описа на ШРС, съдът е
осъдил „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК , седалище и адрес на управление :
гр.С..., представлявано от Е.М.и Т.П., чрез адв.И.Т. да заплати на Р.Р.П., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв.С.К., сумата 6424,95 (шест хиляди четиристотин двадесет и четири
лева и деветдесет и пет ст.)лева , получена без основание възнаградителна
лихва (представляваща стойността на компонент
„премия“)
по Договор за банков кредит №2077/07.11.2007г. , за периода от 19.07.2014г. до
20.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.07.2019г. , до окончателното и изплащане и сумата 1 204,99 лева деловодни разноски .
Решението е обжалвано от ответника „Уникредит
Булбанк“ АД, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли иска и да
присъди на жалбоподателя разноските му по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
Р.Р.П.,
действащ, чрез пълномощника
си С.И.К. е депозирал отговор с
който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли
съдът да потвърди решението и да се присъдят разноските по
делото.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272
ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от
съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с
оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното
:
Ищецът е предявил
срещу ответника иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца
със сумата от 6424.95лв. ,която сума била платена от ищеца на ответника при
начална липса на правно основание .
Ищецът твърди, че към
момента на сключване на договора за кредит страните са уговорили за БЛП да се
прилага едномесечен индекс SOFIBOR
, впоследствие с Протокол №38/14.10.2008г. , на УС на Банката е взето
решение при кредити в лева за БЛП да се
прилага индекс SOFIBOR
плюс „премия“ установена от ГОД или оторизиран от него служител или друг БЛП
определен от УС на Банката , съответно оторизираните да го определят органи. С
Протокол №14/01.04.2009г. , УС на Банката е приела решение , считано от
01.04.2009г. , определената компонента „премия „ по предходното решение , за
кредитите в лева да е 1% . С Протокол 25/05.06.2009г. е прието решение „
премията „ като компонент на БЛП да се повиши със 100 базисни пункта, за
непогасени кредити на физически лица . Ищецът посочва, че посочените по-горе
решение на УС на Банката са рефлектирали при определяне на БЛП на ползвания от
него кредит, като при определяне на дължимата от него възнаградителна лихва е
включена новата компонента „премия“. Счита, че сумата с която договорната лихва
се е увеличила въз основа на новата компонента „премия“ е платена без основание и заявява, че клаузата предоставя
възможност на банката едностранно за промени договора се явява неравноправна .
Ответникът
във въззивната си жалба поддържа възраженията си направени с отговора , като не
оспорва фактическите обстоятелства, като от представените от него пред ШРС Решения на „Уникредит Булбанк“ АД се
установява механизма, времето и начина на въвеждането на
„премията“ като част от БЛП. Ответникът твърди ,че за банката е съществувало договорно право
едностранно да измени размера и начина на формиране на БЛП. Счита, че
постигнатото между страните съгласие, изразено в чл.11.1.1 от Договора за
кредит предоставя на банката право да промени БЛП , включително и чрез
включване на нови индекси. Според посочения договорен текст, приложимия към
съответния период на олихвяване БЛП за
различните валути и различните кредитни продукти се определя от УС на
банката или оторизирани от него органи или лица въз основа на конкретно посочения
индекс посочен от ОУ , с които кредиторът е запознат. Кредиторът уведомява
кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния период. В
т.11.1.2 е предвидено, че съгласно установеното в т.11.1.1. с промяна на
действащият към периода на олихвявяване БЛП определен от УС, лихвените условия
по Раздел първи, т.4.1 до 4.5 от договора се считат за автоматично променени в
съответствие с приетите изменения . В т.11.1.4 е прието, че при кредити
издължавани, чрез намаляващи погасителни вноски (равни погасителни вноски за главницата), ГЛП по кредита за съответния лихвен
период от лихвения план се определя в размера на БЛП, действащ и прилаган от
банката за периода на олихвяването, увеличен с надбавката за редовен дълг,
установена в раздел първи, т.4.1, буква „б“, валидна за съответния период от
лихвения план. При промяна на БЛП и
считано от датата на влизането и в сила, съгласно установеното в т.10.3 от ОУ
по кредитите за физически лица, ГЛП по кредита ще се счита автоматично променен в съответствие с приетите изменения
при запазване на договорената надбавка за лихвения период по лихвения план.
По
делото е установено ,че ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на
65 000 лева, за което е сключен Договор за банков кредит
№2077/07.11.2007г. Съгласно т.4 от договора годишния лихвен процент за съответния
период на олихвяване се формира от базисния лихвен процент ( по т.10.3 и 10.4. от Условията по
кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1, определен при
подписване на договора )
, плюс надбавка . В т.4.1а е описан лихвения план за кредити изплащани, чрез
анюитетни месечни вноски , като за
периода на олихвяване 8.11.2007г. до 20.10.2033г. е предвиден базисен лихвен
процент (БЛП) от 5,699% на надбавка от 1,701% или годишният лихвен процент е 7,40 % .
От заключението на приетата
от ШРС като компетентно изготвена и неоспорена от
страните ССЕ се установява, че дължимият размер на възнаградителната лихва по
договора за банков кредит за периода от 19.07.2014г. до 20.06.2019г. ,
съобразно уговореното в т. 4 от процесния договор, а именно БЛП - равен на
1-месечния SOFIBOR , а след 18.08.2018г. ОДИ и
надбавка от 1,701% , е 3 825,12 лева , a инкасираната от банката сума за
същия период е в размер на 10 250,07 лева. При определяне на БЛП на
банката към компонентите SOFIBOR след
1.12.2008г. е прибавян компонет“ премия“ чийто размер за периода от 1.12.2008г.
до 6.05.2009г. е 1% ,за периода от
7.05.2009г. до 30.06.2009г. е 2% и за
периода след 1.07.2009г. е 3%.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване.
В тежест на ищеца е да докаже
даването, респ. получаването на имущественото благо, а в тежест на ответника е
да докаже възникването и съществуването на правното основание за това
имуществено разместване от патримониума на ищците в неговия имуществен
комплекс.
Извършеното с Решение на УС на „Уникредит
Булбанк“ АД, по т.1 от Протокол № 38/14.10.2008 г. "подновяване" на
Общите условия не обвързва ищеца, тъй като по този начин банката едностранно
изменя съдържанието на договорното правоотношение, включвайки трети компонент,
а именно - премия при изменението на ГЛП, чийто размер зависи единствено и само
от нейната преценка - по решение на УС. Следователно, тази промяна противоречи
на основополагащи за частното право принципи – свободата на договаряне и автономията
на волята (аргумент от чл. 8 и
чл. 9 ЗЗД).
Тъй като договорът представлява съвпадане на две насрещни волеизявления с един
и същ предмет за постигане на признат от закона интерес (постигнато съгласие
между два равнопоставени правни субекта), всяка уговорка за едностранно
изменение на предметното съдържание на учреденото облигационно правоотношение,
включително и по отношение на насрещната парична престация за използване на
заетия финансов ресурс (възнаградителната лихва), когато тази правна възможност
не е обусловена от външни, обективни за страните по материалното правоотношение
обстоятелства (настъпили извън тяхната воля и контрол), не поражда целените
правни последици и не обвързва страните по договора. Дори и да се приеме, че формулировката на
цитираните по-горе договорни норми предоставят право на банката едностранно, по
свое усмотрение и без предварителни преговори да изменя съществени условия на
договора, съдът намира същите за неравноправни и като такива нищожни . Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата
на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалният
такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване
на процесните клаузи в договора, доколкото в тях се предвижда ограничаване
възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но
и до незачитане на неговите интереси. Следователно процесните клаузи от
договора и тези от Общите условия, които въвеждат правото на кредитора
едностранно да променя размера на възнаградителната лихва (чрез изменение на БЛП – един от
нейните компоненти)
– цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, са
неравноправни. Неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт банката,
чрез добавяне на нова компонент „премия“ , е променила БЛП. Посочените по-горе
договорни разпоредби са типичен пример за възможности за едностранни промени на
лихви, по усмотрение на банката, които и в трайната практика на ВКС се приемат,
че са неравноправни, като внасящи значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по кредитното правоотношение. Банката е обезпечила за
себе си правото произволно да изменя БЛП в посока, която тя счете за
целесъобразна (право
на автономна преценка),
за постигане на своите стопански задачи, т. е. за реализиране на търговска
печалба. По този начин е накърнен принципът на добросъвестност и е създадено
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
кредитополучателя, и то във вреда на последния, тъй като при неизвестни основания той не би могъл да предвиди
евентуалните промени на БЛП. Липсата на такава информация преди да бъде сключен
договорът по принцип не може да бъде компенсирана с това, че в хода на
изпълнение на договора потребителят ще бъде уведомен по предвидения ред за
промяната на лихвения процент, и че ще получи новия погасителен план.
Добросъвестната търговска практика представлява съвкупност от правила,
определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните
търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Да
се приеме обратното , би означавало, че за банката липсва каквото и да е
ограничение при определяне размера на БЛП – може да добавя различни по естество
и вид допълнителни компоненти, които да променят размера на БЛП. Едностранната
промяна на общите условия, приложими към договора за банков кредит, чрез която
се въвежда така наречената "премия"
в ГЛП, не следва да се прилага в отношенията между страните в настоящото
съдебно производство, тъй като нито е уговорена по взаимно съгласие, нито
зависи от обективни и външни фактори, а единствено и само от волята на банката.
Дори и да се приеме, че страните са изразили насрещна воля за подобна
договорка, същата се явява неравноправна и като такава нищожна.
Следователно, отношенията
между страните относно дължимата възнаградителна лихва следва да се уреждат
съобразно първоначалното съгласие, постигнато в клаузата на т. 4 от Договора за
банков кредит (едномесечен индекс SOFIBOR , а считано от 18.08.2018г.- индекс
ОДИ + надбавка от 1,701 %). Следователно, сумата, представляваща разлика между
дължимата и неоснователно удържаната възнаградителна лихва в размер на 6424,95 лева (10250,07 лева -3825,12 лева), е заплатена при
начална липса на основание ,при едностранно увеличаване от банката на лихвения
процент в противоречие с действително постигнатото съгласие между страните по
договора за банков кредит, дължащо се на недопустимо добавяне на трети
компонент „премия“ при определянето на размера на ГЛП, поради което
ответникът дължи връщане на тази сума.
Фактът, че тя е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в имуществения
комплекс на ответника, не се оспорва от банката.
Във въззивната си жалба ответникът поддържа
възражението си ,че вземането на ищеца е погасено по давност . Съдът счита ,това възражение за неоснователно
,тъй като правото на ищеца не е погасено по давност . Настоящото вземане се
погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от
настъпване на изискуемостта. Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. при дадено при
начална липса на основание , какъвто е настоящият случай, субективното право за
връщане на предоставеното благо без наличието на годен правопораждащ юридически
факт става изискуемо от момента на получаването на престацията, поради което от
този момент започва да тече и общата погасителна давност. Вземането на ищеца не е за лихва, а за
връщане на неоснователно заплатена на ответника недължима сума, което категорично изключва
приложението на разпоредбата на чл.11, „б“ от ЗЗД , както твърди ответника.
В случая исковата молба е подадена на 16.07.2019г. , а претенцията на ищеца
е за периода 19.07.2014г. до 20.06.2019г., т.е. преди изтичане на пет години ,
за всяка от удържаните от банката през посочения период суми и следователно
искът не е погасен по давност .
Предвид гореизложеното по делото се доказа , че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 6424,95 лева , поради
което искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
срещу ответника е основателен и доказан и следва да се уважи.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските по делото в размер на 648лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№463/17.07.2020г. по гр.д.№2066/2019г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК , седалище
и адрес на управление : гр.С..., представлявано от Е.М.и Т.П.да заплати на Р.Р.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв.Св.К. разноски по делото в размер на 648лв. за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.