Решение по дело №3750/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262111
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20203110103750
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….............../29.06.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Д.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3750 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 716,63 лв., представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г. за обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 82,54 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 12.11.2017 г. до 07.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.

По твърдения в исковата молба, ответникът К.Б.И., в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление, е ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги, които не е заплатил. Ищецът поддържа, че за периода от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г. ответникът дължи сума общ размер на 716,63 лв. за предоставените му ВиК услуги, формирана като сбор от стойността на издадените фактури, подробно описани в приложена справка за недобора на частен абонат, както и лихва за забава в размер на 82,54 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура до 07.09.2019 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Пламенка Василева, поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва ответникът да е собственик на процесния обект на потребление, респ. между страните да е налице валидно възникнало облигационно правоотношение. Оспорва изправността на монтирания в обекта водомер, реалното потребление на начислените количества ВиК услуги, както и тяхното надлежно отчитане в присъствието на абоната. Оспорва също и размера на исковете с твърдения, че фактурираните суми са неясно определени.

По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание особеният представител адв. М.Д. поддържа отговора. Във връзка със събраните доказателства оспорва коректното начисляване на ВиК услугите и намира, че са допуснати грешки при извършения отчет, които обуславят неоснователност на претенциите. Отделно изтъква, че ответникът притежава едва 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния обект на потребление. Моли да й бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор № ***от 12.04.1989 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 111) се установява, че въз основа на заповед № ***от 01.03.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. Варна Б. И.Б. и Й.К.Б. са закупили следния държавен недвижим имот, ведомствен на КЗ „Г. Димитров“, а именно: ап. *****  със застроена площ от 59,75 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя.

Видно от приложеното удостоверение за наследници от 27.04.2015 г. (л. 112), Б. Б. е починал на 04.05.2008 г. и е оставил за законни наследници преживяла съпруга Й.К.Б. и две деца – Д.Г. и К.И. (ответник по делото).

От приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 107) се изяснява, че след смъртта на съпруга й Йорданка Боева е декларирала за данъчни цели придобития през 1989 г. недвижим имот с актуален административен адрес в гр. ***** В декларацията е посочила, че е налице съсобственост по отношение на имота, като тя притежава 4/6 ид.ч., а Д.Г. и К.И. притежават останалите 2/6 ид.ч., по 1/6 ид.ч. всеки от тях.

Приобщена към доказателствения материал е и ангажираната от ищеца справка от НАП, ТД-Варна (л. 94), актуална към 14.10.2019 г., според която К.Б.И. фигурира в базата данни на агенцията като собственик на отразените в справката недвижими имоти, сред които и жилище в гр. ****.

От приложения констативен протокол № 2/11.11.2020 г. (л. 93), съставен от Д.Х., инкасатор при „В.и к.“ ООД (л. 93), се установява, че на 11.11.2020 г. е извършена проверка в процесния обект на потребление от посочения служител на ищеца, в присъствието на един свидетел З.К. – съсед, при която е констатирано, че на адреса е монтиран водомер № *** с липсваща пломба към датата на проверката и показание от 1083. Отразено е още, че в апартамента не се живее от м. април 2019 г.

От съдържанието на приобщената справка за недобора на частен абонат с абонатен и клиентски № *** (л. 31) и справка за облога и плащанията на същия абонат (л. 95) се установява, че до 2014 г. титуляр на разкритата при ищцовото дружество партида за процесния битов обект на потребление е бил Б. Б., а след 2014 г. - ответникът К.И., както и че в процесния период 2017 г. – 2019 г. отчетът е извършван посредством монтиран през м. 10.2010 г. водомер № ***с последно показание 1097 от дата 13.06.2019 г., актуално и към 10.02.2021 г. Съгласно справките при ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната в общ размер на 799,17 лв., от които 716,63 лв. за консумирана вода за отчетен период от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г. по издадени фактури в периода 12.10.2017 г. – 11.04.2019 г., както и законна лихва от 82,54 лв., начислена върху съответните главници за консумирана вода от датата на техния падеж до 07.09.2019 г. Изяснява се още, че за целия период е налице отчитане на фактурираните ВиК услуги по показания на измервателния уред (с посочени в справките стойности на стар и нов отчет).

За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК услуги в процесния период ищецът е представил карнет по партида с абонатен № *** с монтиран водомер № ***за извършени отчитания през времето от 14.11.2016 г. до 10.04.2019 г. (л. 91 и л. 106). За целия период, включващ и процесния, в карнета са вписани показанията на водомера през всеки месец и консумираната вода в кубични метри, като начислените количества в графата срещу датата на съответния месечен отчет съответстват на  аритметичната разлика между показанията на водомера на същата дата и отразените такива от предходния отчет. В документа са положени няколко подписа в графата за потребител, последният от които е от дата 13.09.2018 г. След извършения на 10.04.2019 г. отчет в карнета е вписана забележка, че „от април не живеят“.

При съпоставка на отразените показания в карнета и тези, обективирани в справките за недобора на частния абонат, се установява пълна идентичност на вписаните стойности за нов и стар отчет за процесния период на потребление от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г., респективно за фактурираното количество вода, формирано като разлика между тях.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 5-14), одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 15-18), ведно с доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник. Приложени са и решения на КЕВР от 28.04.2017 г. (л. 27), 15.12.2017 г. (л. 24) и от 28.12.2018 г. (л. 21) за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за периода 2017 г. – 2019 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 88 и сл.) се установява, че общият размер на начислената главница за ползвана вода по партида с абонатен № *** по издадените от ищцовото дружество фактури в периода от 12.10.2017 г. до 11.04.2019 г. възлиза на 716,63 лв., а лихвата за забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до 07.09.2019 г. – 82,54 лв. От експертното заключение се изяснява още, че по процесните фактури не са отразени плащания.

От  материалите по приобщеното ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 10.09.2019 г. заявление от „В.и к.” ООД срещу К.Б.И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е редовно връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като разглежданите установителни искове са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело №  4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника (тоест качеството „потребител“ на последния), реалното доставяне на процесните количества ВиК услуги, тяхното отчитане и фактуриране по предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на вземанията, както и размера им.

Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (ОУ), одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г. и приложими в исковия период на потребление от 2017 г. до 2019 г.

От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че правото на собственост върху процесния обект на потребление е придобито през 1989 г. от родителите на ответника Б. и X.Б. режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Б. Б. през 2008 г. бездяловата общност е прекратена при равни дялове на съпрузите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), като включените в наследството на починалия ½ идеални части от собствеността са преминали в патримониума на неговите наследници – преживяла съпруга и две деца (сред които e и ответникът К.Б.), при равни части от по 1/6 за всеки от тях – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. При така установените факти и с оглед липсата на данни за настъпила промяна в обстоятелствата, релевантна за състоянието на възникналата съсобственост или квотите в същата (в т.ч. смърт на някой от наследниците, отказ от наследство или участие в транслативна сделка), ответникът К.Б. се легитимира като собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от водоснабдения имот и потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВИКУ и чл. 2, ал. 1 от ОУ. Доколкото обаче правата на потребител се притежават и от останалите съсобственици, всеки от тях отговаря за задълженията към ВиК оператора до размера на квотата му в съсобствеността. Следователно ответникът се явява длъжник за 1/6 част от вземанията на ищцовото дружество по възникналото между тях облигационно правоотношение.

Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ от 2014 г., както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).

Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, освен в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури, сумите по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ). Клаузите на чл. 16, ал. 1 и 4 от ОУ предвиждат, че всички средства за измерване подлежат на задължителна първоначална проверка преди техния монтаж, а индивидуалните водомери подлежат и на периодични проверки, извършвани през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка.

В настоящия случай се изяснява, че количествата вода, изразходвани в процесния обект на потребление с абонатен № *** за исковия период от 2017 г. до 2019 г., са отчитани от монтирания там индивидуален водомер с номер ****, последният отразен както в представения карнет за отчет по партидата, така и в съставените от ищеца справки за недобор и облог на посочения частен абонат, в съответствие със съдържанието на които справки са начислени и сумите по процесните фактури. От справката за облога и плащанията се доказва, че този водомер е монтиран в обекта на 21.10.2010 г. (когато са били нулеви показанията му), респ. тогава е преминал задължителна първоначална проверка и е подлежал на периодична такава през 2020 г. Затова и съдът приема, че за времето между двете проверки, в което попада и разглежданият отчетен период, средството за измерване е било в метрологична годност, а възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни. Този извод не се опровергава от представения констативен протокол от 11.11.2020 г., на който се позовава особеният представител, тъй като отразеното в него показание от 1083, разминаващо се с отчетеното по-рано такова от 1097, касае водомер с друг номер – ***.

Относно потреблението на вода в обекта, отчитано от доказано изправния измервателен уред, съдът намира, че следва да бъдат взети предвид данните от приобщения карнет. От обсъденото по-горе негово съдържание се установява, че в процесния период е извършвано регулярно месечно отчитане, в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 1 от ОУ, че ВиК услугите са определени при реален отчет, а не служебно, както и че  последно положеният подпис в графата за потребител на карнета е от дата 13.09.2018 г. Доколкото автентичността на този частен свидетелстващ документ не е оспорена от ответната страна, съдът приема, че той е подписан от абоната или негов представител, с което са приети начислените до тази дата количества вода, респ. същите са реално доставени и потребени в периода от 14.09.2017 г. до 13.08.2018 г. Действително, при попълването на карнета инкасаторът е допуснал известна неточност, като количествата консумирана вода, формирани като разлика между нов и стар отчет, са вписани срещу датата на новия отчет вместо на стария, което създава първоначално впечатление за допуснати грешки и служебни начисления. Тази неточност обаче е ирелевантна, тъй като така изчислената консумация съответства на отразените показания на водомера и същата е остойностена в процесните фактури за коректния период между все два последователни отчета. Последното обстоятелство се доказва както от приобщената справка за облога и плащанията, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано.

За следващия период от 13.08.2018 г. до 10.04.2019 г. в представения карнет липсва подпис на потребител, като начислените количества вода са изрично оспорени от особения представител на ответника и ищецът не е ангажирал никакви други доказателства за установяване на реалното им потребление. Фактът, че за този период отчетът е осъществяван при ползване на електронен карнет и съгласно чл. 23, ал. 4, изр. последно от ОУ не се изисква присъствието, съответно подписът на потребителя или на негов представител, не освобождава ВиК оператора от тежестта да установи оспорените количества начислена вода чрез други доказателствени източници, вкл. чрез съдебно-техническа експертиза. Провеждането на такава обаче не е поискано в хода на производството, поради което ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от собственото му процесуално бездействие, изразяващи се в отхвърляне на недоказаните негови претенции.

От гореизложените мотиви следва, предявеният главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание само за отчетния период от 14.09.2017 г. до 13.08.2018 г. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза фактурираните количества вода за този период по издадените фактури в периода 12.10.2017 г. – 16.08.2018 г. възлизат на обща стойност 500,43 лв., като за ответника е възникнало задължение за заплащане на 1/6 част от нея или сумата от 83,41 лв., съразмерна с притежаваните от него 1/6 ид.ч. от вещното право на собственост по отношение на водоснабдения имот. Следователно искът следва да бъде уважен до посочения размер на главницата от 83,41 лв. за потребените ВиК услуги в периода от 14.09.2017 г. до 13.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. За разликата до пълния предявен размер на вземането от 716,63 лв. и за периода от 13.08.2018 г. до 10.04.2019 г. претенцията подлежи на отхвърляне.

Няма данни за извършени плащания по издадените фактури в определения в чл. 33 от ОУ 30-дневен срок от датата на фактурирането, поради което след изтичането му ответникът е изпаднал в забава. Затова и на основание чл. 44 от ОУ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД същият дължи обезщетение за забава върху непогасената главница. Според експертното заключение за периода от деня, следващ падежа на първата фактура – 12.11.2017 г., до заявената крайната дата на начисляване на обезщетението – 07.09.2019 г. законната лихва за забава се равнява на общо 70,52 лв. Ответникът е задължен за 1/6 част от тази сума, тоест за 11,75 лв., съответно акцесорният иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до предявения размер от 82,54 лв.

 

По искането на особения представител за присъждане на възнаграждение:

Съдът намира, че на назначения особен представител адв. М.Н.Д. следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 200 лв. за осъщественото процесуално представителство на ответника по делото, изразяващо се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в проведеното открито съдебно заседание. Възнаграждението е платимо от предварително внесения за целта депозит от ищеца и за същото следва да бъде издаден разходен касов ордер в полза на особения представител.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 62,94 лв. за сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от претенциите, при обща размер на разноските по делото от 530 лв., от които 75 лв. за държавна такса (л. 38), 5 лв. за съдебно удостоверение (л. 102), 200 лв. за депозит за особен представител (л. 55), 150 лв. за депозит за вещо лице (л. 74) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 75 лв. (25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 8,91 лв.

Ответникът не е представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът К.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 83,41 лв. (осемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки), представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за отчетен период от 14.09.2017 г. до 13.08.2018 г. в обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11,75 лв. (единадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 12.11.2017 г. до 07.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за разликата над уважения размер на иска за главница от 83,41 лв. (осемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки), до пълния предявен размер от 716,63 лв. (седемстотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки) и за периода от 13.08.2018 г. до 10.04.2019 г., както и за разликата над уважения размер на иска за обезщетение за забава от 11,75 лв. (единадесет лева и седемдесет и пет стотинки) до пълния предявен размер от 82,54 лв. (осемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки).

 

            ОСЪЖДА К.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 62,94 лв. (шестдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

            ОСЪЖДА К.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 8,91 лв. (осем лева и деветдесет и една стотинки) за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. М.Н.Д.,***, възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева) за осъщественото процесуално представителство на ответника К.Б.И. в настоящото производство от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: